Великите европейци – Гьоте, първа част
„ О, момент, поспри! ” – с цел да забележим кое от многото лица на великия човек, наименуван Йохан Волфганг Гьоте, ще успеем да зърнем тъкмо в този момент през мътното словесно огледало на времето. Да, тези лица са в действителност доста. За нас най-значимо е това на писателя Гьоте.
Освен величествената драма на човешкия дух - „ Фауст ”, той е създател на шеметния за времето си, въпреки прекомерно блудкав от днешна позиция разказ „ Страданията на младия Вертер ”.
Драматичното му творчество, най-малко приживе, се прави оценка наедно с това на приятеля му Шилер. Многобройните му лирични бисери пък са същинско признание и текстовете им въодушевяват за музика най-великите композитори на епохата. Гьоте е също художник, сценичен режисьор, артист и критик. Но също така е академик, който се занимава с ботаника, физика, геология, химия. Нещо повече, счита научните си теории за надалеч по-важни от литературното си творчество и е уверен, че тъкмо те ще го обезсмъртят. Гьоте е политик и посланик. Също - мъдрец и алхимик. Мистик и масон. Да не забравяме усета му към насладата от всяка допустима капчица на живия живот – обича заниманията, пътуването, срещите и кореспонденцията с хора, положителната храна и положителното вино, секса, несъмнено. Да, дотолкоз обича секса и не се свени от него, че някои го назовават даже „ порнограф ”.
Всъщност желая да кажа, че лицата на Гьоте са в действителност по този начин многочислени, та е чудно по какъв начин приживе този талант съумява да поддържа една единствена физиономия за пред хората – физиономията на мъдреца от Ваймар. Подозирам, че би трябвало да сме или прекомерно луди, или в действителност да сключим договорка с дявола, с цел да се нагърбим, а още повече да успеем, да се оправим с днешната си тежка задача - да зърнем индивида Гьоте в очите.
Жул Масне, Вертер
Навярно от казаното към този момент разбрахте каква съществена концепция има Йохан Волфганг Гьоте – не просто да изучи изкуството на живота като произведение, сътворено в съавторство сред Човека, Съдбата и Бога, а да трансформира личния си живот в произведение на изкуството. И той съумява – най-малко по този начин считат мнозина умни мъже. По принцип не обичам да знам кой е килърът, преди да стартира криминалето. Но тук си разрешавам да ви разкрия този краен резултат от неистовите житейски старания на гения, с цел да го имате пред очи, когато се впуснем в в действителност дълбоките и комплицирани глъбини на приключението Гьоте, премеждие, което стартира …..е, в случай че вземем раждането му за начало, стартира през 1749 г.
Това е посред популярния XVIII век, именуван още Векът на просвещението или Векът на разсъдъка. Само че тогава в Европа част от разпоредбите, налагани от „ разсъдъка ”, от ден на ден се трансформират в нова схоластичност и в недрата на европейските общества тлее вътрешна опозиция. Спрях, преди да кажа „ против разсъдъка ”, тъй като, въпреки на моменти в действителност да наподобява по този начин, съпротивата в действителност не е против разсъдъка, а против разсъдъка, който не е обогатен и уравновесен от сърцето. Но нали знаете, преди да спре, стрелката на везните първо се клати в търсене на баланс. Същото става и с духовните публични придвижвания – а през XVIII век опълчването против досадата на разсъдъка води до другата прекаленост, до възникване на романтизма, чиито главен апел е човек да следва само сърцето си. За предтеча на романтизма и татко на немското придвижване „ Щурм унд дранг ”, „ Буря и напън ”, се сочи тъкмо Гьоте със „ Страданията на младия Вертер ”, разказ, механически изискан в схемата на сантименталната прозаичност, само че цялостен с в действителност сантиментално наличие.
Самият Гьоте не остава дълго на тази вълна, а в пътя си напред скоро намира нов тласък - класическата древност. За това получава доста рецензии и даже неуважение от романтиците. Но парадоксът е, че Гьоте изплува извън течението на романтизма, още преди романтизмът да стане същинско течение.
Масне, Вертер, Чиста луна, 1.14
Историята на гьотевия жанр е любопитна, а може би има общо даже с въпроса за неговата странна или никаква религиозна принадлежност. По бащина линия семейството е от Тюрингия. Прадядото, Ханс Кристиан Гьоте, е налбант или конски лекар, а може би и двете. Неговият наследник, Фридрих Георг, е търговец с шивашки артикули, който се открива във Франкфурт на Майн през 1686. Той обаче зарязва търговията, откакто се дами повторно и, с изключение на жена, получава огромна страноприемница. Някъде надълбоко във времето зад тази родова история обаче може би има и друга – най-малко по този начин твърди турският академик Ариф Арслан.
Неговите изследвания сочат, че по мъжка линия Гьоте произлиза от Садък Селим, селджукски турчин, офицер, покорен и отведен в Германия от някакъв немски рицар. Садък се заселва в Баден-Вюртемберг и става същинска атракция, всички го харесват и стартират да му споделят Селим Султан. Негови потомци са хора с имена като Йохан Султан и Хенрих Султан, а от тях пък идва Анна Султан, от която потегля родът на Гьоте. Доколко това е истина, не знам, оповестявам го за сведение. И също - тъй като кореспондира с намеците, съмненията и даже изказванията, въпреки неподкрепени с документи или свидетелства, че Йохан Волфганг Гьоте е мохамеданин. Че става мохамеданин. Или най-малко – че харесва мюсюлманската вяра повече от християнската. Ще стигнем и до там - само че в този момент сме още в родовата история. Така или другояче, в края на XVII век, с притежанието на страноприемница в свободния град Франкфурт, фамилното благосъстояние пораства бързо. Това разрешава на Йохан Каспар Гьоте, бащата на Йохан Волфганг, да учи право в Лайпциг и да пътува из Европа, най-много в Италия.
Надеждите му за огромна социална кариера обаче не се осъществят и той се отдръпва да си харчи парите. Макар по-късно да получава купата „ имперски консултант ”, Гьоте-баща в действителност в никакъв случай не практикува правото, не е притеглен в ръководството на града и си остава частно лице. Жени се обаче за момиче от знатна и заможна фамилия - Катерина Текстор, щерка на кмета на Франкфурт. Младоженецът е на 38, булката – на 17. Тази разлика прави Катерина доста по-близка по нрав и светоусещане до децата си, единствено две от които в действителност оцеляват - най-големият наследник, Йохан, и сестра му Корнелия.
Е. Шварцкопф, Гьотеви песни, 0.00
От най-ранно детство Гьоте живее в майчиния си топъл и хубав свят на игри, приказки и артистичност. Когато е на 4, получава подарък от баба си - дребен куклен спектакъл, по който се възпламенява, стартира да измисля пиески и да ги разиграва пред домашна аудитория. Още повече, в дома гостуват известни франкфуртски артисти от приятелския кръг на татко му, с които дребният поддържа връзка. За развиването на неговото въображение и пристрастеността му към четенето оказва помощ и голямата за времето си, а евентуално и за днешните времена, домашна библиотека от към 2 000 тома.
Старият завет, „ Енеида ” на Вергилий и „ Метаморфози ” на Овидий – това са трите най-любими книги на Гьоте. Баща му от рано персонално и с частни учители се грижи за образованието му. Така Йохан има щастието от дребен да научи най-малко пет непознати езика – френски, британски, италиански, латински и гръцки. В добавка взима уроци по живопис и музика, свири на чело. Преподават му се естествени науки и вяра, само че явно още тогава придобива мощно отрицателното си отношение към католицизма, по-късно избран от него като „ миш-маш от неточности и принуждение ”. Разбира се, в процеса на образование не са пропуснати и наложителните тогава за хората от по-висшите публични пластове уроци по езда, фехтовка и танци. На 15 Гьоте претърпява и първата си трепетна обич, последвана, несъмнено, от още по-трепетно отчаяние. Момичето е дъщеря на хотелиер от Офенбах и се споделя Гретхен.
Да, Гьоте обезсмъртява името ѝ във „ Фауст ”, само че историята също е образец за това по какъв начин в изкуството нещата могат да се показват напълно назад на тези от живота и отново да са правилни. Защото в книгата демоничният Фауст съблазнява и изоставя почтеното русо създание Гретхен, до момента в който в действителността тъкмо Гретхен единствено си играе с младия и некомпетентен Гьоте, с цел да провокира ревнивост у друго момче, което харесва. Така или другояче, Гьоте я обожава, написа за нея стихове, само че, макар страданията си, относително бързо се утешава, откакто схваща истината - тъй като в това време залита по една другарка на сестра си и стартира занимателна любовна преписка с нея. Всъщност отсега нататък целият път на Гьоте е белязан от любови и раздели. Той от млад изпитва боязън от обвързване и това проваля някои от най-горещите му романи. Има също версия, че, многочислените му връзки с дами са чисто платонични и най-малко до 39-та си година той остава непорочен – като губи невинността си от някаква продажница във Венеция. На мен най-малко това ми звучи много необикновено, като се има поради буйната, жадна за живот и постоянно търсеща натура на Гьоте, само че кой знае.
Така или другояче, когато е на 16, младежът потегля по стъпките на татко си - отпътува за Лайпциг да учи право. Истината е, че на него не му се учи право, по тази причина пък обикаля театрите и кръчмите, взима уроци по изобразяване и написва 19 стихотворения в жанр рококо от цикъла „ Анете ”. Познахте – Анете е дъщерята на един търговец на вино, в която младежът се влюбва. Другата обич, или най-малко мощна обвързаност, Гьоте изпитва към една лайпцигска механа - кръчмата на Ауербах. Тя също е обезсмъртена след това във „ Фауст ”. След две години престой в Лайпциг, Гьоте се разболява тежко от туберкулоза, едвам не умира и се връща в родния Франкфурт да се лекува. Лечението обаче продължава дълго, тъй като към туберкулозата се прибавя тежка меланхолия и той едвам не стига до самоубийство.
Вагнер, Фауст, увертюра
Освен величествената драма на човешкия дух - „ Фауст ”, той е създател на шеметния за времето си, въпреки прекомерно блудкав от днешна позиция разказ „ Страданията на младия Вертер ”.
Драматичното му творчество, най-малко приживе, се прави оценка наедно с това на приятеля му Шилер. Многобройните му лирични бисери пък са същинско признание и текстовете им въодушевяват за музика най-великите композитори на епохата. Гьоте е също художник, сценичен режисьор, артист и критик. Но също така е академик, който се занимава с ботаника, физика, геология, химия. Нещо повече, счита научните си теории за надалеч по-важни от литературното си творчество и е уверен, че тъкмо те ще го обезсмъртят. Гьоте е политик и посланик. Също - мъдрец и алхимик. Мистик и масон. Да не забравяме усета му към насладата от всяка допустима капчица на живия живот – обича заниманията, пътуването, срещите и кореспонденцията с хора, положителната храна и положителното вино, секса, несъмнено. Да, дотолкоз обича секса и не се свени от него, че някои го назовават даже „ порнограф ”.
Всъщност желая да кажа, че лицата на Гьоте са в действителност по този начин многочислени, та е чудно по какъв начин приживе този талант съумява да поддържа една единствена физиономия за пред хората – физиономията на мъдреца от Ваймар. Подозирам, че би трябвало да сме или прекомерно луди, или в действителност да сключим договорка с дявола, с цел да се нагърбим, а още повече да успеем, да се оправим с днешната си тежка задача - да зърнем индивида Гьоте в очите.
Жул Масне, Вертер
Навярно от казаното към този момент разбрахте каква съществена концепция има Йохан Волфганг Гьоте – не просто да изучи изкуството на живота като произведение, сътворено в съавторство сред Човека, Съдбата и Бога, а да трансформира личния си живот в произведение на изкуството. И той съумява – най-малко по този начин считат мнозина умни мъже. По принцип не обичам да знам кой е килърът, преди да стартира криминалето. Но тук си разрешавам да ви разкрия този краен резултат от неистовите житейски старания на гения, с цел да го имате пред очи, когато се впуснем в в действителност дълбоките и комплицирани глъбини на приключението Гьоте, премеждие, което стартира …..е, в случай че вземем раждането му за начало, стартира през 1749 г.
Това е посред популярния XVIII век, именуван още Векът на просвещението или Векът на разсъдъка. Само че тогава в Европа част от разпоредбите, налагани от „ разсъдъка ”, от ден на ден се трансформират в нова схоластичност и в недрата на европейските общества тлее вътрешна опозиция. Спрях, преди да кажа „ против разсъдъка ”, тъй като, въпреки на моменти в действителност да наподобява по този начин, съпротивата в действителност не е против разсъдъка, а против разсъдъка, който не е обогатен и уравновесен от сърцето. Но нали знаете, преди да спре, стрелката на везните първо се клати в търсене на баланс. Същото става и с духовните публични придвижвания – а през XVIII век опълчването против досадата на разсъдъка води до другата прекаленост, до възникване на романтизма, чиито главен апел е човек да следва само сърцето си. За предтеча на романтизма и татко на немското придвижване „ Щурм унд дранг ”, „ Буря и напън ”, се сочи тъкмо Гьоте със „ Страданията на младия Вертер ”, разказ, механически изискан в схемата на сантименталната прозаичност, само че цялостен с в действителност сантиментално наличие.
Самият Гьоте не остава дълго на тази вълна, а в пътя си напред скоро намира нов тласък - класическата древност. За това получава доста рецензии и даже неуважение от романтиците. Но парадоксът е, че Гьоте изплува извън течението на романтизма, още преди романтизмът да стане същинско течение.
Масне, Вертер, Чиста луна, 1.14
Историята на гьотевия жанр е любопитна, а може би има общо даже с въпроса за неговата странна или никаква религиозна принадлежност. По бащина линия семейството е от Тюрингия. Прадядото, Ханс Кристиан Гьоте, е налбант или конски лекар, а може би и двете. Неговият наследник, Фридрих Георг, е търговец с шивашки артикули, който се открива във Франкфурт на Майн през 1686. Той обаче зарязва търговията, откакто се дами повторно и, с изключение на жена, получава огромна страноприемница. Някъде надълбоко във времето зад тази родова история обаче може би има и друга – най-малко по този начин твърди турският академик Ариф Арслан.
Неговите изследвания сочат, че по мъжка линия Гьоте произлиза от Садък Селим, селджукски турчин, офицер, покорен и отведен в Германия от някакъв немски рицар. Садък се заселва в Баден-Вюртемберг и става същинска атракция, всички го харесват и стартират да му споделят Селим Султан. Негови потомци са хора с имена като Йохан Султан и Хенрих Султан, а от тях пък идва Анна Султан, от която потегля родът на Гьоте. Доколко това е истина, не знам, оповестявам го за сведение. И също - тъй като кореспондира с намеците, съмненията и даже изказванията, въпреки неподкрепени с документи или свидетелства, че Йохан Волфганг Гьоте е мохамеданин. Че става мохамеданин. Или най-малко – че харесва мюсюлманската вяра повече от християнската. Ще стигнем и до там - само че в този момент сме още в родовата история. Така или другояче, в края на XVII век, с притежанието на страноприемница в свободния град Франкфурт, фамилното благосъстояние пораства бързо. Това разрешава на Йохан Каспар Гьоте, бащата на Йохан Волфганг, да учи право в Лайпциг и да пътува из Европа, най-много в Италия.
Надеждите му за огромна социална кариера обаче не се осъществят и той се отдръпва да си харчи парите. Макар по-късно да получава купата „ имперски консултант ”, Гьоте-баща в действителност в никакъв случай не практикува правото, не е притеглен в ръководството на града и си остава частно лице. Жени се обаче за момиче от знатна и заможна фамилия - Катерина Текстор, щерка на кмета на Франкфурт. Младоженецът е на 38, булката – на 17. Тази разлика прави Катерина доста по-близка по нрав и светоусещане до децата си, единствено две от които в действителност оцеляват - най-големият наследник, Йохан, и сестра му Корнелия.
Е. Шварцкопф, Гьотеви песни, 0.00
От най-ранно детство Гьоте живее в майчиния си топъл и хубав свят на игри, приказки и артистичност. Когато е на 4, получава подарък от баба си - дребен куклен спектакъл, по който се възпламенява, стартира да измисля пиески и да ги разиграва пред домашна аудитория. Още повече, в дома гостуват известни франкфуртски артисти от приятелския кръг на татко му, с които дребният поддържа връзка. За развиването на неговото въображение и пристрастеността му към четенето оказва помощ и голямата за времето си, а евентуално и за днешните времена, домашна библиотека от към 2 000 тома.
Старият завет, „ Енеида ” на Вергилий и „ Метаморфози ” на Овидий – това са трите най-любими книги на Гьоте. Баща му от рано персонално и с частни учители се грижи за образованието му. Така Йохан има щастието от дребен да научи най-малко пет непознати езика – френски, британски, италиански, латински и гръцки. В добавка взима уроци по живопис и музика, свири на чело. Преподават му се естествени науки и вяра, само че явно още тогава придобива мощно отрицателното си отношение към католицизма, по-късно избран от него като „ миш-маш от неточности и принуждение ”. Разбира се, в процеса на образование не са пропуснати и наложителните тогава за хората от по-висшите публични пластове уроци по езда, фехтовка и танци. На 15 Гьоте претърпява и първата си трепетна обич, последвана, несъмнено, от още по-трепетно отчаяние. Момичето е дъщеря на хотелиер от Офенбах и се споделя Гретхен.
Да, Гьоте обезсмъртява името ѝ във „ Фауст ”, само че историята също е образец за това по какъв начин в изкуството нещата могат да се показват напълно назад на тези от живота и отново да са правилни. Защото в книгата демоничният Фауст съблазнява и изоставя почтеното русо създание Гретхен, до момента в който в действителността тъкмо Гретхен единствено си играе с младия и некомпетентен Гьоте, с цел да провокира ревнивост у друго момче, което харесва. Така или другояче, Гьоте я обожава, написа за нея стихове, само че, макар страданията си, относително бързо се утешава, откакто схваща истината - тъй като в това време залита по една другарка на сестра си и стартира занимателна любовна преписка с нея. Всъщност отсега нататък целият път на Гьоте е белязан от любови и раздели. Той от млад изпитва боязън от обвързване и това проваля някои от най-горещите му романи. Има също версия, че, многочислените му връзки с дами са чисто платонични и най-малко до 39-та си година той остава непорочен – като губи невинността си от някаква продажница във Венеция. На мен най-малко това ми звучи много необикновено, като се има поради буйната, жадна за живот и постоянно търсеща натура на Гьоте, само че кой знае.
Така или другояче, когато е на 16, младежът потегля по стъпките на татко си - отпътува за Лайпциг да учи право. Истината е, че на него не му се учи право, по тази причина пък обикаля театрите и кръчмите, взима уроци по изобразяване и написва 19 стихотворения в жанр рококо от цикъла „ Анете ”. Познахте – Анете е дъщерята на един търговец на вино, в която младежът се влюбва. Другата обич, или най-малко мощна обвързаност, Гьоте изпитва към една лайпцигска механа - кръчмата на Ауербах. Тя също е обезсмъртена след това във „ Фауст ”. След две години престой в Лайпциг, Гьоте се разболява тежко от туберкулоза, едвам не умира и се връща в родния Франкфурт да се лекува. Лечението обаче продължава дълго, тъй като към туберкулозата се прибавя тежка меланхолия и той едвам не стига до самоубийство.
Вагнер, Фауст, увертюра
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ