8 без Кройф
Нямам визия какъв щеше да бъде богатият футболен свят в главата ми и дали въобще щеше да го има, в случай че не беше Йохан Кройф. Ако не се бях загледал в него. Беше един обикновен ден, таман се бях върнал от плуване и футболът въобще не ме интересуваше. Всъщност не го познавах. С тази игра ме срещна Кройф. Той се оказа искрата, която подпали големия футболен пожар в мислите ми.
Ас на Барселона се изравни с легендата Йохан Кройф
Ето детайлности
Изминаха повече от три десетилетия, само че аз вардя скъпия за мен спомен - все едно беше през вчерашния ден. С родителите ми бяхме напуснали България и имах потребност да се асоциирам с други българи зад граница. По малкия екран чух " Стоичков " и се загледах. Гол, наслада, обятия. Попитах татко ми кой е този, тъй като ми звучеше като българин. И се оказа българин, който също като мен по това време не живееше в България.
Веднага ми направи усещане онази лукава физиономия на аварийна пейка. Имаше нещо в тези очи. Нямах визия, че " чичото " е треньорът на Барселона Йохан Кройф - един от най-великите футболисти за всички времена. Запомних го с елегантната му походка, с усмивката, жестовете и пламъчето в погледа. Човекът, поради който Стоичков стана легенда на Барса. Човекът, поради който се заслушах и загледах в оня мач. А по-късно и във футбола като цяло.
Интересът ми към играта се отприщи като разкъсан яз и във всеки един миг се пробвах да науча нещо за Стоичков, Кройф и Барса. Нямаше интернет, нямаше каталунски вестници в Германия и въпреки към този момент да можех да чета на немски език, нямаше от кое място да намеря съвсем нищо за това, което ме вълнуваше. Но не се стопирах. Сателитните чинии предлагаха всички вероятни стратегии и аз не изпусках мачовете на " блаугранас "...
........
24 март 2016 година. Футболът умря. Поне романтиката в него. Защото си отиде последният, а и вероятно уникален футболен маестро, който освен можеше да подлудява съперниците на терена, само че и да сглоби тим, да го тренира и да го трансформира в собствен облик и сходство. Кройф беше освен това от популярен футболист и популярен треньор. Той беше футболен вълшебник, един изящен артист, реализатор, продуцент, оператор, режисьор и най-обикновен бачкатор, който правеше нещата по елементарен метод, само че изглеждащ извънредно комплициран и неосъществим за реплика.
В своята автобиография Йохан признава, че измежду значимите неща за него като треньор е да изясни на всеки футболист, че би трябвало самичък да почиства бутонките си. В това няма нищо срамно, както и в почистването на съблекалнята след мач. Трудът основава дисциплинираност. Дисциплината е директният път към триумфа.
Кройф: С Тен Хаг вярата се върна в Ман Юнайтед
" Хората се гордеят, че са почитатели на този тим "
......
Връщаме се към средата на 90-те години, когато Стоичков обществено беше признал в първата си автобиография, че е бил пред трансфер в ПСЖ поради влошените си връзки с Кройф. Между двамата постоянно имаше напрежение, само че кавгите не можеха да сгромолясат връзката им. Също като една любовна двойка, Стоичков и Кройф изпитваха всички усеща един към различен, от яд и злоба, до обич и пристрастеност. Нещо постоянно ги теглеше един към различен и по тази причина до последно резервираха контакт. Погледнато в профил е доста просто - футболни титани, които обичаха Каталуния и особено Барса от сърце и душа. Бяха велики футболисти, носители на Златната топка, мразеха Мадрид и обичаха да оставят всеки един съперник зад себе си.
От Кройф насам - ето какъв брой са сезоните на Барселона без трофей
Беше комплициран завършек на " сушата "
Затова и когато Кройф умря, Стоичков сподели човешкото си лице. Разплака се в ефир. Не беше някакъв медиен трик за повдигане на рейтинга. По острието на Камата имаше солени сълзи. Ицо страдаше за своя футболен наставник. Навярно цялата му кариера на " Ноу Камп " е предходна като на лента за секунди. Човекът, който го взе в Барса. Човекът, който му даде късмет, повярва в него и се фукаше с него. Този човек изчезна физически. № 8 остана без Кройф...
И през днешния ден, когато изминаха цели 8 години без огромния холандец, аз се запитвам къде отиде цялото това време. Крал Йохан през вчерашния ден беше " в тв приемника ", а през днешния ден го няма. Утре доста деца няма да знаят кой е или ще знаят незадълбочено, ще са чели и гледали, само че няма да се усещали наличието му. Магията му. Онази особена романтика, която лъхаше от Йохан както на терена с топка в крайници, по този начин и от скамейката с цигарата или близалката, заменила тютюна след байпаса на сърцето.
В съзнанието ми постоянно ще се върти онази полемика с присъединяване на двамата ми огромни футболни любимци Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Големи съперници на терена, противници и като треньори, тези две полубожества разговаряха тъкмо като богове на Олимп. Стояха един до различен като международни първенци по бокс в тежка категория - изчакваха се, поглеждаха се с голям съвместен почит и създаваха една приказна атмосфера, каквато в никакъв случай преди и в никакъв случай по-късно не съм виждал. За мен това беше " Разговорът ". Двама рицари на достойнството, за които думата тежеше повече от контракт. Легенди, които излизаха отвън контурите на футбола и спорта като цяло. Революционери, надарени със характерен разсъдък. Футболни професори без дипломи, само че с опит, знания и всеобщо влияние върху масите. Добри човешки същества. Щастливци, които пръскаха от своето благополучие.
.......
18 май 1994 година. Милан размазва Барселона с 4:0 във финала на Шампионската лига. Кройф, Стоичков, Субисарета, Куман, Гуардиола, Ромарио и излизат в Атина като любимци, само че се стига до една от най-големите изненади в историята, най-малко във връзка с крайния резултат. " Росонерите " имат необикновен състав, само че две години по-рано Барса стъпва за сефте на европейския клубен връх и упованията са да го стори за повторно.
Фиаското като че ли пречупва нещо сред Кройф и Барса. Великият холандец повече не печели нищо с клуба и през 1996 година даже е уволнен. Но даже в онази мрачна гръцка нощ, класата на този талантлив Маестро вибрираше като кратер на вулкан. Всеки губи, всеки рано или късно става за срам и съгласно мен цената на всеки един от нас става ясна не при успехите, а при провалите. Как реагираме на тях, какъв брой ни боли, дали одобряваме загубата като нещо естествено или не можем да си намерим място в кожата си и ни идва да си създадем сепуко.
Ван Бастен: Пеле, Марадона и Кройф са най-великите в историята! Меси в никакъв случай не е бил водач
" Кройф беше мой другар, доста ми лиспва "
Крал Йохан мразеше да губи, само че в държанието му имаше едно елегантно успокоение. Джентълмен до мозъка на костите си, той умееше да стисне ръката на спечелилия, да му се усмихне, да го поздрави и незабавно по-късно да изхвърли сребърния си орден в коша за отпадък, запретвайки ръкави за още по-усилена работа. В търсене на съвършенството.
.......
24 март 2024 година. Изтече доста вода от първия ми спомен за Кройф... Изгледах стотици мачове и в множеството от тях си представях по какъв начин би разсъждавал този талант. Щеше ли да следи непрекъснато топката или защитната линия на съперника, какво го зареждаше за максимата " значимото е да вкараме повече голове от противника " и дали победа с 5:3 не е надалеч по-изтощителна прочувствено от такава с 2:0?
Защо не стопирах да виждам футбол толкоз години и за какво към момента се вълнувам? Отговорът е елементарен - романтиката. Носталгичната романтика, презентирана посредством техника, скорост, гъстота, спортна завист, офанзива и почитание. Към съперниците и към топката. Към трофея, към който се стремиш.
Точно тази красива и неподправена романтика е в сърцевината на футбола, който обичам да виждам. И в моите показа основателят на тази романтика е Йохан Кройф. Той съумя да я развие, да я издигне до още по-големи небеса, трансформирайки футбола в едно напълно професионално и красиво представление. Гладиаторите на арената към този момент бяха надалеч по-скъпоструващи, само че простотата в играта не се загуби. Футболът не се роботизира - Кройф не позволяваше това. И сякаш по подигравка на ориста, когато Играта стартира да сменя образа си като змия с нова кожа, когато пачките не валяха с чували, а с вагони, Крал Йохан стана непотребен и повече не излезе на огромната сцена.
Вече го нямаше в огромните футболни борби, само че аз го виждах на всички места - в играта на Барса при Пеп Гуардиола, в опитите на Стоичков да надъха националите на България с думите " те са най-хубавите в света ", в маниерите на Роналд Куман край тъчлинията, в тоталния футбол на Аякс, в академията Ла Масия, развита по концепция на най-ароматното футболно " лале "...
В своята автобиография Крал Йохан споделя: " За мен футболът е страст. Дори не можех да си показва, че ще изгубвам време да удушавам играта на противника. Исках да се любувам и да се стремя да реализира съвършения футбол. Тогава резултатите идват сами ".
Да издигнеш хубостта в играта на фундамент и да съчетаеш футболния хедонизъм с цялостна витрина от титли, това е върховен пилотаж.
Разпнат в края на футболната си кариера от обичания Аякс (не му възобновяват контракта и той става първенец с Фейенорд месеци след това), разпнат в края на треньорската си кариера от Барса (заради втори следващ сезон без трофей), Йохан Кройф ще участва вечно в съзнанието ми като статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро - голям, разперил ръце над огромния град/свят с пълзящите мравки в него, осветяван в разнообразни светлини.
Стоичков: Кройф ми сподели - " Ако ще бъдеш треньор, в никакъв случай не изтъквай себе си пред играчите "
Камата разяснява много забавни тематики
Аурата на този популярен футболен създател не беше приета обществено от всички, само че даже " неверниците " скрито изпитваха удивление и приятност от изяществото на самия Йохан, както и на неговите тимове. Кройф беше футболният Моцарт, а музиката от неговата вълшебна холандска симфония още гали сетивата на всеки, имал щастието да се допре до нея.
Ас на Барселона се изравни с легендата Йохан Кройф
Ето детайлности
Изминаха повече от три десетилетия, само че аз вардя скъпия за мен спомен - все едно беше през вчерашния ден. С родителите ми бяхме напуснали България и имах потребност да се асоциирам с други българи зад граница. По малкия екран чух " Стоичков " и се загледах. Гол, наслада, обятия. Попитах татко ми кой е този, тъй като ми звучеше като българин. И се оказа българин, който също като мен по това време не живееше в България.
Веднага ми направи усещане онази лукава физиономия на аварийна пейка. Имаше нещо в тези очи. Нямах визия, че " чичото " е треньорът на Барселона Йохан Кройф - един от най-великите футболисти за всички времена. Запомних го с елегантната му походка, с усмивката, жестовете и пламъчето в погледа. Човекът, поради който Стоичков стана легенда на Барса. Човекът, поради който се заслушах и загледах в оня мач. А по-късно и във футбола като цяло.
Интересът ми към играта се отприщи като разкъсан яз и във всеки един миг се пробвах да науча нещо за Стоичков, Кройф и Барса. Нямаше интернет, нямаше каталунски вестници в Германия и въпреки към този момент да можех да чета на немски език, нямаше от кое място да намеря съвсем нищо за това, което ме вълнуваше. Но не се стопирах. Сателитните чинии предлагаха всички вероятни стратегии и аз не изпусках мачовете на " блаугранас "...
........
24 март 2016 година. Футболът умря. Поне романтиката в него. Защото си отиде последният, а и вероятно уникален футболен маестро, който освен можеше да подлудява съперниците на терена, само че и да сглоби тим, да го тренира и да го трансформира в собствен облик и сходство. Кройф беше освен това от популярен футболист и популярен треньор. Той беше футболен вълшебник, един изящен артист, реализатор, продуцент, оператор, режисьор и най-обикновен бачкатор, който правеше нещата по елементарен метод, само че изглеждащ извънредно комплициран и неосъществим за реплика.
В своята автобиография Йохан признава, че измежду значимите неща за него като треньор е да изясни на всеки футболист, че би трябвало самичък да почиства бутонките си. В това няма нищо срамно, както и в почистването на съблекалнята след мач. Трудът основава дисциплинираност. Дисциплината е директният път към триумфа.
Кройф: С Тен Хаг вярата се върна в Ман Юнайтед
" Хората се гордеят, че са почитатели на този тим "
......
Връщаме се към средата на 90-те години, когато Стоичков обществено беше признал в първата си автобиография, че е бил пред трансфер в ПСЖ поради влошените си връзки с Кройф. Между двамата постоянно имаше напрежение, само че кавгите не можеха да сгромолясат връзката им. Също като една любовна двойка, Стоичков и Кройф изпитваха всички усеща един към различен, от яд и злоба, до обич и пристрастеност. Нещо постоянно ги теглеше един към различен и по тази причина до последно резервираха контакт. Погледнато в профил е доста просто - футболни титани, които обичаха Каталуния и особено Барса от сърце и душа. Бяха велики футболисти, носители на Златната топка, мразеха Мадрид и обичаха да оставят всеки един съперник зад себе си.
От Кройф насам - ето какъв брой са сезоните на Барселона без трофей
Беше комплициран завършек на " сушата "
Затова и когато Кройф умря, Стоичков сподели човешкото си лице. Разплака се в ефир. Не беше някакъв медиен трик за повдигане на рейтинга. По острието на Камата имаше солени сълзи. Ицо страдаше за своя футболен наставник. Навярно цялата му кариера на " Ноу Камп " е предходна като на лента за секунди. Човекът, който го взе в Барса. Човекът, който му даде късмет, повярва в него и се фукаше с него. Този човек изчезна физически. № 8 остана без Кройф...
И през днешния ден, когато изминаха цели 8 години без огромния холандец, аз се запитвам къде отиде цялото това време. Крал Йохан през вчерашния ден беше " в тв приемника ", а през днешния ден го няма. Утре доста деца няма да знаят кой е или ще знаят незадълбочено, ще са чели и гледали, само че няма да се усещали наличието му. Магията му. Онази особена романтика, която лъхаше от Йохан както на терена с топка в крайници, по този начин и от скамейката с цигарата или близалката, заменила тютюна след байпаса на сърцето.
В съзнанието ми постоянно ще се върти онази полемика с присъединяване на двамата ми огромни футболни любимци Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Големи съперници на терена, противници и като треньори, тези две полубожества разговаряха тъкмо като богове на Олимп. Стояха един до различен като международни първенци по бокс в тежка категория - изчакваха се, поглеждаха се с голям съвместен почит и създаваха една приказна атмосфера, каквато в никакъв случай преди и в никакъв случай по-късно не съм виждал. За мен това беше " Разговорът ". Двама рицари на достойнството, за които думата тежеше повече от контракт. Легенди, които излизаха отвън контурите на футбола и спорта като цяло. Революционери, надарени със характерен разсъдък. Футболни професори без дипломи, само че с опит, знания и всеобщо влияние върху масите. Добри човешки същества. Щастливци, които пръскаха от своето благополучие.
.......
18 май 1994 година. Милан размазва Барселона с 4:0 във финала на Шампионската лига. Кройф, Стоичков, Субисарета, Куман, Гуардиола, Ромарио и излизат в Атина като любимци, само че се стига до една от най-големите изненади в историята, най-малко във връзка с крайния резултат. " Росонерите " имат необикновен състав, само че две години по-рано Барса стъпва за сефте на европейския клубен връх и упованията са да го стори за повторно.
Фиаското като че ли пречупва нещо сред Кройф и Барса. Великият холандец повече не печели нищо с клуба и през 1996 година даже е уволнен. Но даже в онази мрачна гръцка нощ, класата на този талантлив Маестро вибрираше като кратер на вулкан. Всеки губи, всеки рано или късно става за срам и съгласно мен цената на всеки един от нас става ясна не при успехите, а при провалите. Как реагираме на тях, какъв брой ни боли, дали одобряваме загубата като нещо естествено или не можем да си намерим място в кожата си и ни идва да си създадем сепуко.
Ван Бастен: Пеле, Марадона и Кройф са най-великите в историята! Меси в никакъв случай не е бил водач
" Кройф беше мой другар, доста ми лиспва "
Крал Йохан мразеше да губи, само че в държанието му имаше едно елегантно успокоение. Джентълмен до мозъка на костите си, той умееше да стисне ръката на спечелилия, да му се усмихне, да го поздрави и незабавно по-късно да изхвърли сребърния си орден в коша за отпадък, запретвайки ръкави за още по-усилена работа. В търсене на съвършенството.
.......
24 март 2024 година. Изтече доста вода от първия ми спомен за Кройф... Изгледах стотици мачове и в множеството от тях си представях по какъв начин би разсъждавал този талант. Щеше ли да следи непрекъснато топката или защитната линия на съперника, какво го зареждаше за максимата " значимото е да вкараме повече голове от противника " и дали победа с 5:3 не е надалеч по-изтощителна прочувствено от такава с 2:0?
Защо не стопирах да виждам футбол толкоз години и за какво към момента се вълнувам? Отговорът е елементарен - романтиката. Носталгичната романтика, презентирана посредством техника, скорост, гъстота, спортна завист, офанзива и почитание. Към съперниците и към топката. Към трофея, към който се стремиш.
Точно тази красива и неподправена романтика е в сърцевината на футбола, който обичам да виждам. И в моите показа основателят на тази романтика е Йохан Кройф. Той съумя да я развие, да я издигне до още по-големи небеса, трансформирайки футбола в едно напълно професионално и красиво представление. Гладиаторите на арената към този момент бяха надалеч по-скъпоструващи, само че простотата в играта не се загуби. Футболът не се роботизира - Кройф не позволяваше това. И сякаш по подигравка на ориста, когато Играта стартира да сменя образа си като змия с нова кожа, когато пачките не валяха с чували, а с вагони, Крал Йохан стана непотребен и повече не излезе на огромната сцена.
Вече го нямаше в огромните футболни борби, само че аз го виждах на всички места - в играта на Барса при Пеп Гуардиола, в опитите на Стоичков да надъха националите на България с думите " те са най-хубавите в света ", в маниерите на Роналд Куман край тъчлинията, в тоталния футбол на Аякс, в академията Ла Масия, развита по концепция на най-ароматното футболно " лале "...
В своята автобиография Крал Йохан споделя: " За мен футболът е страст. Дори не можех да си показва, че ще изгубвам време да удушавам играта на противника. Исках да се любувам и да се стремя да реализира съвършения футбол. Тогава резултатите идват сами ".
Да издигнеш хубостта в играта на фундамент и да съчетаеш футболния хедонизъм с цялостна витрина от титли, това е върховен пилотаж.
Разпнат в края на футболната си кариера от обичания Аякс (не му възобновяват контракта и той става първенец с Фейенорд месеци след това), разпнат в края на треньорската си кариера от Барса (заради втори следващ сезон без трофей), Йохан Кройф ще участва вечно в съзнанието ми като статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро - голям, разперил ръце над огромния град/свят с пълзящите мравки в него, осветяван в разнообразни светлини.
Стоичков: Кройф ми сподели - " Ако ще бъдеш треньор, в никакъв случай не изтъквай себе си пред играчите "
Камата разяснява много забавни тематики
Аурата на този популярен футболен създател не беше приета обществено от всички, само че даже " неверниците " скрито изпитваха удивление и приятност от изяществото на самия Йохан, както и на неговите тимове. Кройф беше футболният Моцарт, а музиката от неговата вълшебна холандска симфония още гали сетивата на всеки, имал щастието да се допре до нея.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ