25 април 1874 г. - Ражда се Гулиелмо Маркони
Obekti.bg
В Болония се ражда Гулиелмо Маркони – прословутият италиански физик и откривател, чийто принос в региона на радиотехниката е безмерен.
Учи в техническо учебно заведение в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните талази получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично обучение.
През 1895 година Маркони стартира опити за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той причислява морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което основава прототип на антената. Успява да съобщи сигнал на 2,5 км.
През 1896 година Маркони отпътува за Англия, където продължава опитите си. С увеличение размера на антената през 1897 година осъществя предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този триумф в осъществената радиовръзка записва " Безжична телеграфна и сигнална компания ", като получава патент за правилото на деяние на електровръзка без проводник. Като употребява групова антена, реализира връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.
През 1900 година Маркони ползва създаването на Карл Фердинанд Браун за нов вид предавател, усъвършенства качествата на приемника и на идната година реализира радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние към 3 400 километра. За този опит предавателят е инсталиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 година Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 година е предадено известното радиосъобщение сред президента на Съединени американски щати и краля на Англия.
По-късно Маркони патентова:
• ориентирана антена (1905 г.),
• сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
• рамкова антена (1913 г.) и други
През 1905 година Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна работа.
През 1909 година Маркони и немският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова премия за физика с обосновката " за техния принос в развиването на безжичната телеграфия ".
През 1921 година Маркони стартира проучвания в региона на късовълновата телеграфия и през 1927 година компанията му основава интернационална мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.
По време на Първата международна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.
Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 година В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1154 година — Мюсюлмански войски, предвождани от Нур пъкъл Дин завладяват Дамаск.
• 1699 година — Състои се сватбата на немския граф Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен и графиня Филипина Хенриета декор Хоенлое-Лангенбург.
• 1719 година — За първи път е оповестен романът Робинзон Крузо на Даниел Дефо.
• 1792 година — Франция вкарва гилотината, като средство за смъртно наказване.
• 1826 година — В Англия е патентован първият автомобил с мотор с вътрешно горене.
• 1859 година — Започва строителството на Суецкия канал.
• 1898 година — Съединени американски щати афишира война на Испания, в която Съединени американски щати получават надзор върху испанските колониални острови в Карибско море и Тихия океан.
• 1901 година — В Съединени американски щати (щата Ню Йорк) за първи път в света са въведени регистрационни номера на МПС-та.
• 1902 година — Тържествено е открита Българската болница в Цариград.
• 1925 година — В София идва като Апостолически нунций бъдещият папа Йоан XXIII — Анджело Джузепе Ронкали.
• 1945 година — Втората международна война: На стотина километра от Берлин става срещата на войските на Съюз на съветските социалистически републики,Англия и Съединени американски щати.
• 1953 година — Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик показват в научна публикация двойната серпантина на ДНК.
• 1961 година — Американският бизнесмен Робърт Нойс патентова интегралната скица.
• 1965 година — Сватоплук Плускал играе последния си футболен мач.
• 1974 година — Революцията на карамфилите в Португалия провокира рухването на фашисткия режим, завещан от диктатурата на Антонио ди Оливейра Салазар.
• 1977 година — Приета е конституцията на Обединена Република Танзания.
• 1980 година — Британската хеви-метъл група Black Sabbath издава албума Heaven and Hell.
• 1983 година — Пионер 10 минава оттатък орбитата на Плутон.
• 1988 година — Върховеният съд на Народна република България осъжда на гибел посредством разстрел директните участници в Атентата на гара Буново.
• 1989 година — Джеймс Ричардсън е освободен от пандиза във Флорида 21 години, откакто неправилно е упрекнат в убийството на седемте си деца.
• 2005 година — България и Румъния подписват Договора за присъединение към Европейския съюз.
• 2005 година — При дерайлиране на пътнически трен край Осака (Япония) умират 107 души.
• 2006 година — Георги Василев е назначен за старши-треньор на ПФК Нафтекс (Бургас).
• 2007 година — Президентът Борис Елцин е заровен с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година.
• 2012 година — Украинската певица Руслана издаде 8-ят си студиен албум " Ейфорія "
Родени
• 32 година — Отон, римски император († 69 г.)
• 1214 година — Луи IX, крал на Франция († 1270 г.)
• 1284 година — Едуард II († 1327 г.)
• 1599 година — Оливър Кромуел, британски общественик († 1658 г.)
• 1767 година — Никола Удино, френски маршал († 1847 г.)
• 1769 година — Марк Брюнел, френски откривател и бизнесмен († 1849 г.)
• 1849 година — Феликс Клайн, немски математик († 1925 г.)
• 1863 година — Арно Холц, немски стихотворец и драматург († 1929 г.)
• 1865 година — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)
• 1883 година — Семьон Будьони, руски маршал, воин от Гражданската война († 1973 г.)
• 1885 година — Лионело Вентури, италиански изкуствовед († 1961)
• 1900 година — Волфганг Паули, австро-американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
• 1903 година — Андрей Колмогоров, съветски математик († 1987 г.)
• 1904 година — Бочо Илиев, български икономически активист († 2000 г.)
• 1908 година — Едуард Мъроу, американски публицист († 1965 г.)
• 1917 година — Ела Фицджералд, американска джазпевица († 1996 г.)
• 1921 година — Карел Апел, холандски художник († 2006 г.)
• 1923 година — Албърт Кинг, американски блус музикант († 1992 г.)
• 1923 година — Николай Наплатанов, български академик († 1993 г.)
• 1927 година — Албер Юдерзо, френски аниматор
• 1929 година — Атанас Натев, български мъдрец († 1998 г.)
• 1930 година — Димо Заимов, български художник
• 1930 година — Пол Мазурски, американски артист
• 1933 година — Ицхак Финци, български артист
• 1940 година — Ал Пачино, американски артист
• 1941 година — Бертран Таверние, френски артист
• 1945 година — Бьорн Улвеус, шведски музикант (ABBA)
• 1946 година — Владимир Жириновски, съветски политик
• 1946 година — Талия Шайър, американска актриса
• 1947 година — Йохан Кройф, холандски футболист и треньор
• 1947 година — Маргарита Младенова, българска режисьорка
• 1950 година — Питър Джурасик, американски артист
• 1952 година — Кетил Бьорнстад, норвежки пианист
• 1952 година — Владислав Третяк, руски хокеен вратар
• 1955 година — Александър Грушко, съветски посланик
• 1955 година — Николай Дубаров, български художник
• 1958 година — Фиш, шотландски артист
• 1962 година — Петя Дубарова, българска поетеса († 1979 г.)
• 1967 година — Владко Шаламанов, български футболист
• 1969 година — Джина Торес, американска актриса
• 1969 година — Рене Зелуегър, американска актриса
• 1970 година — Джейсън Лий, американски артист
• 1976 година — Тим Дънкан, американски баскетболист
• 1980 година — Марсио Нуньо, португалски футболист
• 1981 година — Фелипе Маса, бразилски водач от Формула 1
Починали
• 68 година — Марко, първоапостол и християнски светец (* неизв.)
• 1077 година — Геза I, крал на Унгария (ок. 1040)
• 1472 година — Леон Батиста Алберти, италиански художник, стихотворец, мъдрец, музикант и проектант (* 1402 г.)
• 1595 година — Торквато Тасо, италиански стихотворец (* 1544 г.)
• 1744 година — Андерс Целзий, шведски астроном (* 1701 г.)
• 1840 година — Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (* 1781 г.)
• 1891 година — Николай Николаевич, популярен княз на Русия (* 1831 г.)
• 1892 година — Анри Дюверие, френски странник и откривател (* 1840 г.)
• 1911 година — Емилио Салгари, италиански публицист (* 1862 г.)
• 1918 година — Димитър Светогорски, български морски офицер (* 1895 г.)
• 1928 година — Пьотър Врангел, съветски дворянин, белогвардейски военачалник (* 1878 г.)
• 1938 година — Чарлс Хемлин, американски правист (* 1861 г.)
• 1943 година — Владимир Немирович-Данченко, съветски сценичен режисьор, теоретик и възпитател (* 1858 г.)
• 1971 година — Анастас Дудулов, български ваятел (* 1892 г.)
• 1976 година — Сър Карол Рийд, британски кино режисьор (р. 1906 г.)
• 1988 година — Клифърд Саймък, американски публицист (* 1904 г.)
• 1993 година — Николай Наплатанов, български академик (* 1923 г.)
• 1995 година — Васил Илиев, български герой (* 1965 г.)
• 1995 година — Джинджър Роджърс, американска актриса и танцьорка (* 1911 г.)
• 1999 година — Лорд Киланин, ирландски президент на МОК (* 1914 г.)
• 1999 година — Майкъл Морис, ирландски състезателен функционер (*1914)
• 2002 година — Георги Робев, български хоров диригент (* 1934 г.)
• 2002 година - Лефт Ай (Left Eye), американска рапърка и певица (*1971)
• 2010 година — Алън Силитоу, британски стихотворец и белетрист (* 1928 г.)
• 2013 година — Петър Гюзелев, китарист на „ Щурците “ (* 1945 г.)
Празници
• Австралия, Нова Зеландия, Науру, Соломонови острови, Тонга и Западна Самоа — Празник на обединените въоръжени сили АНЗАК (в чест на присъединяване на АНЗАК в Първата международна война)
• Германия — Ден на дамата
• Египет — Ден на Освобождението на Синайския полуостров
• Италия — Празник на свободата (по мотив края на Втората международна война)
• Казахстан — Ден на Казахстан по футбол (от 2002 година, когато страната стана член на УЕФА)
• Португалия — Революция на карамфилите (национален празник)
• Фарьорски острови и Свазиленд — Ден на националния байрак
Източник: Уикипедия
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
В Болония се ражда Гулиелмо Маркони – прословутият италиански физик и откривател, чийто принос в региона на радиотехниката е безмерен.
Учи в техническо учебно заведение в Ливорно. Основни понятия за електромагнитните талази получава от италианския физик Аугусто Риги, без да има систематично обучение.
През 1895 година Маркони стартира опити за безжично предаване на сигнали и работи по този проблем през целия си живот. Той причислява морзов телеграфен ключ към предавателната част на осцилатор на Херц, заземява осцилатора, а другия извод свързва високо над земята с плоча с което основава прототип на антената. Успява да съобщи сигнал на 2,5 км.
През 1896 година Маркони отпътува за Англия, където продължава опитите си. С увеличение размера на антената през 1897 година осъществя предаване и приемане на сигнал на 14,5 километра. След този триумф в осъществената радиовръзка записва " Безжична телеграфна и сигнална компания ", като получава патент за правилото на деяние на електровръзка без проводник. Като употребява групова антена, реализира връзка с Франция през протока Ламанш на разстояние 45 километра.
През 1900 година Маркони ползва създаването на Карл Фердинанд Браун за нов вид предавател, усъвършенства качествата на приемника и на идната година реализира радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние към 3 400 километра. За този опит предавателят е инсталиран в Корнуол, Англия, а приемникът в Сейнт Джонс, Нюфаундланд. През 1901 година Маркони построява радиостанция във Уелфлиит, Масачузетс, откъдето през 1903 година е предадено известното радиосъобщение сред президента на Съединени американски щати и краля на Англия.
По-късно Маркони патентова:
• ориентирана антена (1905 г.),
• сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.),
• рамкова антена (1913 г.) и други
През 1905 година Маркони открива първата трансатлантическа радиосвързочна работа.
През 1909 година Маркони и немският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова премия за физика с обосновката " за техния принос в развиването на безжичната телеграфия ".
През 1921 година Маркони стартира проучвания в региона на късовълновата телеграфия и през 1927 година компанията му основава интернационална мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.
По време на Първата международна война Маркони работи за радиослужбите на Италия.
Маркони умира в Рим на 20 юли 1937 година В негова чест всички радиостанции в света преустановяват предаванията си за 2 минути.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1154 година — Мюсюлмански войски, предвождани от Нур пъкъл Дин завладяват Дамаск.
• 1699 година — Състои се сватбата на немския граф Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен и графиня Филипина Хенриета декор Хоенлое-Лангенбург.
• 1719 година — За първи път е оповестен романът Робинзон Крузо на Даниел Дефо.
• 1792 година — Франция вкарва гилотината, като средство за смъртно наказване.
• 1826 година — В Англия е патентован първият автомобил с мотор с вътрешно горене.
• 1859 година — Започва строителството на Суецкия канал.
• 1898 година — Съединени американски щати афишира война на Испания, в която Съединени американски щати получават надзор върху испанските колониални острови в Карибско море и Тихия океан.
• 1901 година — В Съединени американски щати (щата Ню Йорк) за първи път в света са въведени регистрационни номера на МПС-та.
• 1902 година — Тържествено е открита Българската болница в Цариград.
• 1925 година — В София идва като Апостолически нунций бъдещият папа Йоан XXIII — Анджело Джузепе Ронкали.
• 1945 година — Втората международна война: На стотина километра от Берлин става срещата на войските на Съюз на съветските социалистически републики,Англия и Съединени американски щати.
• 1953 година — Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик показват в научна публикация двойната серпантина на ДНК.
• 1961 година — Американският бизнесмен Робърт Нойс патентова интегралната скица.
• 1965 година — Сватоплук Плускал играе последния си футболен мач.
• 1974 година — Революцията на карамфилите в Португалия провокира рухването на фашисткия режим, завещан от диктатурата на Антонио ди Оливейра Салазар.
• 1977 година — Приета е конституцията на Обединена Република Танзания.
• 1980 година — Британската хеви-метъл група Black Sabbath издава албума Heaven and Hell.
• 1983 година — Пионер 10 минава оттатък орбитата на Плутон.
• 1988 година — Върховеният съд на Народна република България осъжда на гибел посредством разстрел директните участници в Атентата на гара Буново.
• 1989 година — Джеймс Ричардсън е освободен от пандиза във Флорида 21 години, откакто неправилно е упрекнат в убийството на седемте си деца.
• 2005 година — България и Румъния подписват Договора за присъединение към Европейския съюз.
• 2005 година — При дерайлиране на пътнически трен край Осака (Япония) умират 107 души.
• 2006 година — Георги Василев е назначен за старши-треньор на ПФК Нафтекс (Бургас).
• 2007 година — Президентът Борис Елцин е заровен с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година.
• 2012 година — Украинската певица Руслана издаде 8-ят си студиен албум " Ейфорія "
Родени
• 32 година — Отон, римски император († 69 г.)
• 1214 година — Луи IX, крал на Франция († 1270 г.)
• 1284 година — Едуард II († 1327 г.)
• 1599 година — Оливър Кромуел, британски общественик († 1658 г.)
• 1767 година — Никола Удино, френски маршал († 1847 г.)
• 1769 година — Марк Брюнел, френски откривател и бизнесмен († 1849 г.)
• 1849 година — Феликс Клайн, немски математик († 1925 г.)
• 1863 година — Арно Холц, немски стихотворец и драматург († 1929 г.)
• 1865 година — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.)
• 1883 година — Семьон Будьони, руски маршал, воин от Гражданската война († 1973 г.)
• 1885 година — Лионело Вентури, италиански изкуствовед († 1961)
• 1900 година — Волфганг Паули, австро-американски физик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
• 1903 година — Андрей Колмогоров, съветски математик († 1987 г.)
• 1904 година — Бочо Илиев, български икономически активист († 2000 г.)
• 1908 година — Едуард Мъроу, американски публицист († 1965 г.)
• 1917 година — Ела Фицджералд, американска джазпевица († 1996 г.)
• 1921 година — Карел Апел, холандски художник († 2006 г.)
• 1923 година — Албърт Кинг, американски блус музикант († 1992 г.)
• 1923 година — Николай Наплатанов, български академик († 1993 г.)
• 1927 година — Албер Юдерзо, френски аниматор
• 1929 година — Атанас Натев, български мъдрец († 1998 г.)
• 1930 година — Димо Заимов, български художник
• 1930 година — Пол Мазурски, американски артист
• 1933 година — Ицхак Финци, български артист
• 1940 година — Ал Пачино, американски артист
• 1941 година — Бертран Таверние, френски артист
• 1945 година — Бьорн Улвеус, шведски музикант (ABBA)
• 1946 година — Владимир Жириновски, съветски политик
• 1946 година — Талия Шайър, американска актриса
• 1947 година — Йохан Кройф, холандски футболист и треньор
• 1947 година — Маргарита Младенова, българска режисьорка
• 1950 година — Питър Джурасик, американски артист
• 1952 година — Кетил Бьорнстад, норвежки пианист
• 1952 година — Владислав Третяк, руски хокеен вратар
• 1955 година — Александър Грушко, съветски посланик
• 1955 година — Николай Дубаров, български художник
• 1958 година — Фиш, шотландски артист
• 1962 година — Петя Дубарова, българска поетеса († 1979 г.)
• 1967 година — Владко Шаламанов, български футболист
• 1969 година — Джина Торес, американска актриса
• 1969 година — Рене Зелуегър, американска актриса
• 1970 година — Джейсън Лий, американски артист
• 1976 година — Тим Дънкан, американски баскетболист
• 1980 година — Марсио Нуньо, португалски футболист
• 1981 година — Фелипе Маса, бразилски водач от Формула 1
Починали
• 68 година — Марко, първоапостол и християнски светец (* неизв.)
• 1077 година — Геза I, крал на Унгария (ок. 1040)
• 1472 година — Леон Батиста Алберти, италиански художник, стихотворец, мъдрец, музикант и проектант (* 1402 г.)
• 1595 година — Торквато Тасо, италиански стихотворец (* 1544 г.)
• 1744 година — Андерс Целзий, шведски астроном (* 1701 г.)
• 1840 година — Симеон Дени Поасон, френски математик и физик (* 1781 г.)
• 1891 година — Николай Николаевич, популярен княз на Русия (* 1831 г.)
• 1892 година — Анри Дюверие, френски странник и откривател (* 1840 г.)
• 1911 година — Емилио Салгари, италиански публицист (* 1862 г.)
• 1918 година — Димитър Светогорски, български морски офицер (* 1895 г.)
• 1928 година — Пьотър Врангел, съветски дворянин, белогвардейски военачалник (* 1878 г.)
• 1938 година — Чарлс Хемлин, американски правист (* 1861 г.)
• 1943 година — Владимир Немирович-Данченко, съветски сценичен режисьор, теоретик и възпитател (* 1858 г.)
• 1971 година — Анастас Дудулов, български ваятел (* 1892 г.)
• 1976 година — Сър Карол Рийд, британски кино режисьор (р. 1906 г.)
• 1988 година — Клифърд Саймък, американски публицист (* 1904 г.)
• 1993 година — Николай Наплатанов, български академик (* 1923 г.)
• 1995 година — Васил Илиев, български герой (* 1965 г.)
• 1995 година — Джинджър Роджърс, американска актриса и танцьорка (* 1911 г.)
• 1999 година — Лорд Киланин, ирландски президент на МОК (* 1914 г.)
• 1999 година — Майкъл Морис, ирландски състезателен функционер (*1914)
• 2002 година — Георги Робев, български хоров диригент (* 1934 г.)
• 2002 година - Лефт Ай (Left Eye), американска рапърка и певица (*1971)
• 2010 година — Алън Силитоу, британски стихотворец и белетрист (* 1928 г.)
• 2013 година — Петър Гюзелев, китарист на „ Щурците “ (* 1945 г.)
Празници
• Австралия, Нова Зеландия, Науру, Соломонови острови, Тонга и Западна Самоа — Празник на обединените въоръжени сили АНЗАК (в чест на присъединяване на АНЗАК в Първата международна война)
• Германия — Ден на дамата
• Египет — Ден на Освобождението на Синайския полуостров
• Италия — Празник на свободата (по мотив края на Втората международна война)
• Казахстан — Ден на Казахстан по футбол (от 2002 година, когато страната стана член на УЕФА)
• Португалия — Революция на карамфилите (национален празник)
• Фарьорски острови и Свазиленд — Ден на националния байрак
Източник: Уикипедия
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ