292-ма съдии с обръщение към гражданите заради освобождаването на Полфрийман
Обръщение към жителите от 292-ма съдии във връзка със правосъдния акт за предварителното освобождение на Джок Полфрийман, беше изпратено до медиите.
То е от съдии от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Бургаския апелативен съд, Софийския апелативен съд, Окръжен съд - Благоевград, Окръжен съд - Бургас, Административен съд - Бургас, Окръжен съд - Варна, Административен съд - Варна, Окръжен съд - Видин, Окръжен съд - Ловеч, Окръжен съд - Русе, Окръжен съд - Смолян, Окръжен съд - Стара Загора, Окръжен съд – Кюстендил, Софийския градски съд, Софийския областен съд, Окръжен съд – Габрово, Окръжен съд – Разград, Административен съд - София град, Районен съд - Благоевград, Районен съд - Бургас, Районен съд - Варна, Районен съд - Видин, Районен съд - Враца, Районен съд - Горна Оряховица, Районен съд - Дряново, Районен съд - Ловеч, Районен съд - Луковит, Районен съд - Смолян, Районен съд - Стара Загора, Софийския областен съд, Районен съд – Златоград, Районен съд – Русе, Районен съд – Разград, Районен съд – Пещера, Районен съд – Дупница, Районен съд - Казанлък.
Ето и целият текст на обръщението:
Уважаеми жители,
в последните дни, във връзка на правосъден акт за условно предварително освобождение, сме очевидци на злостна политическа корист със страданието на околните на жертвите на закононарушения, на възприятието за неустановеност на жителите и на лимитираните по закон благоприятни условия на съда да взе участие в дейна социална връзка.
Резултатът е забележим – втълпяване на боязън и разцепление в българското общество, на съмнение и ненавист към съда, дискредитиране на дългогодишни правни институти, обезценяване на отговорността на страната да организира смислена и потребна работа, от една страна, с наказаните, с цел да бъдат готови след годините на обществена изолираност за закономерен живот, тъй че да не съставляват социална заплаха, а въпреки това – с околните на жертвите, с цел да могат да продължат да живеят почтено след тежката им невъзвратима загуба.
Не оспорваме правото на жителите да водят свободна полемика за смисъла на правораздаването и за наличието на правосъдните актове, за задачите на наказването и на държавната политика за сполучлива ресоциализация на лишените от независимост.
Не омаловажаваме скръбта на околните на убития млад мъж и правото им да изискват почитание от всички към трагичната им загуба и паметта на умрелия. Конкретният правосъден акт за условно предварително освобождение на наказан за осъществено закононарушение обаче беше употребен от разнообразни представители на политическата система само като мотив за обругаване на съда и за отправяне на закани към членовете на правосъдния състав.
Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията.
Уважаеми жители, без да си разрешаваме да обсъждаме правосъдния акт всъщност, тъй като нямаме такова право, припомняме съществени положения, които в случай че бъдат унищожени, съдът ще се трансформира в декоративна фасада за налагане на волята на политически мощните на деня, на тези, които имат стопански и властови запас да манипулират публичното мнение в своя изгода посредством медиите, или на по-агресивните публични групи.
1. Предсрочното освобождение допуска влезнала в действие присъда. То не съставлява опрощение, нито инспектиране на присъдата, нито понижаване на наказването. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в действие присъда. Последицата е, че осъществяването му няма да бъде завършено в изискванията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказването е под изискване – с изпитателен период, в който наказаният не би трябвало да извърши друго съзнателно закононарушение, за което се планува наказване отнемане от независимост. Ако изискването не бъде изпълнено, наказаният изтърпява и остатъка на наказването си. Резонът на процедурата е категоричен – държавното принуждение за реализиране на коригиране на причинителите на закононарушения се лимитира в степента, в която фактически е належащо, с цел да реализира задачата на наказанието; икономисват се средства; подкрепя се с грижи и контрол вярната ресоциализация на наказания след дълги години на изолираност, с което в последна сметка се понижава заплахата от рецидив и се подсигурява публичната сигурност.
2. Конкретното предварително освобождение не е изключение. Само в деня на правосъдното съвещание Софийският апелативен съд е постановил още два такива правосъдни акта. От 1968 година до момента са постановени десетки хиляди предварителни освобождавания. Наказателният кодекс позволява предварителното освобождение след фактическо изтърпяване на половината от наложеното наказване, ако наказаният не е направил закононарушението в изискванията на рисков рецидив. Това, което съдът следва да реши според член 70, алинея 1 Наказателния кодекс, е дали наказаният е „ дал доказателства за своето коригиране “. Тази преценка е законно пълномощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение.
3. След като правосъдният състав на Софийския апелативен съд единомислещо е упражнил свое законно пълномощие, никой няма законно съображение да упорства той да реши делото по метод, който не подхожда на вътрешното му разбиране, образувано въз основа на закона и доказателствата по делото. Противното е „ улично “ правораздаване, което няма нищо общо с върховенството на правото, не подсигурява равенството на всички хора пред закона, не носи правдивост, нито умиротворяване.
4. Призивите за линч и разпра със правосъдния състав са безусловно неприемливи. Те водят до рискова ескалация на напрежението и накърняват сигурността и персоналната цялост на съдиите. Те заплашват справедливия развой, и то освен по сходни каузи – тъй като се насажда усещането, че на съда може да се влияе извънпроцесуално, в случай че бъде физически уязвен. Уважаеми жители, откакто системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна, се обръщаме към Вас с апел за осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир.
То е от съдии от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Бургаския апелативен съд, Софийския апелативен съд, Окръжен съд - Благоевград, Окръжен съд - Бургас, Административен съд - Бургас, Окръжен съд - Варна, Административен съд - Варна, Окръжен съд - Видин, Окръжен съд - Ловеч, Окръжен съд - Русе, Окръжен съд - Смолян, Окръжен съд - Стара Загора, Окръжен съд – Кюстендил, Софийския градски съд, Софийския областен съд, Окръжен съд – Габрово, Окръжен съд – Разград, Административен съд - София град, Районен съд - Благоевград, Районен съд - Бургас, Районен съд - Варна, Районен съд - Видин, Районен съд - Враца, Районен съд - Горна Оряховица, Районен съд - Дряново, Районен съд - Ловеч, Районен съд - Луковит, Районен съд - Смолян, Районен съд - Стара Загора, Софийския областен съд, Районен съд – Златоград, Районен съд – Русе, Районен съд – Разград, Районен съд – Пещера, Районен съд – Дупница, Районен съд - Казанлък.
Ето и целият текст на обръщението:
Уважаеми жители,
в последните дни, във връзка на правосъден акт за условно предварително освобождение, сме очевидци на злостна политическа корист със страданието на околните на жертвите на закононарушения, на възприятието за неустановеност на жителите и на лимитираните по закон благоприятни условия на съда да взе участие в дейна социална връзка.
Резултатът е забележим – втълпяване на боязън и разцепление в българското общество, на съмнение и ненавист към съда, дискредитиране на дългогодишни правни институти, обезценяване на отговорността на страната да организира смислена и потребна работа, от една страна, с наказаните, с цел да бъдат готови след годините на обществена изолираност за закономерен живот, тъй че да не съставляват социална заплаха, а въпреки това – с околните на жертвите, с цел да могат да продължат да живеят почтено след тежката им невъзвратима загуба.
Не оспорваме правото на жителите да водят свободна полемика за смисъла на правораздаването и за наличието на правосъдните актове, за задачите на наказването и на държавната политика за сполучлива ресоциализация на лишените от независимост.
Не омаловажаваме скръбта на околните на убития млад мъж и правото им да изискват почитание от всички към трагичната им загуба и паметта на умрелия. Конкретният правосъден акт за условно предварително освобождение на наказан за осъществено закононарушение обаче беше употребен от разнообразни представители на политическата система само като мотив за обругаване на съда и за отправяне на закани към членовете на правосъдния състав.
Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията.
Уважаеми жители, без да си разрешаваме да обсъждаме правосъдния акт всъщност, тъй като нямаме такова право, припомняме съществени положения, които в случай че бъдат унищожени, съдът ще се трансформира в декоративна фасада за налагане на волята на политически мощните на деня, на тези, които имат стопански и властови запас да манипулират публичното мнение в своя изгода посредством медиите, или на по-агресивните публични групи.
1. Предсрочното освобождение допуска влезнала в действие присъда. То не съставлява опрощение, нито инспектиране на присъдата, нито понижаване на наказването. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в действие присъда. Последицата е, че осъществяването му няма да бъде завършено в изискванията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказването е под изискване – с изпитателен период, в който наказаният не би трябвало да извърши друго съзнателно закононарушение, за което се планува наказване отнемане от независимост. Ако изискването не бъде изпълнено, наказаният изтърпява и остатъка на наказването си. Резонът на процедурата е категоричен – държавното принуждение за реализиране на коригиране на причинителите на закононарушения се лимитира в степента, в която фактически е належащо, с цел да реализира задачата на наказанието; икономисват се средства; подкрепя се с грижи и контрол вярната ресоциализация на наказания след дълги години на изолираност, с което в последна сметка се понижава заплахата от рецидив и се подсигурява публичната сигурност.
2. Конкретното предварително освобождение не е изключение. Само в деня на правосъдното съвещание Софийският апелативен съд е постановил още два такива правосъдни акта. От 1968 година до момента са постановени десетки хиляди предварителни освобождавания. Наказателният кодекс позволява предварителното освобождение след фактическо изтърпяване на половината от наложеното наказване, ако наказаният не е направил закононарушението в изискванията на рисков рецидив. Това, което съдът следва да реши според член 70, алинея 1 Наказателния кодекс, е дали наказаният е „ дал доказателства за своето коригиране “. Тази преценка е законно пълномощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение.
3. След като правосъдният състав на Софийския апелативен съд единомислещо е упражнил свое законно пълномощие, никой няма законно съображение да упорства той да реши делото по метод, който не подхожда на вътрешното му разбиране, образувано въз основа на закона и доказателствата по делото. Противното е „ улично “ правораздаване, което няма нищо общо с върховенството на правото, не подсигурява равенството на всички хора пред закона, не носи правдивост, нито умиротворяване.
4. Призивите за линч и разпра със правосъдния състав са безусловно неприемливи. Те водят до рискова ескалация на напрежението и накърняват сигурността и персоналната цялост на съдиите. Те заплашват справедливия развой, и то освен по сходни каузи – тъй като се насажда усещането, че на съда може да се влияе извънпроцесуално, в случай че бъде физически уязвен. Уважаеми жители, откакто системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна, се обръщаме към Вас с апел за осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ