Китайски телескоп откри гигантски газов облак във Вселената
Облакът от атомен водород е с диаметър към 2 милиона светлинни години и е 20 пъти по-голям от нашата вселена Млечен път
Международен екип, управителен от китайски учени, откри най-големия газов облак във Вселената с радиотелескопа FAST, заяви ТАСС, представена от Българска телеграфна агенция.
Находката може да помогне на откривателите да схванат по-добре произхода на галактиките.
Гигантският облак от атомен водород е с диаметър към 2 милиона светлинни години и е 20 пъти по-голям от нашата галактикаМлечен път. Една светлинна година е еквивалентна на 9,46 трилиона километра.
Откритието става допустимо посредством потреблението на свръхмощния телескоп FAST, ситуиран в провинция Гуейчжоу, Югозападен Китай. Астрономи от Китай, Европа и Съединени американски щати виждат облака, откакто насочват сферичния радиотелескоп в посока на група галактики, известна като Квинтет на Стефан в съзвездието Пегас.
„ От откриването му преди 145 години Квинтетът на Стефан е интензивно проучен с разнообразни наземни и галактически телескопи “, сподели Сю Цун, началник на плана в Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките в Пекин.
Екипът му се пробва да употребява невижданата сензитивност на радиотелескопа FAST, с цел да разбере по-добре по какъв начин галактиките си взаимодействат една с друга, когато за първи път се събират като група. За да създадат това, учените търсят клъстери от водородни атоми - те имат особено лъчение, което може да даде информация за събития, случили се от дълго време. Поради слабите сигнали на атомите и голямата зона на наблюдаване, това е сложна задача.
Въпреки това добре настроеният правоприемник на FAST и голямата паница с размерите на 30 футболни стадиони вършат това допустимо. Изследователите откриват гигантска газова конструкция, която е най-малко два пъти по-голяма и с по-малка компактност от всеки прочут сходен облак. Местоположението ѝ също е много извънредно, защото е относително надалеч от централната зона на Квинтета на Стефан.
„ Чудим се за какво въобще към момента съществува, откакто атомният газ с ниска компактност би трябвало да е погубен от ултравиолетовото излъчване на галактическия декор съгласно актуалните теории ", сподели Сю Цун.
Международен екип, управителен от китайски учени, откри най-големия газов облак във Вселената с радиотелескопа FAST, заяви ТАСС, представена от Българска телеграфна агенция.
Находката може да помогне на откривателите да схванат по-добре произхода на галактиките.
Гигантският облак от атомен водород е с диаметър към 2 милиона светлинни години и е 20 пъти по-голям от нашата галактикаМлечен път. Една светлинна година е еквивалентна на 9,46 трилиона километра.
Откритието става допустимо посредством потреблението на свръхмощния телескоп FAST, ситуиран в провинция Гуейчжоу, Югозападен Китай. Астрономи от Китай, Европа и Съединени американски щати виждат облака, откакто насочват сферичния радиотелескоп в посока на група галактики, известна като Квинтет на Стефан в съзвездието Пегас.
„ От откриването му преди 145 години Квинтетът на Стефан е интензивно проучен с разнообразни наземни и галактически телескопи “, сподели Сю Цун, началник на плана в Националната астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките в Пекин.
Екипът му се пробва да употребява невижданата сензитивност на радиотелескопа FAST, с цел да разбере по-добре по какъв начин галактиките си взаимодействат една с друга, когато за първи път се събират като група. За да създадат това, учените търсят клъстери от водородни атоми - те имат особено лъчение, което може да даде информация за събития, случили се от дълго време. Поради слабите сигнали на атомите и голямата зона на наблюдаване, това е сложна задача.
Въпреки това добре настроеният правоприемник на FAST и голямата паница с размерите на 30 футболни стадиони вършат това допустимо. Изследователите откриват гигантска газова конструкция, която е най-малко два пъти по-голяма и с по-малка компактност от всеки прочут сходен облак. Местоположението ѝ също е много извънредно, защото е относително надалеч от централната зона на Квинтета на Стефан.
„ Чудим се за какво въобще към момента съществува, откакто атомният газ с ниска компактност би трябвало да е погубен от ултравиолетовото излъчване на галактическия декор съгласно актуалните теории ", сподели Сю Цун.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ