Гай Ричи снима все същия филм
" Обичам междинната възраст ", споделя героят на Матю Макконахи в " Джентълмените ", американски наркобарон с доста врагове във Англия преди Брекзит. Възможно е по този начин да се усеща и връстникът му Гай Ричи, само че в неговия случай количествените натрупвания не са довели със себе си качествени промени. Заснел ударния си дебют " Две димящи цеви " на 29 и завчас създаден в огромната вяра на британския жанров филм от края на предишния век (позиция, затвърдена две години по-късно с втория му " Гепи " ), някогашният мистър Мадона по този начин и не се разви като режисьор.
Почти всяка негова продукция от този момент е копие на дебюта му - по-добро или по-неуспешно, само че непроменяемо оставащо в сянката му. Запазените знаци на Ричи: насечен монтаж, герои с логорея и разнородни акценти, неприветливи ъгли на Лондон, ръкопашни битки и намусени злодеи, зарибяващ саундтрак. Дори Тарантино, който персонално основа този жанр в самостоятелното кино и поведе рой подражатели от двете страни на океана, от дълго време видя, че 90-те са свършили. Само Гай си остава непорасналото момче, изключено от гимназията за опиати и други зулуми. Героите му от английския ъндърграунд са забогатели и понатежали, само че все по този начин резервират грубия си език и маниери.
Поради това " Джентълмените " е " още едно от същото " - каквито бяха и " Револвер ", и " Рокенрола ", а ненапълно и " Шерлок Холмс " и " Крал Артур: Легенда за меча ". Той е режисиран обичайно и изигран от редица актьорски имена - неразпознаваем Хю Грант, самоуверен Макконахи, приветлив, само че епизодичен Колин Фарел. Чарли Хънам, в основната роля, не бих сложила измежду тях, въпреки Ричи да го пробутва към този момент в няколко поредни филма.
Гай Ричи е подобрил техниката си (това пролича и в единствената огромна холивудска продукция в CV-то му - " Аладин " за Disney), само че очевидно страда от идейна отпадналост. Всичко в " Джентълмените " е рециклирано, чак до използването на свине в ролята на углавен отряд. Темпото е спаднало по отношение на първите му филми - отмалялост от междинната възраст? Значително намалели са и дозата ободрителен парадокс и автопародия. Опитите за задявка с политическата уместност на днешния ден също са плоски.
" Джентълмените " е умело заснет крими екшън, филм за забавление, чиято вторичност би била простима, в случай че беше занимателен. Но не е. Скучен и параден е като чай с обеднели аристократи (такива във кино лентата не липсват). Стилното снимане не анулира безумните сценарни решения; когато в края в кадър се появяват плакати от остарели ленти на Ричи, никой не го схваща като самоирония. Още по-неуместна е неоновата табела на възкръсналата компания Miramax, продуцент на " Джентълмените " (вече няма общо нито с братята Уайнстийн, нито с " Дисни " ). Героят на Хю Грант, който води описа, е добра метафора за напъните на целия филм: желае да е създател, само че си остава мутра.
Почти всяка негова продукция от този момент е копие на дебюта му - по-добро или по-неуспешно, само че непроменяемо оставащо в сянката му. Запазените знаци на Ричи: насечен монтаж, герои с логорея и разнородни акценти, неприветливи ъгли на Лондон, ръкопашни битки и намусени злодеи, зарибяващ саундтрак. Дори Тарантино, който персонално основа този жанр в самостоятелното кино и поведе рой подражатели от двете страни на океана, от дълго време видя, че 90-те са свършили. Само Гай си остава непорасналото момче, изключено от гимназията за опиати и други зулуми. Героите му от английския ъндърграунд са забогатели и понатежали, само че все по този начин резервират грубия си език и маниери.
Поради това " Джентълмените " е " още едно от същото " - каквито бяха и " Револвер ", и " Рокенрола ", а ненапълно и " Шерлок Холмс " и " Крал Артур: Легенда за меча ". Той е режисиран обичайно и изигран от редица актьорски имена - неразпознаваем Хю Грант, самоуверен Макконахи, приветлив, само че епизодичен Колин Фарел. Чарли Хънам, в основната роля, не бих сложила измежду тях, въпреки Ричи да го пробутва към този момент в няколко поредни филма.
Гай Ричи е подобрил техниката си (това пролича и в единствената огромна холивудска продукция в CV-то му - " Аладин " за Disney), само че очевидно страда от идейна отпадналост. Всичко в " Джентълмените " е рециклирано, чак до използването на свине в ролята на углавен отряд. Темпото е спаднало по отношение на първите му филми - отмалялост от междинната възраст? Значително намалели са и дозата ободрителен парадокс и автопародия. Опитите за задявка с политическата уместност на днешния ден също са плоски.
" Джентълмените " е умело заснет крими екшън, филм за забавление, чиято вторичност би била простима, в случай че беше занимателен. Но не е. Скучен и параден е като чай с обеднели аристократи (такива във кино лентата не липсват). Стилното снимане не анулира безумните сценарни решения; когато в края в кадър се появяват плакати от остарели ленти на Ричи, никой не го схваща като самоирония. Още по-неуместна е неоновата табела на възкръсналата компания Miramax, продуцент на " Джентълмените " (вече няма общо нито с братята Уайнстийн, нито с " Дисни " ). Героят на Хю Грант, който води описа, е добра метафора за напъните на целия филм: желае да е създател, само че си остава мутра.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ