Тайната на добрия баланс между кариера и личен живот
Нямам деца и не съм жена. Нямам даже куче, което да разхождам. Повечето от растенията, които владея, са мъртви. Иначе казано, аз нямам някаква „ същинска “ причина да си потегли от работа рано, също така, че желая от време на време ми се прищява да го върша.
Първият началник в кариерата ми, който приемаше това за годна причина за ранно привършване на работния ден, имаше жанр на работа, който доста приличаше на моя - някои дни работи без спиране, от заран до вечер, даже от време на време през уикендите. След това обаче идват моменти, в които равнището му на работливост пада до нулата и той просто не може да се концентрира върху работата. В тези моменти той появяваше на врата на офиса ми и ме питаше дали считам, че можем да освободим целия екип от работа по-рано.
По това време не осъзнавах, че това беше най-истинският образец за „ еластичност “ на работното място, за действителна опция на обичайна скица 9 до 5. Причината за това може би се крие във обстоятелството, че никой не дефинира гъвкавото работно време по този метод. По скоро, хората приказват за баланс сред кариерата и свободното време.
Ползите от положителния баланс сред работата и персоналния живот са необятно известни и научно потвърдени. Човек стартира да спи по-добре и по-рядко да страда от стрес. Казано най-просто, това ви оказва помощ да не ненавиждате работата си.
Въпреки това, методът, по който ние дефинираме и осъществяваме тази „ еластичност “ и този „ баланс “ е извънредно характерен и стеснен. Ние към момента приказваме за по-ранно потегляне от офиса все едно имаме потребност или от някакво опрощение или просто тъй като в мозъка ни се е настанила концепцията, че в случай че не си тръгнем до 5 ще се превърнем в работохолици. Днес единствената причина да свършим работа по-рано е да приберем децата от учебно заведение или да хванем някакъв полет за чужбина. На всичкото от горната страна, ние се хвалим с това, че след работа изключваме телефоните си и не отговаряме на имейли от офиса, все едно това е нещо особено, а не изцяло обикновено за нашето свободно време. Мениджърите сами се потупват по гърба, тъй като видиш ли не били задължавали чиновниците си да им дават отговор на имейли през уикенда. Какво достойнство.
В последна сметка, дали обстановката на работното място през днешния ден е по-добра от тази спрямо преди 10 или 20 години е дълга и необятна тематика, само че епидемията от претоварване и бърнаут демонстрира, че актуалния метод към работата също има недостатъци; че нашата обсебеност с часовниците ни вреди. Макар че общоприетото работно време е значимо за поддържането на някаква конструкция на оперативните действия, методът от вида „ един размер за всички “ е контрапродуктивен.
Според изследване във Англия от предходната година, множеството чиновници работят дейно в границите на 3 часа от времето, което прекарват всеки ден в офиса, до момента в който проучване от тази година на Draugiem Group сподели, че мозъците ни действат най-добре, когато им даваме 20-минутни почивки на всеки час работа.
След това идва и въпросът със стила на работа, който е от централно значение за щастието на чиновниците. Подобно на разликите в метода, по който човек избира да възприема информация(вербално, образно, физически), всички ние имаме желания в работата – някои избират да идват рано и да си потеглят рано, други обичат да имат по-дълги обедни почивки, а трети избират да работят до късно, стига това да им разреши да дойдат последни на работа на идващия ден.
Подходът към работата, несъмнено, е основан на нашите цели – децата, курсовете по йога, креативните прояви, психическото и физическото ни здраве. Приоритетите на всеки един човек са еднообразно значими и в света на бизнеса те би трябвало да получават равностойно внимание, или другояче казано, те би трябвало да бъдат вземани поради при дефинирането на гъвкавото работно време и салдото сред работата и персоналния живот.
Когато открих началник, който не просто разбираше това, само че и го изживяваше, концепцията ми за професионалния ми живот се обърна с краката нагоре, тъй като внезапно имах управител, който ми даваше опцията да си правя работата си по метод, който ще ми разреши да бъда допустимо най-ефективна. Единственото нещо, което той искаше от мен, беше да реша кои са най-важните неща за мен и да схвана по какъв начин да ги уравновесявам с ролята ми в неговия екип.
Аз се възползвах от тази опция и започнах да пиша публикации през нощта или в ранните утринни часове. Идвах в офиса по-късно, тъй като преди този момент ходех на фитнес. По време на празниците работех от къщата на родителите ми, с цел да не пропусна коледната и новогодишната вечеря.
Беше ли шефът ми прекомерно угодлив? Някой биха споделили „ да “, само че аз не съм съгласна. Чрез тази еластичност за първи път съумях да реализира същински баланс сред работата и персоналния живот. Изпълнявах дилемите си чудесно, реализирах задачите си и поддържах страхотни връзки с моите сътрудници. Може би най-важното, в този интервал аз обичах всяка една секунда от работата си.
...............
Бет Касъл за FastCompany.com
Първият началник в кариерата ми, който приемаше това за годна причина за ранно привършване на работния ден, имаше жанр на работа, който доста приличаше на моя - някои дни работи без спиране, от заран до вечер, даже от време на време през уикендите. След това обаче идват моменти, в които равнището му на работливост пада до нулата и той просто не може да се концентрира върху работата. В тези моменти той появяваше на врата на офиса ми и ме питаше дали считам, че можем да освободим целия екип от работа по-рано.
По това време не осъзнавах, че това беше най-истинският образец за „ еластичност “ на работното място, за действителна опция на обичайна скица 9 до 5. Причината за това може би се крие във обстоятелството, че никой не дефинира гъвкавото работно време по този метод. По скоро, хората приказват за баланс сред кариерата и свободното време.
Ползите от положителния баланс сред работата и персоналния живот са необятно известни и научно потвърдени. Човек стартира да спи по-добре и по-рядко да страда от стрес. Казано най-просто, това ви оказва помощ да не ненавиждате работата си.
Въпреки това, методът, по който ние дефинираме и осъществяваме тази „ еластичност “ и този „ баланс “ е извънредно характерен и стеснен. Ние към момента приказваме за по-ранно потегляне от офиса все едно имаме потребност или от някакво опрощение или просто тъй като в мозъка ни се е настанила концепцията, че в случай че не си тръгнем до 5 ще се превърнем в работохолици. Днес единствената причина да свършим работа по-рано е да приберем децата от учебно заведение или да хванем някакъв полет за чужбина. На всичкото от горната страна, ние се хвалим с това, че след работа изключваме телефоните си и не отговаряме на имейли от офиса, все едно това е нещо особено, а не изцяло обикновено за нашето свободно време. Мениджърите сами се потупват по гърба, тъй като видиш ли не били задължавали чиновниците си да им дават отговор на имейли през уикенда. Какво достойнство.
В последна сметка, дали обстановката на работното място през днешния ден е по-добра от тази спрямо преди 10 или 20 години е дълга и необятна тематика, само че епидемията от претоварване и бърнаут демонстрира, че актуалния метод към работата също има недостатъци; че нашата обсебеност с часовниците ни вреди. Макар че общоприетото работно време е значимо за поддържането на някаква конструкция на оперативните действия, методът от вида „ един размер за всички “ е контрапродуктивен.
Според изследване във Англия от предходната година, множеството чиновници работят дейно в границите на 3 часа от времето, което прекарват всеки ден в офиса, до момента в който проучване от тази година на Draugiem Group сподели, че мозъците ни действат най-добре, когато им даваме 20-минутни почивки на всеки час работа.
След това идва и въпросът със стила на работа, който е от централно значение за щастието на чиновниците. Подобно на разликите в метода, по който човек избира да възприема информация(вербално, образно, физически), всички ние имаме желания в работата – някои избират да идват рано и да си потеглят рано, други обичат да имат по-дълги обедни почивки, а трети избират да работят до късно, стига това да им разреши да дойдат последни на работа на идващия ден.
Подходът към работата, несъмнено, е основан на нашите цели – децата, курсовете по йога, креативните прояви, психическото и физическото ни здраве. Приоритетите на всеки един човек са еднообразно значими и в света на бизнеса те би трябвало да получават равностойно внимание, или другояче казано, те би трябвало да бъдат вземани поради при дефинирането на гъвкавото работно време и салдото сред работата и персоналния живот.
Когато открих началник, който не просто разбираше това, само че и го изживяваше, концепцията ми за професионалния ми живот се обърна с краката нагоре, тъй като внезапно имах управител, който ми даваше опцията да си правя работата си по метод, който ще ми разреши да бъда допустимо най-ефективна. Единственото нещо, което той искаше от мен, беше да реша кои са най-важните неща за мен и да схвана по какъв начин да ги уравновесявам с ролята ми в неговия екип.
Аз се възползвах от тази опция и започнах да пиша публикации през нощта или в ранните утринни часове. Идвах в офиса по-късно, тъй като преди този момент ходех на фитнес. По време на празниците работех от къщата на родителите ми, с цел да не пропусна коледната и новогодишната вечеря.
Беше ли шефът ми прекомерно угодлив? Някой биха споделили „ да “, само че аз не съм съгласна. Чрез тази еластичност за първи път съумях да реализира същински баланс сред работата и персоналния живот. Изпълнявах дилемите си чудесно, реализирах задачите си и поддържах страхотни връзки с моите сътрудници. Може би най-важното, в този интервал аз обичах всяка една секунда от работата си.
...............
Бет Касъл за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ