Пепа Николова не давала да дъщеря си да стане актриса
- Обичам те! - Обичам те! - Това са последните думи, които са си споделили Пепа Николова и щерка й Алекс. Миг по-късно майката към този момент летяла към някоя друга по-слънчева и добра планета, а унищоженото от тъга момиче схванало, че в душата й ще остане празнота, която никой и в никакъв случай няма да може да запълни. Ракът свърши подлото си дело на 22 септември преди дванадесет години. Преди това може би е имало лекарска неточност, сигурно съпроводена от дълга упорита битка с тежката болест, и вяра, че злото ще бъде победено. Пепа не доживя шестдесет години, само че и тези, в които бе на белия свят, се оказаха задоволителни, с цел да остане вечно в спомените на доста хора. Тя беше необуздана, някои я смятаха за луда, не мереше приказките, макар че прекомерно постоянно губеше от това, геният й се изливаше като водопад и в киното, и в театъра. Не беше от хората, които могат да укротяват страстите си. И това й пречеше. На раздала, когато духът й може би е витаел из траурната зала, Стефан Данаилов я назова „ летяща комета ”. „ Дошла в киното и театъра като от небето. Едно момиче от Харманли, усмихната, ни направи луди. ” Говореха за нея като за българската Жулиета Мазина. Пепа бе знамение, споделя огромният артист.
Наричат Пепа Николова самороден талант. Може би защото в чантата й няма диплома за завършен висш институт за театрално изкуство. Но тя още от дете знае, че животът й ще мине на сцената. Знаят го комшиите и родата в най-крайната харманлийска махала, където изнася първите си концерти и спектакли.
Мечтата й е да пее. Явява се на конкурс в Школата за поппевци за радиото и телевизията. Но преди да грабне мечтания микрофон, на пътя й застава корифеят Вили Цанков. Така от нищото Пепа се качва направо на сцената на престижния Народен театър на младежта. В същата 1965 година я забелязва и още един добър гений Петър Слабаков. Той я препоръчва на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков за филма им „ Понеделник сутрин”. Там тя е Тони, своенравно момиче, на което тогавашното общество гледа с лошо око. Такива обикновено не ги показват на екрана. Така и става. Филмът е забранен. След години по този повод дъщеря й Алекс Сърчаджиева казва: Когато се снима в „ Понеделник сутрин”, майка ми е на осемнадесет години и прави страхотна роля. Но със забраната на филма, както тя самата казваше, й отрязват крилата. Иначе съдбата й би била съвсем друга.
Пепа никога повече не си е позволила да говори за това. Признанието идва през 1989 година, когато Съюзът на филмовите дейци й отрежда наградата за главна женска роля точно за филма „ Понеделник сутрин”, заснет 23 години преди това.
През 1969 година само за една нощ Пепа Николова става не само звезда, всенароден любимец, но и циганите я обявяват едва ли не за своя богиня. В култовия сериал „ На всеки километър, заради който улиците на България опустяваха и милиони заставаха пред телевизорите, тя е Джалма, красивата влюбена циганка, пожертвала живота си за бате Серго.
С галантния Стефан Данаилов
Последният филм, в който Пепа Николова се снима, е „ Валсове и танга от село Бела вода”, където е готвачка. Той излиза на екран година след смъртта й.
Днес дъщерята на Николова, рожба на драматичната й любов с Йосиф Сърчаджиев, следва пътя на майка си. Алекс е талантлива актриса, успешна телевизионна водеща. В момента е едно от лицата на предаването „ Биг брадър”, играе в театъра и киното.
Съдбата обаче не й позволи да излезе на една сцена с майка си. А това трябвало да се случи в пиесата „ Боряна”. Оставали броени дни, изпълнени с вълнение за Пепа и страх за дъщерята. Тогава се намесила смъртта.
Може би е странно, но въпреки че още двегодишна Александра дебютирала в киното във филма „ Мечтатели”, където е дъщерята на Димитър Благоев, и въпреки че после доста пъти е заставала пред камерата, майка й не давала и дума да се продума да става актриса. Когато обсъждали бъдещата й професия, тя била категорична: право. От теб би станал чудесен юрист, разсъждавала майката. Дъщеря й пък предпочитала международните отношения. Накрая дошло най-неочакваното решение: НАТФИЗ. Майката посрещнала много хладно, даже враждебно идеята. Казала само: „ Оправяй се”. И въобще не си мръднала пръста да й помогне. Добрият ангел в случая се оказал съседът й и голям актьор Руси Чанев. Той се заел с подготовката й. На всички молби от страна на дъщерята за съдействие Пепа продължавала да отговаря с: „ Не. Не. Не”. Но признала, че в деня на изпита много, макар и тайно, се вълнувала.
Александра Сърчаджиева била приета в Театралната академия от първи път. Добре, че стана така, казва, защото втори път не бих кандидатствала. Още в трети курс тя била поканена да играе на сцената на Театъра на армията в култовата постановка „ Ножица трепач”. След първите репетиции не била на себе си. Не знаела на кой свят е. Дебютът й бил повече от успешен. Майка й също била в салона. И това повишавало вълнението. Подробен анализ на изпълнението след премиерата нямало. Пепа се задоволила с краткото: „ Браво!”. Алекс е назначена в Театъра на армията дни преди животът на майка й да угасне.
Пепа си тръгна от този свят може би огорчена, наранена, но получила и много аплаузи. Публиката истинския я обичаше. Тя първа се реши да застане пред телевизионните зрители по пижама, в едно любимо за мнозина предаване. Не успя обаче да реализира една от големите си мечти: Да играе в италиански филми. Тя добре знаеше езика, а и нали я наричат българската Жулиета Мазина. Като любимата жена на Фелини. Затова толкова много искаше.
Исак ГОЗЕС
Наричат Пепа Николова самороден талант. Може би защото в чантата й няма диплома за завършен висш институт за театрално изкуство. Но тя още от дете знае, че животът й ще мине на сцената. Знаят го комшиите и родата в най-крайната харманлийска махала, където изнася първите си концерти и спектакли.
Мечтата й е да пее. Явява се на конкурс в Школата за поппевци за радиото и телевизията. Но преди да грабне мечтания микрофон, на пътя й застава корифеят Вили Цанков. Така от нищото Пепа се качва направо на сцената на престижния Народен театър на младежта. В същата 1965 година я забелязва и още един добър гений Петър Слабаков. Той я препоръчва на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков за филма им „ Понеделник сутрин”. Там тя е Тони, своенравно момиче, на което тогавашното общество гледа с лошо око. Такива обикновено не ги показват на екрана. Така и става. Филмът е забранен. След години по този повод дъщеря й Алекс Сърчаджиева казва: Когато се снима в „ Понеделник сутрин”, майка ми е на осемнадесет години и прави страхотна роля. Но със забраната на филма, както тя самата казваше, й отрязват крилата. Иначе съдбата й би била съвсем друга.
Пепа никога повече не си е позволила да говори за това. Признанието идва през 1989 година, когато Съюзът на филмовите дейци й отрежда наградата за главна женска роля точно за филма „ Понеделник сутрин”, заснет 23 години преди това.
През 1969 година само за една нощ Пепа Николова става не само звезда, всенароден любимец, но и циганите я обявяват едва ли не за своя богиня. В култовия сериал „ На всеки километър, заради който улиците на България опустяваха и милиони заставаха пред телевизорите, тя е Джалма, красивата влюбена циганка, пожертвала живота си за бате Серго.
С галантния Стефан Данаилов
Последният филм, в който Пепа Николова се снима, е „ Валсове и танга от село Бела вода”, където е готвачка. Той излиза на екран година след смъртта й.
Днес дъщерята на Николова, рожба на драматичната й любов с Йосиф Сърчаджиев, следва пътя на майка си. Алекс е талантлива актриса, успешна телевизионна водеща. В момента е едно от лицата на предаването „ Биг брадър”, играе в театъра и киното.
Съдбата обаче не й позволи да излезе на една сцена с майка си. А това трябвало да се случи в пиесата „ Боряна”. Оставали броени дни, изпълнени с вълнение за Пепа и страх за дъщерята. Тогава се намесила смъртта.
Може би е странно, но въпреки че още двегодишна Александра дебютирала в киното във филма „ Мечтатели”, където е дъщерята на Димитър Благоев, и въпреки че после доста пъти е заставала пред камерата, майка й не давала и дума да се продума да става актриса. Когато обсъждали бъдещата й професия, тя била категорична: право. От теб би станал чудесен юрист, разсъждавала майката. Дъщеря й пък предпочитала международните отношения. Накрая дошло най-неочакваното решение: НАТФИЗ. Майката посрещнала много хладно, даже враждебно идеята. Казала само: „ Оправяй се”. И въобще не си мръднала пръста да й помогне. Добрият ангел в случая се оказал съседът й и голям актьор Руси Чанев. Той се заел с подготовката й. На всички молби от страна на дъщерята за съдействие Пепа продължавала да отговаря с: „ Не. Не. Не”. Но признала, че в деня на изпита много, макар и тайно, се вълнувала.
Александра Сърчаджиева била приета в Театралната академия от първи път. Добре, че стана така, казва, защото втори път не бих кандидатствала. Още в трети курс тя била поканена да играе на сцената на Театъра на армията в култовата постановка „ Ножица трепач”. След първите репетиции не била на себе си. Не знаела на кой свят е. Дебютът й бил повече от успешен. Майка й също била в салона. И това повишавало вълнението. Подробен анализ на изпълнението след премиерата нямало. Пепа се задоволила с краткото: „ Браво!”. Алекс е назначена в Театъра на армията дни преди животът на майка й да угасне.
Пепа си тръгна от този свят може би огорчена, наранена, но получила и много аплаузи. Публиката истинския я обичаше. Тя първа се реши да застане пред телевизионните зрители по пижама, в едно любимо за мнозина предаване. Не успя обаче да реализира една от големите си мечти: Да играе в италиански филми. Тя добре знаеше езика, а и нали я наричат българската Жулиета Мазина. Като любимата жена на Фелини. Затова толкова много искаше.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ