Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви приказвам за добре познатия ни и изключително обичан на нас дамите шоколад. Става дума за нещо много по-различно. Уверявам ви обаче, че може да станете пишман от толкоз наслада, тъй като лакомството, което ще ви показва несъмнено минава всевъзможни граници и стига оттатък саралията и захарния памук- изцяло непознато за някои от вас и изключително обичано от феновете на турските сладкиши. За останалите пък...вече го казах- очевидно са станали пишман от това прелъщение, тъй като то прелива от захар и се назовава пишмание. За първи път, когато го видях на фотография, взех решение, че това е някакъв тип прежда. Последвалото ми любознание, обаче ме накара да открия един незабравим сладкиш с много забавна история.
Историята на десерта пишмание
Спокойно можем да кажем, че пишманието е уникат в света на сладкарството и че е неповторимо вкусно. Въпреки сладостта му, поради която го съпоставят със захарния памук, усетът му е прекомерно друг, заради съществуването на доста количество брашно и масло в него. Най-древните сведения за това лакомство датират от към 15 век и се свързват с името на един персийски стихотворец, наименуван Бушак Атима. За татковина, естествено, ще посочим Турция, която и до през днешния ден популяризира този сладкиш. Градът, изключително прочут с изработката на пишмание, меката на майсторите на това неустоимо сладко, е Измит. Тук то е познато още като теглени бонбони, бонбони от конци, памук халва и дворцова халва. В Анталия, по време на Рамазана предложили тази халва на огромен поднос, най-вече на така наречен момински събирания, на които девойките гадаели своето бъдеще. В град Кастамон, в Северна Турция, пишманието и през днешния ден се счита за необичаен и доста скъп подарък. Доскоро тези теглени бонбони са се приготвяли ръчно в по-голямата част на Турция, само че към днешна дата не дребна част от индустриалния развой е софтуерно осъвременена.
За първи занаятчия на пишманието се счита един сладкар на име Хайри. С неговото име се свързва и една от легендите, разказваща за теглените бонбони. Хайри имал обичана, която била много пълничка, само че и доста красива. В знак на любовта си към нея, той решил да сътвори сладки, които нарекъл в началото „ шишмание ” или преведено - дебеланка. Любимата му обаче, се оказала прекомерно своенравна и ревностна и Хайри бил заставен да я остави. След като го сторил, приятелите му почнали да назовават сладките " пишмание ", което значи разкайване.
Друга легенда споделя, че дъщерята на един падишах си търсела брачен партньор. Баща й обаче декларирал, че ще я даде за жена единствено на оня, който направи наслада, наподобяваща на нея - нежна, копринена и изящна. Тогава се намерил един дрипльо, който забъркал невероятния сладкиш, само че до момента в който го правел толкоз пъти се изгорил, че станал пишман - почнал да се разкайва за смелостта си да изиска толкоз красива жена за своя брачна половинка.
Как да си го приготвим?
Този въпрос е в действителност сложен, защото технологията на подготвяне несъмнено е комплицирана. Съществува рецепта, която не се пази в загадка и която може да изпробвате у дома, само че тя не подсигурява съвършения резултат на готовото пишмание, което може да си закупите от много места.
Относно технологията- изискват се няколко чифта сръчни ръце и огромна доза усърдие. Първоначално на мощен огън се вари гъст захарен сироп. Отделно се препича брашно, което в следствие се охлажда. Следва изсипването на захарния сироп върху брашното и събирането на сместа на огромна купчина. От тук насетне се стартира огромното месене на това захарно тесто и разтеглянето му на всички страни, до момента в който не замязя на тънки конци. Така написано и видяно, може да ви се коства не чак толкоз непостижимо занятие, изключително, в случай че обичате да експериментирате в кухнята. Затова - решението си е ваше, а за рецептата ви трябват само:
1 кг захар
500 г брашно
1/2 ч. чаша масло
1/2 ч. чаша вода
И по този начин, в случай че към този момент сте решили да изпитате уменията си, е хубаво да спазвате последователността на дейностите и да бъдете извънредно прецизни във всичко, обвързвано с изработката на това лакомство:
На първо място разтваряте захарта във водата, като варите към 25 минути и непрекъснато бъркате.
Брашното също запържвате в маслото с непрекъснато бъркане, до момента в който леко се зачерви.
Изчаквате към 20 минути и по-късно разстилате запърженото и охладено брашно върху огромна тава, на напълно тъничък слой. Оставяте го по този начин още към 10 минути.
Идва най-трудното- изсипвате захарния сироп върху студена повърхнина за към 5 минути и по-късно заливате брашното с него. Омесвате. Може и да разбиете с миксер за към три минути.
Следва разтеглянето и усукването на тестото в разнообразни направления, до момента в който придобие формата на памукови влакна. Тези влакна се поръсват със запържено брашно.
Накрая разрязвате и оформяте на хапки. По предпочитание може да поръсите със счукан шам фъстък.
Ако пък след видеото към този момент сте се отказали, просто отскочете до някой по-голям магазин или сладкарница и наложително пробвайте този толкоз тънък, елегантен и неудържим деликатес - ще се влюбите.
hera.bg
Историята на десерта пишмание
Спокойно можем да кажем, че пишманието е уникат в света на сладкарството и че е неповторимо вкусно. Въпреки сладостта му, поради която го съпоставят със захарния памук, усетът му е прекомерно друг, заради съществуването на доста количество брашно и масло в него. Най-древните сведения за това лакомство датират от към 15 век и се свързват с името на един персийски стихотворец, наименуван Бушак Атима. За татковина, естествено, ще посочим Турция, която и до през днешния ден популяризира този сладкиш. Градът, изключително прочут с изработката на пишмание, меката на майсторите на това неустоимо сладко, е Измит. Тук то е познато още като теглени бонбони, бонбони от конци, памук халва и дворцова халва. В Анталия, по време на Рамазана предложили тази халва на огромен поднос, най-вече на така наречен момински събирания, на които девойките гадаели своето бъдеще. В град Кастамон, в Северна Турция, пишманието и през днешния ден се счита за необичаен и доста скъп подарък. Доскоро тези теглени бонбони са се приготвяли ръчно в по-голямата част на Турция, само че към днешна дата не дребна част от индустриалния развой е софтуерно осъвременена.
За първи занаятчия на пишманието се счита един сладкар на име Хайри. С неговото име се свързва и една от легендите, разказваща за теглените бонбони. Хайри имал обичана, която била много пълничка, само че и доста красива. В знак на любовта си към нея, той решил да сътвори сладки, които нарекъл в началото „ шишмание ” или преведено - дебеланка. Любимата му обаче, се оказала прекомерно своенравна и ревностна и Хайри бил заставен да я остави. След като го сторил, приятелите му почнали да назовават сладките " пишмание ", което значи разкайване.
Друга легенда споделя, че дъщерята на един падишах си търсела брачен партньор. Баща й обаче декларирал, че ще я даде за жена единствено на оня, който направи наслада, наподобяваща на нея - нежна, копринена и изящна. Тогава се намерил един дрипльо, който забъркал невероятния сладкиш, само че до момента в който го правел толкоз пъти се изгорил, че станал пишман - почнал да се разкайва за смелостта си да изиска толкоз красива жена за своя брачна половинка.
Как да си го приготвим?
Този въпрос е в действителност сложен, защото технологията на подготвяне несъмнено е комплицирана. Съществува рецепта, която не се пази в загадка и която може да изпробвате у дома, само че тя не подсигурява съвършения резултат на готовото пишмание, което може да си закупите от много места.
Относно технологията- изискват се няколко чифта сръчни ръце и огромна доза усърдие. Първоначално на мощен огън се вари гъст захарен сироп. Отделно се препича брашно, което в следствие се охлажда. Следва изсипването на захарния сироп върху брашното и събирането на сместа на огромна купчина. От тук насетне се стартира огромното месене на това захарно тесто и разтеглянето му на всички страни, до момента в който не замязя на тънки конци. Така написано и видяно, може да ви се коства не чак толкоз непостижимо занятие, изключително, в случай че обичате да експериментирате в кухнята. Затова - решението си е ваше, а за рецептата ви трябват само:
1 кг захар
500 г брашно
1/2 ч. чаша масло
1/2 ч. чаша вода
И по този начин, в случай че към този момент сте решили да изпитате уменията си, е хубаво да спазвате последователността на дейностите и да бъдете извънредно прецизни във всичко, обвързвано с изработката на това лакомство:
На първо място разтваряте захарта във водата, като варите към 25 минути и непрекъснато бъркате.
Брашното също запържвате в маслото с непрекъснато бъркане, до момента в който леко се зачерви.
Изчаквате към 20 минути и по-късно разстилате запърженото и охладено брашно върху огромна тава, на напълно тъничък слой. Оставяте го по този начин още към 10 минути.
Идва най-трудното- изсипвате захарния сироп върху студена повърхнина за към 5 минути и по-късно заливате брашното с него. Омесвате. Може и да разбиете с миксер за към три минути.
Следва разтеглянето и усукването на тестото в разнообразни направления, до момента в който придобие формата на памукови влакна. Тези влакна се поръсват със запържено брашно.
Накрая разрязвате и оформяте на хапки. По предпочитание може да поръсите със счукан шам фъстък.
Ако пък след видеото към този момент сте се отказали, просто отскочете до някой по-голям магазин или сладкарница и наложително пробвайте този толкоз тънък, елегантен и неудържим деликатес - ще се влюбите.
hera.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ