Обичам да вали дъжд. Също толкова силно, колкото обичам летните

Обичам да вали дъжд. Също толкоз мощно, колкото обичам летните утрини с горещи слънчеви лъчи и аромат на влага; есенните следобеди с особена меланхолична светлина и глуха тишина или зимните дни с искрящо бял сняг, който хруска под краката ми с оня необикновен звук… 

Дъждът незабавно разделя света на две – леговище и отвън убежището. Забелязали ли сте, че когато вървите скрити под чадъра си, никой не ви досажда с взор, не се приближава прекомерно и не ви допира – чадърът ни прави сами, вглъбени и спокойни, надалеч от света, който в действителност е напълно близо. Всякакви мисли ме спохождат по този начин и си блуждаят в главата ми умерено, с ритъма на стъпките ми…

Времето тече по различен метод когато вали. За всяко нещо имам като че ли двойно повече часове – дремя до късно, седнал съм свита на дивана с кана чай и книга в ръка часове наред или повеждам безкрайни диалози с приятелките си в някое уютно кътче и имам време да обсъдя и най-абстрактните тематики и да чуя и най-заплетените истории…

И не на последна място – музиката. Моята музика за дъжд са Radiohead – толкоз доста от песните им са такива – леговище, удължаващи времето, спокойни и леко тъжни. Просто в цялостен унисон с дъждовното време. Помните ли клипа на No Surprises, в който Том Йорк последователно се наводнява – мисля си, че го е навалял доста дъжд, няма какво друго да е…

Махалото на моите страсти, което от време на време се люлее много мощно, постоянно ме запраща от мощна наслада в потиснатост. Предпочитам да я преживея дъждовна – по този начин знам, че след това целият свят още веднъж ще се усмихне безоблачен за мен!

https://www.youtube.com/watch?v=u5CVsCnxyXg