Обидчивостта е реагент, който превръща любовта в оцет“ Ако се

„ Обидчивостта е реагент, който трансформира любовта в оцет “

Ако се замислите, сигурно ще си спомните, че в обкръжението ви има човек, който се наскърбява с или без причина. Състоянието на душата му, може да се каже, е такова. От какви източници израства тази функционалност и какво крият прекомерно докачливите хора зад нея?

Три съществени вида персона, склонни към прекомерна обидчивост

Дълбоко несигурни в себе си лица със слаб вид нервна система. Тяхната природа се отличава с несъразмерна чупливост, накърнимост и ранимост.

Самовлюбени нарциси, които считат, че стоят надалеч над другите и имат вяра, че в това отношение имат цялостното право да бъдат третирани по специфичен метод.

Свръхчувствителни човеци, които се считат за постоянно преследвани. Ролята на жертвата е доста комфортен и прочут за тях сюжет, който постоянно им носи своите дивиденти.

Обидчивостта е детски табиет

Това е един от методите, по които дребният човек получава това, което желае. И това е напълно обикновено за него. Тъй като той към момента няма задоволително запаси, благоприятни условия да изясни какво не харесва и какво в действителност желае.

Хлапето няма други запаси, с които да упорства. Когато едно дете се пробва да се наскърбява, множеството възрастни незабавно стартират да реагират и то бързо се научава да схваща, че обидата е ефикасна опция да притегли вниманието на възрастните и от време на време да реализира своето. В ранните стадии на порастването това е допустим метод за реализиране на стремежи резултат.

Ненормално става, когато зрял човек, имащ в своя боеприпас „ възрастни ” способността да реагира на дразнители и да пази личните си ползи, продължава да употребява тази чисто „ детска ” линия, пробвайки се да манипулира „ възрастните ”, с цел да реализира задачите си.

Обидата е детска опция да се покаже уязвимост, това е отвод да поеме отговорност за себе си и да реши проблемите си като възрастен.

Така обидчивият човек с демонстрирането на засегнатост демонстрира незабавно своята уязвимост като персона, некадърност да отбрани ползите си и да изрази недоволството си от нещо или някой с по-адекватни способи.

„ Глупавият помни обидата, умният помни обидилия го “

Завишени упования и неспособност за водене на градивен разговор

Индивидът чака от другите подобен отговор на обстановката, който той смята за верен. Всички хора обаче са разнообразни и всеки има разнообразни гледни точки по една и съща тематика. Следователно е належащо да се даде право на всеки човек да показва себе си, и освен това, в случай че е належащо, би трябвало да изразите или някак си да покажете позицията си.

Още една драма на прекомерно докачливите хора – те не знаят по какъв начин да се смеят над себе си – помнят изразеното си възприятие за лична малоценност или лично предимство, което всъщност е едно и също нещо.

Емоционалната изгода от обидата

Хората също по този начин се наскърбяват, тъй като това до известна степен е потребно за тях. Първо, има психическа изгода: обидата е страст, която носи несъмнено наслаждение на оня, който я „ харесва “, тъй като афектираният стартира да има вяра, че близките му дължат нещо.

На второ място, това е един от методите да събудиш възприятие за виновност у различен човек и да получиш „ лост “ за операция, с цел да извлечеш лична полза – тук още веднъж има опит да използваш обидата си за реализиране на задачите си, въпреки и зле осъзнаване.

Какво да вършим с обидчивите хора?

Възможно ли е по някакъв метод да се отърват от тази линия, която излага всички персонални недостатъци и проблеми пред целия свят? Често слушам този въпрос от клиентите си. Убедена съм, че обидата е страст, която е ориентирана най-вече към себе си, в личната си посока. Затова всякога, обиждайки се на някого, би трябвало да си зададете въпрос: за какво в този момент съм афектиран на себе си? Нужна е почтеност към самия вас.

Всеки път, обиждайки се на другия за неоправдани упования, човек се наскърбява на себе си, като не оправдава личните си упования. При опитите безрезултатно да промени различен човек, постоянно има „ неуспех “ в смяната на себе си.

Всичко, което човек не харесва у другите, е това, което той не може да одобри в себе си. Когато човек осъзнае за какво е афектиран от себе си, е належащо да се одобри подобен, какъвто е и да си елементарни несъвършенствата.

Чувствайте се свободни да практикувате самоирония. Винаги можете да намерите причина да се пошегувате над себе си, никой не умира от това, а в противен случай, оказва помощ да се понижи това неприятно възприятие на засегнатост.

По материали на Наталия Прахова