Какво е “допаминовият детокс” и имаме ли нужда от него
Обикновено асоциираме допамина с приятни усеща и наслаждение. Макар и самичък по себе си да не афектира директно страстите ни (както го прави серотонинът), той играе значима роля за светоусещането, мотивацията и благосъстоянието ни.
Допаминът се синтезира в мозъка - когато се храним, когато се движим, когато споделяме с други хора, вършим секс и така нататък
В днешно време обаче човек разполага и с значителен брой синтетични източници на допамин. Основен измежду тях са технологиите.
Всеки път, когато получим лайк или коментар в обществените мрежи, или от досада решим да превъртаме из постовете на другите, мозъкът ни синтезира допамин.
Започваме да се усещаме по-спокойни, по-удовлетворени и скуката изчезва. И по този начин до идващия път.
Допаминът е молекулата, на която Фейсбук разчита, че ще ни приканва още веднъж и още веднъж да отваряме обществената мрежа, както комарджията залага още веднъж и още веднъж в очакване да завоюва.
С времето множеството изкуствени и естествени стимуланти карат мозъка да привикне към постоянните дози допамин, които той не може да поддържа без външна интервенция.
В някакъв миг мозъкът ни стартира да желае още и още, а при отсъствието му човек стартира да се усеща латентен, равнодушен и демотивиран. Решенията стават по-трудни и неразбираеми, а оттова идват и интервали на комплициране, меланхолия и непрекъсната паника. Тук идва и потребността от " допаминов детокс ".
Допаминовият детокс е процедура, която набира от ден на ден известност измежду хората, които работят доста и постоянно се усещат на ръба на бърнаута.
Тя съставлява самобитен " рестарт " на допаминовите рецептори и изисква тотално отделяне от всички неща и интензивности, които нормално провокират освобождението на неврохимикала.
По време на допаминовия детокс човек не би трябвало да се храни, да има какъвто и да е досег с екрани, да прави секс, да спортува, а някои даже заобикалят и да приказват с други хора.
Този " пост " се прави в продължение на 24 часа, само че не съществуват съответни писани правила по въпроса.
Някои медици считат, че допаминовият пост е небивалица на софтуерните милионери от Лос Анджелис, които постоянно имат потребност от сходен детокс поради забързания и стресов метод на живот.
Онези, които са тествали практиката върху себе си, споделят, че по-късно се усещат по-мотивирани, по-концентрирани и се радват на по-бистър разум.
Независимо къде е истината в тази ситуация, допаминовият детокс ни се коства като забавна процедура, доста подобаваща за разчупване на интервала на погазване със сарми и гледане на филми.
Допаминът се синтезира в мозъка - когато се храним, когато се движим, когато споделяме с други хора, вършим секс и така нататък
В днешно време обаче човек разполага и с значителен брой синтетични източници на допамин. Основен измежду тях са технологиите.
Всеки път, когато получим лайк или коментар в обществените мрежи, или от досада решим да превъртаме из постовете на другите, мозъкът ни синтезира допамин.
Започваме да се усещаме по-спокойни, по-удовлетворени и скуката изчезва. И по този начин до идващия път.
Допаминът е молекулата, на която Фейсбук разчита, че ще ни приканва още веднъж и още веднъж да отваряме обществената мрежа, както комарджията залага още веднъж и още веднъж в очакване да завоюва.
С времето множеството изкуствени и естествени стимуланти карат мозъка да привикне към постоянните дози допамин, които той не може да поддържа без външна интервенция.
В някакъв миг мозъкът ни стартира да желае още и още, а при отсъствието му човек стартира да се усеща латентен, равнодушен и демотивиран. Решенията стават по-трудни и неразбираеми, а оттова идват и интервали на комплициране, меланхолия и непрекъсната паника. Тук идва и потребността от " допаминов детокс ".
Допаминовият детокс е процедура, която набира от ден на ден известност измежду хората, които работят доста и постоянно се усещат на ръба на бърнаута.
Тя съставлява самобитен " рестарт " на допаминовите рецептори и изисква тотално отделяне от всички неща и интензивности, които нормално провокират освобождението на неврохимикала.
По време на допаминовия детокс човек не би трябвало да се храни, да има какъвто и да е досег с екрани, да прави секс, да спортува, а някои даже заобикалят и да приказват с други хора.
Този " пост " се прави в продължение на 24 часа, само че не съществуват съответни писани правила по въпроса.
Някои медици считат, че допаминовият пост е небивалица на софтуерните милионери от Лос Анджелис, които постоянно имат потребност от сходен детокс поради забързания и стресов метод на живот.
Онези, които са тествали практиката върху себе си, споделят, че по-късно се усещат по-мотивирани, по-концентрирани и се радват на по-бистър разум.
Независимо къде е истината в тази ситуация, допаминовият детокс ни се коства като забавна процедура, доста подобаваща за разчупване на интервала на погазване със сарми и гледане на филми.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ