На 95 г. отец Антоний шофира и все нещо майстори
Обичаният и почитан от хасковлии духовник отец Антоний през днешния ден става на 95 година Вероятно и на рождения си ден той ще е в църквата „ Св. Богородица “, която е неговият дом през последните близо 70 години. Преди 3 години отец Антоний спря да води служби, само че съвсем всеки ден е в храма в Хасково или в някой от околните села.
На 95 година той към момента кара и е извънредно деятелен. Багажникът на колата му е цялостен с всевъзможни машинарии, тъй като свещеникът все нещо прави и поправя, в това число в храма. Трябва да правя нещо, споделя той. Вероятно по тази причина годините не му личат, а зад кормилото се усеща убеден и има златен ваучър. Пасторът живее самичък във виличката си на Кенана. Той е първият преселник в днешната вилна зона, превръщаща се в градски квартал. Навремето, като купил мястото, нямало нито една сграда там. " Не желая да тежа на никого, мога да се оправям самичък. Ако нуждая се - и дъщерята, и синът са отсреща ", споделя бодро той. Отецът се радва на внуци и правнуци, както и на уважението на съгражданите си. Хиляди са хората, които е кръстил, венчал, изпратил в последния им път.
Роден е на 19 януари 1928 година в село Стрелча, община Панагюрище. Там завършва междинното си обучение. През 1943 година постъпва да учи в Пловдивската духовна семинария. Когато я приключва през 1949 година, се дами -това е едно от изискванията, с цел да стане духовник.
Защото учил за духовник, изключили от учебно заведение приятелката му Пенка,
след това негова брачна половинка. Докато тя била ученичка, а той семинарист, си пишели на измислена писменост. По това време писмата се проверявали от властта, изключително на „ съмнителните “ за нея.
Ръкоположен е за духовник на 8 септември 1949 година от тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, а на 1 ноември - за енорийски духовник в родното си село, където служи две години. След това е назначен за енорийски духовник в храм „ Света Богородица “ в Хасково, където служи до 2020 година - на 8 септември афишира, че ще подаде заявление за освобождение от служба заради напредналата си възраст.
Отец Антоний е почетен със званието " протойерей " (първи свещеник) от Пловдивския митрополит Варлаам. Следващият митрополит - Арсений, му присъжда званието " иконом ", а на 15 февруари 1989 година е назначен за архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, като остава подобен в продължение на 23 години. През 2012 година е почетен от сегашния Пловдивски митрополит Николай с Грамота и медал „ Св. Апостол Ерм “ I степен и му е присъдено званието " свещеноиконом ".
През 2013 година е награден с грамота от Областния съвет на БЧК в Хасково за заслуги към червенокръстката организация. Почетен член е и на Ротари клуб-Хасково. Обявен е за почетен жител на Хасково на 27 януари 2017 година
Пътя на службата на Бога избират неговите родители
Баща му бил търговец, имал дюкян в Стрелча, след Балканската война отворил фурна в столицата, след това се захванал със земеделие. Семейството обаче изгубило двама синове, преди да се роди Андон, както е истинското име на пастора. За това родителите решили да го дадат в манастир. Докато живели в София, споделили със духовник желанието си, а той ги посъветвал да изучат момчето и след това да постъпи в семинарията. Семейството осиновило и отгледало като свое и момиченце. " Моята сестра си отиде преди няколко години ", споделя през днешния ден духовникът.
Малкият Андон имал увлечение към техниката. Вуйчо му, просветен човек, владеещ 5 езика, имал фабрика за часовници. Той е майсторът на часовника на кулата на кметството в Хасково, както и на този на достоверната кула до днешния хотел " Аида ". Покрай вуйчото, който дружно със фамилията си известно време живеел у роднините на село, защото в града било рисково, дребният се запалил. Умеел да разглобява и сглобява часовници, майсторил разнообразни съоръжения. Така вуйчото, който имал единствено една щерка, желал да го даде в техническо учебно заведение, като заплати образованието му. Родителите обаче дали обет духовник да го вършат и по този начин Антони постъпил в духовното учебно заведение. Първо не бил признат, оказал се в запасите и даже почнал образователната година в друго учебно заведение. Случило се по този начин, че влезнал в семинарията. " Друго ми беше влечението, само че такава бе волята на родителите ми и аз я изпълних. Така е трябвало да стане. Днес за мен вярата е всичко, тя е част от мен ", споделя духовникът.
Така цели 70 година той отваря и затваря най-голямата черква в Хасково
Имало и сложни години. Бил самичък, обслужвал 12 села и прецизно си изпълнявал отговорностите към Църквата. " На мен единствено владиката ми е бил шеф, без значение каква е властта. Бях и духовник, и магазинер, и касиер ", споделя той. Тъй като бил все зает, на никое място отвън поверените му храмове не можел да отиде. " Не мога да сложа ключа на храма и да потегли да пътувам. Дори до Света гора не бях ходил ", спомня си свещеникът. Отишъл към този момент в преклонна възраст. А на 92 година бил на Божи гроб. " Снахата реши да ми подари екскурзията, а аз незабавно се съгласих. Добре, но се оказа, че поради годините ми не могат да ни създадат наложителната застраховка. Намери се решение, подписах декларация пред нотариус, че нямам искания, и по този начин се качих на самолета ", споделя отецът.
" Като че ли всичко бе през вчерашния ден, по този начин ги усещам тези 95 година Толкова бързо минаха, споделя възрастният човек. Не обичам свадите, лошотията. Имам всичко, което ми би трябвало и което Бог ми е отредил ", споделя той.
БЛИЦ
Улицата учи децата вместо Църквата, не виждам избавление за обществото ни
- Отче, гледаш ли вести, интересува ли те това, което става?
- Не, не мога да го виждам това, което се случва. Този разпад на обществото, лошотията на хората. Изживявам го. Не желая да го виждам това.
- Защо се случва това съгласно теб? Защо всеки ден има експанзия, убийства, нещастия, какво става?
- Безверието е повода за всичките ни беди. Знаеш ли каква бе честността у хората преди 9 септември. Моят татко бил чирак, не си вземал парите, които му се поставят, а си ги изискал най-после, с цел да отвори собствен магазин. Тогава чорбаджията му дал една записка, с която да отиде до Пловдив и оттова да вземе стока, само че каквато няма при него, с цел да му тръгне работата. Когато след години тръгнал да отваря фурна в София, татко ми дал дюкяна на човек от селото с 4 деца. Това е човещината.
След 9 септември хората започнаха да се променят. Борбата е още от този момент кой да господства, кой да владее. Избиха интелигенцията на страната, унищожиха я. В моето село един, който пасеше прасетата, внезапно стана полковник. Появи се завистта. Тогава, който имаше нещо против някого, можеше да го унищожи безнаказано. Деретата на село бяха цялостни с трупове. В градините на татко ми кучетата изравяха ръце, крайници, ужасно беше. Но нито тогава, нито в този момент се интересувам от политика.
- Има ли излаз за нашето общество от това, в което сме попаднали, вяра има ли?
- Мисля, че скоро няма да го намерим изхода. Докато е това разделяне на партии и други кой да държи кокала, по-добро няма да стане.
- Какво да вършим тогава?
- Трябва ни повече примирение, религия, повече вяра. Да не се разделяме. Стига с тая битка за власт. Единство ни е належащо повече от всеки път. Днес улицата учи децата повече от Църквата. А Църквата проповядва обич, примирение, добрина. Днес младите нямат боязън от Бога, от родители, от нищо. Няма почитание. Младежта е толкоз изпусната, че не знам дали може да бъде избавена. Само материалното я интересува.
На 95 година той към момента кара и е извънредно деятелен. Багажникът на колата му е цялостен с всевъзможни машинарии, тъй като свещеникът все нещо прави и поправя, в това число в храма. Трябва да правя нещо, споделя той. Вероятно по тази причина годините не му личат, а зад кормилото се усеща убеден и има златен ваучър. Пасторът живее самичък във виличката си на Кенана. Той е първият преселник в днешната вилна зона, превръщаща се в градски квартал. Навремето, като купил мястото, нямало нито една сграда там. " Не желая да тежа на никого, мога да се оправям самичък. Ако нуждая се - и дъщерята, и синът са отсреща ", споделя бодро той. Отецът се радва на внуци и правнуци, както и на уважението на съгражданите си. Хиляди са хората, които е кръстил, венчал, изпратил в последния им път.
Роден е на 19 януари 1928 година в село Стрелча, община Панагюрище. Там завършва междинното си обучение. През 1943 година постъпва да учи в Пловдивската духовна семинария. Когато я приключва през 1949 година, се дами -това е едно от изискванията, с цел да стане духовник.
Защото учил за духовник, изключили от учебно заведение приятелката му Пенка,
след това негова брачна половинка. Докато тя била ученичка, а той семинарист, си пишели на измислена писменост. По това време писмата се проверявали от властта, изключително на „ съмнителните “ за нея.
Ръкоположен е за духовник на 8 септември 1949 година от тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, а на 1 ноември - за енорийски духовник в родното си село, където служи две години. След това е назначен за енорийски духовник в храм „ Света Богородица “ в Хасково, където служи до 2020 година - на 8 септември афишира, че ще подаде заявление за освобождение от служба заради напредналата си възраст.
Отец Антоний е почетен със званието " протойерей " (първи свещеник) от Пловдивския митрополит Варлаам. Следващият митрополит - Арсений, му присъжда званието " иконом ", а на 15 февруари 1989 година е назначен за архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, като остава подобен в продължение на 23 години. През 2012 година е почетен от сегашния Пловдивски митрополит Николай с Грамота и медал „ Св. Апостол Ерм “ I степен и му е присъдено званието " свещеноиконом ".
През 2013 година е награден с грамота от Областния съвет на БЧК в Хасково за заслуги към червенокръстката организация. Почетен член е и на Ротари клуб-Хасково. Обявен е за почетен жител на Хасково на 27 януари 2017 година
Пътя на службата на Бога избират неговите родители
Баща му бил търговец, имал дюкян в Стрелча, след Балканската война отворил фурна в столицата, след това се захванал със земеделие. Семейството обаче изгубило двама синове, преди да се роди Андон, както е истинското име на пастора. За това родителите решили да го дадат в манастир. Докато живели в София, споделили със духовник желанието си, а той ги посъветвал да изучат момчето и след това да постъпи в семинарията. Семейството осиновило и отгледало като свое и момиченце. " Моята сестра си отиде преди няколко години ", споделя през днешния ден духовникът.
Малкият Андон имал увлечение към техниката. Вуйчо му, просветен човек, владеещ 5 езика, имал фабрика за часовници. Той е майсторът на часовника на кулата на кметството в Хасково, както и на този на достоверната кула до днешния хотел " Аида ". Покрай вуйчото, който дружно със фамилията си известно време живеел у роднините на село, защото в града било рисково, дребният се запалил. Умеел да разглобява и сглобява часовници, майсторил разнообразни съоръжения. Така вуйчото, който имал единствено една щерка, желал да го даде в техническо учебно заведение, като заплати образованието му. Родителите обаче дали обет духовник да го вършат и по този начин Антони постъпил в духовното учебно заведение. Първо не бил признат, оказал се в запасите и даже почнал образователната година в друго учебно заведение. Случило се по този начин, че влезнал в семинарията. " Друго ми беше влечението, само че такава бе волята на родителите ми и аз я изпълних. Така е трябвало да стане. Днес за мен вярата е всичко, тя е част от мен ", споделя духовникът.
Така цели 70 година той отваря и затваря най-голямата черква в Хасково
Имало и сложни години. Бил самичък, обслужвал 12 села и прецизно си изпълнявал отговорностите към Църквата. " На мен единствено владиката ми е бил шеф, без значение каква е властта. Бях и духовник, и магазинер, и касиер ", споделя той. Тъй като бил все зает, на никое място отвън поверените му храмове не можел да отиде. " Не мога да сложа ключа на храма и да потегли да пътувам. Дори до Света гора не бях ходил ", спомня си свещеникът. Отишъл към този момент в преклонна възраст. А на 92 година бил на Божи гроб. " Снахата реши да ми подари екскурзията, а аз незабавно се съгласих. Добре, но се оказа, че поради годините ми не могат да ни създадат наложителната застраховка. Намери се решение, подписах декларация пред нотариус, че нямам искания, и по този начин се качих на самолета ", споделя отецът.
" Като че ли всичко бе през вчерашния ден, по този начин ги усещам тези 95 година Толкова бързо минаха, споделя възрастният човек. Не обичам свадите, лошотията. Имам всичко, което ми би трябвало и което Бог ми е отредил ", споделя той.
БЛИЦ
Улицата учи децата вместо Църквата, не виждам избавление за обществото ни
- Отче, гледаш ли вести, интересува ли те това, което става?
- Не, не мога да го виждам това, което се случва. Този разпад на обществото, лошотията на хората. Изживявам го. Не желая да го виждам това.
- Защо се случва това съгласно теб? Защо всеки ден има експанзия, убийства, нещастия, какво става?
- Безверието е повода за всичките ни беди. Знаеш ли каква бе честността у хората преди 9 септември. Моят татко бил чирак, не си вземал парите, които му се поставят, а си ги изискал най-после, с цел да отвори собствен магазин. Тогава чорбаджията му дал една записка, с която да отиде до Пловдив и оттова да вземе стока, само че каквато няма при него, с цел да му тръгне работата. Когато след години тръгнал да отваря фурна в София, татко ми дал дюкяна на човек от селото с 4 деца. Това е човещината.
След 9 септември хората започнаха да се променят. Борбата е още от този момент кой да господства, кой да владее. Избиха интелигенцията на страната, унищожиха я. В моето село един, който пасеше прасетата, внезапно стана полковник. Появи се завистта. Тогава, който имаше нещо против някого, можеше да го унищожи безнаказано. Деретата на село бяха цялостни с трупове. В градините на татко ми кучетата изравяха ръце, крайници, ужасно беше. Но нито тогава, нито в този момент се интересувам от политика.
- Има ли излаз за нашето общество от това, в което сме попаднали, вяра има ли?
- Мисля, че скоро няма да го намерим изхода. Докато е това разделяне на партии и други кой да държи кокала, по-добро няма да стане.
- Какво да вършим тогава?
- Трябва ни повече примирение, религия, повече вяра. Да не се разделяме. Стига с тая битка за власт. Единство ни е належащо повече от всеки път. Днес улицата учи децата повече от Църквата. А Църквата проповядва обич, примирение, добрина. Днес младите нямат боязън от Бога, от родители, от нищо. Няма почитание. Младежта е толкоз изпусната, че не знам дали може да бъде избавена. Само материалното я интересува.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ