Обичате ли истории за малки компании от големи чудаци, събрани

Обичате ли истории за дребни компании от огромни чудаци, събрани от ориста при необикновени условия, които в проявяване на най-неочаквани качества, постоянно откриват своята същинска същина? Ако в добавка обичате и замислени английски филми, елегантни като порцеланова чаша за следобеден чай и почитате стила на актьори-икони като Джуди Денч,  Маги Смит и Бил Найи, „ Най-екзотичният хотел Мариголд “ /отскоро по HBO/, е един доста прелестен метод да прекарате близо два часа. В положителната традиция на „ Чай с Мусолини “,  „ Дами в лавандула “ и неизброимо количество други филми, „ Най-добрият хотел Мариголд “ незабавно пленява с носталгична атмосфера и мощни човешки истории, които незабелязано те карат да се питаш задоволително достатъчно добър човек ли си.

Но този филм има и различен сексапил – действието му се развива на фона на екзотичния и цветен индийски пейзаж и е подправено от една сантиментална, вярна на индийската кинематография, сюжетна линия, която се крепи главно на възторженото наличие на Дев Пател / “Беднякът-милионер “/ и неговата обич към момиче от друга прослойка.

„ Най-екзотичният хотел Мариголд “ приказва за равносметката и вторите шансове, за вярата и обичта към живота, която даже на прага на старостта може да обърне целия ти свят нагоре с краката. На моменти заигравката с индийското кино не се е получила, само че все пак този филм ни кара хем да се замислим, хем да се усмихнем, а пък мен персонално най-вече ме накара да желая незабавно да потегли за Индия…