Жозеп Борел: Да осъзнаем силата на Европа!
Обединена Европа би трябвало да премисли ролята си на геополитическата сцена в една изцяло нова действителност на безпощадна конкуренция, в която като че ли всички средства са разрешени. Каква е вероятната смяна, която да трансформира Европейски Съюз още веднъж в първокачествен геостратегически състезател на международната сцена? Жозеп Борел, висш представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия вижда огромната картина и пътят, по който би трябвало да поеме европейската дипломация в програмна публикация, която бе оповестена от няколко европейски издания. Пълният текст на публикацията бе възложен особено и на " Мениджър Нюз " от Project Syndicate. Представяме ви визията на Жозеп Борел за мощна Европа!
Бурните геополитически събития, на които сме очевидци през днешния ден, акцентират незабавната нужда Европейският съюз да откри мястото си в свят, в който все по-често се води политика на грубата мощ.
Това е свят на геостратегическа конкуренция, при която някои водачи не се тормозят да прибягват до мощ, а икономическите и други принадлежности се употребяват като оръжие. Ние, европейците, би трябвало да приспособяваме визиите си, с цел да възприемем света подобен, какъвто е, а не подобен, какъвто се надявахме, че ще бъде. За да не се превърнем в губеща страна от конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай, би трябвало да се научим още веднъж да използваме езика на силата и да се възприемем като първокачествен геостратегически състезател на международната сцена.
На първо време това предизвикателство може да наподобява мъчно. В последна сметка Европейски Съюз беше основан, с цел да постави завършек на силовата политика. Той построи мир и откри господство на закона, като отдели твърдата мощ от стопанската система, законотворчеството и меката мощ. Допуснахме, че многостранното съдействие, откритостта и реципрочността са най-хубавият модел освен за нашия континент, само че и за останалата част от света.
Нещата се оказаха разнообразни. За страдание сме изправени пред по-сурова действителност, в която доста от играчите на международната сцена са подготвени да употребяват мощ, с цел да реализиран това, което желаят. Всеки ден виждаме стопански принадлежности, потоци от данни, технологии и търговски политики да се употребяват за стратегически цели.
Как се оправя Европа с този нов свят? Мнозина са тези, които настояват, че външната политика на Европейски Съюз в никакъв случай няма да се увенчае с триумф, защото Европа е прекомерно слаба и разединена. Вярно е, несъмнено, че когато страните членки не реализират единодушие по основни насоки за деяние, груповият ни имидж страда. Понякога сме съгласни единствено да изразим своята угриженост, само че не и какво да създадем по отношение на това. Предвид разпоредбите за взимане на единомислещо решение е мъчно да се реализира съглашение по въпроси, пораждащи различие, и постоянно има риск от парализиране на договарянията. Държавите членки би трябвало да осъзнаят, че с налагането на несъгласие отслабват освен Съюза, само че и самите себе си. Освен това никой не може да твърди, че желае ролята на Европа в света да се ускори, без да влага старания в този развой.
Европа би трябвало да заобикаля както примирението, по този начин и разпиляването. Примирението е мисленето, че международните проблеми са прекомерно многочислени или прекомерно отдалечени, с цел да накарат всички европейци да се почувстват наранени. За една обща стратегическа просвета е от значително значение всички европейци да виждат заканите за сигурността в тяхната целокупност. Да се има вяра, че събитията в Либия и Сахел засягат единствено средиземноморските страни е толкоз неуместно, едвам се мисли, че сигурността на балтийските страни визира единствено Източна Европа.
Разпиляването се състои в желанието за повсеместна интервенция, като се показва угриженост или се демонстрира благосклонност в комбиниране с филантропично финансиране или помощ за възобновяване. Сякаш на великите сили им е разрешено да разрушават, а от Европейски Съюз се чака да покрие сметката. Трябва да сме наясно с политическите си цели и с цялостния си набор от качества.
Благодарение на европейската комерсиална и капиталова политика, мощната финансова позиция, дипломатическото наличие, потенциала за законотворчество и възходящия брой принадлежности в региона на сигурността и защитата, разполагаме с голям брой благоприятни условия за въздействие. Проблемът на Европа не се състои в неналичието на мощна позиция, а в неналичието на политическа воля за сливане на силите ѝ, с цел да се подсигуряват тяхната координация и оптимално влияние.
Дипломацията е сполучлива единствено в случай че е подкрепена с дейности. За да се задържи нежното помирение в Либия, е належащо да подкрепим оръжейното ембарго. Ако желаеме нуклеарното съглашение с Иран да оцелее, би трябвало да подсигуряваме, че за Иран има изгода от това да се върне към цялостното му съблюдаване. Ако желаеме Западните Балкани да реализират триумф по пътя на помиряването и промяната, би трябвало да предложим благонадежден развой на присъединение към Европейски Съюз, осигуряващ спомагателни изгоди. Ако желаеме да има мир сред израелци и палестинци, би трябвало да се застъпим за контрактувано от всички страни решение, учредено на интернационалното право. Ако не желаеме районът на Сахел в Африка да се трансформира в зона на безвластие и неустановеност, би трябвало да увеличим ангажираността си там. Всичко това са образци за обстановки, в които страните членки би трябвало да поемат своите отговорности.
Освен оправянето с рецесиите в прилежащите на Европа страни, има още два основни целта.
На първо място, Съюзът би трябвало да изготви нова, интегрирана тактика за Африка — близкия до нас континент, действайки дружно с нея. Трябва да мислим огромно и да използваме нашите политики в региона на търговията, нововъведенията, изменението на климата, киберпространството, сигурността, вложенията и миграцията, с цел да придадем наличие на нашата изразителност за равнопоставено партньорство.
На второ място, би трябвало да се заемем съществено с създаването на благонадежден метод в връзките с днешните световни стратегически играчи: Съединени американски щати, Китай и Русия. Макар и да се разграничават в доста връзки, и трите страни употребяват политика на силата и преговорни тактики, при които решаването на даден проблем се свързва с приемането на отстъпки по различен. Нашият отговор следва да бъде диференциран и нюансиран, само че явен и подготвен да пази полезностите и ползите на Европейски Съюз, както и контрактуваните интернационалните правила.
Всичко това няма да е елементарно и не всички въпроси ще бъдат решени тази година. Политическите борби обаче се печелят или губят според от метода, по който са дефинирани. През 2020 година Европа би трябвало да разгърне своя геополитически метод, с цел да не се трансформира в участник на международната сцена, който търси своята еднаквост.
Източник: Copyright: Project Syndicate, 2020. Всички права непокътнати
www.project-syndicate.org
Бурните геополитически събития, на които сме очевидци през днешния ден, акцентират незабавната нужда Европейският съюз да откри мястото си в свят, в който все по-често се води политика на грубата мощ.
Това е свят на геостратегическа конкуренция, при която някои водачи не се тормозят да прибягват до мощ, а икономическите и други принадлежности се употребяват като оръжие. Ние, европейците, би трябвало да приспособяваме визиите си, с цел да възприемем света подобен, какъвто е, а не подобен, какъвто се надявахме, че ще бъде. За да не се превърнем в губеща страна от конкуренцията сред Съединени американски щати и Китай, би трябвало да се научим още веднъж да използваме езика на силата и да се възприемем като първокачествен геостратегически състезател на международната сцена.
На първо време това предизвикателство може да наподобява мъчно. В последна сметка Европейски Съюз беше основан, с цел да постави завършек на силовата политика. Той построи мир и откри господство на закона, като отдели твърдата мощ от стопанската система, законотворчеството и меката мощ. Допуснахме, че многостранното съдействие, откритостта и реципрочността са най-хубавият модел освен за нашия континент, само че и за останалата част от света.
Нещата се оказаха разнообразни. За страдание сме изправени пред по-сурова действителност, в която доста от играчите на международната сцена са подготвени да употребяват мощ, с цел да реализиран това, което желаят. Всеки ден виждаме стопански принадлежности, потоци от данни, технологии и търговски политики да се употребяват за стратегически цели.
Как се оправя Европа с този нов свят? Мнозина са тези, които настояват, че външната политика на Европейски Съюз в никакъв случай няма да се увенчае с триумф, защото Европа е прекомерно слаба и разединена. Вярно е, несъмнено, че когато страните членки не реализират единодушие по основни насоки за деяние, груповият ни имидж страда. Понякога сме съгласни единствено да изразим своята угриженост, само че не и какво да създадем по отношение на това. Предвид разпоредбите за взимане на единомислещо решение е мъчно да се реализира съглашение по въпроси, пораждащи различие, и постоянно има риск от парализиране на договарянията. Държавите членки би трябвало да осъзнаят, че с налагането на несъгласие отслабват освен Съюза, само че и самите себе си. Освен това никой не може да твърди, че желае ролята на Европа в света да се ускори, без да влага старания в този развой.
Европа би трябвало да заобикаля както примирението, по този начин и разпиляването. Примирението е мисленето, че международните проблеми са прекомерно многочислени или прекомерно отдалечени, с цел да накарат всички европейци да се почувстват наранени. За една обща стратегическа просвета е от значително значение всички европейци да виждат заканите за сигурността в тяхната целокупност. Да се има вяра, че събитията в Либия и Сахел засягат единствено средиземноморските страни е толкоз неуместно, едвам се мисли, че сигурността на балтийските страни визира единствено Източна Европа.
Разпиляването се състои в желанието за повсеместна интервенция, като се показва угриженост или се демонстрира благосклонност в комбиниране с филантропично финансиране или помощ за възобновяване. Сякаш на великите сили им е разрешено да разрушават, а от Европейски Съюз се чака да покрие сметката. Трябва да сме наясно с политическите си цели и с цялостния си набор от качества.
Благодарение на европейската комерсиална и капиталова политика, мощната финансова позиция, дипломатическото наличие, потенциала за законотворчество и възходящия брой принадлежности в региона на сигурността и защитата, разполагаме с голям брой благоприятни условия за въздействие. Проблемът на Европа не се състои в неналичието на мощна позиция, а в неналичието на политическа воля за сливане на силите ѝ, с цел да се подсигуряват тяхната координация и оптимално влияние.
Дипломацията е сполучлива единствено в случай че е подкрепена с дейности. За да се задържи нежното помирение в Либия, е належащо да подкрепим оръжейното ембарго. Ако желаеме нуклеарното съглашение с Иран да оцелее, би трябвало да подсигуряваме, че за Иран има изгода от това да се върне към цялостното му съблюдаване. Ако желаеме Западните Балкани да реализират триумф по пътя на помиряването и промяната, би трябвало да предложим благонадежден развой на присъединение към Европейски Съюз, осигуряващ спомагателни изгоди. Ако желаеме да има мир сред израелци и палестинци, би трябвало да се застъпим за контрактувано от всички страни решение, учредено на интернационалното право. Ако не желаеме районът на Сахел в Африка да се трансформира в зона на безвластие и неустановеност, би трябвало да увеличим ангажираността си там. Всичко това са образци за обстановки, в които страните членки би трябвало да поемат своите отговорности.
Освен оправянето с рецесиите в прилежащите на Европа страни, има още два основни целта.
На първо място, Съюзът би трябвало да изготви нова, интегрирана тактика за Африка — близкия до нас континент, действайки дружно с нея. Трябва да мислим огромно и да използваме нашите политики в региона на търговията, нововъведенията, изменението на климата, киберпространството, сигурността, вложенията и миграцията, с цел да придадем наличие на нашата изразителност за равнопоставено партньорство.
На второ място, би трябвало да се заемем съществено с създаването на благонадежден метод в връзките с днешните световни стратегически играчи: Съединени американски щати, Китай и Русия. Макар и да се разграничават в доста връзки, и трите страни употребяват политика на силата и преговорни тактики, при които решаването на даден проблем се свързва с приемането на отстъпки по различен. Нашият отговор следва да бъде диференциран и нюансиран, само че явен и подготвен да пази полезностите и ползите на Европейски Съюз, както и контрактуваните интернационалните правила.
Всичко това няма да е елементарно и не всички въпроси ще бъдат решени тази година. Политическите борби обаче се печелят или губят според от метода, по който са дефинирани. През 2020 година Европа би трябвало да разгърне своя геополитически метод, с цел да не се трансформира в участник на международната сцена, който търси своята еднаквост.
Източник: Copyright: Project Syndicate, 2020. Всички права непокътнати
www.project-syndicate.org
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ