Обичам да те гледам отстрани Обичам да те гледам отстрани, Когато

Обичам да те виждам в профил

Обичам да те виждам в профил,
Когато ти със другите приказваш
И цялостен на другите принадлежиш,
И цялостен си в техните ориси разперен.

Аз виждам с загадка деликатност отдалеко
Лицето ти – ту ярко, ту ядосано,
С очи сурови и с очи положителни –
Но постоянно намерено.

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би даже си ме не запомнил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.

Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те подобен.
И оня момент ми стига единствено,

Когато през лица и гласове
Очите ти ненадейно ме намират –
И ставам сляп, и сама слепя,
И земното въртене стопира...

Ще ми дотегнат един ден...

Ще ми дотегнат един ден
Всички хлъзгави страхове,
Лъжи,
Мълчания —
Ще ги тръсна като паяжина от мен
И ще кажа ясно, обезверено:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.
От просто по просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
И ще отидем там,
Където се почва изначало.
И всичко би станало тъкмо по този начин,
Да не бяха ония удивено печални,
Безпомощно зли,
Вцепенени
Очи на жена...

Ти тежка роля ми даде, благи:
Да крепя на дома ти нежната тишина,
Да съм — и да не съм...
И да се върша на мощна.

Хубаво е всичко да свършва в точния момент...

Хубаво е всичко да свършва в точния момент -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш след това трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да виждам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай в никакъв случай без любов.



Станка Пенчева е родена е на 9 юли 1929 година в Сливен. В родния си град приключва междинното си обучение. Тук, в детския вестник „ Изгрев “, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941 – 1942 г.), а в централния щемпел – през 1946 – 1947 година.

През 1952 година приключва съветска лингвистика в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „ Пълнолетие “. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със фамилията си в Русе, сътрудник е на вестник „ Народна просвета “.

Работи още в литературното списание „ Септември “ (1959 – 1975) и в списание „ Отечество “ (1975 – 1986). Освен лирика разгласява журналистика и преводи, основно от съветски език. Членува в Съюза на българските публицисти и Съюза на преводачите в България. Пътува доста из страната, намира се с фенове на поезията в съвсем всички наши градове, изнася и независими авторски рецитали.

Станка Пенчева е създател на 27 стихосбирки, 3 книги с журналистика, една с автобиографична прозаичност и една повест за деца. Отделни нейни произведения са превеждани на съветски, румънски, беларуски, британски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и други Има издадени стихосбирки на грузински език.

Отива си от нас на 27 май 2014 година, на 84 година

Източник на биографията: wikipedia.bg