Проф. Михаил Константинов пред „Труд“: Няма невинни в казуса “Митьо Очите”
Обичайно август е месец на отпуските. Няма огромни политически събития и вести. Тази година обаче гърмят скандал след скандал, а политиците се замерят с обвинявания.
Проф. Михаил Константинов дава отговор на въпросите на „ Труд “ за аргументите за политическите кавги, корупцията в България и по кое време най-накрая ще въведем машинно и интернет гласоподаване.
– Проф. Константинов, по традиция лятото е оскъдно на политически събития, само че настоящето пък се оказа богато на политически кавги. Как си обяснявате това?
– Нещата започнаха по много странен метод, с едно неразбирателство. Поискахме от Турция с алена бюлетина на Интерпол да ни предадат господин Димитър Желязков, прочут с прякора Митьо Очите, и турците, като отидоха да го хващат, уловиха и две други огромни риби – един общински консултант от групата на Българска социалистическа партия и един някогашен народен представител на Движение за права и свободи, хванаха и някакви девойки и всякакви сътрудници на Митьо Очите. И всички тези хора, като се изключи Митьо Очите, ни бяха върнати на границата, в наличието на публицисти, и това към този момент нямаше по какъв начин да бъде прикрито. Самият господин Желязков остана, тъй като неговото експулсиране би трябвало да мине през турски съд. Предполагам, че това скоро ще се случи. Арестът се оказа репутационен удар върху Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тъй като техни хора бяха там. И оттук насетне стартира комедията от неточности.
– Защо определяте протичащото се като комедия от неточности?
– Един чевръст началник от управлението на Българска социалистическа партия съобщи, че охранителната компания „ Аркус “, в която Митьо Очите е съветник, имала поръчка да охранява митниците. Внушението беше, че ГЕРБ са дали тази поръчка и затова и те са маскари. След което нещата се разръчкаха и се оказа, че договорът е подписан от служебния кабинет, назначен от президента господин Румен Радев. Г-н Радев се възмути, тъй като договорът е утвърден дни след назначението на кабинета и се допуска, че няма по какъв начин да се е знаело, защо става въпрос. А и не господин Желязков подписва контракта, а един различен доста забавен човек. Г-н президентът съобщи, че ГЕРБ са отговорни, тъй като те са подготвили нещата към документа. Ръчкането на остарели документи продължи и се оказа, че не тъкмо ГЕРБ, а сестрата на един върховен политик от Българска социалистическа партия подготвила контракта. Така служител, непосредствен до Българска социалистическа партия, работещ в държавното управление на ГЕРБ, създава контракт с компанията, обвързвана с Митьо Очите, която е благосъстоятелност на общински консултант от Българска социалистическа партия, който контракт се подписва от служебния кабинет на господин Радев, подсилен от Българска социалистическа партия, вследствие на което станало не знам си какво. Това е комедия и парадокс! В нея май не са забъркани единствено Патриотите, по някаква линия, само че може и това да го забележим.
– Имате ли пояснение за неналичието на реакция на премиера Бойко Борисов?
– Той реагира. Каза: Няма да нападам госпожа Нинова, депозирам й ръка. Г-н Борисов най-добре знае защо става дума. То имаше и един остарял анекдот, дето мъж споделя на жена си: дай да не се търсим, щото може и да се намерим…
– А защо в действителност става дума?
– Ако започнете да ровите случая с Митьо Очите, там почтени няма. Този човек работи от началото на 21 век – вършиха му атентати, убиха жена му… Той е в мръсния бизнес през цялото време. Оттогава се изредиха няколко кабинета – Национална движение „Симеон Втори", тройна коалиция, господин Орешарски, господин Борисов с три държавни управления.
– Не става ли въпрос за нещо по-различно? Такива като Митьо Очите дават пари за акции на партиите, а по-късно имат отбраната им, както и мощно лоби в локалната власт.
– Ще ви напомня историята на община Несебър, тя е доста забавна. Слънчев бряг е към Несебър, а в Слънчев бряг по време на сезона има 400 000 души. В общинския съвет на Несебър в един миг нямаше нито една обичайната партия – нямаше Българска социалистическа партия, нямаше Съюз на демократичните сили, нямаше Движение за права и свободи, а имаше партия „ Море “, партия „ Граждани за Несебър “ и така нататък Тези партии се оглавяваха от локални предприемачи, от общинари със мощни връзки. Виждате, че в една такава община, където са град Несебър и Слънчев бряг, където се върти търговия с опиати и други работи, обичайните партии ги няма. Те и да изкарат свои хора, няма кой да гласоподава за тях. И тази процедура в някаква форма продължава да съществува. Впрочем, когато приказваме за корупция, дано не надценяваме българската. Ще напомня, че един човек, който седем пъти бе министър председател на Италия, няколко пъти бе и външен министър и сенатор и 50 година участваше в ръководството, се оказа обвързван с италианската мафия. И то по времето, когато мафията избиваше магистрати, и мазета десетки публицисти също. По това време господин Андреоти се целуваше с мафиотските босове и беше министър председател. Така, че дано не прекаляваме с говоренето за корупция в България, то не че няма, цялостно е с корупция, само че аз желая да ми се уточни една страна, в която корупция няма. Аз ли откраднах 70 милиарда $? Открадна ги Бърнард Мадоф от Съединени американски щати. А пък испанският министър председател единствено преди два месеца падна от власт, тъй като се оказа, че цялото му държавно управление е формирано от корумпета. И пристигна на власт един социалист без избори. Може би, само в скандинавските страни не е имало скоро огромен корупционен скандал.
– Като специалист по изборите няма по какъв начин да не ви задам и няколко въпроса, свързани с машинното гласоподаване. Съдът задължи ЦИК да вкара машинно гласоподаване. Възможно ли е това да стане още за евроизборите?
– Знам какво е постановил съдът, знам и какво написа в закона. Освен това и българските политици са осведомени, какво ги чака. Ще отговоря с въпрос: Къде в Европа има машинно гласоподаване? Отговорът, който получавам нормално, е: Ама написа го в закона. Нали разбирате какъв е въпросът и какъв е отговорът? Някои дори настояват, че машинно гласоподаване има в Холандия. Те там го изхвърлиха преди две години и към този момент нямат такова гласоподаване. В Европа няма такова гласоподаване. Трябва ли ние да се хвърляме с главата напред и да го вършим? А то има смисъл, единствено в случай че е 100 %. У нас по закон не е толкоз.
– Колко машини би трябвало да купим?
– По закон на всички места би трябвало да има машини, т.е. за 12 000 секции в България и 400 секции в чужбина. Сложете и 15% запас най-малко. Представете си в този момент, че нещо се случи и в чужбина някои машини не стигнат до секциите. Или в село Долно Нанагорнище, където има 5 баби и няма почтен път, катърът вземе, че изпусне машината. Значи, машината се катурне от катъра и петте баби не могат да гласоподават машинно! Какво вършим тогава? Ще се касират ли изборите, тъй като има значително нарушаване на Изборния кодекс – някои баби не са могли да гласоподават машинно? И по тази причина моето и на група експерти предложение е, това нещо да бъде отсрочено. Първо, до момента в който се основат условия то да бъде сполучливо извършено и второ, до момента в който забележим един безапелационен западен образец в това отношение. Нали всичко вземаме от Западна Европа, нали там са по-умни, по-малко крадат, по-добре живеят и изповядват европейски полезности? Има и още една причина да не се бърза с електронното гласоподаване. При него, даже когато всичко е ОК, някой може да каже: ми те хакнаха изборите! И доверието се срутва. Вижте нервността в Съединени американски щати по този въпрос до каква степен стигна. Станаха за срам.
– В момента могат ли да бъдат хакнати изборните резултати в страната ни?
– Изборите в България след 1991 година не могат да бъдат хакнати, тъй като ние не използваме електронни мрежи за транспорт на окончателната информация. Накрая, жестоко казано, си носим флашките в джоба. Теоретически е невероятно българските избори да бъдат хакнати. Компютрите, които обработват изборните резултати, са изключени от мрежата. Изобщо, в случай че има страна, в която изборите не могат да бъдат хакнати, това е България. В цяла Европа могат, само че у нас не. Да не приказваме за Съединени американски щати, чиито избори съгласно тях са хакнати от руснаци, севернокорейци, китайци… Нашите никой не може да ги хакне. Ако, обаче, въведем някакъв тип електронно гласоподаване, идва един и вика: „ Изборите са хакнати! “. И даже и да не са хакнати, какво вършим с доверието в изборния развой? Впрочем, когато някои западни страни махнаха електронното гласоподаване и в двете му форми – машинно и по интернет – акцентираха като основание точно това, че не желаят да се наруши доверието в изборния развой. Българските политици би трябвало да оправят Изборния кодекс, в случай че не желаят да произведат идващите избори в нарушаване на закона и те да бъдат атакувани пред съда. Не приказвам за отпадане на този тип гласоподаване, а за отлагането му, до момента в който изискванията станат подобаващи.
– След като е толкоз неприятно машинното гласоподаване, за какво Народното събрание го записа в Изборния кодекс?
– То не е неприятно – да вземем за пример Индия гласоподава по този метод и значително това е поради неграмотността на популацията. Ако изборните варианти са изобразени на екран, необразованият човек може елементарно да избере картинката на обичания си претендент, по тази причина в Индия се гласоподава с машини. По същата причина, а точно слабата просветеност, гласоподават по този начин в Бразилия и Мексико. Холандците, които бяха ярък образец за машинно гласоподаване, си изхвърлиха машините преди 2 години, тъкмо когато ние приехме да ги въведем. Почти 100 % гласоподаваха в Холандия с машини, в този момент процентът е 0. Затова аз запитвам: „ Къде има машинно гласоподаване в Европа? “. А отговорът, който получавам, е: ми то в Закона написа. Машинното гласоподаване не е неприятно, само че за момента няма условия за неговото производство.
– А по кое време най-рано можем да чакаме въвеждането на електронно гласоподаване?
– Има два типа електронно гласоподаване – посредством интернет и машинно. Когато става въпрос за интернет гласоподаване, аз още веднъж задавам същия въпрос: Къде в Европа има такова?
– В Германия?
– В Германия е тотално неразрешено и машинното и интернет гласуването, немският Конституционен съд го е забранил вечно. В Германия има цялостен бан на електронното гласоподаване, това е единствената страна, където не може да го има освен в този момент, само че и в бъдеще. Причината е, че гласоподавателят не знаел какво става с гласа му! Е, няма по какъв начин да знае. В Естония имат право да гласоподават по интернет със смарт карти. Но по-миналата година едни американци разрушиха естонската система и тя сега е оповестена за несигурна. А и още не са си сменили смарт-картите, тъй като и те се оказаха пробити. Още един образец са няколко кантона в Швейцария, където имат право да гласоподават по интернет. Примерите свършват до тук, по тази причина дано България да не е първата. Занимавам се от дълго време с този въпрос, защото бях представител на България в Съвета на Европа по електронно гласоподаване цели 10 години. Трябва да се резервира доверието на обществото в изборния развой. Основната заплаха тук е, че след време някой ще заяви, че системата е хакната. И без това българинът счита, че властта го лъже и остава единствено да заподозре, че и гласуването е манипулирано.
– Защо би трябвало да има доверие в изборите?
– Ако няма доверие в изборите, по-добре е те да не бъдат създавани. Давам къс съвет: дано една огромна и софтуерно развита страна в Европа да вкара електронното гласоподаване. И във Франция имаше гласоподаване по интернет за отвъдморските територии, само че също го махнаха. Освен това бяха хакнати процесорите на огромните производители и през днешния ден те са с тежки пробиви в сигурността. Т.е. всяко устройство, което има Intel на борда – това са доста от настолните компютри, смарт телефони и преносими компютри, се води хакното от предходната година насам. На Windows системите за отбрана също са пробити. Математическите логаритми са дискредитирани, макар, че дълго време се смяташе, че те са сложни за пробив. Всяко нещо рано или късно се пробива – такава е историята на техническия напредък. Но да се заложи доверието в изборите в нещо, което е пробито, не е рационално. Не е напълно правилно сравнението, че има електронно банкиране (самият аз съм давал този пример), тъй като не е същото. На мен да вземем за пример по-миналата година електронно ми откраднаха едни пари от някакво място по света. Пуснах молба, банката ревизира и се оказа, че аз съм бил в България и че това е техен пробив и ми върнаха парите. Ако обаче ми бяха откраднали гласа електронно, каква изгода, че щеше да се разбере след една година? А и властта тогава може да няма огромен интерес да проверява.
– Защо тогава е толкоз огромен натискът за електронно гласоподаване от страна на десните партии и политици?
– По принцип изборите и съответните технологии на всички места по света са бизнес. Няма неприятно, само че това не би трябвало да е в ущърб на националната сигурност. Затова дано бързаме постепенно в тази област.
Нашият посетител
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София.
През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година
Член на Централните изборни комисии за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Почетен посетител и преподавател в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и съдействие в Европа; помощник на Международната фондация за изборни системи; координатор на Европейски Съюз за България по електронно гласоподаване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и доктрина на ръководството.
Председател на Съвета на шефовете на “Информационно обслужване ” АД.
Проф. Михаил Константинов дава отговор на въпросите на „ Труд “ за аргументите за политическите кавги, корупцията в България и по кое време най-накрая ще въведем машинно и интернет гласоподаване.
– Проф. Константинов, по традиция лятото е оскъдно на политически събития, само че настоящето пък се оказа богато на политически кавги. Как си обяснявате това?
– Нещата започнаха по много странен метод, с едно неразбирателство. Поискахме от Турция с алена бюлетина на Интерпол да ни предадат господин Димитър Желязков, прочут с прякора Митьо Очите, и турците, като отидоха да го хващат, уловиха и две други огромни риби – един общински консултант от групата на Българска социалистическа партия и един някогашен народен представител на Движение за права и свободи, хванаха и някакви девойки и всякакви сътрудници на Митьо Очите. И всички тези хора, като се изключи Митьо Очите, ни бяха върнати на границата, в наличието на публицисти, и това към този момент нямаше по какъв начин да бъде прикрито. Самият господин Желязков остана, тъй като неговото експулсиране би трябвало да мине през турски съд. Предполагам, че това скоро ще се случи. Арестът се оказа репутационен удар върху Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тъй като техни хора бяха там. И оттук насетне стартира комедията от неточности.
– Защо определяте протичащото се като комедия от неточности?
– Един чевръст началник от управлението на Българска социалистическа партия съобщи, че охранителната компания „ Аркус “, в която Митьо Очите е съветник, имала поръчка да охранява митниците. Внушението беше, че ГЕРБ са дали тази поръчка и затова и те са маскари. След което нещата се разръчкаха и се оказа, че договорът е подписан от служебния кабинет, назначен от президента господин Румен Радев. Г-н Радев се възмути, тъй като договорът е утвърден дни след назначението на кабинета и се допуска, че няма по какъв начин да се е знаело, защо става въпрос. А и не господин Желязков подписва контракта, а един различен доста забавен човек. Г-н президентът съобщи, че ГЕРБ са отговорни, тъй като те са подготвили нещата към документа. Ръчкането на остарели документи продължи и се оказа, че не тъкмо ГЕРБ, а сестрата на един върховен политик от Българска социалистическа партия подготвила контракта. Така служител, непосредствен до Българска социалистическа партия, работещ в държавното управление на ГЕРБ, създава контракт с компанията, обвързвана с Митьо Очите, която е благосъстоятелност на общински консултант от Българска социалистическа партия, който контракт се подписва от служебния кабинет на господин Радев, подсилен от Българска социалистическа партия, вследствие на което станало не знам си какво. Това е комедия и парадокс! В нея май не са забъркани единствено Патриотите, по някаква линия, само че може и това да го забележим.
– Имате ли пояснение за неналичието на реакция на премиера Бойко Борисов?
– Той реагира. Каза: Няма да нападам госпожа Нинова, депозирам й ръка. Г-н Борисов най-добре знае защо става дума. То имаше и един остарял анекдот, дето мъж споделя на жена си: дай да не се търсим, щото може и да се намерим…
– А защо в действителност става дума?
– Ако започнете да ровите случая с Митьо Очите, там почтени няма. Този човек работи от началото на 21 век – вършиха му атентати, убиха жена му… Той е в мръсния бизнес през цялото време. Оттогава се изредиха няколко кабинета – Национална движение „Симеон Втори", тройна коалиция, господин Орешарски, господин Борисов с три държавни управления.
– Не става ли въпрос за нещо по-различно? Такива като Митьо Очите дават пари за акции на партиите, а по-късно имат отбраната им, както и мощно лоби в локалната власт.
– Ще ви напомня историята на община Несебър, тя е доста забавна. Слънчев бряг е към Несебър, а в Слънчев бряг по време на сезона има 400 000 души. В общинския съвет на Несебър в един миг нямаше нито една обичайната партия – нямаше Българска социалистическа партия, нямаше Съюз на демократичните сили, нямаше Движение за права и свободи, а имаше партия „ Море “, партия „ Граждани за Несебър “ и така нататък Тези партии се оглавяваха от локални предприемачи, от общинари със мощни връзки. Виждате, че в една такава община, където са град Несебър и Слънчев бряг, където се върти търговия с опиати и други работи, обичайните партии ги няма. Те и да изкарат свои хора, няма кой да гласоподава за тях. И тази процедура в някаква форма продължава да съществува. Впрочем, когато приказваме за корупция, дано не надценяваме българската. Ще напомня, че един човек, който седем пъти бе министър председател на Италия, няколко пъти бе и външен министър и сенатор и 50 година участваше в ръководството, се оказа обвързван с италианската мафия. И то по времето, когато мафията избиваше магистрати, и мазета десетки публицисти също. По това време господин Андреоти се целуваше с мафиотските босове и беше министър председател. Така, че дано не прекаляваме с говоренето за корупция в България, то не че няма, цялостно е с корупция, само че аз желая да ми се уточни една страна, в която корупция няма. Аз ли откраднах 70 милиарда $? Открадна ги Бърнард Мадоф от Съединени американски щати. А пък испанският министър председател единствено преди два месеца падна от власт, тъй като се оказа, че цялото му държавно управление е формирано от корумпета. И пристигна на власт един социалист без избори. Може би, само в скандинавските страни не е имало скоро огромен корупционен скандал.
– Като специалист по изборите няма по какъв начин да не ви задам и няколко въпроса, свързани с машинното гласоподаване. Съдът задължи ЦИК да вкара машинно гласоподаване. Възможно ли е това да стане още за евроизборите?
– Знам какво е постановил съдът, знам и какво написа в закона. Освен това и българските политици са осведомени, какво ги чака. Ще отговоря с въпрос: Къде в Европа има машинно гласоподаване? Отговорът, който получавам нормално, е: Ама написа го в закона. Нали разбирате какъв е въпросът и какъв е отговорът? Някои дори настояват, че машинно гласоподаване има в Холандия. Те там го изхвърлиха преди две години и към този момент нямат такова гласоподаване. В Европа няма такова гласоподаване. Трябва ли ние да се хвърляме с главата напред и да го вършим? А то има смисъл, единствено в случай че е 100 %. У нас по закон не е толкоз.
– Колко машини би трябвало да купим?
– По закон на всички места би трябвало да има машини, т.е. за 12 000 секции в България и 400 секции в чужбина. Сложете и 15% запас най-малко. Представете си в този момент, че нещо се случи и в чужбина някои машини не стигнат до секциите. Или в село Долно Нанагорнище, където има 5 баби и няма почтен път, катърът вземе, че изпусне машината. Значи, машината се катурне от катъра и петте баби не могат да гласоподават машинно! Какво вършим тогава? Ще се касират ли изборите, тъй като има значително нарушаване на Изборния кодекс – някои баби не са могли да гласоподават машинно? И по тази причина моето и на група експерти предложение е, това нещо да бъде отсрочено. Първо, до момента в който се основат условия то да бъде сполучливо извършено и второ, до момента в който забележим един безапелационен западен образец в това отношение. Нали всичко вземаме от Западна Европа, нали там са по-умни, по-малко крадат, по-добре живеят и изповядват европейски полезности? Има и още една причина да не се бърза с електронното гласоподаване. При него, даже когато всичко е ОК, някой може да каже: ми те хакнаха изборите! И доверието се срутва. Вижте нервността в Съединени американски щати по този въпрос до каква степен стигна. Станаха за срам.
– В момента могат ли да бъдат хакнати изборните резултати в страната ни?
– Изборите в България след 1991 година не могат да бъдат хакнати, тъй като ние не използваме електронни мрежи за транспорт на окончателната информация. Накрая, жестоко казано, си носим флашките в джоба. Теоретически е невероятно българските избори да бъдат хакнати. Компютрите, които обработват изборните резултати, са изключени от мрежата. Изобщо, в случай че има страна, в която изборите не могат да бъдат хакнати, това е България. В цяла Европа могат, само че у нас не. Да не приказваме за Съединени американски щати, чиито избори съгласно тях са хакнати от руснаци, севернокорейци, китайци… Нашите никой не може да ги хакне. Ако, обаче, въведем някакъв тип електронно гласоподаване, идва един и вика: „ Изборите са хакнати! “. И даже и да не са хакнати, какво вършим с доверието в изборния развой? Впрочем, когато някои западни страни махнаха електронното гласоподаване и в двете му форми – машинно и по интернет – акцентираха като основание точно това, че не желаят да се наруши доверието в изборния развой. Българските политици би трябвало да оправят Изборния кодекс, в случай че не желаят да произведат идващите избори в нарушаване на закона и те да бъдат атакувани пред съда. Не приказвам за отпадане на този тип гласоподаване, а за отлагането му, до момента в който изискванията станат подобаващи.
– След като е толкоз неприятно машинното гласоподаване, за какво Народното събрание го записа в Изборния кодекс?
– То не е неприятно – да вземем за пример Индия гласоподава по този метод и значително това е поради неграмотността на популацията. Ако изборните варианти са изобразени на екран, необразованият човек може елементарно да избере картинката на обичания си претендент, по тази причина в Индия се гласоподава с машини. По същата причина, а точно слабата просветеност, гласоподават по този начин в Бразилия и Мексико. Холандците, които бяха ярък образец за машинно гласоподаване, си изхвърлиха машините преди 2 години, тъкмо когато ние приехме да ги въведем. Почти 100 % гласоподаваха в Холандия с машини, в този момент процентът е 0. Затова аз запитвам: „ Къде има машинно гласоподаване в Европа? “. А отговорът, който получавам, е: ми то в Закона написа. Машинното гласоподаване не е неприятно, само че за момента няма условия за неговото производство.
– А по кое време най-рано можем да чакаме въвеждането на електронно гласоподаване?
– Има два типа електронно гласоподаване – посредством интернет и машинно. Когато става въпрос за интернет гласоподаване, аз още веднъж задавам същия въпрос: Къде в Европа има такова?
– В Германия?
– В Германия е тотално неразрешено и машинното и интернет гласуването, немският Конституционен съд го е забранил вечно. В Германия има цялостен бан на електронното гласоподаване, това е единствената страна, където не може да го има освен в този момент, само че и в бъдеще. Причината е, че гласоподавателят не знаел какво става с гласа му! Е, няма по какъв начин да знае. В Естония имат право да гласоподават по интернет със смарт карти. Но по-миналата година едни американци разрушиха естонската система и тя сега е оповестена за несигурна. А и още не са си сменили смарт-картите, тъй като и те се оказаха пробити. Още един образец са няколко кантона в Швейцария, където имат право да гласоподават по интернет. Примерите свършват до тук, по тази причина дано България да не е първата. Занимавам се от дълго време с този въпрос, защото бях представител на България в Съвета на Европа по електронно гласоподаване цели 10 години. Трябва да се резервира доверието на обществото в изборния развой. Основната заплаха тук е, че след време някой ще заяви, че системата е хакната. И без това българинът счита, че властта го лъже и остава единствено да заподозре, че и гласуването е манипулирано.
– Защо би трябвало да има доверие в изборите?
– Ако няма доверие в изборите, по-добре е те да не бъдат създавани. Давам къс съвет: дано една огромна и софтуерно развита страна в Европа да вкара електронното гласоподаване. И във Франция имаше гласоподаване по интернет за отвъдморските територии, само че също го махнаха. Освен това бяха хакнати процесорите на огромните производители и през днешния ден те са с тежки пробиви в сигурността. Т.е. всяко устройство, което има Intel на борда – това са доста от настолните компютри, смарт телефони и преносими компютри, се води хакното от предходната година насам. На Windows системите за отбрана също са пробити. Математическите логаритми са дискредитирани, макар, че дълго време се смяташе, че те са сложни за пробив. Всяко нещо рано или късно се пробива – такава е историята на техническия напредък. Но да се заложи доверието в изборите в нещо, което е пробито, не е рационално. Не е напълно правилно сравнението, че има електронно банкиране (самият аз съм давал този пример), тъй като не е същото. На мен да вземем за пример по-миналата година електронно ми откраднаха едни пари от някакво място по света. Пуснах молба, банката ревизира и се оказа, че аз съм бил в България и че това е техен пробив и ми върнаха парите. Ако обаче ми бяха откраднали гласа електронно, каква изгода, че щеше да се разбере след една година? А и властта тогава може да няма огромен интерес да проверява.
– Защо тогава е толкоз огромен натискът за електронно гласоподаване от страна на десните партии и политици?
– По принцип изборите и съответните технологии на всички места по света са бизнес. Няма неприятно, само че това не би трябвало да е в ущърб на националната сигурност. Затова дано бързаме постепенно в тази област.
Нашият посетител
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София.
През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българска академия на науките.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година
Член на Централните изборни комисии за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Почетен посетител и преподавател в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и съдействие в Европа; помощник на Международната фондация за изборни системи; координатор на Европейски Съюз за България по електронно гласоподаване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и доктрина на ръководството.
Председател на Съвета на шефовете на “Информационно обслужване ” АД.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ