Владислав Горанов: Не съм убеден доколко е постижимо да влезем в еврозоната през март 2025 г.
Обективно видяно датата 1 март 2025 година е мечтана за влизане в еврозоната, не съм уверен до каква степен е постижима.
Това съобщи в предаването " Денят стартира с Георги Любенов " по Българска национална телевизия някогашният министър на финансите Владислав Горанов.
" Пред нас остана една по-скоро техническа работа, обвързвана с постигането и изпълняването на критериите от Маастрихт за присъединението към еврозоната. За страдание загубихме много време и движение ", уточни Горанов.
" Всъщност през 2021 година тази тематика изобщо не седеше на дневен ред след привършване на мандата на 44-ото Народно заседание. Тоест нито един министър на финансите, нито един министър-председател не действаха самодейно в тази посока и изгубихме доста време ", изясни някогашният финансов министър.
" Няма по какъв начин да считаме, че с нарастване на приходите над инфлацията, ние ще я спрем. Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е дребното принадлежности, които имаме за битка с инфлацията, най-много посредством фиска, работят назад. Нашите обществени финанси усилват инфлацията, не я понижават. Инфлацията като ритъм понижава, само че българската инфлация би трябвало да е съпоставена и да надвишава минимално междинната сходна за еврозоната. Към декември нашият индикатор е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които ЕК и Европейската Централна банка би трябвало да преценяват дали сме подготвени за еврото, най-вероятно няма да са задоволителни, с цел да може този индикатор да слезе на равнищата, на които е належащо, с цел да сме утвърдени за еврозоната в периодите, в които ние желаеме ", сподели още той.
" Не съм срещу приходите да порастват. Но като увеличиш с 10 милиарда пенсиите в доста къс интервал, като се има поради и пределната податливост към икономисване на нашите майки и татковци, тези запаси вместо да отидат в вложения, или в нещо друго, което не работи толкоз проинфлационно, отиват или в извънредно ползване или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, обвързван с експанцията в кредитирането. При големи настоящи разноски в бюджета, неизбежно това оказва проинфлационно въздействие. Никъде не сме видели до в този момент инфлация да се бори с изпреварващо нарастване на приходите. Самата инфлация компенсира неизработения приход. Това е доктринална илюзия на сегашните ръководещи на обществените финанси, или някаква религия в Perpetuum mobile ", сподели още Горанов.
" След присъединението към ИЕРЕМ 2 през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с осъществяването на критериите от Маастрихт за присъединение към еврозоната. За страдание загубихме много време и движение. В Хърватия да вземем за пример, където стартира подготовката за участие в ИЕРЕМ -2 година след България, от повече от година е член на еврозоната. Правителствата след постоянното държавно управление на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да създадат подготовка за приемане на еврото. През 2021 година тази тематика изобщо не беше на дневен ред. Не е действано самодейно в тази тематика ", добави Горанов.
