Обикновено пиша коментари по актуални теми от политическия и обществения

Обикновено пиша мнения по настоящи тематики от политическия и публичния живот в България. Този път обаче, считам да ви опиша две действителни истории за хора , които се вършим, че не виждаме .
Започвам напряко с късите истории, които си заслужава да бъдат разказани. На улицата ме стопира възрастен мъж и ме моли да му купя парче самун. Смилявам се над него и му закупувам самун и колбас. а той ми споделя, че е пенсиониран преподавател. Получава пенсия от 200 лв., които му стигат единствено за медикаменти.
Само към седмица по-късно още веднъж ме сполетява сходна история. В този случай обаче " основен воин " е стара жена, която се оказа някогашна здравна сестра.
Сценарият е извънредно сходен, като и в двата случая в очите на възрастните хора се четеше нещо, даже по-силно от тъгата - позор. Те бяха мощно засрамени от това, което им се постановяваше да вършат, с цел да оцелеят. Наведени глави, очи прикриващи сълзи и едно тъжно чувство от тях, че не са се справили и са стигнали дотук.
Но знаете ли, този неуспех е за цялото ни общество . Когато възрастните хора, които на процедура са построили страната, са сложени на ръба на физическото оцеляване - тогава има нещо доста сбъркано в цялостната ни идея за страна.
Искрено скърбя, че в забързаното си всекидневие не отделих повече време, с цел да схвана подробните истории за живота на тези хора. Не знам дали те биха били забавни за доста хора. Но даже и да не са, отново бих го направил. Защото има неща, които са по-важни от " трафика и вайрълите ".
В общественото пространство непрестанно се появяват всякакви " носители на експертиза ", призвани да ни обяснят по какъв начин в действителност пари в страната няма и всякакво повдигане и преизчисляване на пенсиите и невероятно. Както е " невероятно " и да спре безумното раздуване на държавната администрация, да се спре издевателството и изнудването на частния бизнес, корупцията и изпълняването на най-древната специалност под друга форма от хрантутници, наричащи себе си политическа класа.
Защото истината е, че за всичко има метод. само че липсва предпочитание и воля от страна на всички управляващи и придворните им специалисти. И различен път съм писал за действителната икономическа обстановка в България и че мижавият напредък в действителност е закъснение , тъй като е неведнъж по-малък даже от тези на страните от нашата рогозка. Дори и този напредък е безспорна илюзия, тъй като се случва в изискване на непрестанно понижаване на директните непознати вложения и увеличение на цените.
Рано или късно неизбежно ще се стигне и до по-неблагоприятно икономическо състояние, а раздутата ни държавна администрация ще би трябвало да бъде понижена . Тогава ще се спукат и всевъзможни балони за минимална безработица, а неналичието на качествени фрагменти за частния бранш ще се усети мъчително.
И точно тогава ще пристигна моментът за тези, които се имат за недосегаеми да схванат, че сметката все в миналото се заплаща . И тя не може постоянно да се трансферира на българския народ. Не е неприятно някои от тях да се върнат в учебно заведение и още веднъж да прочетат някои емблематични произведения. Силно предлагам " Приказка за стълбата " и " Защо не убиват старите хора ". Следващият им ход евентуално ще е да извадят и тях от учебниците. Да не обременяват децата. За какво им е да четат, или да мислят?!