Обезлесяването в Индонезия предизвиква смъртоносни горещини
Обезлесяването в провинция в Индонезия е довело до стопляне с съвсем 1 градус Целзий за 16 години, причинявайки нарастване на смъртността с осем %, съобщи Франс прес, базирайки се на резултатите от изследване, оповестено в сп. " Planetary Health ".
Изследването предлага необичаен взор върху следствията от изменението на климата и обезлесяването за хората , живеещи в един от най-уязвимите райони в света, до момента в който в същото време липсват данни за резултатите от стоплянето в разрастващите се страни.
Горещината, породена от обезлесяването и изменението на климата , убива трудещите се в тропическите страни и понижава опцията за безвредна работа, отбелязва водещият създател на проучването Никълъс Улф от неправителствената организация Nature Conservancy. " Същевременно се следи липса на изследвания, отчитащи следствията за тези, които са най-уязвими от климатичните промени и които са минимум виновни за тях ", споделя Улф.
Екипът му употребява обществени данни, с цел да покаже по какъв начин изсичането на 4375 квадратни километра гори в региона на остров Борнео е довело до повишение на оптималните дневни температури с 0,95 градуса Целзий сред 2002 и 2018 година
Подобно повишаване на температурата е поразително, акцентира Никълъс Улф, имайки поради, че планетата се е затоплила с към 1 градус Целзий за повече от 150 години от прединдустриалната епоха.
Според изследването загубата на към 17 % от горското покритие в този район и произлизащото от това стопляне са довели до 104 смъртни случая и са понижили фрапантно времето, в което е допустимо да се работи навън при положителни условия.
" Тези гори изчезват след седмица или месец и внезапно се оказва, че хората живеят в напълно друга действителност ", акцентира още създателят на проучването.
Въз основа на климатични модели изследването пресмята, че в случай че световната температура се увеличи с 3 градуса Целзий спрямо прединдустриалния интервал, броят на смъртните случаи може да доближи към 260 годишно.
" Това ще засегне забележителен брой хора ", продължава Никълъс Улф, и добавя: " Те ще би трябвало да вземат решение да рискуват живота си или да донесат нещо за ястие. "
Индонезия е дом на една от трите най-важни тропически гори в света и макар че обезлесяването се забавя от 2015 година, селското стопанство, дърводобивът и минното дело към момента водят до понижаване на горското покритие.
Според онлайн платформата Global Forest Watch през 2011 година страната е разполагала с 93,8 милиона хектара девствени гори, значително незасегнати от човешката активност - повърхност, равняваща се на тази на Египет. До 2020 година размерът им се е свил с към 10 %.
Горите работят като " натурален климатик ", напомня Никълъс Улф. Те евентуално са най-хубавият залог за пригаждане към климатичните промени в тези страни , прибавя той. " Ако залесяването е опция, още по-важна алтернатива е опазването на това, което е останало ", споделя откривателят.
Изследването предлага необичаен взор върху следствията от изменението на климата и обезлесяването за хората , живеещи в един от най-уязвимите райони в света, до момента в който в същото време липсват данни за резултатите от стоплянето в разрастващите се страни.
Горещината, породена от обезлесяването и изменението на климата , убива трудещите се в тропическите страни и понижава опцията за безвредна работа, отбелязва водещият създател на проучването Никълъс Улф от неправителствената организация Nature Conservancy. " Същевременно се следи липса на изследвания, отчитащи следствията за тези, които са най-уязвими от климатичните промени и които са минимум виновни за тях ", споделя Улф.
Екипът му употребява обществени данни, с цел да покаже по какъв начин изсичането на 4375 квадратни километра гори в региона на остров Борнео е довело до повишение на оптималните дневни температури с 0,95 градуса Целзий сред 2002 и 2018 година
Подобно повишаване на температурата е поразително, акцентира Никълъс Улф, имайки поради, че планетата се е затоплила с към 1 градус Целзий за повече от 150 години от прединдустриалната епоха.
Според изследването загубата на към 17 % от горското покритие в този район и произлизащото от това стопляне са довели до 104 смъртни случая и са понижили фрапантно времето, в което е допустимо да се работи навън при положителни условия.
" Тези гори изчезват след седмица или месец и внезапно се оказва, че хората живеят в напълно друга действителност ", акцентира още създателят на проучването.
Въз основа на климатични модели изследването пресмята, че в случай че световната температура се увеличи с 3 градуса Целзий спрямо прединдустриалния интервал, броят на смъртните случаи може да доближи към 260 годишно.
" Това ще засегне забележителен брой хора ", продължава Никълъс Улф, и добавя: " Те ще би трябвало да вземат решение да рискуват живота си или да донесат нещо за ястие. "
Индонезия е дом на една от трите най-важни тропически гори в света и макар че обезлесяването се забавя от 2015 година, селското стопанство, дърводобивът и минното дело към момента водят до понижаване на горското покритие.
Според онлайн платформата Global Forest Watch през 2011 година страната е разполагала с 93,8 милиона хектара девствени гори, значително незасегнати от човешката активност - повърхност, равняваща се на тази на Египет. До 2020 година размерът им се е свил с към 10 %.
Горите работят като " натурален климатик ", напомня Никълъс Улф. Те евентуално са най-хубавият залог за пригаждане към климатичните промени в тези страни , прибавя той. " Ако залесяването е опция, още по-важна алтернатива е опазването на това, което е останало ", споделя откривателят.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ