Нямаме търпение да се отървем от управляващите мутри, но преди

...
Нямаме търпение да се отървем от управляващите мутри, но преди
Коментари Харесай

С мутрите свършва 100-годишната гражданска война в България

Нямаме самообладание да се отървем от ръководещите мутри, само че преди този момент би трябвало да им признаем една историческа заслуга - сложиха завършек на стогодишната революция в България. Това е единственият позитивен резултат от мъчителния престъпен преход, който лиши от политически смисъл антагонизма сред ляво и дясно в страната.

През последните 30 години нямаше огромно значение за мутрите дали леви или десни държавни управления им държат чадъра. Като осиновени деца на десетоноемврийците от 1989 година те израснаха в предпазена среда, до момента в който силата на обществото бе канализирана в раздуханата за кой ли път историческа ненавист по линията комунизъм-антикомунизъм. Последният, който продължава да я експлоатира, е министър председателят Бойко Борисов, чиято биография го нарежда наляво, до момента в който реториката му е дясна. За негова зла орис бе разконспириран, че е нещо друго, и на митингите за оставката му никой не издига партийни флагове. Лозунгът " Мутри, вън! " доби смисъл под националното знаме, тъй като

 

задачата на обществото е да си върне страната от овластения криминалитет

Малцина си спомнят, че на 28 септември 2018 г.  във връзка 100-годишнината от Владайското  въстание президентът Румен Радев направи послание към нацията, с което прикани обществото да се опомни и да постави завършек на вековната революция, минала през интервали на кървясъл гнет и студена ненавист. Тогава той сподели:

" На 29 септември 1918 година разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените елементи край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата международна война и са въстанали с искане за обективна република. Другите влизат в пердах с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки бунт. И от двете страни имат вяра, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на огромния български ерес, от който ни разделят тъкмо 100 години. В всякакви столетия той ще опълчва републиканци и монархисти, жители и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе доста ориси (...),  ще бъде белязан от братоубийства, гнет и пилеене на национална сила. Великите идеали ще бъдат заровени под безизходни разногласия. Те дефинират и актуалния ни политически спор, в който партийни, лобистки и самостоятелни облаги закриват хоризонта на националния интерес. "

Тогава президентът поде самодейност за национално единство, която не получи социална поддръжка, тъй като звучеше като апел за всеопрощаване на греховете. Тя не можеше да има мобилизираща роля, търсейки опора в една кръгла годишнина вместо в естествените обществени процеси. Когато говореше за столетната омраза ляво-дясно, той пропускаше да забележи, че

 

новото публично разделяне минава по линията крадци и окрадени

Както левите, по този начин и десните симпатизанти бяха станали жертви на мафиотската система, изграждана гладко по време на ръководството на държавни управления от всякакви партийни цветове. Всичко това ставаше зад защитния вал на прокуратурата и корумпираната правосъдна система, които не позволиха клептокрацията да даде нито една свидна жертва (ако не се броят поръчково отстреляните).

Всяка война свършва с гуляй на мародерите и тъкмо това стана със злополучната за България вековна революция. Мутрите се отдадоха на обир, какъвто не е имало през новата история на страната. Може би такова огромно престъпно действие в спокойно време във връзка с съвсем всички жители не е записано в цялата 1300-годишна история на България.

Президентът Радев евентуално е усещал преди две години, че в апела му за национално единство липсва сплотяваща мощ. " Наивно е да чакаме, че стогодишният ерес ще завърши през днешния ден или скоро. Че ще приключи с победа на някоя от страните на 100 и първата или някоя от идващите години. (...) Единението не е индулгенция за закононарушения, а битка за правда и правораздаване, на което обществото може да разчита ", сподели той, съзнавайки, че обществото няма да се прегърне с грабителите си. По това време обаче той към момента бе доста внимателен в публичните си послания и по тази причина никой не одобри като манифест за деяние думите му, че " единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а единствено и само под знака на културата и човеколюбието ".

Трябваше пълномощниците на мутрите да нахлуят в предпазеното му пространство, с цел да разбере, че никакво великодушие към тях няма да докара до национално единство. Едва тогава се появи с вдигнат пестник пред президентството и се провикна

 

" Мутри, вън! "

Историческите процеси мъчно се поддават на датиране, само че може да се счита, че от този миг стартира новото публично единство, което президентът не знаеше по какъв начин да си показа през 2018 година Независимо какъв брой хора вземат участие в митингите, значимото е, че печелят огромна социална поддръжка, както демонстрират допитванията на социолози. Мутрите са делегитимирани и властта им няма да оцелее, тъй като последователно ще изгубят и външната си поддръжка. Стана по този начин, че по-важното е не кой ще пристигна след тях, а първо те да се махнат. Обществената кавга с тях според настоящото законодателство ще бъде мощен сигнален сигнал към всеки идващ насочен към властта, че няма да има благосклонност и за него. Единствената идеология, която може през днешния ден да сплоти обществото, е върховенството на закона. А тя няма политически цвят.

Някои знаци имат по-голямо символно значение, в сравнение с пръв взор. Когато на 7 юли някогашният правосъден министър Христо Иванов опита да забие българско знаменце на плажа в Росенец край лятната резиденция на Ахмед Доган, мутра от неговата защита го изтръгна и захвърли на земята. Трудно е да си представим, че този пехливанин е имал дълбоки мисли в главата. Сценката послужи като искра, която възпламени гнева на хората от мутрокрацията и ги импулсира да излязат на улицата. Те носят националния трибагреник, от който мутрите има за какво да се тормозят. Започнал е развой на връщане на страната към нейния същински собственик, който може да не е елементарен, само че е неминуем. А с мутрите си отива и една отживяла времето си революция. 

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР