Обичаната народна певица Гуна Иванова е родена в петричкото село

Обичаната национална певица Гуна Иванова е родена в петричкото село Богородица. Тя е закърмена с любовта към родния фолклор, тъй като всички към нея пеят и от напълно дребна демонстрира музикалния си гений. Още на първите фестивали, на които се явява, непроменяемо печели първото място. Близо 15 години, Гуна Иванова пее в пернишкия отбор „ Граово “, а през 1983-та година печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски. От 2010 година тя е солистка в Представителния отбор на Въоръжените сили. Известната певица е изнасяла концерти освен в страната ни, само че и в Канада, Русия, Англия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия… В Кейптаун, тя печели „ Статуетката на Южна Африка “ на проведения там „ Балкан фест Южна Африка “ през 2008 година  Гуна е носителка и на първа премия за реализатор в „ Пирин фолк – Сандански “, както и на редица други награди от разнообразни фестивали. Днес тя е вокален възпитател на няколко женски и детски обединения в София и Перник, с които издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „ Бог да пази децата ни “. 

– Г-жо Иванова, следва Ви огромен юбилеен концерт „ Пеем за България “ на 31-ви октомври в зала 1 на НДК. Освен Вашите внучки – певиците Ива и Велислава Костадинови, кои други посетители сте поканили на този празник на българския фолклор? 
– Сред гостите ще са сътрудниците ми от Северна Македония – Давид Велков и неговия татко Сашко Велков, който постоянно назовават акордеониста, или хармоничаря на Балканите. Той направи и доста от аранжиментите на новите ми песни. Двамата идват особено от Македония за концерта ми. Щастлива съм, че на сцената ще вземат участие и 4-5 танцови сформира. Много благ миг ще е изявата на към стотина мънички дечица от учебното заведение по немски език в „ Обеля “, които ще изпеят „ Българийо, ти наша майко свята “. Искам с тях да изненадам прелестно публиката. Според мен, в случай че си съумял да заразиш най-малко едно дете в обич към националната ария, значи си е заслужавало да твориш. Ще има и други изненади за феновете.

– Към Вас също има един въпрос-изненада от Вашите внучки –  какво е чувството да пеете на една сцена с тях и по-различна страст ли Ви носи?
– Разбира се, че ми носи друга страст – първо, имам чувството за полет с тези две бели крила до мене! Второ, изпитвам удовлетворение, че задачата ми като баба съм си я изпълнила. Радвам се, че те двете са доста търсени и харесвани, съумяха да „ купят “ всичко от баба си и да ме надминат – като мисъл, прийом,  визия и държание, като всичко, което е належащо за една певица. Аз на техните години не съм звучала по този начин, а те в този момент звучат като 10 Гуни! Много прелестно ме изненадва като виждам какъв брой доста ги обичат хората, несъмнено тъй като и те дават всичко от себе си. Пожелавам на всеки такава всенародна обич – може да си отмалял от отмалялост, само че като усетиш тази обич от хората и тя ти влива живителна мощ.

– Благодарение на Вашата версия на обичаната национална ария „ Зайди, зайди “, доста хора схванаха, че тя е отдадена на Левски и е написана от Любен Каравелов. Странно ли Ви е, че историята на тази ария е толкоз малко известна?
– Странно ми е, аз мога да приказвам доста по този въпрос. Македонците дори имат и един уебсайт „ Зайди, зайди “, тъй като светът почва от Македония и те я мислят за тяхна ария –  просто не знаят каква е историята й. Колосът на македонската национална ария Никола Бадев, преди време е бил заложник и даже е трябвало да го убият, само че индивидът, който е трябвало да го убие, е усетил, че е духовна персона и му е дал път да избяга. Този човек е бил от Батановци – квартал на Перник и в символ на най-голяма признателност към него, Никола всяка година идваше да прави концерт за популацията на Батановци. Така той и музикантите му са чули нашата ария „ Черней горо “, която всички родни школувани хорове са пели тогава, харесва им и по-късно стартират и в Македония да я пеят, само че никой не знае тази история. Питам се за какво народът ни не си знае историята и си мисли, че песента е македонска?! Това е ария, написана от Любен Каравелов в памет на Васил Левски, като текстът й е общ брой от три национални песни, едната от които е „ Черней горо “. Тази история ми беше предадена от хумориста Иван Искренов – Бог да го елементарни, необикновен познавач на македонската и българската ария.

– Това надалеч не е единственият случай да се присвояват български песни…
– Да, това се отнася и за друга ария, която им е химн – „ Земьо Македонска, почитам те “, изпята от Васка Илиева. Това в действителност е стихотворението на Иван Вазов „ Земьо Черногорска “ – прочетете и ще видите по какъв начин е изваден текста му, а в този момент се вършат, че „ от нас почва света! “

– Мислите ли, че в националните ни песни доста по-точно се отразява нашата история, в сравнение с в учебниците ни – в тях думата иго не е сменена с наличие, или господство?
– Да, в песните думата иго и имената на героите ни съществуват и се възпяват, по тази причина е подобен и надслова на нашия концерт „ Пеем за България “, тъй като към този момент всичко се изопачи от историята ни. Днес всеки ругатни майка България, тъй като употребяват непознати благини, само че като я напусне, страната ни отново ще оцелее.

– Вашият юбилеен концерт е единствено ден преди Празника на националните будители. Според вас, по какъв начин биха реагирали славните ни предшественици, в случай че можеха да видят какво се случва през днешния ден в страната ни?
– Биха се обърнали там, където са положени! Жалко, доста тъпо, Българийо – това на никое място не се прави… Нациите, на които сме се кланяли, тъй като ние постоянно сме си връзвали каруцата за нечия непозната каляска – тези народи нищо не затриват, при тях всичко остава където е било, до момента в който на нас какво ни е сбъркано в чипа – не знам, само че сме безпомощни. По всяка възможност, в предишното сме оцелявали с религия и в случай че не е била вярата, да не сме българи към този момент. Наблюдавам, че и през днешния ден народът от ден на ден се обръща към Бог, само че би трябвало и сами да си оказваме помощ, с цел да ни оказва помощ и Той.

– А съгласна ли сте с Ваши сътрудници, които настояват, че българските национални песни и танци са лечебни– убедила ли сте се персонално в това?
– Убедена съм – да, само че в този момент да не прозвуча нездравословно, като опиша какво ми показа моята най-близка другарка, която е почитан психолог и работи в болница. Тя ми сподели: „ Гунче, една жена, която беше с доста тежка диагноза и трябваше да поработя с нея, от дума на дума ми показа: толкоз я обичам тази певица Гуна Иванова. “ Същата жена, даже споделила на околните си хора, че когато почине, желае да й пуснат моя ария! Когато чух това, аз събрах мои дискове и ги дадох на приятелката ми да й ги занесе с поздрави от мене. След шест месеца, тя ме изненада с думите: „ Ами тя, Гунче, дамата оздравя! “ То в действителност звучи необикновено и ми е неловко да го описвам. Толкова ме зарадва с тази вест, а след това ми сподели: „ Гунче, видя ли че песента лекува! “ Много хора са ми споделяли и за силата, която нося. Съвсем неотдавна една жена в Девин пристигна и ми сервира букет цветя с думите: „ Ти не знаеш какъв брой лекуваш с силата си! “

– Освен певица, Вашата внучка Велислава е модел и актриса, освен това е приключила НАТФИЗ в последния випуск на Стефан Данаилов. Тя какво Ви е споделяла за именития ни артист и Вие успяхте ли да се срещнете с него?
– Не, не съумях онлайн да се срещна с него, само че го бях поканила на предходния ми концерт. Велислава е отишла да му занесе поканата, а той към този момент не беше добре, само че доста се изненадал:  „ Стига бе, ти познаваш тази жена!? “, а тя: „ Това е моята баба. “ След което й споделил: „ Това ми е обичаната певица! “ Като чух това се разплаках: „ Господи, до момента да не знам! “ За страдание живота в никакъв случай не ме е срещнал с него, макар че с Лиляна Кисьова и Видин Даскалов съм работила доста и от време на време сме имали по 12 концерта дневно. Чувала съм, че обичаната му ария е била „ Девойко мари хубава! “

– Като една от примите на националната ни музика, познавате ли си с естрадните ни прими Лили Иванова и Йорданка Христова?
– С Лили Иванова не се познавам персонално, само че моите почетения – тя е някакво събитие, няма такова знамение! Пожелавам й още доста почтени години да е жива и здрава! Нашето Данче неотдавна имаше рожден ден – да е честита и да иляди, както се споделя! Тя е нашата София Лорен и доста ми е готина. Познаваме се и виждам с огромен почит към нея.

– Солидарна ли сте с Нешка Робева, която не скри възмущението си във връзка изявлението на роден културолог, който не понасял националната ни музика, тъй като не можела да го въодушеви и съгласно мнението му комунистите измислили националните ни песни?
– Ами, тези хора да си вземат партакешите и да отидат там накъдето се кланят, и не да се кланят, а да се наведат в случай че щат – това заслужават! Ние ще седим тук и ще популяризираме България и българския фолклор, който пътува и към други цивилизации посредством песента „ Излел е Дельо Хайдутин “. Какво значи това „ фолклорът ни отдалечава от Европа?! “ Той акцентира нашата еднаквост и не разбирам за какво би трябвало да се смесваме с който и да било! Дали в Германия и Дания, когато честват националния им празник – дали някой е излязъл без да е облякъл народен костюм, макар че не им е толкоз прекрасен фолклора, само че го почитат. Нас нихилизъм ни тресе, само че добре че са единици, които вършат такива изявления. Радвам се, че хората реагираха на сходни думи и по този начин ни дадоха религия, че България ще я има и посредством вестника желая да им благодаря!

– Защо у нас има и такива чуждопоклонници, които не зачитат родното, а все въздишат по непознатото?
– Ами, това е някаква духовна пустош, липса на разсъдък, комплексарщина, само че в случай че е малко по-интелигентен човек ще реши къде е – тъпо, че тъкмо такива се водят за културолози. Жалко и за студентите, на които те би трябвало да преподават – на какво ще ги научат?! Добре, че са тези фолклорни танцови клубове и към този момент народът ги възприе като по-подходящия фитнес, изключително интелигентните младежи. Така че, няма да погинем!

– Известно е, че Ванга също доста е обичала нашия фолклор. Вие срещала ли сте се с нея и била ли сте свидетелка на необикновени случки?
– Аз пет пъти съм се срещала с нея, само че все съм ходила да върша услуги на хора и тя всякога е пособия. Веднъж бях и на рождения й ден, с цел да я поздравим с една фолклорна група и тя доста ни се зарадва. Друг път, водих при нея една майка с дете на 7 години, което в този момент е на 55 година Тогава то имаше страхова невроза и майка му ми сподели: „ Гунче, детето ми си отива “, и ние тръгнахме още през нощта, а в пет часа към този момент бяхме пред къщата й. Там влизането беше комплицирано, само че благодарение на шурей ми, който й беше комшия, дамата съумя да влезе. Тя й подала захарта и Ванга единствено споделила: „ Що го вършиме това дете, спирате всекакви медикаменти, ще дойдете след една неделя и ще носите една шаренка басма. В нея ще сложиш трина от сеното – да спи детето на тази възглавница, а след това ще додеш с него! “. След това детето се оправи и стана учителка! Друг случай: олимпийският първенец по повдигане на тежести Борислав Гидиков и фамилията му живееха над нас. На жена му й бяха споделили, че има рак на матката и той ми пристигна на посетители и вика: „ Ти Гунче си ходила при Ванга, и аз ще дойда с теб и желая да ми гледа! “ Влезнахме при нея вътре, а той както беше накокорчен – седна и се сви на ер огромен от терзание. Ванга към мен: „ О, ти ми кажуваш, че е моминка, а две дечика виждам, че има? “ После продължи: „ Кой ти кажува, че е рак, няма такава работа – това е друго, ще идеш при този лекар и той ще помогне! “ Така направи жена му и до ден сегашен е жива и здрава.

– За брачна половинка Ви се знае, че сте били огромна обич и ви е носил на ръце – по какъв начин се превъзмогва и преодолява такава загуба?
– Загуба в никакъв случай не се превъзмогва, само че някак си човек привиква да живее с болката, тъй като жив не може да отиде там, откъдето никой не се връща. Аз изгубих и дете на 27 години и живота ми не е бил лек и ми е наложил този жанр на обличане, само че несъмнено по тази причина стигам до душите на хората и съумявам да ги вълнувам с песните си.

– Вярата оказва помощ ли Ви е в сложни моменти и случвали ли са Ви се чудеса?
– Чудеса са ми се случвали. Сигурно е знамение, че след всичко, което ми се е случвало съм оживяла и благодаря на Бога! Радвам се, че мога да съм поддръжка на тези две крила – внучките ми, а и на родителите им. Не единствено на тях, само че и на други хора, които са казвали, че им оказвам помощ с силата си – несъмнено по тази причина ме е съхранил Бог. Моите предшественици са бежанци от Гърция, а там вярата е на първо място и всеки носи Бог вътре  в себе си – Бог е там, където го призовеш и в случай че не вярваш – за какво си на този свят?!

Снимки: Личен списък и „ Диапазон Рекърдс “

trud.bg