НАТО: Мартенска измама за Кремъл
Обединението на Германия и разширението на Алианса на изток припомнят за какво Русия не може да се довери на Запада
През първата половина на март има две неприятни, само че доста поучителни събития. На 9-ти, се навършиха 28 години от началото на договарянията за обединяването на Германия, а на 12-ти бе маркирана 19-ата годишнина от присъединението на Унгария, Полша и Чехия към Северноатлантическия алианс. Противно на мита за „ руската опасност “, която принуждава бедните западни демокрации да се пазят от „ аления агресор “, в световната шахматна игра на Студената война, белите фигури, постоянно са във Вашингтон и в Брюксел.
Далеч преди края на Втората международна война, нашите довчерашни съдружници, Англия и Съединени американски щати, създават проекта „ Немислимо “, в който се планува взаимна офанзива против Съветския съюз. И единствено осъзнаването на същинската мощ на Червената войска, разгромила нацистите, принуди западните „ сътрудници “ да изоставят своя проект. Но единствено няколко месеца по-късно американците съществено обмислят по какъв начин да подложат Съюз на съветските социалистически републики на атомна бомбардировка.
На 5 март 1946 година, произнасяйки своята известна тирада във Фултън, Уинстън Чърчил в действителност афишира Съветския съюз и всички страни от социалистическия лагер за зараждащата се Студената война. На 4 април 1949 година под егидата на Съединени американски щати е основан ориентирания против Съюз на съветските социалистически републики блок НАТО. И едвам шест години по-късно на 14 май 1955 година поражда неговият „ отговор “ – Организацията на Варшавския контракт.
На съвестта на Запада лежи и разделянето на Германия. Съединени американски щати, Англия и Франция, макар всички съглашения, саботират координацията със руската страна за дейностите, подхванати от тях в техните зони на окупация. Западът бави ликвидацията на военните фабрики, затворя си очите за дейностите на нацистките организации и без разискване с Москва прави избрани стопански промени. През май-септември 1949 година под действителния патронаж на Съединени американски щати е основана Федерална Република Германия. По този метод Вашингтон не оставя на руските управляващи различен избор, с изключение на да сътвори контраст на проамериканската политическа групировка. Така на територията на неговата окупационна зона се появява Германска демократична република. Балансът на силите сред НАТО и социалистическия лагер продължава повече от 30 години, до 80-те години на предишния век. Но всичко се трансформира с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, фанатично искащ „ сприятеляване “ с евроатлантическата общественост.
След избора на нов общоприет секретар Западът „ сондира “ въпроса за обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република, а през 1988 година е взето решение да „ хване бика за рогата “. Канцлерът Хелмут Кол идва в Москва и предлага на Горбачов обединяването на Германия и той кардинално не възразява. Процесът стартира. Съветският водач можеше да резервира статуквото и да откаже диалози за обединяването или, в най-лошия случай, да предложи за утвърждение голяма сметка в интерес на Москва, само че Горбачов не направи нито едното, нито другото …
През 1989 година разговорът сред водачите на Съюз на съветските социалистически републики и Федерална Република Германия продължава. Почувствала слабостта на Москва, прозападната съпротива в Германска демократична република внезапно покачва своята интензивност. Започват протести. Държавният глава на Германска демократична република Ерих Хонекер подава оставка. През март 1990 година стартират договаряния по процедурата за обединяване, а след по-малко от седмица, изборите за парламент на Германска демократична република, се печелят от ХДС с 40%. За социалдемократите 22%. Лидерът на християндемократите Лотар де Мезиер става началник на държавното управление и през май подписва с Кол съглашение за основаване на единно икономическо пространство с Федерална Република Германия. През август е подписан и договорът за обединяване на Германия. През септември Федерална Република Германия, Германска демократична република и някогашните членове на антихитлеристката коалиция официално уреждат връзките си с Берлин. На 3 октомври 1990 година Германска демократична република престава да съществува и влиза в състава на Федерална Република Германия.
Защо Михаил Горбачов по този начин сляпо и безконтролно работи? Или по-точно наивно. Гаранциите, че НАТО няма да се уголемява на изток, руският общоприет секретар получава неведнъж, считано от 31 януари 1990 година Това му бе дадено от немския външен министър Ханс-Дитрих Геншер и от американския държавен секретар Джеймс Бейкър, въпреки че подписани публични документи по този въпрос няма. За обещанията на управлението на НАТО свидетелстват освен думите на руските политици, само че също по този начин и документи, оповестени в края на 2017 година от Архива на националната сигурност (National Security Archive) при университета Джордж Вашингтон. Представителите на Запада дават обещание да не се реалокират и с един инч на изток. Но бързо нарушават обещанията си. Структурата на НАТО бе разширена в някогашната територия на Германска демократична република, а Вашингтон и Брюксел започнаха да „ ухажват “ страните от Източна Европа, като им „ оказват помощ “ и при промяната на властта.
На 12 март 1999 година някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Унгария и Чехия, стават членове на НАТО. Пет години по-късно, на 29 март 2004 година България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Естония и Словения последваха техния образец. Алиансът бомбардира и разделя другарски настроената към Русия Югославия. Ето по този начин на процедура наподобява по какъв начин Запада извършва поетите от него отговорности.
През 2013-2014 година в Украйна е осъществен прозападен прелом. Според Владимир Путин, Вашингтон, под прикритието на „ миротворческа изразителност “, моли Москва, да окаже напън върху законната киевска власт, че ще обещае да не употребява армията против радикалите. Но вместо обещаните от Запада мирни договаряния, на идващия ден в Украйна става силов прелом.
Опитват да разнежен мозъка на Москва
Не става ли същото в този момент с Русия, в опитите да й „ разнежен мозъка “ с диалози за Минските съглашения? Докато ние се съгласяваме с изказванията на Запада, че за „ Минск “ няма опция, Порошенко намерено приказва пред блогъри, по какъв начин има намерение да реализира, „ чистка “ в Донбас, без прошка, в случай че му се отдаде опция да вкара в района задграничните миротворци… Историята е прелестна просвета, даваща ни скъп опит. Днес тя безусловно крещи към нас: „ На Запада не може да се има вяра. Никога и при никакви условия “.
(Превод Павел Павлов, svpressa.ru)
През първата половина на март има две неприятни, само че доста поучителни събития. На 9-ти, се навършиха 28 години от началото на договарянията за обединяването на Германия, а на 12-ти бе маркирана 19-ата годишнина от присъединението на Унгария, Полша и Чехия към Северноатлантическия алианс. Противно на мита за „ руската опасност “, която принуждава бедните западни демокрации да се пазят от „ аления агресор “, в световната шахматна игра на Студената война, белите фигури, постоянно са във Вашингтон и в Брюксел.
Далеч преди края на Втората международна война, нашите довчерашни съдружници, Англия и Съединени американски щати, създават проекта „ Немислимо “, в който се планува взаимна офанзива против Съветския съюз. И единствено осъзнаването на същинската мощ на Червената войска, разгромила нацистите, принуди западните „ сътрудници “ да изоставят своя проект. Но единствено няколко месеца по-късно американците съществено обмислят по какъв начин да подложат Съюз на съветските социалистически републики на атомна бомбардировка.
На 5 март 1946 година, произнасяйки своята известна тирада във Фултън, Уинстън Чърчил в действителност афишира Съветския съюз и всички страни от социалистическия лагер за зараждащата се Студената война. На 4 април 1949 година под егидата на Съединени американски щати е основан ориентирания против Съюз на съветските социалистически републики блок НАТО. И едвам шест години по-късно на 14 май 1955 година поражда неговият „ отговор “ – Организацията на Варшавския контракт.
На съвестта на Запада лежи и разделянето на Германия. Съединени американски щати, Англия и Франция, макар всички съглашения, саботират координацията със руската страна за дейностите, подхванати от тях в техните зони на окупация. Западът бави ликвидацията на военните фабрики, затворя си очите за дейностите на нацистките организации и без разискване с Москва прави избрани стопански промени. През май-септември 1949 година под действителния патронаж на Съединени американски щати е основана Федерална Република Германия. По този метод Вашингтон не оставя на руските управляващи различен избор, с изключение на да сътвори контраст на проамериканската политическа групировка. Така на територията на неговата окупационна зона се появява Германска демократична република. Балансът на силите сред НАТО и социалистическия лагер продължава повече от 30 години, до 80-те години на предишния век. Но всичко се трансформира с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, фанатично искащ „ сприятеляване “ с евроатлантическата общественост.
След избора на нов общоприет секретар Западът „ сондира “ въпроса за обединяването на Федерална Република Германия и Германска демократична република, а през 1988 година е взето решение да „ хване бика за рогата “. Канцлерът Хелмут Кол идва в Москва и предлага на Горбачов обединяването на Германия и той кардинално не възразява. Процесът стартира. Съветският водач можеше да резервира статуквото и да откаже диалози за обединяването или, в най-лошия случай, да предложи за утвърждение голяма сметка в интерес на Москва, само че Горбачов не направи нито едното, нито другото …
През 1989 година разговорът сред водачите на Съюз на съветските социалистически републики и Федерална Република Германия продължава. Почувствала слабостта на Москва, прозападната съпротива в Германска демократична република внезапно покачва своята интензивност. Започват протести. Държавният глава на Германска демократична република Ерих Хонекер подава оставка. През март 1990 година стартират договаряния по процедурата за обединяване, а след по-малко от седмица, изборите за парламент на Германска демократична република, се печелят от ХДС с 40%. За социалдемократите 22%. Лидерът на християндемократите Лотар де Мезиер става началник на държавното управление и през май подписва с Кол съглашение за основаване на единно икономическо пространство с Федерална Република Германия. През август е подписан и договорът за обединяване на Германия. През септември Федерална Република Германия, Германска демократична република и някогашните членове на антихитлеристката коалиция официално уреждат връзките си с Берлин. На 3 октомври 1990 година Германска демократична република престава да съществува и влиза в състава на Федерална Република Германия.
Защо Михаил Горбачов по този начин сляпо и безконтролно работи? Или по-точно наивно. Гаранциите, че НАТО няма да се уголемява на изток, руският общоприет секретар получава неведнъж, считано от 31 януари 1990 година Това му бе дадено от немския външен министър Ханс-Дитрих Геншер и от американския държавен секретар Джеймс Бейкър, въпреки че подписани публични документи по този въпрос няма. За обещанията на управлението на НАТО свидетелстват освен думите на руските политици, само че също по този начин и документи, оповестени в края на 2017 година от Архива на националната сигурност (National Security Archive) при университета Джордж Вашингтон. Представителите на Запада дават обещание да не се реалокират и с един инч на изток. Но бързо нарушават обещанията си. Структурата на НАТО бе разширена в някогашната територия на Германска демократична република, а Вашингтон и Брюксел започнаха да „ ухажват “ страните от Източна Европа, като им „ оказват помощ “ и при промяната на властта.
На 12 март 1999 година някогашните съдружници на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Унгария и Чехия, стават членове на НАТО. Пет години по-късно, на 29 март 2004 година България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Естония и Словения последваха техния образец. Алиансът бомбардира и разделя другарски настроената към Русия Югославия. Ето по този начин на процедура наподобява по какъв начин Запада извършва поетите от него отговорности.
През 2013-2014 година в Украйна е осъществен прозападен прелом. Според Владимир Путин, Вашингтон, под прикритието на „ миротворческа изразителност “, моли Москва, да окаже напън върху законната киевска власт, че ще обещае да не употребява армията против радикалите. Но вместо обещаните от Запада мирни договаряния, на идващия ден в Украйна става силов прелом.
Опитват да разнежен мозъка на Москва
Не става ли същото в този момент с Русия, в опитите да й „ разнежен мозъка “ с диалози за Минските съглашения? Докато ние се съгласяваме с изказванията на Запада, че за „ Минск “ няма опция, Порошенко намерено приказва пред блогъри, по какъв начин има намерение да реализира, „ чистка “ в Донбас, без прошка, в случай че му се отдаде опция да вкара в района задграничните миротворци… Историята е прелестна просвета, даваща ни скъп опит. Днес тя безусловно крещи към нас: „ На Запада не може да се има вяра. Никога и при никакви условия “.
(Превод Павел Павлов, svpressa.ru)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ