Калин Терзийски: Ода за кресливите майки
Обикновено благородството се свързва с мълчанието. Вулгарността – с бръщолевенето.
Колко национални думи мога да изброя за този тип човешка активност (дейност, ха!)?
Бръщолевене, бърборене, бърборене, ломотене, мърморене, бръщолевене, разпореждане, каканижене и така нататък Безброй. Всяка от тях си има собствен нюанс, свое строго характерно значение.
Каканижеш като зимна птичка, т.е. – тази дума върви с едно чувство за нещо благо, дребничко. Бърбориш като баба с внучето си. Но дърдориш като тъпанар. Поне това са моите асоциации, появяващи се при чуването на тия думи. Науката, занимаваща се с персоналните ни асоциации и реакции, които се развиват у нас при чуването или прочитането на дадена дума, се назовава Психосемантика.
За един думата „ писклив ” може би значи нещо, което може да се каже за сврака; симпатично птиче, което събира части огледало и можеш да чуеш крясъците му под прозореца си през ноември в студа. За различен „ писклив ” провокира асоциация с пропагандата на Гьобелс. Всички ние имаме разнообразни конструкти за основаване на съответни смисли в съзнанията си. За някого крава е миличко творение, даващо мляко за какаото заран, за различен е това гадно животно, което го е намушило с големия си рог, когато е бил на 4 години.
И друго. В наше време случи ли се нещо...
Да, да, независимост на словото, независимост на печата. В наше време случи ли се нещо, незабавно настъпва едно бръщолевене, бръщолевене, ломотене, каканижене, мърморене и фъфлене.
И резултатът от това е... замазване, размиване, раздробяване, профанизиране, замъгляване, комплициране, притъпяване, вулгаризиране, затъпяване, обезсмисляне.
При нас, в наше време, да речем Христос потегля да върви по вода. И свободните да споделят и да пишат незабавно оповестяват наляво и надясно, че Исус... " се размотал ”, „ повървял ”, „ пошлял се ”, „ прецапал ” „ отпрашил, ” „ поджиткал ” по водната повърхност.
Вулгарност ще рече елементарност. Но също по този начин и дивотия. Vulgaris на латински значи елементарен, елементарен. Не поставям кавички, с цел да се усети по какъв начин нещата не са отвън, а точно вътре в полето на езика, те – живи и свободно употребявани – вземат участие в езика без кавички. Ние (имитирайки американците) от време на време единствено демонстрираме, че тая или оная дума е в кавички, размахвайки показалците и междинните пръсти на двете си ръце.
Когато някой каже на някого, че е писклив, той дали го наскърбява?
Хм. Всичко зависи от обществения подтекст, в който се употребяват думите.
Използвана измежду зоолози думата писклив може би не би била обидна. Защото, примерно, има писклив орел; а надали някой орнитолог желае да обиди орела, като го назовава писклив.
Дали, запитвам се, в някой избран обществен подтекст думата вицепремиер не е обидна?
И се запитвам: не може ли малко по малко да стане обидна, като към нея се прикрепят с времето отрицателни конотации?
Ако, да речем, пет генерации вицепремиери са нагли идиоти – дали пък в съзнанието на социума няма да се оформи едно отрицателно конотативно значение на думата вицепремиер?
И на седмото потомство, да речем, към този момент думата вицепремиер се употребява като обидна дума?
Ей, вицепремиер подобен! – кресва някой на съседа си. И хайде на съд! Съседът е по този начин афектиран, че дори подава секира на обидилия го и му споделя: съсечи ми главата. И оня му я съсича и слез 10 години се виждат отново. И афектираният му вика: Я погледни – вижда ли се това, дето ме цапардоса (шибна, халоса, тресна, измлати) по главата? Не, не се вижда, нали?! А това, дето ми сподели вицепремиер – още ми държи влага и ми е болно, болно (дискомфортно, фрустрирано, идиосинкретично)!
Но по другия въпрос: Когато някой глупак каже на майките на едни деца с увреждания, че са кресливи майки на сякаш заболели деца – и по-късно се срине лавината от мърморене, бръщолевене, каканижене, бърборене и ломотене, някак си става вулгарно.
Даже се появява митинг против тия, които стачкуват против идиота. Защото всичко се е замазало, размило, объркало, замъглило, обскурирало и претаковало. Таковане, както знаем, в българския е термин за Всичко.
За сведение на посрещачите и на самия глупак – глупак е дума, поради която няма по какъв начин да бъде съден този, който я е употребявал. Защото глупак значи „ частно лице, елементарен, елементарен човек ”. И също така, в случай че ще се съдим – първо, апелирам княз Мишкин да осъди Достоевски, а след това ще караме по ред.
Аз имам приятелки, които са майки на деца с аутизъм. Помагам им, колкото мога, дружно с една група от чудесни момчета и девойки – Ники Кънчев, Елена Петрова, Деян Геодаров Славчев – Део, Силвия Лулчева и още куп други. Познаваме тия дами, опитваме се да ги поддържаме във всичко, което вършат от години. Не съм видял нищо кресливо у тях. Но съм видял страховита воля и сила. Да живееш доста мъчно те прави доста по-свят от тези, които живеят елементарно. Търсиш ли високи хора – с повдигнат и доблестен дух – мисля, че ще ги намериш измежду тия, които живеят доста, доста мъчно.
И друго: Ужасява ме една наклонност в България. Понасял съм я и аз върху своята глава, гнусните и резултати са ме карали да притискам обезверено юмруци нееднократно. Тя е следната: Когато някой пренебрегнат, някой, който носи тегло върху гърба си, тръгне да се бори за правата си... за правдивост и за по-добър живот...
...обикновено се случва по този начин, че цяла една паплач от плямпащи, мърморещи и дърдорещи се надига и споделя: Тоя пък кресльо, тоя мрънкалник, тоя злощастник, тоя глезльо, тоя презрян окайващ се вресливец... какво желае той?! Защо не си затваря устата и за какво не си наляга парцалите и за какво не си натиска задника и за какво не си запуши човката най-сетне?!
Така ревва тълпата.
Вулгарната навалица не разрешава на всеки, който се бори против несправедливостта да подвига глас. Тълпата на робския дух. Който споделя постоянно: Преклонена главица сабя не я сече. И който, превантивно, сече надигнати главици. Но тъй като няма сабя (кой дава сабя на навалица от прасета?), сече с замърсен език.
И тая вулгарна навалица си има пошъл представител, от време на време. Който изрича ясно, синтезирано, квинтесенциално това, което мисли цялата навалица. И то, примерно, е: Не`кви кресливи майки на сякаш заболели деца. К`во желаят тея бееее?! (това, последното, с пълнозвучен, български, просташки, славитрифоновски, селяндурски, безочлив рев).
И по този начин нататък.
Колко национални думи мога да изброя за този тип човешка активност (дейност, ха!)?
Бръщолевене, бърборене, бърборене, ломотене, мърморене, бръщолевене, разпореждане, каканижене и така нататък Безброй. Всяка от тях си има собствен нюанс, свое строго характерно значение.
Каканижеш като зимна птичка, т.е. – тази дума върви с едно чувство за нещо благо, дребничко. Бърбориш като баба с внучето си. Но дърдориш като тъпанар. Поне това са моите асоциации, появяващи се при чуването на тия думи. Науката, занимаваща се с персоналните ни асоциации и реакции, които се развиват у нас при чуването или прочитането на дадена дума, се назовава Психосемантика.
За един думата „ писклив ” може би значи нещо, което може да се каже за сврака; симпатично птиче, което събира части огледало и можеш да чуеш крясъците му под прозореца си през ноември в студа. За различен „ писклив ” провокира асоциация с пропагандата на Гьобелс. Всички ние имаме разнообразни конструкти за основаване на съответни смисли в съзнанията си. За някого крава е миличко творение, даващо мляко за какаото заран, за различен е това гадно животно, което го е намушило с големия си рог, когато е бил на 4 години.
И друго. В наше време случи ли се нещо...
Да, да, независимост на словото, независимост на печата. В наше време случи ли се нещо, незабавно настъпва едно бръщолевене, бръщолевене, ломотене, каканижене, мърморене и фъфлене.
И резултатът от това е... замазване, размиване, раздробяване, профанизиране, замъгляване, комплициране, притъпяване, вулгаризиране, затъпяване, обезсмисляне.
При нас, в наше време, да речем Христос потегля да върви по вода. И свободните да споделят и да пишат незабавно оповестяват наляво и надясно, че Исус... " се размотал ”, „ повървял ”, „ пошлял се ”, „ прецапал ” „ отпрашил, ” „ поджиткал ” по водната повърхност.
Вулгарност ще рече елементарност. Но също по този начин и дивотия. Vulgaris на латински значи елементарен, елементарен. Не поставям кавички, с цел да се усети по какъв начин нещата не са отвън, а точно вътре в полето на езика, те – живи и свободно употребявани – вземат участие в езика без кавички. Ние (имитирайки американците) от време на време единствено демонстрираме, че тая или оная дума е в кавички, размахвайки показалците и междинните пръсти на двете си ръце.
Когато някой каже на някого, че е писклив, той дали го наскърбява?
Хм. Всичко зависи от обществения подтекст, в който се употребяват думите.
Използвана измежду зоолози думата писклив може би не би била обидна. Защото, примерно, има писклив орел; а надали някой орнитолог желае да обиди орела, като го назовава писклив.
Дали, запитвам се, в някой избран обществен подтекст думата вицепремиер не е обидна?
И се запитвам: не може ли малко по малко да стане обидна, като към нея се прикрепят с времето отрицателни конотации?
Ако, да речем, пет генерации вицепремиери са нагли идиоти – дали пък в съзнанието на социума няма да се оформи едно отрицателно конотативно значение на думата вицепремиер?
И на седмото потомство, да речем, към този момент думата вицепремиер се употребява като обидна дума?
Ей, вицепремиер подобен! – кресва някой на съседа си. И хайде на съд! Съседът е по този начин афектиран, че дори подава секира на обидилия го и му споделя: съсечи ми главата. И оня му я съсича и слез 10 години се виждат отново. И афектираният му вика: Я погледни – вижда ли се това, дето ме цапардоса (шибна, халоса, тресна, измлати) по главата? Не, не се вижда, нали?! А това, дето ми сподели вицепремиер – още ми държи влага и ми е болно, болно (дискомфортно, фрустрирано, идиосинкретично)!
Но по другия въпрос: Когато някой глупак каже на майките на едни деца с увреждания, че са кресливи майки на сякаш заболели деца – и по-късно се срине лавината от мърморене, бръщолевене, каканижене, бърборене и ломотене, някак си става вулгарно.
Даже се появява митинг против тия, които стачкуват против идиота. Защото всичко се е замазало, размило, объркало, замъглило, обскурирало и претаковало. Таковане, както знаем, в българския е термин за Всичко.
За сведение на посрещачите и на самия глупак – глупак е дума, поради която няма по какъв начин да бъде съден този, който я е употребявал. Защото глупак значи „ частно лице, елементарен, елементарен човек ”. И също така, в случай че ще се съдим – първо, апелирам княз Мишкин да осъди Достоевски, а след това ще караме по ред.
Аз имам приятелки, които са майки на деца с аутизъм. Помагам им, колкото мога, дружно с една група от чудесни момчета и девойки – Ники Кънчев, Елена Петрова, Деян Геодаров Славчев – Део, Силвия Лулчева и още куп други. Познаваме тия дами, опитваме се да ги поддържаме във всичко, което вършат от години. Не съм видял нищо кресливо у тях. Но съм видял страховита воля и сила. Да живееш доста мъчно те прави доста по-свят от тези, които живеят елементарно. Търсиш ли високи хора – с повдигнат и доблестен дух – мисля, че ще ги намериш измежду тия, които живеят доста, доста мъчно.
И друго: Ужасява ме една наклонност в България. Понасял съм я и аз върху своята глава, гнусните и резултати са ме карали да притискам обезверено юмруци нееднократно. Тя е следната: Когато някой пренебрегнат, някой, който носи тегло върху гърба си, тръгне да се бори за правата си... за правдивост и за по-добър живот...
...обикновено се случва по този начин, че цяла една паплач от плямпащи, мърморещи и дърдорещи се надига и споделя: Тоя пък кресльо, тоя мрънкалник, тоя злощастник, тоя глезльо, тоя презрян окайващ се вресливец... какво желае той?! Защо не си затваря устата и за какво не си наляга парцалите и за какво не си натиска задника и за какво не си запуши човката най-сетне?!
Така ревва тълпата.
Вулгарната навалица не разрешава на всеки, който се бори против несправедливостта да подвига глас. Тълпата на робския дух. Който споделя постоянно: Преклонена главица сабя не я сече. И който, превантивно, сече надигнати главици. Но тъй като няма сабя (кой дава сабя на навалица от прасета?), сече с замърсен език.
И тая вулгарна навалица си има пошъл представител, от време на време. Който изрича ясно, синтезирано, квинтесенциално това, което мисли цялата навалица. И то, примерно, е: Не`кви кресливи майки на сякаш заболели деца. К`во желаят тея бееее?! (това, последното, с пълнозвучен, български, просташки, славитрифоновски, селяндурски, безочлив рев).
И по този начин нататък.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ