Обещанията за бъдещи реформи се оказаха достатъчни за Европейската комисия

...
Обещанията за бъдещи реформи се оказаха достатъчни за Европейската комисия
Коментари Харесай

За ЕК проблемите в България са малки, успехите - големи

Обещанията за бъдещи промени се оказаха задоволителни за Европейската комисия да тръгне към събаряне на мониторинга върху България, който реализира от приемането на страната ни през 2007 година до в този момент. " Комисията е на мнение, че осъщественият от България прогрес по линия на Механизма за съдействие и инспекция (МСП) е задоволителен за осъществяването на уговорките на страната, поети все още на присъединението ѝ към Европейски Съюз ", се споделя в заключението на отчета, признат във вторник.

В текста се приказва за неприятната медийна среда, за рецензиите към процедурата за избор на идващия основен прокурор, в която взе участие единствено зам. основният прокурор Иван Гешев, за това, че още няма процедура за следствие на настоящия основен прокурор, както и че битката с корупцията по високите етажи на властта е още единствено пожелателна. Въпреки това изводите са в розови краски.

В предходните отчети бе маркирано, че има фактори отвън мониторинга, които имат значение за върховенството на закона и биха могли да имат негативно влияние върху напредъка на промените.  Новият отчет дефинира изтеклата година като политически постоянна, като отбелязва само абсурда " Апартаментгейт ". Нарича го " особена дискусия във връзка на изказванията за придобиване на парцели от високопоставени чиновници и политици на по-ниски от пазарните цени " и припомня за оставките на политици и шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

" Независимите и плуралистични медии са от основно значение за демократичния спор и следва да могат да работят без непозволен напън от страна на стопански или политически ползи ", се споделя в отчета. В записка под линия се припомнят констатациите на " Репортери без граници ", че заканите против кореспонденти са се нараснали дотам, че публицистиката може да се смята за рискова активност в България. Както и най-лошата позиция на страната ни измежду страните от Европейски Съюз в показателя за свободата на печата. Без да се цитират имена, е разказан и казусът на свалената от ефира на БНР правосъдна журналистка Силвия Великова. Нито се загатва, че свалянето й беше поради сериозни репортажи към Иван Гешев.

Недостатъците на медийната среда не престават да оказват влияние върху правосъдната система, твърди отчетът. В подтекста на реакциите против предварителното стартиране от пандиза на Джок Полфрийман от Софийския апелативен съд отчетът припомня и че Висшият правосъден съвет одобри правила за реакция при засягане независимостта на системата. " По-строгата политика следва да докара до повече дейности против подвеждащото отразяване в медиите или изказванията на политици, засягащи репутацията на правосъдната система и доверието в нея като цяло ", написа в отчета. Но не се загатва по какъв начин тъкмо Висш съдебен съвет също влезе в акцията против апелативните съдии.

В отчета се приказва още за значимото идно предопределение на идващия основен прокурор. Всички рецензии към безалтернативната кандидатура и качествата на Гешев са систематизирани в едно изречение: " През последните седмици в медиите се организира необятен спор, като някои заинтригувани страни показаха опасения по отношение на процедурата и претендента. Висш съдебен съвет ще има отговорността да подсигурява прозрачността на процеса и да покаже, че изразените опасения са прегледани и взети поради в решението му ". В записка под линия е изведено, че е имало улични митинги, проведени от гражданското общество.

" Особено сензитивна тематика е основаването на процедури, гарантиращи самостоятелност на всички стадии от следствия, при които са налице изказвания за непозволени дейности, осъществени от основния прокурор, до момента в който към момента е на работа ", написа в отчета. И се споделя по какъв начин правосъдният министър Данаил Кирилов е направил оферти по тематиката през юни. Неговите хрумвания обаче подмениха европрепоръките и разписват противоречива процедура за следствие освен на основния прокурор, само че и на ръководителите на двете висши съдилища. За това обаче евродокладът единствено внимателно загатва, определяйки, че " препоръчаният механизъм породи ново безпокойствие от вероятен риск за независимостта на правосъдната власт, изключително като се има поради, че условията за самостоятелност са разнообразни за прокурорите и съдиите ". 

Колкото до корупцията по високите етажи на властта, Брюксел е удовлетворен от докладваното от българските управляващи, че " тези промени са съдействали за подобряването на общия подтекст на попречване, откриване, следствие и наказателно гонене на корупцията ". Става дума за прехвърлянето на делата за висша корупция към профилираните съд и прокуратура, както и основаването на антикорупционната комисия. 

ВЛАСТТА ЛИКУВА

" Европейска комисия ясно и изрично декларира, че постигнатият от България напредък в границите на механизма за инспекция и съдействие е задоволителен ", предстоящо приповдигнато коментира министърът на външните работи и вицепремиер по правосъдната промяна Екатерина Захариева на брифинг в Министерски съвет.  " Искам да подчертая, че промяната е развой. Неслучайно и българското държавно управление преди месец утвърди по този начин наречения постмониторингов механизъм, със основаването на съвет под управлението на вицепремиер, в тази ситуация под мое управление, с присъединяване на гражданското общество, с присъединяване на правосъдната власт при съблюдаване на правилото за разделяне на управляващите “, съобщи Захариева.

" Докладът сподели, че ние трайно сме постигнали равнища, които ни подсигуряват доверие измежду партньорските служби както в европейски аспект, по този начин и в интернационален. Ще се опитаме да дадем сигурност на българските жители и да отговорим на публичните упования ", зарадва се и вътрешният министър Младен Маринов.

„ Докладът е явен – безусловно позитивен, справедлив, ясно очертаващ постигнатите резултати и необратимостта на осъществените промени “, съобщи пред БНР евродепутатът Емил Радев. „ Оттук нататък Екологичен потенциал и Съветът дават мнение. Решението е на Европейска комисия. Европейска комисия еднолично одобри този механизъм, когато го вкарваше. Учудвам се, че Комисията препрати топката към Екологичен потенциал и Съвета, което отдалечава вземането на това решение. Новата Европейска комисия ще би трябвало да вземе това решение “, уточни той пред БНР.

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР