Функционалните анализи на администрацията ще се правят по секторни и хоризонтални политики
Обновяване на методологията и въвеждане на единни правила за функционални разбори по хоризонтални и секторни политики е задачата на нов план на Министерския съвет, финансиран по Оперативна програма „ Добро ръководство “ (ОПДУ) на обща стойност малко над 1,1 млн. лв..
Тази мярка е обвързвана с по-широк взор върху това по какъв начин действа изпълнителната власт, защото доста от функционалностите обгръщат повече от една институция. „ Напоследък има доста образци за проблеми, зараждащи от неяснотата коя институция защо отговоря, дали функционалностите не са дублирани, има и редица „ сиви зони “, които не се покриват от пълномощията на нито един административен орган, изясни Красимир Божанов, шеф на дирекция „ Модернизация на администрацията “ на Министерския съвет.
Проектът би трябвало да бъде осъществен до края на януари 2019 година, а реализатор е обединяването „ New I – Ciela Norma”. Той ще надгради съществуващата методология за функционални разбори, въведена още през 2008 година и употребена от редица държавни институции за усъвършенстване на активността и вътрешната им конструкция.
Това е неотложно, защото от 2012 година в България е въведен така наречен „ Административен ръб “ и никоя администрация не може да усили числеността на личния състав си над равнищата към 30 май 2012 година, изясни Алеко Джилджов, държавен специалист в дирекция „ Модернизация на администрацията “. В момента общо 148 хиляди са държавните чиновници (около 45 хиляди от които са в МВР), в това число в регионални, общински, централни и специфични териториални администрации, само че наклонността от 2012 година насам към понижаване на числеността е устойчива, тъй че българската администрация е „ измежду най-стегнатите “ в Европа, съобщи Джилджов. Подробна информация за числеността на държавната администрация се разгласява постоянно на уеб страницата на Национален статистически институт, добави той.
„ Това е подтекстът, в който вършим промени и осъществяваме нашият план, сподели още Джилджов. - Ситуацията е „ удобна “ за правене на промени, защото осъществяването на функционалностите, заложени в законите и устройствените правилници би трябвало да става без да се усилва броят на чиновниците. “
От 2008 година до момента са направени 421 функционални разбора, които разнообразни администрации са правили за усъвършенстване на структурата си. Тези разбор се вършат по методология, създадена от 2008 година от тогавашното Министерство на държавната администрация. Към нея има и справочник, който разказва детайлно по какъв начин се правят тези действия - посредством възлагане на консултанти или със лични сили за реализиране на разнообразни цели.
„ Имаме методология, която е добра процедура в европейски мащаб, задачата в този момент е нейното осъвременяване “, разяснява експерът. Функционалният разбор борави с 3 основни понятия
Релевантност на функционалностите
Ефективност от активността
Ефикасност.
Досегашните функционални разбори са били насочени по-скоро към съответността на изпълняваните от чиновниците и структурите функционалности, само че съвсем не е отчитано до каква степен ефикасна е била активността им, както и дали ефикасно са изразходвани средствата. „ Ефикасността е обвързвана с разноските, които се употребяват за реализиране на избрани цели. Подобряването на организацията е основният запас на администрацията, с цел да работи по-добре и да има резултати, които да се виждат от обществото “, разяснява Джилджов.
След разработване на обновената методология ще бъдат направени и 5 функционални разбора на секторни политики, като до 2 месеца би трябвало да бъдат определени секторите, в които ще бъдат осъществени те. Изборът ще стане съгласно декларираните цели на настоящия кабинет. След провеждането им ще бъде изработен разбор на методологията комбиниран с 5 кръгли маси по обособените политики, ще бъдат нанесени корекции и до края на годината тя би трябвало да бъде утвърдена от Съвета за административна промяна и да бъде разполагаем на всички административни органи.
Тази мярка е обвързвана с по-широк взор върху това по какъв начин действа изпълнителната власт, защото доста от функционалностите обгръщат повече от една институция. „ Напоследък има доста образци за проблеми, зараждащи от неяснотата коя институция защо отговоря, дали функционалностите не са дублирани, има и редица „ сиви зони “, които не се покриват от пълномощията на нито един административен орган, изясни Красимир Божанов, шеф на дирекция „ Модернизация на администрацията “ на Министерския съвет.
Проектът би трябвало да бъде осъществен до края на януари 2019 година, а реализатор е обединяването „ New I – Ciela Norma”. Той ще надгради съществуващата методология за функционални разбори, въведена още през 2008 година и употребена от редица държавни институции за усъвършенстване на активността и вътрешната им конструкция.
Това е неотложно, защото от 2012 година в България е въведен така наречен „ Административен ръб “ и никоя администрация не може да усили числеността на личния състав си над равнищата към 30 май 2012 година, изясни Алеко Джилджов, държавен специалист в дирекция „ Модернизация на администрацията “. В момента общо 148 хиляди са държавните чиновници (около 45 хиляди от които са в МВР), в това число в регионални, общински, централни и специфични териториални администрации, само че наклонността от 2012 година насам към понижаване на числеността е устойчива, тъй че българската администрация е „ измежду най-стегнатите “ в Европа, съобщи Джилджов. Подробна информация за числеността на държавната администрация се разгласява постоянно на уеб страницата на Национален статистически институт, добави той.
„ Това е подтекстът, в който вършим промени и осъществяваме нашият план, сподели още Джилджов. - Ситуацията е „ удобна “ за правене на промени, защото осъществяването на функционалностите, заложени в законите и устройствените правилници би трябвало да става без да се усилва броят на чиновниците. “
От 2008 година до момента са направени 421 функционални разбора, които разнообразни администрации са правили за усъвършенстване на структурата си. Тези разбор се вършат по методология, създадена от 2008 година от тогавашното Министерство на държавната администрация. Към нея има и справочник, който разказва детайлно по какъв начин се правят тези действия - посредством възлагане на консултанти или със лични сили за реализиране на разнообразни цели.
„ Имаме методология, която е добра процедура в европейски мащаб, задачата в този момент е нейното осъвременяване “, разяснява експерът. Функционалният разбор борави с 3 основни понятия
Релевантност на функционалностите
Ефективност от активността
Ефикасност.
Досегашните функционални разбори са били насочени по-скоро към съответността на изпълняваните от чиновниците и структурите функционалности, само че съвсем не е отчитано до каква степен ефикасна е била активността им, както и дали ефикасно са изразходвани средствата. „ Ефикасността е обвързвана с разноските, които се употребяват за реализиране на избрани цели. Подобряването на организацията е основният запас на администрацията, с цел да работи по-добре и да има резултати, които да се виждат от обществото “, разяснява Джилджов.
След разработване на обновената методология ще бъдат направени и 5 функционални разбора на секторни политики, като до 2 месеца би трябвало да бъдат определени секторите, в които ще бъдат осъществени те. Изборът ще стане съгласно декларираните цели на настоящия кабинет. След провеждането им ще бъде изработен разбор на методологията комбиниран с 5 кръгли маси по обособените политики, ще бъдат нанесени корекции и до края на годината тя би трябвало да бъде утвърдена от Съвета за административна промяна и да бъде разполагаем на всички административни органи.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ