Обични в Господа братя и сестри,в деня на Съединението, докато

Обични в Господа братя и сестри,

в деня на Съединението, до момента в който от всички медии се лееше какъв брой би трябвало да сме единни, аз се замислих по тематиката за „ царските парцели ". И взех решение, че би трябвало да кажа няколко думи по този въпрос, тъй като съгласно мен той към този момент става сериозно значим, както за страната, по този начин и за църквата. Всички сме очевидци на една срамна картина: от няколко години българската страна съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху избрани парцели. Думата „ позор " е мека. То е срам! Бих отишъл даже още по-далече – това е закононарушение против страната. Питам се никой ли не схваща, че посредством тези правосъдни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се престижа на институциите? Извършва се разглобяване на държавността?

Когато концепцията, че имуществата на царското семейство би трябвало да бъдат още веднъж национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, заради очевидното си несъгласие със закона, с морала и с държавническия разсъдък. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на страната против нейния някогашен президента и посредством решенията си ще влеят малко мъдрост и разсъдък на въпросната страна. Като й кажат, че не може тя, страната, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което от дълго време съм открил, а точно, че има въпроси, които никога не трябва да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отправен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „ царските парцели ", предаден на съд, основава рецесия. Тези, които са дали съвета страната да съди някогашния си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за нормална злоба, нито за недоумение на правото, а за редовно деяние. Системно деяние, чиято последна цел е да бъдат дискредитирани избрани полезности, които са от заветен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани основни детайли на националната ни еднаквост. Да бъдат смачкани и отстранени цели елементи от националната ни история, облъхнати от нещастия, само че и от популярност. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е по този начин, а аз мисля, че е по този начин, то Църквата не трябва да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.

Всички сте очевидци на медийната акция, която беше водена години наред против Българската Православна Църква. Помните ли какъв беше нейният водещ претекст? Имоти! Прословутите църковни парцели! Как църквата била най-големия притежател на парцели в страната, по какъв начин не ги стопанисвала, по какъв начин ги злоупотребявала и прочие и прочие. Години наред българското общество беше облъчвано с тематиката за „ църковните парцели ". Цялото това упражнение, съгласно мен, имаше една съответна цел. Да бъде квалифицирано публичното мнение за национализация на избрани църковни имущества и изключително на няколко знакови храма. На първо място – Патриаршеската катедрала „ Свети Александър Невски "! Твърдя това, тъй като го демонстрираха последвалите събития. Актът за одържавяване на „ Свети Александър Невски " беше подготвен и единствено трябваше да бъде подписан. Уж, с цел да бъдел „ избавен ". А в действителност, с цел да бъде този централен патриаршески храм на българския православен народ десакрализиран, опозорен и вечно лишен от Божието наличие. След това щеше да бъде доста елементарно да бъдат оповестени за държавна благосъстоятелност всички църкви – монументи на културата, да бъдат превърнати в музеи с почивен ден в неделя, Българската Православна Църква да бъде затруднена до степен да бъде вкарана в подземията, а българският народ в голямото си болшинство да бъде лишен от достъп до Светите Тайнства и до Божията берекет. Тезата, че за обществото е по-добре църковните парцели да станат държавни беше предлог за нанасяне на тежък удар против Богоустановената институция. Разбира се, Православната Църква не може да бъде разрушена. Тя ще съществува до края на времената и даже нейните врагове знаят това. Но, бидейки лишена, не от „ парцели ", а от материалните си знаци, нейната духовна задача би била съществено затруднена и мнозина не биха получили разтуха и избавление. Целта, впрочем, бяха душите на българите, които души трябваше да бъдат обезверени, осквернени и погубени. Да бъдат върнати към езичеството и несвободата, с цел да могат да бъдат „ по-лесно ръководени ". Бях уверен, че в случай че храмът „ Св. Александър Невски " беше одържавен, то това би било началото на края на Третата българска страна. Слава на Бога, проектът не сполучи! Бедата беше предотвратена, с помощта на силата на Църквата, поддръжката на правилния православен народ и на намесата на някои представители на висши държавни институции, които прозряха, че стабилността на институцията Църква е от сериозно значимо значение за стабилността на институцията Държава. Но и тъй като Църквата съобщи велегласно, че църковните парцели НЕ съдебна експертиза ПРОДАВАТ! Да, те са благосъстоятелност на църквата, само че са неотчуждими. За тях светското вещно право не важи!

Днес имам натрапчивото чувство, че разногласието за по този начин наречените „ царски парцели " има същата идеологическа последна цел. Да се десакрализира, омърси и в профил другата носеща колона на нашето общество – концепцията за държавността и разбирането за нейния вечен темперамент. Работата е там, че Църквата и Държавата имат един и същи източник. Господ Иисус Христос е глава на Църквата и Цар на Царете. Той е източникът на справедливостта, мира и на верния земен порядък. Понеже произлизат от този общ Източник, както Църквата, в своята целокупност, по този начин от позиция на църковното обучение и носителите на държавната власт имат сакрален темперамент. Тази концепция доста ясно е изразена в Търновската Конституция, където категорично са казани две неща. Че „ Българското Царство от църковна страна се подчинява на духовната власт на Българската Църква ". И, че „ Лицето на Царя е свещено и неприкосновено ". Това са записали нашите отци-учредители, единомислещо, нищо, че и те са се делели на либерали и консерватори. Отците-учредители са знаели нещо, което ние сме не запомнили. Те са знаели, че вярата одухотворява страната и придава легитимност на държавната власт. Че държавната власт стабилизира самата страна, в случай че и когато има разбирането, че произлиза от Бога. Че неприкосновеността на знаците на държавната власт подсигурява неприкосновеността на страната. Че отричането на свещения темперамент на държавната власт къса връзката сред страната и Бога и я прави подвластна от поднебесните стихии. И, че накърняването на неприкосновеността на свещената държавна власт дава знак на всички поднебесни сили, че и самата страна към този момент не е неприкосновена, а е свободна да стане тяхна плячка.

Ясно е за какво избрани лица доста упорстваха да бъдат национализирани избрани църковни парцели. За да бъдат те десакрализирани и превърнати в предмет на покупко-продажба. Нека в този момент попитаме, а за какво са й на страната царските парцели? Нима са й малко резиденците? Или считаме, че по този начин те по-добре ще бъдат непокътнати „ за обществото "? Те и църковните парцели, воглаве със „ Св. Александър Невски " желаеха да запазят, сякаш „ за обществото ". Следвайки логиката, по която се случват нещата у нас, считам, че тези които упорстват страната да „ си върне " по този начин наречените царски парцели и натискат държавното управление да води каузи против царя имат същата цел: тези имущества да бъдат десакрализирани и след това, като бонус за спечелилите, да бъдат превърнати в предмет на покупко-продажба. Кажете ми, кое българската страна не е продала, че да не може да продаде църковни парцели или парцели, благосъстоятелност на Короната? Ако да би била българската страна притежател на манастир, кажете ми кой всемирски закон би спрял едно държавно управление, доминирано от атеисти, да не го продаде за хотел? Кой закон стопира българската страна, в случай че да би станала притежател на двореца „ Врана " да не го продаде на богата компания от близкия или далечния Изток, с цел да може тя да се разпорежда в България, комфортно настанена в дома на българските царе?

Ще каже някой, че това е персонален въпрос. Не, не е персонален въпрос! Държавен въпрос е. Въпрос на държавността. Винаги съм защитавал Църквата и държавността. В случая пазя държавността. Защитавам принцип. Цар Симеон Втори, прочее, също постоянно е защитавал главните начала и прлинципите. Когато носеше отговорността за управлението на страната той оказа помощ да се преодолее разкола и да се възвърне единството на Българската Православна Църква. Симеон Втори даде своята поддръжка и при опитите за разрешаване на цитирания проблем с Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ". Царят беше единственият общественик, който заставам до мен в манастира „ Св.св. Кирик и Юлита ", когато трябваше да се защитят правата на Православната черква върху тази света обител, против хора, които и до ден сегашен не са се отказали да се опитат да го изнесат на обществена обмен и да го трансфорат в пари. Той постоянно е разбирал, че когато е застрашена вярата е застрашена държавността. Църквата също схваща по кое време една опасност против държавността е опасност – индиректна или директна – против вярата. Случаят с по този начин наречените „ царски парцели " е подобен. Става дума за десакрализиране. За дискредитиране и омърсяване на свещеното. В единия случай на вярата. В другия случай на държавността. На двата стълба на обществото. Падне ли единият, ще падне и другият. Държавността, в лицето на Симеон Втори, направи всичко по силите си, с цел да укрепи вярата. Църквата, от своя страна е призвана всеки път да вдигне глас, когато е застрашена държавността.

И в тази ситуация с „ църковните ", и в тази ситуация с „ царските " парцели българската страна е изправена пред един и същи въпрос: има ли за нея неща, които са свещени и неприкосновени? По отношение на църковните здания страната в последно време стартира да демонстрира такова схващане. По отношение на „ царските парцели " – не. За финален път ще кажа: дворецът „ Врана ", дворецът „ Царска Бистрица " и други не са някакви елементарни здания, а са материални знаци на непреходната българска държавност. Убеден съм, че въпросът с царските парцели има умно решение, което държи сметка по едно и също време за техния исторически статут, за техния заветен темперамент, което значи, че те са неотчуждими, само че и за обстоятелството, че са персонална благосъстоятелност на българското царско семейство. От тези, които са на върха на страната сега, зависи дали ще го намерят. Но, би трябвало да е ясно, че въпросът е знаменателен и е тестване за страната, което самичък Бог ни изпраща. От това по какъв начин властта в последна сметка ще го реши ще се види дали страната е в положение да прогледне оттатък материалното? Дали е наясно, че престижът не се крепи върху броят на притежаваните парцели, върху силата да заграбиш непознатото и да оскверниш святото, а върху спазването на свещените начала? Моля се Бог да даде мъдрост на тези, от които зависи, с цел да спрат излагащите ги правосъдни процеси и да сложат завършек на тази мъка на българската държавност. Нека в умозаключение ми бъде разрешено да напомня правилото: „ Не правете другиму това, което не желаете да ви създадат на вас. " Като за представителите на „ политическия хайлайф " ще го перефразирам по този начин: не рушете държавността и нейните знаци, тъй като друга опора вие нямате!

Бог да пази България!