Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли

...
Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли
Коментари Харесай

Обезличава ли се българската история в учебниците - МОН започва преглед на съдържанието до 10. клас

Обезличава ли се българската история в учебниците и има ли в тях национализъм? Тези въпроси повдигна в студиото ни предходната неделя конституционният арбитър и член-кореспондент на Българска академия на науките проф. Атанас Семов. В диалога ни той цитира съответно образователно наличие и зададе въпроси. Трябва ли да се трансформират учебниците? Учи ли ни учебното заведение на родолюбие и подменя ли се съзнателно историята ни.

Хубави корици, доста фотоси и никакво обръщение за национализъм. Това намира в учебниците по история и литература, конституционният арбитър и член-кореспондент на Българската академия на науките проф. Атанас Семов.

" По български език и литература се учат доста малко български творби. Учат се бездушно, безпатриотично. Записките на Захари Стоянов са отписани от образователната стратегия. Вместо това в образователната стратегия има Легенда за рома. Робството е пространство. Няма го еничерството, баташкото кръвопролитие. Извинете ме за израза, самите учебници са подложени на кръвопролитие, да не остане в тях нищо, което да образува национална горделивост, за национална принадлежност. Хвърковатата чета е изхвърчала. Бенковски е просто умрял и няма нито дума за кървавото кладенче край Тетевен и за разнасяната по улиците отсечена глава на Бенковски, с цел да плаши раята. Левски е просто хванат от турската полиция и обесен в София като елементарен нарушител. Гоце Делчев е показан като роден в Македония трафикант на оръжие и нищо друго, той не е воин, той е провел канал за оръжие. В учебниците наличието не е погрешно, а методът, по който е поднесено, основава неприятна, погрешна визия.Затова подех самодейността " Да върнем България в българското учебно заведение ", споделя проф. Семов.

Лоша и нищожна дефиниция проф. Семов вижда и в учебниците по история за 10 клас.

" Почти цялата българска история е насметена в кюшето и събрана в 10 клас, преди този момент българска история съвсем не се учи. За Древен Египет в 5 клас се учи повече в сравнение с за Първата българска държавз. Едно текстче в учебика по история за 10 клас разказваше за това какво е било ситуацията на българите по време на робството. Те били онеправдани, парадайса, в скоби – стадо, плащали високи налози, живеели в ниски къщи, нямали право да носят хубави облекла. Това е драмата, за която дават живота си нашите революционери ", изяснява той.

Съдържанието в учебниците се утвърждава от Министерството на образованието, а учителите са тези, които избират издателството, по което да преподават.

" В моята дълга процедура, която е 35 година мога да кажа, че три пъти съм имала промени, като актуалната е доста добра. В един учебник по история или в един урок по история не може да има безпределно доста наличие за един народен воин. Какъвто и да е той. "

На това мнение е Жанина Калчева - преподавател и член на Сдружението на преподавателите по история.

" В новото образователно наличие, което излезе преди няколко години нещата са по-обрани и тук към този момент е ролята на учителя да отвори път, да даде подобаващ взор на детето към съответна тематика, която го вълнува. Децата доста се вълнуват от тематиката иго. И задачата на учителя е да изясни в какво се показва робството и какво значи независимост. Това са две съществени понятия в материала за 10 клас във връзка с тези 500 година ", добавя тя.

Българска национална телевизия: А написа ли някъде и за тези убийства, които са се случвали?

Жанина Калчева: Не, не написа, само че това може да се каже от учителя.

Българска национална телевизия: В учебниците обаче, по които аз съм учила тези неща си бяха написани и на хартия. Вие по какъв начин обяснявате на учениците какво значи парадайса?

Жанина Калчева: Зависимо население, което няма право на нищо, няма право да работи, да бъде 100% под надзор. Това е парадайса. Човек, който няма права. Стадо.

За да разберем по какъв начин се пишат учебници по история се насочваме към Българската академия на науките. Там се срещаме с проф. Лизбет Любенова – създател на образователно пособие, историк и шеф на Научния списък на Българска академия на науките.

Аз съм взела участие единствено в два учебника. Това е " Моята България ". Тенденцията беше да се сътвори един екип, който да пренапише историята в една родолюбива светлина. Показали сме другото лице на войната, втората генерация възрожденски дейци. Не единствено Ботев, Левски, Каравелов, а и по-дребните дейци, тези, които са на втора линия, тъй като от тях също е зависело доста. Месеци наред ни беше належащо, с цел да одобрят това образователно пособие. Ние сами структурирахме уроците. Работихме целия екип. След това минава цензура на МОН, която споделя това би трябвало да падне, това не ни харесва. Тук би трябвало да се редуцира. Карахме се за трактовки, за това, че историята би трябвало да бъде по-романтично написана. Аз мисля, че би трябвало да бъде написана по-реалистично, тъй като, когато животът те притисне в ъгъла ще бъдеш по-объркан, изключително, в случай че си квалифициран и знаеш кои са силите, които движат международната история и в този смисъл в действителност имахме разногласия. Дори за термини.

Българска национална телевизия: За кои термини става въпрос?

Проф. Лизбет Любенова: Ами даже един термин като " младотурци ". Има младотурски прелом, не било ясно какво е младотурци, само че ти имаш раздел " термини “ и обясняваш какво е " младотурци ". С доста неща аз персонално не се съгласих, не мога да приема, че има зверства и геноцид на българския народ и ние би трябвало да го крием. Защо?

Българска национална телевизия: И отстъпихте ли?

Проф. Любенова: Не. След като моето име стои там, аз даже на една сътрудник, няма да споделям от коя гимназия, споделих: " Чудесно, преработете го, само че сложете Вашето име. Аз моето име няма по какъв начин да го сложа под подобен текст. "

Според проф. Любенова постоянно в учебниците проличава политически отпечатък.

" Линията на МОН зависи също от държавната смяна. Всяка политическа мощ като пристигна на власт, според от това дали е насочена на запад, на изток, наляво, надясно, желае да е нейната истина. Историята е манипулативна просвета, няма за какво да се заблуждаваме. В света има една наклонност да не се сблъскват народите, на всички места глобализацията си споделя думата. Когато великите сили имат какво да позволяват между тях, те бутат дребните нации и взривяват етническата карта. В този смисъл в действителност в учебниците има термини, които са омекотени ", споделя тя.

Според историка, политик и създател на учебник по " Родинознание ", който е неразрешен в учебните заведения, Костадин Костадинов, смяна на историята има и в други европейски страни.

Имаше един учебник на една от авторките, да не ѝ загатвам името, само че тя беше написала по какъв начин на Шипка се били български, румънски и съветски войни. Няма нито един румънец, който да се е бил на Шипка. Общо взето това нещо се случва в цяла Източна Европа, откакто бяхме победени в Студената война. Случваше се и в Русия и в територията на някогашния Секретен сътрудник, до време, в което локалните ръководещи успяваха да трансформират политиките си. Случва се и в Западна Европа, където се подменя сега главния пиедестал, на който е построена западно европейското общество, който е христински, закостенял, сега се подменя с нещо, което е антихристиянско и не бих го нарекъл дори демократично, той граници с фашизъм… Идеята е да се унищожат националните страни и да се сътвори едно ново наднационално общество, което споделят, че ще бъде четвъртата човешка цивилизация, която ще съществува в историята на човечеството. ", изясни Костадинов.

Потърсихме за коментар и Министерството на образованието и науката. От там отклониха поканата ни с
обяснението, че стартират обзор на образователното наличие от 1 до 10 клас.

" Това е начинание, което би трябвало да бъде подкрепено и поздравено, тъй като е значимо да се схваща, че в Европейски Съюз националната конституционна еднаквост на страните е предпазена и обезпечена. Т.е., европейската визия за приемливост освен не не разрешава историческата памет и достолепие, а ги съхранява и опазва ", сподели проф. Семов.

" Историята на България би трябвало да се учи в по-малките курсове. А по-късно да има един затвърждаващ курс ", счита Костадин Костадинов.

Съдържанието би трябвало малко да се редуцира, с цел да могат избрани акценти да се слагат и да се развият основни тематики, а не да се цялостни с доста наличие. Децата не могат да го поемат това нещо. Много фактология с доста дати, примерно давам Ви Балканска война. На тази дата е избухнала, на тази дата е имало сражения, на тази дата е подписан кротичък контракт, водели са договаряния. Всичко това утежнява текста, децата няма да го запомнят. По-добре е да знаят какво сме целяли с тази Балканска война. Какъв е бил нашият приоритет, къде са грешките на политиците и за какво приключваме с национална злополука, добави проф. Любенова.

В преразглеждането на образователното наличие ще се включат над 170 експерти от цялата страна. Колко време ще продължи прегледът не е ясно.

Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР