Аз не обичам с клюки да се калям... - животът на Владимир Висоцки
Образът на гениалния съветски безгрижник, стихотворец, бард с китара и артист е непроменяемо обвързван с дамите към него и би бил повърхностен без тях. За своя къс живот, той имал три брака и още доста любовни истории, които вълнуват феновете му не по-малко от песните и стиховете му.
С първата си жена Висоцки подписва брак, когато е едвам на19 година Тя се споделя Изолда (Иза) Жукова. Двамата се срещат в театралната студия при МХАТ. И както доста други решения в своя живот, и това - да се ожени за Иза, Висоцки взима напълно импулсивно. Един ден той я завежда у дома и афишира на родителите си, че тя е неговата жена. Съвместният им живот обаче трае единствено няколко години.
Театърът ги разделя. След школата, Иза отпътува на работа в Киевския трагичен спектакъл, а през1961 година към този момент играе в Ростов на Дон. По това време стартира кариерата на Висоцки в спектакъл „ Таганка”. Вече го канят и за първите му функциите в киното. Разделите им стават все по-дълготрайни и най-после те се развеждат.
Изолда Висоцка резервира прелестен спомен от краткотрайния си брак с известния стихотворец: “...Да се живее с Володя беше ужасно... Аз имам какво да си припомням и за нищо не скърбя. На мен просто ми провървя: имах в живота си голямо благополучие. Защото той имаше дарбата да подарява!”
По време на фотосите на кино лентата “713-ти желае кацане”, Висоцки се среща с втората си брачна половинка – Людмила Абрамова. Първата им среща е толкоз впечатляваща, че се споделя като забавна приказка. Близо до хотел “Европа” в Ленинград, подпийналият Висоцки спрял младата жена с молба да му услужи с няколко рубли. Людмила обаче нямала никакви пари и по тази причина просто предложила своя златен пръстен с аметист. С него Владимир Семьонович се разплатил в ресторанта и още същата нощ, предложил на Людмила да му стане жена. На другия ден откупил пръстена ѝ.
Заради проточилия се бракоразвод с първата брачна половинка на Висоцки, двамата съумяват да сключат брак едвам през1965 година, макар че от дълго време живеели дружно. Людмила Абрамова ще остане в живота на Висоцки като майката на двете му деца – Аркадий (1962 г.) и Никита (1964 г.) Раздялата и този път е мирна, без разногласия и разправии.
След втория си бракоразвод, Висоцки претърпява няколко мимолетни увлечения, едно от които с млада актриса от спектакъл Таганка. Връзката им е краткотрайна, само че се твърди, че от нея Висоцки има щерка.
През 1966 година, по време на фотосите на кино лентата “Вертикал”, Висоцки се влюбва в екранната си партньорка Лариса Лужина. Тя обаче остава в живота на великия бард, като единствената, отхвърлила любовта му.
Голямата обич на Висоцки обаче, тази, за която се приказва съвсем толкоз, колкото и за песните и стиховете му, е френската актриса от съветски генезис Марина Влади.
За първи път Владимир вижда Марина във кино лентата “Магьосницата” по повестта на Александър Куприн. И както във всички велики любовни истории, той се влюбва в нея от пръв взор и взема решение, че тя би трябвало да бъде негова жена. Те се срещат през1967 година, когато Марина взе участие в взаимна съветско-френска продукция на киностудия “Мосфилм”. В книгата си “Владимир или прекъснатият полет”, където Влади споделя за тяхната сантиментална любовна история и за взаимния им живот, брачната половинка на Висоцки написа за първата им среща: “С крайчеца на окото си виждам, че се доближава млад, невисок, зле облечен мъж.
Поглеждам го незадълбочено,но светлите му очи притеглят вниманието ми. Някакво раздвижване в залата ме кара да прекъсна описа си и аз се обръщам към него. Той се доближава, хваща ръката ми, без да каже нито дума, стиска я дълго, целува я, по-късно сяда против мен и стартира да ме преглежда. Мълчанието му не ме тормози и ние се гледаме по този начин, като че ли постоянно сме се познавали. И аз знам, че това си ти”.
Скоро след срещата им, Сергей Юткевич, прочут кино режисьор по това време, предлага на Марина ролята на Лиза Мизинова – обичаната на Чехов, чийто драматичен живот е разказан в “Чайка”. Влади се колебае, само че Висоцки я убеждава да одобри ролята, тъй като по този начин ще може да остане в Москва, а той ще има време да я убеди да стане негова жена. Както споделя и в книгата си, Марина възприема това като смешка. Тя обаче приема ролята и няколко години по-късно се омъжва за Висоцки.
Разделите им са чести, макар че Марина прави доста взаимни отстъпки с кариерата си, с цел да се задържа по-дълго в Москва. Приятелите му пък по всякакъв начин се пробват да му издействат позволение да излиза отвън страната, с цел да може да посещава жена си в Париж.
Предполага се даже, че Марина е станала член на Френската комунистическа партия, с цел да получи безсрочна входна виза за Съюз на съветските социалистически републики и да обезпечи някакъв тип имунитет за своя брачен партньор, който към този момент мощно нервира управляващите с ироничните си и намерено сериозни стихове и песни. Факт е, че бракът му с французойка, и то доста известна, подкрепя доста кариерата му. Благодарение на него, Висоцки има опцията да напуща страната си и да прави концерти освен в приятелски страни като България и Полша, само че и в страните зад “желязната завеса”. И той изнася впечатляващите си спектакли пред хиляди хора в Лондон, Париж, Ню Йорк, Торонто, някогашния Западен Берлин.
Въпреки че стартира като красива приказка, траялият близо 12 години взаимен живот на Висоцки и Влади напълно не е слънчев. В средата на 70-те години, поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от разнообразни опиати.
Прави даже опит за самоубийство. В тези сложни моменти, Марина е до него и по мнението на неговите близки, без нея, трагичният завършек на Висоцки щял да настъпи доста по-рано.
Отношенията им обаче последователно се утежняват и Марина даже споделя пред свои близки, че желае да се разведе, само че не й стига храброст да го направи.
През лятото на1980 година, дни преди гибелта си, Висоцки написа на Марина: “Мариночка, обичана моя, аз се впускам в незнайното. Имам възприятието, че ще мога да намеря някакъв излаз, въпреки че в този миг съм нестабилен и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се усещам нужен, потребен, а освен болен. При това желая да ми оставиш някаква вяра, да не приемеш това като разкъсване, тъй като ти си единствената, с помощта на която аз мога още веднъж да стъпя на краката си. Още един път, обичам те и не желая да страдаш.
После всичко ще си пристигна на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки написа на любовта на своя живот.
В края на дните си поетът изживява още едно мощно въодушевление. Този път по 18-годишната студентка Оксана Афанасиева.
По това време връзките му с Марина към този момент не вървят добре и Оксана постоянно съпровожда поета по гастролите му. Известният бард даже я назовава “моята последна любов”. И тя в действителност остава такава...
****
Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм скръбен,
когато пея, а не съм благополучен.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не имам вяра във възторга изобщо!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми различен да ги чете.
Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.
Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие
и чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.
Аз ненавиждам счупени крила да виждам,
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
така и мразя слабостта.
И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.
Аз ненавиждам - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.
С първата си жена Висоцки подписва брак, когато е едвам на19 година Тя се споделя Изолда (Иза) Жукова. Двамата се срещат в театралната студия при МХАТ. И както доста други решения в своя живот, и това - да се ожени за Иза, Висоцки взима напълно импулсивно. Един ден той я завежда у дома и афишира на родителите си, че тя е неговата жена. Съвместният им живот обаче трае единствено няколко години.
Театърът ги разделя. След школата, Иза отпътува на работа в Киевския трагичен спектакъл, а през1961 година към този момент играе в Ростов на Дон. По това време стартира кариерата на Висоцки в спектакъл „ Таганка”. Вече го канят и за първите му функциите в киното. Разделите им стават все по-дълготрайни и най-после те се развеждат.
Изолда Висоцка резервира прелестен спомен от краткотрайния си брак с известния стихотворец: “...Да се живее с Володя беше ужасно... Аз имам какво да си припомням и за нищо не скърбя. На мен просто ми провървя: имах в живота си голямо благополучие. Защото той имаше дарбата да подарява!”
По време на фотосите на кино лентата “713-ти желае кацане”, Висоцки се среща с втората си брачна половинка – Людмила Абрамова. Първата им среща е толкоз впечатляваща, че се споделя като забавна приказка. Близо до хотел “Европа” в Ленинград, подпийналият Висоцки спрял младата жена с молба да му услужи с няколко рубли. Людмила обаче нямала никакви пари и по тази причина просто предложила своя златен пръстен с аметист. С него Владимир Семьонович се разплатил в ресторанта и още същата нощ, предложил на Людмила да му стане жена. На другия ден откупил пръстена ѝ.
Заради проточилия се бракоразвод с първата брачна половинка на Висоцки, двамата съумяват да сключат брак едвам през1965 година, макар че от дълго време живеели дружно. Людмила Абрамова ще остане в живота на Висоцки като майката на двете му деца – Аркадий (1962 г.) и Никита (1964 г.) Раздялата и този път е мирна, без разногласия и разправии.
След втория си бракоразвод, Висоцки претърпява няколко мимолетни увлечения, едно от които с млада актриса от спектакъл Таганка. Връзката им е краткотрайна, само че се твърди, че от нея Висоцки има щерка.
През 1966 година, по време на фотосите на кино лентата “Вертикал”, Висоцки се влюбва в екранната си партньорка Лариса Лужина. Тя обаче остава в живота на великия бард, като единствената, отхвърлила любовта му.
Голямата обич на Висоцки обаче, тази, за която се приказва съвсем толкоз, колкото и за песните и стиховете му, е френската актриса от съветски генезис Марина Влади.
За първи път Владимир вижда Марина във кино лентата “Магьосницата” по повестта на Александър Куприн. И както във всички велики любовни истории, той се влюбва в нея от пръв взор и взема решение, че тя би трябвало да бъде негова жена. Те се срещат през1967 година, когато Марина взе участие в взаимна съветско-френска продукция на киностудия “Мосфилм”. В книгата си “Владимир или прекъснатият полет”, където Влади споделя за тяхната сантиментална любовна история и за взаимния им живот, брачната половинка на Висоцки написа за първата им среща: “С крайчеца на окото си виждам, че се доближава млад, невисок, зле облечен мъж.
Поглеждам го незадълбочено,но светлите му очи притеглят вниманието ми. Някакво раздвижване в залата ме кара да прекъсна описа си и аз се обръщам към него. Той се доближава, хваща ръката ми, без да каже нито дума, стиска я дълго, целува я, по-късно сяда против мен и стартира да ме преглежда. Мълчанието му не ме тормози и ние се гледаме по този начин, като че ли постоянно сме се познавали. И аз знам, че това си ти”.
Скоро след срещата им, Сергей Юткевич, прочут кино режисьор по това време, предлага на Марина ролята на Лиза Мизинова – обичаната на Чехов, чийто драматичен живот е разказан в “Чайка”. Влади се колебае, само че Висоцки я убеждава да одобри ролята, тъй като по този начин ще може да остане в Москва, а той ще има време да я убеди да стане негова жена. Както споделя и в книгата си, Марина възприема това като смешка. Тя обаче приема ролята и няколко години по-късно се омъжва за Висоцки.
Разделите им са чести, макар че Марина прави доста взаимни отстъпки с кариерата си, с цел да се задържа по-дълго в Москва. Приятелите му пък по всякакъв начин се пробват да му издействат позволение да излиза отвън страната, с цел да може да посещава жена си в Париж.
Предполага се даже, че Марина е станала член на Френската комунистическа партия, с цел да получи безсрочна входна виза за Съюз на съветските социалистически републики и да обезпечи някакъв тип имунитет за своя брачен партньор, който към този момент мощно нервира управляващите с ироничните си и намерено сериозни стихове и песни. Факт е, че бракът му с французойка, и то доста известна, подкрепя доста кариерата му. Благодарение на него, Висоцки има опцията да напуща страната си и да прави концерти освен в приятелски страни като България и Полша, само че и в страните зад “желязната завеса”. И той изнася впечатляващите си спектакли пред хиляди хора в Лондон, Париж, Ню Йорк, Торонто, някогашния Западен Берлин.
Въпреки че стартира като красива приказка, траялият близо 12 години взаимен живот на Висоцки и Влади напълно не е слънчев. В средата на 70-те години, поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от разнообразни опиати.
Прави даже опит за самоубийство. В тези сложни моменти, Марина е до него и по мнението на неговите близки, без нея, трагичният завършек на Висоцки щял да настъпи доста по-рано.
Отношенията им обаче последователно се утежняват и Марина даже споделя пред свои близки, че желае да се разведе, само че не й стига храброст да го направи.
През лятото на1980 година, дни преди гибелта си, Висоцки написа на Марина: “Мариночка, обичана моя, аз се впускам в незнайното. Имам възприятието, че ще мога да намеря някакъв излаз, въпреки че в този миг съм нестабилен и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се усещам нужен, потребен, а освен болен. При това желая да ми оставиш някаква вяра, да не приемеш това като разкъсване, тъй като ти си единствената, с помощта на която аз мога още веднъж да стъпя на краката си. Още един път, обичам те и не желая да страдаш.
После всичко ще си пристигна на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки написа на любовта на своя живот.
В края на дните си поетът изживява още едно мощно въодушевление. Този път по 18-годишната студентка Оксана Афанасиева.
По това време връзките му с Марина към този момент не вървят добре и Оксана постоянно съпровожда поета по гастролите му. Известният бард даже я назовава “моята последна любов”. И тя в действителност остава такава...
****
Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм скръбен,
когато пея, а не съм благополучен.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не имам вяра във възторга изобщо!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми различен да ги чете.
Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.
Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие
и чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.
Аз ненавиждам счупени крила да виждам,
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
така и мразя слабостта.
И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.
Аз ненавиждам - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ