Областната епизоотична комисия в Перник реши цялата територия на област

Областната епизоотична комисия в Перник реши цялата територия на област Перник да бъде оповестена за санитарна зона, с цел да не се допусне болестта от африканска чума по свинете в района. Перник е една от трите области, дружно с Кърджали и Кюстендил, останали незасегнати до този миг. В региона към този момент няма записано огнище на чума нито по диви, нито по домашни прасета. Няма и огромни свинекомплекси. Това е първо сходно решение за България, до момента останалите области обявяваха ограничения след вписване на заболели животни. " Дневник " потърси доктор Явор Николов от регионалната гилдия на Българския ветеринарен съюз в Перник за коментар на развиването на рецесията с чумата по свинете:

Африканската чума е в България от юли, а вирусът към този момент засегна сериозна част от страната, влезе в свинекомплекси, а стотици стопани, които отглеждат прасе в двора, трябваше да заколят животните си. Всеки ден се обособяват нови санитарни територии със специфични ограничения за хигиена и обеззаразяване. И все пак като че ли не се стига до преодоляване на обстановката. Защо?

- Причините за толкоз сериозното и бързо разпространяване на това заболяване е в самата му същина – то е мощно заразно, придвижва се извънредно елементарно, против него няма ваксина или лекуване, а методите му за разпространяване са доста.

Един от главните способи на заразяване е с контакт, само че не разбирайте, че става дума единствено за пряк контакт на прасе с прасе. Става дума и за всевъзможни биологични тайни и екскрети от прасета - кръв, екскременти...всичко това може да бъде пренесено по всевъзможни способи.

Пренасянето може да стане и косвено посредством инфектирани облекла, ножове, коли и други. Болестта се предава и посредством нечисти материали, опаковки и останки от храни, които са били инфектирани с вируса. Всяко нещо, което е било в контакт, даже косвен. Вирусът оцелява и в разнообразни артикули, които не са термично обработени. И в случай че човек изхвърли боклук от подобен артикул, в случай че с него се нахрани прасе, още веднъж имаме разпространяване.

Болестта може да се придвижи в това число през фуражите.

Често хората употребяват създаденото от личните си ниви, то непосредствено стига до домашните животни, а може преди този момент в равнищата да са се хранили и заболели диви парсета, да вземем за пример.

Но огромният проблем съгласно мен пристигна и идва най-много от това, че хората изхранват животните с кухненски боклуци. Макар това да е неразрешено от закона, от време на време храните и фуражите съдържат също елементи от други хранителни артикули, о статъци от храна от столове или домашна храна, която също може да е била инфектирана. Дивите прасета пък имат достъп до бунища и битови боклуци.

Животните могат да се заразят още от консумация на животинско месо и артикули, пренасяни от туристите, както и кухненски боклуци. Планинарите по-скоро рядко могат да пренесат заболяването с облекла и обувки, в случай че не са в директен контакт с мъртво животно или негови останки.

Ловците също са доста значимо звено в битката с разпространяването на болестта и при тях също трява да се съблюдават строги правила, както по време на лова, по този начин и за обработка на месото, преместване на убитото животно, обеззаразяване на контактните материали.

Всичко това са предпоставки за бързо и съществено разпространяване на болестта. И я прави мъчно овладяема.

Но по какъв начин всичко това влиза в индустриалните свинекомплекси, където би трябвало да има сериозна хигиена, явен генезис на фуражите и така нататък?

- Няма алена лампа, която да светне всякога, в случай че някой служащ, който да вземем за пример има прасе у дома, влезе в свинекомплекса, без да е извършил прецизно всички наставления. Или в случай че измежду фуража попадне малко инфектирана храна.

Отново би трябвало да посочим мощната инфекциозност и това, че е задоволителна да вземем за пример една инфектирана опаковка от храна, в която е имало вирус, с цел да се съобщи заболяването.

Какви въпреки всичко са стъпките, по които може да се стигне до преодоляване на обстановката?

- За страдание няма универсално и елементарно решение. Основното е хората и то всички по веригата на разпространяване, да схванат, че единственият вероятен метод за ограничение на болестта, е да се основат празни пространства. За момента в тях да няма свине, които да популяризират заболяването. Представете си го като при пожар – би трябвало да се обезпечи място, което не гори и не предава огъня нататък.

Всичко това не трае безпределно дълго, след прочут интервал още веднъж ще могат да бъдат отглеждани свине за персонални потребности при спазването на нужните условия и хигиена. Хората би трябвало да проявят малко самообладание и схващане.

Но би трябвало да мислим освен за личната си рогозка. В случая, както постъпва област Перник с оповестяване на санитарна зона и без да е регистриран случай на болно животно, се прави опит да бъде прекратена веригата и да не се популяризира нататък.

Според вас досегашните ограничения съответни ли са, навременни ли са?

- И държавните органи, и ние – ветеринарните лекари, вършим каквото би трябвало. Занимаваме се с казуса и в извънработно време, вървим, обясняваме, ревизираме. Но тези ограничения, отново споделям, би трябвало да включат всички по веригата. Освен активността на ветеринарите и на чиновниците на министерството на земеделието, е нужно сриозно присъединяване на стопаните, ловците, кметовете на обитаеми места, а и всеки един евентуален пропагандатор на болестта. Тук е допустимо да се къса връзката - при стиковането на всички.

Казвате, че трява да има повече ограничения при ловците и стопаните. Какви?

- При ловците има доста значими стъпки, които всеки от тях би трябвало да предприеме. Ловците са доста значимо звено в битката с разпространяването на болестта. Вяско диво прасе, което е намерено мъртво, е евентуален източник и би трябвало да бъде докладвано. Прави се лабораторен разбор.

Продуктите от дивата свиня също би трябвало да бъдат изследавни. Самото преместване на прасето, всичко, което е влезнало в контакт с него – коли, облекла, обувки, ножове, би трябвало да бъдат обеззаразявани.

Тук пробойните в действителност са доста. В гората също не би трябвало да се оставят елементи от отстреляното диво прасе. Дивите парсета да не се влачат през гората, оставяйки кървава следа. След един лов на диво прасе, не трябва да се влиза в контакт с домашни прасета и дворове. Но под контакт още веднъж не би трябвало да се схваща единствено непосредствено да се занесе дивото прасе в двора с питомното, а всичко, целият инвентар, да бъде дезинфекциран, облеклата да бъдат прани при висока температура, обувките да се обеззаразяват, всичко.

При домашните парсета това заболяване е много по-видимо, в сравнение с при дивите. При тях признаците са по-ясно различими. Хората към този момент схващат, че при този метод на разпространяване, не се знае дали прасето, което е било крепко до нощес, на сутринта към този момент няма да е показало заболяването. И като че ли схващат, че е по-добре да заколят здравото животно и да могат да употребяват месото му безпроблемно, в сравнение с да чакат да пристигна до тях болестта.

Но би трябвало да се акцентира съществено и на дезинфекцията. Тя даже е обикновена – да вземем за пример с натриева основа. Разтвор на сода каустик от 2% - на всеки 100 мл, два мл. Този обикновен разтвор убива вируса. И всичко за което има подозрения, може да бъде обработено.

А къде се къса нишката при стопаните на домашните свине? И за какво хората не ги записват? Защо управляващите към момента не знаят какъв брой са действително животните в " заден двор "?

- По закон всички животни би трябвало да бъдат разпознати, с ушна марка и да са в осведомителна система, която съдържа всички данни, в това число за лекуващия доктор, прегледи, болести.

Пропуск е на стопаните, че не го вършат. Но това е задъжение на притежателите, ние няма по какъв начин да ги вкараме под строй да си го изпълнят. Ние нямаме опцията непрекъснато да обикаляме всички къщи и дворове, в които можем да предположим, че някой си е купил едно или две парсета.

Не можем да сме служители на реда и охранители. Да, случва се, когато отидем в дадена плантация и забележим, че наред с останалите регистрирани животни, са се появили и нерегистрирани, съветваме хората да ги запишат.

Преди време ветеринарните лекари сменихме системата си на работа – преди бяхме на участъкова система, обхващаше строго закрепена територи, за която дава отговор даден ветеринарен доктор. Това към този момент не е настоящо и имаме самостоятелни задължения към стопаните посредством сключване на самостоятелни контракти.

Стопанствата, за които отговаряме, постоянно са пръснати, не можем да ги обходим и тях и другите към тях, да огледаме всяко, в това число и тези, които не са се обърнали към нас и не са сключили контракт с ветеринар.

Да не би да е прекомерно усложнена процедурата по регистрация и това да отблъсква хората?

- Административни спънки и пречки за регистрация съгласно мен няма, процедурата е напълно обикновена. Ако стопанинът няма открит обект, а множеството към този момент имат такива открити обекти, би трябвало единствено да заявят пред регионалната дирекция по сигурност на храните с една типова бланка с персоналните данни, че желаят да им бъде издадено позволение за разкриване на нов животновъден обект и да им бъде публикуван номер. Няма опашки, няма очакване, такси, нищо.

След това този номер се дава на ветеринаря, с който се подписва контракт и по него се отразява електронно всяко нещо, което се сучва в този животновъден обект – купени животни, родени, заболели, здрави, продадени, заклани...Всяка операция. Освен това откриването на подобен обект е еднократно, не се прави всяка година. Единственото, което би трябвало стопанинът да направи, е да звънне на ветеринар и да изиска той да пристигна и да му маркира прасето.

Казвате, че една от главните аргументи за разпространяване са дивите свине. Те толкоз ли са преносими, не седят ли в един ареал, където имат нужните храна и условия? И по какъв начин заболяването излиза от него?

- Трудно може да бъде лимитирано и планувано придвижването на едно диво животно. Практиките демонстрират, че даже животни, които са отглеждани в затворени огромни резервати – бизони в Съединени американски щати да вземем за пример, които са обгрижвани, хранени, ограничавани с електропастири и огради, отново екзепляри от тези стада могат да бъдат забелязани изляли от тези зони. Подобна е и обстановката при дивите свине, които изключително в размножителния си интервал, са по-активни и са склонни да минат значително разстояние.

А за какво от време на време биват открити единични заболели диви свине, а не да вземем за пример цяло инфектирано стадо?

- Това е натурален асортимент – в случай че имаш сили, вървиш със стадото, в случай че не изоставаш и умираш. Освен това животните добре усещат обстановката и сами изолират болните човеци или се изолират сами. Друга допустима причина е и че не се заразява цялото стадо по едно и също време и едновременно – може да се болести едно животно, то да съобщи заболяването на друго и да почине. Но няма да умрат всички по едно и също време и на едно място. Измирането не става на стада.

Можем ли да дадем някаква вероятност по кое време рецесията може да бъде овладяна въпреки всичко, има ли някаква ясна вероятност по какъв начин се развива сходна зараза?

- Времеви небосвод мъчно може да се даде, това заболяване в други елементи на Европа не са успяли бързо, за няколко месеца, да го унищожават. Практиката не слага обозрими и съответни времеви рамки. Но колкото по-бързо впрегнем общите старания – на страната, ветеринари, локални управляващи, стопани и ловци, в случай че всички дружно участваме в този развой, толкоз по-лесно това ще се случи. В последна сметка хората би трябвало да знаят, че рецесията е преодолима с общи старания.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Чумата по животните (114)