Обикновено се пазя от частицата най, защото издава йерархическо мислене

...
Обикновено се пазя от частицата най, защото издава йерархическо мислене
Коментари Харесай

Чий е нашият език?

Обикновено се вардя от частицата " най ", тъй като издава йерархическо мислене и назадничавост, само че през днешния ден ми се желае да я употребявам три пъти. " 24 май " е нашият най-невинен, най-национален и най-религиозен празник. Най-невинен е, тъй като не е в възхвала на пролята кръв, не дели и не събира територии, не се опълчва на остарели и не обслужва нови имперски упоритости, не се подчинява на велики сили и на локални илюзии. Неговите герои не са военни, политици или революционери, а букви.

Ази, буки, веди...

С буквите се срещаме в първите години на живота си, когато, седнали на чин по двама, ги изписваме с несигурна ръка. Затова на 24 май " по дифолт " забравяме за зародилите по-късно разделения - обществени, интелектуални, партийни, и се връщаме в детството си. Докато пеем " Върви народе възродени ", цялото ни общество е детски хор. Именно от детството извира невинността на празника. От 12 часовата ни щастлива инфантилизация. Но това не е инфантилизацията на отпадналите културни задръжки, на предкултурна разхайтеност, като на мач или в чалга клуб. На 24 май усещаме дълбоките корени на културата в себе си, претърпяваме я като незаместим подарък, получен от учители, родители, хора на духа, от Светите братя. Заедно с радостната възбуденост празникът за нас е и тест до каква степен през годините комунистите, мутрите, корупцията, конформизмът и прочие са съумели да пресечен тези корени, до каква степен културният " аз " е издържал натиска на простотията. Резултатът ни минимум не може да се мери по патетичните клишета, леещи се от ранна заран в медиите. Всеки би трябвало да си направи теста самичък. За да откри вероятен ли е самостоятелен имунитет по отношение на стадния.

Най-националният ни празник

24 май е най-националния ни празник, тъй като е празник на езика, а нацията съществува в езика. Извън него ние сме единствено тела, естествено събитие, сходно на дървото или дъжда. Езикът в способността си да изрича невидимото и възвишеното ни трансформира в персони и ни свързва в общности. Ние сме нация освен и не толкоз поради това, че използваме еднакъв език, колкото поради това, че, общувайки на него, сме развили взаимност между тях, стигнали сме до споделени полезности, придобили сме културна еднаквост. Не нацията прави езика, а езикът прави нацията. И не стопира дотук - един език в благосъстоянието на своите диалекти има капацитет да роди разнообразни идентичности, да бъде татко на повече от една нация...

Повдигам тематиката, както може да се допусна, поради македонците (северномакедонците). Лесният въпрос е: могат ли те на основата на българския език да претендират за небългарска национална еднаквост? Отговорът, естествено, е " да ", задоволително е да споменем британския или испанския, приютили по две и повече народи. Трудният въпрос е: могат ли македонците да назовават езика, на който приказват, собствен, македонски? Макар да влизам в несъгласие с нашата публична теория и да си давам сметка, че техният формален език значително е артикул на " филологическо инженерство ", отговорът ми още веднъж е " да ". Стига това да помогне на националната им самостоятелност, на устрема им да се усещат точно македонци, а не някакви други.

Празник на културната приемливост
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР