ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ ЕДНА ФРАЗА НА ЛУКАНОВ Който и да пребивава дълго

ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ
ЕДНА ФРАЗА НА ЛУКАНОВ

Който и да обитава дълго в българската политика, по някое време все стартира да се обезчовечава.
Това не е неочакван акт, а нескончаем развой, при другите човеци протича с друга скорост.
Мнозина даже не виждат протичащото се с тях - а в случай че го виждат, го одобряват за някакво леко неразположение, демонстрация на скучен летен грип, нищо повече.
***
Обезчовечаването е заразно, колкото и необикновено да ни се коства това.
И най-после днешните герои все опират до Луканов, по-скоро до една негова фраза, припомнена ни неотдавна от Жан Виденов.
Веднъж Луканов му споделил: „ Защо се кахъриш за хората? “
Каква фраза! - единствено един злокобно безупречен разум може да я съчини.
Обаче, в случай че податлив възмущението си от създателя й, ще схванем, че тя се изповядва от мнозина властници през всичките години на Прехода.
Тя се предава като някакъв сакрален знак, който би трябвало да се следва праволинейно, единствено тогава ти можеш да се чувстваш като Покръстен във Властта.
Така е и до през днешния ден.
***
Ето, един Цветанов, да вземем за пример - мощният човек на ГЕРБ,
Оръженосецът на нашия Идалго, който обаче от ден на ден е виждан като негов Наставник.
Той сигурно няма нищо общо с Луканов - като генезис, просвета и опит, обаче също е инфектиран от онази демонична фраза.
Тия дни сподели в едно розово изявление, че при четири процентов стопански растеж е неуместно да се желаят предварителни избори, да се желае смяна.
Това изказване е ослепителен симптом за обезчовечаване.
***
Ако някой, не толкоз лоен кореспондент, запита Цветанов, какво общо има въпросния растеж с омизеряването на народеца, Цветанов ще изпита съществени вербални усложнения, надалеч по-големи от нормалните.
Защото по този начин ще го накарат да се замисли за електората и като за Народ. Нещо, което не му се случва постоянно - толкоз е захласнат от процентите на растежа.
***
И загадката е, по какъв начин и той прихваща от болестта на отвратителното отношение на Луканов към хората.
Как се заразяват и той, и всички останали – до степен, че от дълго време към този момент никой не приказва за Народа, не го виждат даже.
***
Онзи ден Бойко подсказа, че е забелязал нещичко от „ националния “ живот.
Малко преди да падне от власт, Живков беше приказвал, че кафенетата по работно време са цялостни с безделници.
Сега пък Бойко - на среща с бизнеса – сподели, че минал по бул. „ Витоша “ и забелязал същото.
„ Какво ще рече това? “ - попита той и се засмя.
„ Бизнесът “ рабски също се засмя, както се поставя при този факт от националното благополучие.
***
Ей по този начин се забавляват - безсилни пред отровата от Лукановата фраза.
Кафепитието по „ Витоша “ е в подем, затова всичко ни е наред.
Само едно изцяло анестезирано население може да одобри умерено сходни словесни закачки, които, в действителност, са си израз на политическо обезчовечаване.
***
Цяло знамение е, по какъв начин нашите политици ръководят България, без да имат даже разбиране от тегобите на популацията й - хал хабер нямат и са си щастливи.
Телевизиите скапват понякога това блатно успокоение.
Например, покажат ни някой “фермер “, който като че ли към момента гази в 19-и век и ни оповестяват, че нашите земеделци са най-бедните в Европейския съюз. И толкоз.
Но за какво, на какво се дължи този неуспех - този отговор е отвън интереса на малките екрани.
Важните отговори все не доближават до тях.
***
И тях не ги занимава Народа, и те са изумени от антипатията на Луканов.
Утешават се, че си имат рубрики за „ Доброто “ – по какъв начин то съществува, даже по какъв начин побеждава.
Фантазьори наивни.
То в никакъв случай не побеждава, Злото постоянно надвива, то е непобедимо и по този начин ще бъде.
Ако имаха капка храброст и половин капка независимост, трябваше да отворят рубриката
„ 2017 година. България. Голямото Обезчовечаване “ -
и всеки Божи ден да надникват в някое тъмно кътче на тоталната убогост и назадничавост, която господства над голяма част от страната.
***
Говорят ни за „ стопански растеж “ - когато една женица проплака пред закритата /за няколко дни/ болница в Поморие: „ Ами, тогава ние напряко да мрем! “
Тя ви споделя, че сте я изоставили - вие говорите за напредък.
Къде го сънувате този напредък – отвън счетоводните си бележници - и прогледнете най-накрая.
***
Народът от дълго време е изпаднал от дневния ред на политиците ни.
Те ще не престават да притичват по „ Витоша “, само че няма да имат кураж да отидат пред болничното заведение в Поморие, примерно.
Протяжният писък на онази изоставена женица няма да стигне въобще до слуха им - даже да я видят по малкия екран, няма да й извърнат внимание, сърцата им от дълго време са обръгнали.
Сърцата им са останали без памет.
***
Никога не съм предполагал, че фасадният „ прогрес “ толкоз ще обсеби тия хора, че мурафетите на Граф Потьомкин толкоз ще им харесат.
Демонстрираните от рубрика прояви на подправено благополучие от дълго време са задминати.
Оня правеше декори с красиви, само че лъжливи картинки от живота на съветските крепостни селяци, ние пък вършим игрища за милиони левове в пусти села, рядко обитаеми с нашите крепостници – закрепени, както наподобява, вечно в своята бедност.
И, в действителност, чии „ крепостни “ са стотиците хиляди пенсионери, безсърдечно натирени във варварска бедност.
***
Луканов е изцедил неприязънта си във фразата си „ Защо се кахъриш за хората “.
Всички след него последователно престанаха освен да се кахърят, само че и въобще да виждат „ хората “.
И, вместо това, оставят образци за личното си обезчовечаване.
Бившият президент Петър Стоянов един път сподели: „ Не може соцкебапчето от 15 стотинки да ни е по-скъпо от свободата “.
Отвратителността, която лъха от тези думи даже не си коства да бъде коментирана.
Ясно е, че нашите „ първенци “ са майстори в произвеждането на нелепости.
***
Тези думи са надълбоко оскърбителни за Народа, огромна част от който получи само свободата да бъде безгранично обедняван.
Два милиона избягаха от вас – а продължавате да дрънкате за „ независимост “.
Поне си признайте, че се провалихте, всички поотделно и всички дружно.
***
Опитайте се да намирате по една думица за Народа.
Казвайте му, че сте некадърни да се справите – само че го обичате.
Макар че, негодник да те обича не е огромен шанс.