Братя мои, обменете парите си в турски лири!
Обезценяването на лирата се трансформира в изключително значима предизборна тематика в Турция, отбелязва " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ). " Управляващата Партия на справедливостта и развиването на президента Ердоган упреква " завистници " и " задгранични спекуланти " за рецесията на локалната валута и приканва хората да се сплотят против опасността ", написа вестникът и оповестява, че на една своя предизборна изява Ердоган е призовал хората да обменят спестяванията си в лири, с цел да стабилизират локалната валута. " Братя мои, които имате долари или евро под възглавницата: идете и обменете парите си в лири! " - с тези думи ФАЦ цитира турския президент.
По-нататък вестникът напомня, че на 24 юни в Турция се организират предварителни парламентарни и президентски избори. Наблюдатели настояват, че с тези избори се подкопава разделянето на управляващите, тъй като Ердоган вкарва президентска система и концентрира изпълнителната власт в своите ръце. От юли 2016 година, когато беше въведено военното състояние, Ердоган ръководи с декрети, а това лимитира главните права на хората и подкопава правовата страна.
" Опасността от срив е сериозна "
По същата тематика просторен разбор разгласява и " Ди Велт ". " Поредицата изборни триумфи на Ердоган от началото на хилядолетието се дължи значително на обстоятелството, че турците живееха все по-добре под неговото ръководство - стопанската система растеше, заплатите се повишаваха, безработицата спадаше ", написа " Ди Велт " и продължава: " Всъщност Ердоган пристигна на власт най-много с помощта на банковата и валутна рецесия от 2000-2001 година, когато турците смъкнаха тогавашното некадърно държавно управление. Днешната обстановка най-малко частично припомня на оня миг. И тогава лирата трагично изгуби от цената си по отношение на $, за хората всичко стана доста скъпо, а компаниите не можеха да обслужват доларовите си заеми. Същата заплаха съществува и в този момент, тъй като турските компании изплащат заеми в размер на общо 250 милиарда $. Тази сума съставлява една четвърт от годишния Брутният вътрешен продукт на Турция.
Една от по-дълбоките аргументи за рецесията от 2000-2001 беше вездесъщата корупция, най-много в държавния банков бранш. Според специалисти, корупцията е значим детайл и от " системата Ердоган ", въпреки че след предходната рецесия банките бяха съществено санирани и през днешния ден действат доста по-добре. Независимо от това заплахата от срив на турската стопанска система е сериозна. Това е и една от аргументите за решението на Ердоган да изтегли с година и половина изборите за президент, които трябваше да се проведат чак през есента на 2019.
Но неприятните вести от стопанския бранш не значат автоматизирано, че Ердоган ще изгуби изборите. Много от неговите последователи напряко го боготворят. Според допитванията, 42 % от турците имат вяра на изказванието му, че причина за сегашната рецесия е не неговата икономическа политика, а някакъв интернационален скрит план. Близките до държавното управление медии проучват обстановката с повече нюанси. Те настояват, че рецесията се дължи на процесите в международен мащаб, само че също оправдават държавната политика. Това пояснение частично е правилно, тъй като доларът и еврото в действителност стават все по-силни за сметка на валутите на по-слабо развити страни.
В очакване на 24 юни
За да има цялостна сигурност, Ердоган би трябвало да завоюва още на първия тур на президентските избори. Успоредно с това в действие ще влезе и новата конституция, която Ердоган съумя да прокара на референдум с минимално болшинство от 51,8%. Подобен резултат обаче той надали ще получи на тези избори. Дори най-оптимистичните допитвания не предвиждат подобен % за президента. Според последните анкети, Ердоган ще вземе към 43%. И то макар събитието, че съвсем всички медии са в неговите ръце, а доста хора не смеят намерено да приказват за политическите си желания.
Въпреки това опозицията има сериозен проблем: неспособността на партиите да се обединят срещу Ердоган. Мухарем Индже от Народнорепубликанската партия, която има световна и социалдемократическа ориентировка, и по-скоро консервативно настроената Мерал Акшенер от новооснованата " Добра партия " са двама мощни претенденти, които събират за своите партии по към 20% поддръжка. Това значи, че някой от тях може да отиде на втори тур, в случай че Ердоган не получи повече от 50% от гласовете. Но конкуренцията сред Индже и Акшенер като че ли е даже по-остра, в сравнение с сред всекиго от тях и Ердоган ", разяснява " Ди Велт ".
По-нататък вестникът напомня, че на 24 юни в Турция се организират предварителни парламентарни и президентски избори. Наблюдатели настояват, че с тези избори се подкопава разделянето на управляващите, тъй като Ердоган вкарва президентска система и концентрира изпълнителната власт в своите ръце. От юли 2016 година, когато беше въведено военното състояние, Ердоган ръководи с декрети, а това лимитира главните права на хората и подкопава правовата страна.
" Опасността от срив е сериозна "
По същата тематика просторен разбор разгласява и " Ди Велт ". " Поредицата изборни триумфи на Ердоган от началото на хилядолетието се дължи значително на обстоятелството, че турците живееха все по-добре под неговото ръководство - стопанската система растеше, заплатите се повишаваха, безработицата спадаше ", написа " Ди Велт " и продължава: " Всъщност Ердоган пристигна на власт най-много с помощта на банковата и валутна рецесия от 2000-2001 година, когато турците смъкнаха тогавашното некадърно държавно управление. Днешната обстановка най-малко частично припомня на оня миг. И тогава лирата трагично изгуби от цената си по отношение на $, за хората всичко стана доста скъпо, а компаниите не можеха да обслужват доларовите си заеми. Същата заплаха съществува и в този момент, тъй като турските компании изплащат заеми в размер на общо 250 милиарда $. Тази сума съставлява една четвърт от годишния Брутният вътрешен продукт на Турция.
Една от по-дълбоките аргументи за рецесията от 2000-2001 беше вездесъщата корупция, най-много в държавния банков бранш. Според специалисти, корупцията е значим детайл и от " системата Ердоган ", въпреки че след предходната рецесия банките бяха съществено санирани и през днешния ден действат доста по-добре. Независимо от това заплахата от срив на турската стопанска система е сериозна. Това е и една от аргументите за решението на Ердоган да изтегли с година и половина изборите за президент, които трябваше да се проведат чак през есента на 2019.
Но неприятните вести от стопанския бранш не значат автоматизирано, че Ердоган ще изгуби изборите. Много от неговите последователи напряко го боготворят. Според допитванията, 42 % от турците имат вяра на изказванието му, че причина за сегашната рецесия е не неговата икономическа политика, а някакъв интернационален скрит план. Близките до държавното управление медии проучват обстановката с повече нюанси. Те настояват, че рецесията се дължи на процесите в международен мащаб, само че също оправдават държавната политика. Това пояснение частично е правилно, тъй като доларът и еврото в действителност стават все по-силни за сметка на валутите на по-слабо развити страни.
В очакване на 24 юни
За да има цялостна сигурност, Ердоган би трябвало да завоюва още на първия тур на президентските избори. Успоредно с това в действие ще влезе и новата конституция, която Ердоган съумя да прокара на референдум с минимално болшинство от 51,8%. Подобен резултат обаче той надали ще получи на тези избори. Дори най-оптимистичните допитвания не предвиждат подобен % за президента. Според последните анкети, Ердоган ще вземе към 43%. И то макар събитието, че съвсем всички медии са в неговите ръце, а доста хора не смеят намерено да приказват за политическите си желания.
Въпреки това опозицията има сериозен проблем: неспособността на партиите да се обединят срещу Ердоган. Мухарем Индже от Народнорепубликанската партия, която има световна и социалдемократическа ориентировка, и по-скоро консервативно настроената Мерал Акшенер от новооснованата " Добра партия " са двама мощни претенденти, които събират за своите партии по към 20% поддръжка. Това значи, че някой от тях може да отиде на втори тур, в случай че Ердоган не получи повече от 50% от гласовете. Но конкуренцията сред Индже и Акшенер като че ли е даже по-остра, в сравнение с сред всекиго от тях и Ердоган ", разяснява " Ди Велт ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ