Доц. Георги Бърдаров: България има демографско бъдеще
Обратими са процесите на понижаване на популацията. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет и член на Управителния съвет на Българското географско сдружение.
Доцентът разяснява новите данни за популацията в България, съгласно които популацията в страната е към 6,5 млн. души. " Ние непрекъснато сме сюрпризирани, когато излязат някакви данни. Това са процеси и трендове, които текат от доста време, те са забележими, те са резултат от справедливи и субективни фактори. Категорично съм на мнение, че тези процеси са обратими. Ако се работи в вярната посока, в случай че се взимат верните ограничения, България има запаси, които не сме употребявали. България сигурно има демографско бъдеще ", сподели доцент Бърдаров.
Той означи, че има страни, които са били в доста по-тежка демографска обстановка от нас и са били с цялостен колапс, а през днешния ден са водещи по всички демографски процеси.
Доц. Георги Бърдаров отговори и на въпрос дали сме закъснели с ограниченията. " Трябваше да стартираме още 1990 година Закъснели сме извънредно доста. Изпуснали сме 31 година, в които България загуби доста първокласен демографски капацитет. Безкрайно ми е тъжно, когато приказвам за нашия народ, който претърпя тези 31 години, и се случи всичко това и то рефлектира в демографията. Нещата в действителност са обратими. Трябва да стартираме още в този момент. Колкото и да сме закъснели, не би трябвало да губим повече време от тук нататък ", съобщи доцент Бърдаров.
Според него би трябвало ясно да сложим на масата какво дефинира тази демографска обстановка, кое Е естествено и няма по какъв начин да го променим и къде би трябвало да работим.
" Ние имаме тъкмо четири демографски процеса, които дефинират тази отрицателна демографска картина. Два от тях са естествени и естествени и тях не може да ги повлияем, два от тях са неестествени, ненормални, там би трябвало да работим. Кои от тях са естествените? На първо място ниската раждаемост. Много постоянно злоупотребявам и манипулирам, като споделям, че България няма ниска раждаемост. Всъщност в България има ниска раждаемост. Всяко последващо потомство е по-малко от предходното и това е огромният проблем с абсолютния брой родени бебета. Всяка година в края на 31 декември, когато се каже какъв брой са родените бебета, стартира да се приказва по какъв начин продължава да спада раждаемостта. Всъщност тя от 20 години е постоянна. Въпросът е, че спада детеродният контингент население. Това е казусът. Тази ниска раждаемост е ниска в целия развъртян свят. Тя е по справедливи фактори. Има доктрина на демографския преход. Тя е потвърдена, ние сме в четвърта фаза. Каквото и да създадем в тази посока, няма по какъв начин да го променим фрапантно ", съобщи още доцент Бърдаров.
По думите му вторият натурален развой е застаряването на популацията. " Началото на ХХ век междинната дълготрайност на живота в Европа е 35-40 години, през днешния ден е 80-85 години. Съвсем скоро Италия ще стане с коефициентът детност под 1 дете на една фамилна двойка и междинна дълготрайност на живота 90 години. Това е развой, който е натурален и естествен, обвързван с медицина, метод на живот, просвета, обучение и така нататък ", разяснява още доцент Георги Бърдаров.
Експертът обърна внимание, че първият характерно български развой, е свръхвисоката смъртност за развита европейска страна. " Въобще не имам предвид пандемията. Тя още повече усили смъртността, само че преди пандемията 2019 година България беше с 15.5 промила смъртност, преди всичко в Европа и на едно от първите в света. Ние имаме общини в Северозападна България, където смъртността доближава 45-50 промила. Такава смъртност има единствено в районите с военни спорове. Това е срамно, тъжно и извънредно притеснително. Там живеят единствено възрастни хора, малко население и има тази висока смъртност ", изясни доцентът.
Острият недостиг на младо интензивно население съгласно него е вторият развой, на който би трябвало да повлияем.
" Постоянно, непрестанно на всички места сигнализирах, че България има абсурден, отвесен дисбаланс в отношението младо-възрастно население. Да, на всички места имаме застаряване на обществата, само че на никое място нямаме чак толчав недостиг на младо интензивно население, както е в България ", разяснява доцент Бърдаров.
Той отговори на въпрос дали ръководещите в страната си дават сметка за всичко това. " Със сигурност си дават сметка. Това е съществено предизвикателство за България. За да повишим инвеститорският интерес към България, би трябвало да имаме квалифицирана работна ръка. Да, запаси имаме, да геостратегическо състояние имаме, само че в случай че нямаме квалифицирана работна ръка, каквито и други неща да създадем, няма по какъв начин да дойдат вложители. Много тактики и документи има, само че за мен това е едно остаряло мислене и реторика във връзка с демографията. По отношение на демографията продължаваме да разсъждаваме, да подхващаме ограничения и дейности, както беше в една отминала индустриална национална ера. А ние живеем в постиндустриален, постнационален, световен, цифров свят ", изясни още доцентът.
Според него демографската политика като чиста политика няма никакъв смисъл. По думите му би трябвало да променим всички други условия в страната, като обучение, опазване на здравето, приходи, стопанска система, преодоляване на свръхагресията в обществото, несъответствията за дребната ни територия, с цел да стигнем до решението. " Решението е едно само - увеличение на каузи на младото, дейното, квалифицирано и образовано население. Не че то ще ражда повече, само че когато имаме по-голям дял детеродно население, раждаемостта ще се вдигне, идващото потомство ще е повече от предходното и това е единственият път. И в актуалния свят тези общества, които осъзнаят, че най-важната инвестиция е в човешки капитал, обучение, разсъдък, просвета, те ще прогресират. Това е светът. Другите просто ще изостанат фрапантно ", добави още доцент Георги Бърдаров.
Експертът разяснява и какви са опциите страната ни да почерпи население от своите диаспори и дали е належащо да се насърчи приемът на мигранти в страната.
" Увеличаването на младото интензивно население е забележим развой и е ясно от кое място и по какъв начин може да стане. Те са няколко стъпки. Първата е това младо население, което имаме сега в България, колкото и да е малко, да създадем и невъзможното, то да остане. Това е първата и най-важна стъпка, тъй като сме българи. Втората супер значима стъпка е огромната диаспора отвън тези обичайни общности като Бесарабия, Северна Македония и Украйна ", сподели доцент Бърдаров. По думите му, част от тях при възстановяване на изискванията в България биха се завърнали.
Според него това е втората посока, по която интензивно би трябвало да работим.
" Ние би трябвало да имаме държавна политика за работа с българската диаспора зад граница. Това е наложително ", сподели той. По думите му връзката, това, че мислим за тях, че желаеме да им предложим условия да дойдат да живеят и работят в България, е извънредно значимо, те не би трябвало да губят връзката си с нашата страна.
Доц. Георги Бърдаров изясни, че може да се работи още посока за привличане на хора от обичайните ни диаспори, от страни, които са европейски, само че не са част от Европейски Съюз, и България би била привлекателна за тях. И едвам на пето място може да търсим решение на въпроса в население от други страни. " Но ние виждаме какво се случи с бежанската рецесия и миграцията. Те заобикалят България поради изискванията, които сега са тук. Това е положително за България, защото сега няма подобен огромен проблем, както е в Западна Европа. Той изясни, че задачата не е просто да се притегля количество население, а да се притегля образовано и квалифицирано такова. " Ако е от Сирия и е образовано и квалифицирано, добре - това е положително за България. Сирия е люлката на човешката цивилизация в последна сметка. Аз имам другари, които са извънредно образовани и културни хора. На нас ни би трябвало население, образовано, квалифицирано в дейна възраст ", добави още доцент Бърдаров.
Доцентът разяснява новите данни за популацията в България, съгласно които популацията в страната е към 6,5 млн. души. " Ние непрекъснато сме сюрпризирани, когато излязат някакви данни. Това са процеси и трендове, които текат от доста време, те са забележими, те са резултат от справедливи и субективни фактори. Категорично съм на мнение, че тези процеси са обратими. Ако се работи в вярната посока, в случай че се взимат верните ограничения, България има запаси, които не сме употребявали. България сигурно има демографско бъдеще ", сподели доцент Бърдаров.
Той означи, че има страни, които са били в доста по-тежка демографска обстановка от нас и са били с цялостен колапс, а през днешния ден са водещи по всички демографски процеси.
Доц. Георги Бърдаров отговори и на въпрос дали сме закъснели с ограниченията. " Трябваше да стартираме още 1990 година Закъснели сме извънредно доста. Изпуснали сме 31 година, в които България загуби доста първокласен демографски капацитет. Безкрайно ми е тъжно, когато приказвам за нашия народ, който претърпя тези 31 години, и се случи всичко това и то рефлектира в демографията. Нещата в действителност са обратими. Трябва да стартираме още в този момент. Колкото и да сме закъснели, не би трябвало да губим повече време от тук нататък ", съобщи доцент Бърдаров.
Според него би трябвало ясно да сложим на масата какво дефинира тази демографска обстановка, кое Е естествено и няма по какъв начин да го променим и къде би трябвало да работим.
" Ние имаме тъкмо четири демографски процеса, които дефинират тази отрицателна демографска картина. Два от тях са естествени и естествени и тях не може да ги повлияем, два от тях са неестествени, ненормални, там би трябвало да работим. Кои от тях са естествените? На първо място ниската раждаемост. Много постоянно злоупотребявам и манипулирам, като споделям, че България няма ниска раждаемост. Всъщност в България има ниска раждаемост. Всяко последващо потомство е по-малко от предходното и това е огромният проблем с абсолютния брой родени бебета. Всяка година в края на 31 декември, когато се каже какъв брой са родените бебета, стартира да се приказва по какъв начин продължава да спада раждаемостта. Всъщност тя от 20 години е постоянна. Въпросът е, че спада детеродният контингент население. Това е казусът. Тази ниска раждаемост е ниска в целия развъртян свят. Тя е по справедливи фактори. Има доктрина на демографския преход. Тя е потвърдена, ние сме в четвърта фаза. Каквото и да създадем в тази посока, няма по какъв начин да го променим фрапантно ", съобщи още доцент Бърдаров.
По думите му вторият натурален развой е застаряването на популацията. " Началото на ХХ век междинната дълготрайност на живота в Европа е 35-40 години, през днешния ден е 80-85 години. Съвсем скоро Италия ще стане с коефициентът детност под 1 дете на една фамилна двойка и междинна дълготрайност на живота 90 години. Това е развой, който е натурален и естествен, обвързван с медицина, метод на живот, просвета, обучение и така нататък ", разяснява още доцент Георги Бърдаров.
Експертът обърна внимание, че първият характерно български развой, е свръхвисоката смъртност за развита европейска страна. " Въобще не имам предвид пандемията. Тя още повече усили смъртността, само че преди пандемията 2019 година България беше с 15.5 промила смъртност, преди всичко в Европа и на едно от първите в света. Ние имаме общини в Северозападна България, където смъртността доближава 45-50 промила. Такава смъртност има единствено в районите с военни спорове. Това е срамно, тъжно и извънредно притеснително. Там живеят единствено възрастни хора, малко население и има тази висока смъртност ", изясни доцентът.
Острият недостиг на младо интензивно население съгласно него е вторият развой, на който би трябвало да повлияем.
" Постоянно, непрестанно на всички места сигнализирах, че България има абсурден, отвесен дисбаланс в отношението младо-възрастно население. Да, на всички места имаме застаряване на обществата, само че на никое място нямаме чак толчав недостиг на младо интензивно население, както е в България ", разяснява доцент Бърдаров.
Той отговори на въпрос дали ръководещите в страната си дават сметка за всичко това. " Със сигурност си дават сметка. Това е съществено предизвикателство за България. За да повишим инвеститорският интерес към България, би трябвало да имаме квалифицирана работна ръка. Да, запаси имаме, да геостратегическо състояние имаме, само че в случай че нямаме квалифицирана работна ръка, каквито и други неща да създадем, няма по какъв начин да дойдат вложители. Много тактики и документи има, само че за мен това е едно остаряло мислене и реторика във връзка с демографията. По отношение на демографията продължаваме да разсъждаваме, да подхващаме ограничения и дейности, както беше в една отминала индустриална национална ера. А ние живеем в постиндустриален, постнационален, световен, цифров свят ", изясни още доцентът.
Според него демографската политика като чиста политика няма никакъв смисъл. По думите му би трябвало да променим всички други условия в страната, като обучение, опазване на здравето, приходи, стопанска система, преодоляване на свръхагресията в обществото, несъответствията за дребната ни територия, с цел да стигнем до решението. " Решението е едно само - увеличение на каузи на младото, дейното, квалифицирано и образовано население. Не че то ще ражда повече, само че когато имаме по-голям дял детеродно население, раждаемостта ще се вдигне, идващото потомство ще е повече от предходното и това е единственият път. И в актуалния свят тези общества, които осъзнаят, че най-важната инвестиция е в човешки капитал, обучение, разсъдък, просвета, те ще прогресират. Това е светът. Другите просто ще изостанат фрапантно ", добави още доцент Георги Бърдаров.
Експертът разяснява и какви са опциите страната ни да почерпи население от своите диаспори и дали е належащо да се насърчи приемът на мигранти в страната.
" Увеличаването на младото интензивно население е забележим развой и е ясно от кое място и по какъв начин може да стане. Те са няколко стъпки. Първата е това младо население, което имаме сега в България, колкото и да е малко, да създадем и невъзможното, то да остане. Това е първата и най-важна стъпка, тъй като сме българи. Втората супер значима стъпка е огромната диаспора отвън тези обичайни общности като Бесарабия, Северна Македония и Украйна ", сподели доцент Бърдаров. По думите му, част от тях при възстановяване на изискванията в България биха се завърнали.
Според него това е втората посока, по която интензивно би трябвало да работим.
" Ние би трябвало да имаме държавна политика за работа с българската диаспора зад граница. Това е наложително ", сподели той. По думите му връзката, това, че мислим за тях, че желаеме да им предложим условия да дойдат да живеят и работят в България, е извънредно значимо, те не би трябвало да губят връзката си с нашата страна.
Доц. Георги Бърдаров изясни, че може да се работи още посока за привличане на хора от обичайните ни диаспори, от страни, които са европейски, само че не са част от Европейски Съюз, и България би била привлекателна за тях. И едвам на пето място може да търсим решение на въпроса в население от други страни. " Но ние виждаме какво се случи с бежанската рецесия и миграцията. Те заобикалят България поради изискванията, които сега са тук. Това е положително за България, защото сега няма подобен огромен проблем, както е в Западна Европа. Той изясни, че задачата не е просто да се притегля количество население, а да се притегля образовано и квалифицирано такова. " Ако е от Сирия и е образовано и квалифицирано, добре - това е положително за България. Сирия е люлката на човешката цивилизация в последна сметка. Аз имам другари, които са извънредно образовани и културни хора. На нас ни би трябвало население, образовано, квалифицирано в дейна възраст ", добави още доцент Бърдаров.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ