В огледалото на световните промени и катастрофата у нас
Нямам упоритости, а и мъчно е проблемите, които ме занимават, да бъдат систематизирани. Ето някои от тях.
Първото, което ще установявам, не е изключително автентично. През първите 18 години от новия ХХI век в света и у нас настъпиха огромни промени, които не осъзнаваме в точния момент като социално-политическа общественост. За първи път господството на глобализма, основна опасност за развиването на едно свободно човечество, се пропука от вътрешната страна, от недрата на метрополията му Съединени американски щати. Китай се доутвърждава като първа икономическа мощ в света. Русия се приготвя в средата на 20-те години да стане пета по икономическа мощност страна на планетата. Обещаната цялостна победа на мултикултурализма в Европейския съюз се отсрочва - налице са оздравителни белези на възобновление на националния суверенитет в увеличаващ се брой страни членки. Почти обезпечената победа на концепцията за единни Европейски щати отстъпва пред концепцията за Европейски Съюз като обединяване на самостоятелни страни. Безпрепятственото и надменно напредване на НАТО към границите на Руската федерация е сложено под въпрос след осъществения антидържавен прелом в Украйна -
руснаците отхвърлят да отстъпват повече
Формира се нова политика на стопански наказания против Русия, прилагана от ръководещите елити на Вашингтон и Брюксел, политика, която през последните две години претърпя основни трансформации.
На второ място, през новия ХХI в. Европа претърпя събития, заплашили своеобразието на нейния цивилизационен код. Потокът от няколко милиона мигранти от Азия, Африка и Средния изток, с друго етническо и верско съзнание, с образование и нрав, радикално разнообразни от вековните обичаи и завоевания на европейските страни, подложи на голямо тестване, яви се най-значимата заплаха за идентичността на европейската цивилизация след спрения пред Виена боен поход на средновековна Турция за завземане на континента. Вратите на Европа, и това е показателно, бяха отворени за новите "завоеватели " от европейските неолиберали - десни и леви, адепти на идеологията на мултикултурализма. Показателно е още, че през този интервал същите неолиберални кръгове, с управителни позиции в Брюксел, направиха фрапантен опит да разрушат обичайните полезности на европейските нации, да ерозират главната клетка на обществото - фамилията, да внедрят с декрети джендър културата.
На трето място, все по-определено се откроява зависимостта, само че и подчинеността на левите и десните политики в Европейски Съюз от геополитиката. Елитите на европейската десница и левица не престават да работят, само че към този момент засилено, в посока на отстояване ползите на световната олигархия: това се отнася както до Европейската национална партия, по този начин и до Партията на европейските социалисти. Като абсурд, през днешния ден таман Партията на европейските социалисти диктува на членуващите в нея социалистически и социалдемократически обединения да работят за одобряването на модела на глобализма, за ползите на Съединени американски щати в Европа. На друга повърхност това прави от ПЕС, по сходство на ЕНП, краен съперник на политиката, реализирана от Кремъл и Владимир Путин.
Наред с това всяка дясна партия, осмелила се да поддържа контакти с Русия, провеждайки обществено ангажирана политика, бива обявявана за популистка, антиевропейска и извънредно нападателна, пакостна за развиването на Европа. По същата антилогика левите партии, противопоставили се на деструктивния курс, общопризнат от ръководителите на ПЕС, се подлагат на обществено дискредитиране. Най-вече когато проправят нова обнадеждаваща пъртина за актуалното ляво придвижване, реабилитирайки действителните достояния на европейската левица. Или когато откажат да се причислят към антируската реторика и политика. Свидетели сме на дифузия сред категориите "ляво " и "дясно ", водеща до тяхната инфлация. Факт е, че видни европейски социалисти, в това число и български, възприемат американския ултралиберализъм, представляван от някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама и от някогашния държавен секретар Хилъри Клинтън като органична част на международната левица.
Същевременно през първите две десетилетия на ХХI в. се постанова непозната по размерите си
доминация на десните европейски партии
в ущърб на левите европейски партии, които всеобщо губят парламентарни избори, а част от тях се маргинализират. В отличие от ХХ в. десни партии в Европа вземат решение по-пълноценно проблемите на стопанската система и обществената правдивост спрямо редица партии, членуващи в ПЕС. Геополитиката на такива десни партии стратегически наподобява по-перспективна - те намират начини, с цел да опълчват на глобализма националната концепция, тъй че техните страни да са в положение да поддържат взаимноизгодни контакти с всички страни, включително с Руската федерация. Красноречив образец е днешна Унгария с министър председател десния политик Виктор Орбан.
На четвърто място, България при започване на новия век е изправена пред тревожни феномени, някои наследени от предишното столетие, други, засилили се през последните 18 години. Хубаво е, че се реализира прочут растеж на родната стопанска система, въпреки и не на тази, която е обвързвана с производството. Това обаче не анулира истината, че България е пред исторически банкрут, че нейното население през десетилетията на прехода, в течение на тридесетина години, понижа с съвсем една трета, че българският етнос е пред изгубване върху територията на многовековната ни историческа татковина. Че в Европейския съюз сме най-бедната и най-изостанала страна, с най-пагубни процеси във всички сфери на живота.
Лично аз не зная дали има излаз от тази пагубна обстановка. Но в случай че има, тя е в концепцията за национално обединяване на парламентарно показаните партии и на гражданските организации върху няколкото фундаментални казуса, които биха могли да изиграят целебна роля! Стигам до разбиране, че тази цел не е по силите на никоя обособена партия, нито на ГЕРБ, нито на Българска социалистическа партия, нито на Обединените националисти, нито на Движение за права и свободи, нито на тези партии, които следва да бъдат създавани. Известно е, че партиите съществуват, с цел да отстояват другите обществени ползи. Но в този момент, както се вижда, тонът го задава
свръхзадачата да оцелеем като нация и страна!
Затова като си кажем кривиците за печалния процес на прехода, дано потърсим дружно пътя на спасението! Не приканвам за размиване на обществената природа на обособените партийни обединения, за икономисване на рецензия, за някакво си невероятно панибратство. Призовавам обаче да бъдат проявени разсъдък и възприятие на национална отговорност.
Българска социалистическа партия в този подтекст би могла да преценява надалеч по-пълноценно своята политика с горепосочените неподходящи дадености на "българския въпрос ", изключително при търсенето и намирането на излаз за избавление на отечеството. Според мен нашите сънародници чакат сега от Българска социалистическа партия основно реалистични оферти, предложения за възобновяване и възобновяване на националната ни стопанска система (не случайно съчинени, а опиращи се на действителностите, такива каквито са); за подмяна на непроизводителния, само че и паразитен капитал с индустриален капитал; за реализиране на допустим баланс сред националния и мултинационалния корпоративен капитал; за възстановяване на общественото състояние на трудовите хора; за премахване на непоносимите форми на бедността. Няма по какъв начин да се разпределят средства за обществени действия, в случай че България продължи да не създава!
Наложително е Българска социалистическа партия в най-близко време да даде отговори и на обособени, сякаш частични, въпроси. Трудно е да си признаем, само че съгласно мен развитите страни в Европейски Съюз не са заинтригувани от технологическото възобновление на България, защото на тях повече им изнася нашата страна да остане пазар за по-евтините им артикули. Ще се откри ли решение на тази алтернатива и какво ще е? Не ми е ясно по какъв начин ще бъде реанимиран междинният и дребният бизнес в случай, че задгранични хранителни вериги и молове са се настанили у нас трайно, на законови начала? Ще съумее ли Българска социалистическа партия да постави кръст на монокултурното земеделие, наложено от Европейски Съюз? Какви пазари могат да бъдат подсигурени за българските артикули, щом пазарът на Европейски Съюз и в бъдеще ще е в действителност затворен за България и щом обичайните пазари за българската продукция ги изгубихме по време на прехода (търговията с Русия, за какво да се лъжем, ни е неразрешена от Вашингтон, надлежно от Брюксел).
В този проект съответно с кои страни е допустимо да сключим
дълготрайни външнотърговски контракти
и на каква цена? Как и по кое време ще престанем да се държим като протекторат на Съединени американски щати в връзките с Руската федерация?
Какъв ще е приносът на Българска социалистическа партия за нормализиране на връзките с Русия и за възприемането им като народен приоритет? Кои са основанията да се твърди, че бъдещият стопански и финансов донор на нашата страна ще е Китай? Достатъчно безапелационен ли е пакетът от доказателства? Няма ли да е по-полезно, в случай че се учим ефикасно на стопански разцвет от всяка страна, без значение дали е постигнала този разцвет с леви или десни политики? При провеждането на външнополитическия си курс управлението на Българска социалистическа партия по кое време най-накрая ще произнесе магическата дума "Крим "? Кога ще изрази безпокойствие от напредването на НАТО на Изток? Кога ще настои трите американски военни бази да прекратят съществуването си на българска територия?
Но Българска социалистическа партия е и групировка, която е призвана да намира решение на тежки вътрешно етнически и вътрешно обществени въпроси. Толкова ли мъчно е да се проумее, че за България всяко по-нататъшно отсрочване на решаването на "циганския проблем " е бомба без закъснител. Българска социалистическа партия е призвана, дай Боже, съгласно главните политически партии да приготви в съкратени периоди стратегия за трудовата претовареност, образованието и изваждането от гетата на циганското население, което наброява повече от милион и половина. Дълг на Българска социалистическа партия е да предложи и обособена стратегия за Българския Северозапад, най-западналия и бедстващ регион в рамките на Европейски Съюз. И прочие, и прочие
В подобен проект Българска социалистическа партия се нуждае от още по-категорично осмисляне на битието си като национална партия, като партия с народен образ. Една от поуките след краха на развития социализъм е, че за Българска социалистическа партия полезността "интернационализъм " би трябвало да е равностойна на полезността обязаност с ползите на родината, и още, на рода и семейството; че апелът "Пролетарии от всички страни, съединявайте се " не е противодействуващ на отговорностите на пролетариата пред своя народ, пред предишното и сегашното на своята страна. Ако се съблюдаваха "клаузите " на подобен тип симбиоза сред интернационализма и патриотизма/национализма, Българска комунистическа партия нямаше да допусне грубите неточности по отношение на Македония и образуването на македонска нация, изпълнявайки чинно порочното решение на Комунистическия Интернационал. Нямаше да скъса по този начин фрапантно връзките сред България и Югославия през 50-те години, още веднъж под диктата на същия Интернационал. България може би нямаше да взе участие и в "интернационалната " окупация на комунистическа Чехословакия от армиите на Варшавския контракт.
Впрочем в рамката на Европейски Съюз, където опциите за суверенно държание на страна като България не са огромни, ще е належащо да получим поддръжка от страни, които понастоящем поставят старания да се възползват до дъно от своя "остатъчен суверенитет " - Австрия, Унгария, Чехословакия, Словакия, Италия и други В края на краищата и националният пролетариат, националните леви сили могат да имат свои специфики и желания. Един образец. Докато левите сили в Полша заради исторически аргументи се отнасят отрицателно, по-скоро резервирано към Русия, особеност за българския пролетариат, за левите ни обединения, за членовете и електората на Българска социалистическа партия е уважението и привързаността към Русия и съветския народ.
Ако сме откровени, ще ни се наложи
да признаем: левите хора в България се отнасят благожелателно не към всяка дясна партия в Европа, а към тези, които намират начини, с цел да усъвършенстват връзките сред личната страна и Руската федерация! Как българските социалисти да са солидарни със социалистите на Унгария, щом последните излизат на протестни демонстрации след всяка поредна среща на своя министър председател Орбан с съветския президент Путин? Ами няма по какъв начин да стане! Пък и унгарците, които през значителен интервал на техния преход гласоподаваха да ги ръководи социалистическата им партия, се усещат излъгани от днешната политика на тяхната "левица ". Политика, която обслужва силите на глобализма, ратува за мултикултурализъм, за налагане на джендър философията, афишира се за такова настъпление на мигранти в Европа, което унищожава историята и културата, уникалността на нашия континент, базисните му религиозни схващания.
Така че на Българска социалистическа партия занапред ще й е потребно да обяснява, да прецизира действителните индикатори и форми на своята политика като национално виновна партия! Да преценява всеки собствен акт с надвисналата заплаха България да загуби етническите си характерности и образ на унитарна страна. Поне съгласно мен това допуска по-друг вид държание и политическа просвета на Българска социалистическа партия. Поведение, чиито очертания се обрисуваха по-ясно през актуалната 1918 година, и то в изявления на водача на партията. С оглед на тази констатация е неотложно нашата партия да осъществя решителни промени в съдружната си политика, както и да признае, че за сбъркания преход са отговорни всички настоящи партии и сдружения след 1989 година Че в политиката може да се живее освен на ръба на борбата, само че и върху полето на договарянията и договарянията, когато става дума за оцеляването на нашия народ, на България!
Първото, което ще установявам, не е изключително автентично. През първите 18 години от новия ХХI век в света и у нас настъпиха огромни промени, които не осъзнаваме в точния момент като социално-политическа общественост. За първи път господството на глобализма, основна опасност за развиването на едно свободно човечество, се пропука от вътрешната страна, от недрата на метрополията му Съединени американски щати. Китай се доутвърждава като първа икономическа мощ в света. Русия се приготвя в средата на 20-те години да стане пета по икономическа мощност страна на планетата. Обещаната цялостна победа на мултикултурализма в Европейския съюз се отсрочва - налице са оздравителни белези на възобновление на националния суверенитет в увеличаващ се брой страни членки. Почти обезпечената победа на концепцията за единни Европейски щати отстъпва пред концепцията за Европейски Съюз като обединяване на самостоятелни страни. Безпрепятственото и надменно напредване на НАТО към границите на Руската федерация е сложено под въпрос след осъществения антидържавен прелом в Украйна -
руснаците отхвърлят да отстъпват повече
Формира се нова политика на стопански наказания против Русия, прилагана от ръководещите елити на Вашингтон и Брюксел, политика, която през последните две години претърпя основни трансформации.
На второ място, през новия ХХI в. Европа претърпя събития, заплашили своеобразието на нейния цивилизационен код. Потокът от няколко милиона мигранти от Азия, Африка и Средния изток, с друго етническо и верско съзнание, с образование и нрав, радикално разнообразни от вековните обичаи и завоевания на европейските страни, подложи на голямо тестване, яви се най-значимата заплаха за идентичността на европейската цивилизация след спрения пред Виена боен поход на средновековна Турция за завземане на континента. Вратите на Европа, и това е показателно, бяха отворени за новите "завоеватели " от европейските неолиберали - десни и леви, адепти на идеологията на мултикултурализма. Показателно е още, че през този интервал същите неолиберални кръгове, с управителни позиции в Брюксел, направиха фрапантен опит да разрушат обичайните полезности на европейските нации, да ерозират главната клетка на обществото - фамилията, да внедрят с декрети джендър културата.
На трето място, все по-определено се откроява зависимостта, само че и подчинеността на левите и десните политики в Европейски Съюз от геополитиката. Елитите на европейската десница и левица не престават да работят, само че към този момент засилено, в посока на отстояване ползите на световната олигархия: това се отнася както до Европейската национална партия, по този начин и до Партията на европейските социалисти. Като абсурд, през днешния ден таман Партията на европейските социалисти диктува на членуващите в нея социалистически и социалдемократически обединения да работят за одобряването на модела на глобализма, за ползите на Съединени американски щати в Европа. На друга повърхност това прави от ПЕС, по сходство на ЕНП, краен съперник на политиката, реализирана от Кремъл и Владимир Путин.
Наред с това всяка дясна партия, осмелила се да поддържа контакти с Русия, провеждайки обществено ангажирана политика, бива обявявана за популистка, антиевропейска и извънредно нападателна, пакостна за развиването на Европа. По същата антилогика левите партии, противопоставили се на деструктивния курс, общопризнат от ръководителите на ПЕС, се подлагат на обществено дискредитиране. Най-вече когато проправят нова обнадеждаваща пъртина за актуалното ляво придвижване, реабилитирайки действителните достояния на европейската левица. Или когато откажат да се причислят към антируската реторика и политика. Свидетели сме на дифузия сред категориите "ляво " и "дясно ", водеща до тяхната инфлация. Факт е, че видни европейски социалисти, в това число и български, възприемат американския ултралиберализъм, представляван от някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама и от някогашния държавен секретар Хилъри Клинтън като органична част на международната левица.
Същевременно през първите две десетилетия на ХХI в. се постанова непозната по размерите си
доминация на десните европейски партии
в ущърб на левите европейски партии, които всеобщо губят парламентарни избори, а част от тях се маргинализират. В отличие от ХХ в. десни партии в Европа вземат решение по-пълноценно проблемите на стопанската система и обществената правдивост спрямо редица партии, членуващи в ПЕС. Геополитиката на такива десни партии стратегически наподобява по-перспективна - те намират начини, с цел да опълчват на глобализма националната концепция, тъй че техните страни да са в положение да поддържат взаимноизгодни контакти с всички страни, включително с Руската федерация. Красноречив образец е днешна Унгария с министър председател десния политик Виктор Орбан.
На четвърто място, България при започване на новия век е изправена пред тревожни феномени, някои наследени от предишното столетие, други, засилили се през последните 18 години. Хубаво е, че се реализира прочут растеж на родната стопанска система, въпреки и не на тази, която е обвързвана с производството. Това обаче не анулира истината, че България е пред исторически банкрут, че нейното население през десетилетията на прехода, в течение на тридесетина години, понижа с съвсем една трета, че българският етнос е пред изгубване върху територията на многовековната ни историческа татковина. Че в Европейския съюз сме най-бедната и най-изостанала страна, с най-пагубни процеси във всички сфери на живота.
Лично аз не зная дали има излаз от тази пагубна обстановка. Но в случай че има, тя е в концепцията за национално обединяване на парламентарно показаните партии и на гражданските организации върху няколкото фундаментални казуса, които биха могли да изиграят целебна роля! Стигам до разбиране, че тази цел не е по силите на никоя обособена партия, нито на ГЕРБ, нито на Българска социалистическа партия, нито на Обединените националисти, нито на Движение за права и свободи, нито на тези партии, които следва да бъдат създавани. Известно е, че партиите съществуват, с цел да отстояват другите обществени ползи. Но в този момент, както се вижда, тонът го задава
свръхзадачата да оцелеем като нация и страна!
Затова като си кажем кривиците за печалния процес на прехода, дано потърсим дружно пътя на спасението! Не приканвам за размиване на обществената природа на обособените партийни обединения, за икономисване на рецензия, за някакво си невероятно панибратство. Призовавам обаче да бъдат проявени разсъдък и възприятие на национална отговорност.
Българска социалистическа партия в този подтекст би могла да преценява надалеч по-пълноценно своята политика с горепосочените неподходящи дадености на "българския въпрос ", изключително при търсенето и намирането на излаз за избавление на отечеството. Според мен нашите сънародници чакат сега от Българска социалистическа партия основно реалистични оферти, предложения за възобновяване и възобновяване на националната ни стопанска система (не случайно съчинени, а опиращи се на действителностите, такива каквито са); за подмяна на непроизводителния, само че и паразитен капитал с индустриален капитал; за реализиране на допустим баланс сред националния и мултинационалния корпоративен капитал; за възстановяване на общественото състояние на трудовите хора; за премахване на непоносимите форми на бедността. Няма по какъв начин да се разпределят средства за обществени действия, в случай че България продължи да не създава!
Наложително е Българска социалистическа партия в най-близко време да даде отговори и на обособени, сякаш частични, въпроси. Трудно е да си признаем, само че съгласно мен развитите страни в Европейски Съюз не са заинтригувани от технологическото възобновление на България, защото на тях повече им изнася нашата страна да остане пазар за по-евтините им артикули. Ще се откри ли решение на тази алтернатива и какво ще е? Не ми е ясно по какъв начин ще бъде реанимиран междинният и дребният бизнес в случай, че задгранични хранителни вериги и молове са се настанили у нас трайно, на законови начала? Ще съумее ли Българска социалистическа партия да постави кръст на монокултурното земеделие, наложено от Европейски Съюз? Какви пазари могат да бъдат подсигурени за българските артикули, щом пазарът на Европейски Съюз и в бъдеще ще е в действителност затворен за България и щом обичайните пазари за българската продукция ги изгубихме по време на прехода (търговията с Русия, за какво да се лъжем, ни е неразрешена от Вашингтон, надлежно от Брюксел).
В този проект съответно с кои страни е допустимо да сключим
дълготрайни външнотърговски контракти
и на каква цена? Как и по кое време ще престанем да се държим като протекторат на Съединени американски щати в връзките с Руската федерация?
Какъв ще е приносът на Българска социалистическа партия за нормализиране на връзките с Русия и за възприемането им като народен приоритет? Кои са основанията да се твърди, че бъдещият стопански и финансов донор на нашата страна ще е Китай? Достатъчно безапелационен ли е пакетът от доказателства? Няма ли да е по-полезно, в случай че се учим ефикасно на стопански разцвет от всяка страна, без значение дали е постигнала този разцвет с леви или десни политики? При провеждането на външнополитическия си курс управлението на Българска социалистическа партия по кое време най-накрая ще произнесе магическата дума "Крим "? Кога ще изрази безпокойствие от напредването на НАТО на Изток? Кога ще настои трите американски военни бази да прекратят съществуването си на българска територия?
Но Българска социалистическа партия е и групировка, която е призвана да намира решение на тежки вътрешно етнически и вътрешно обществени въпроси. Толкова ли мъчно е да се проумее, че за България всяко по-нататъшно отсрочване на решаването на "циганския проблем " е бомба без закъснител. Българска социалистическа партия е призвана, дай Боже, съгласно главните политически партии да приготви в съкратени периоди стратегия за трудовата претовареност, образованието и изваждането от гетата на циганското население, което наброява повече от милион и половина. Дълг на Българска социалистическа партия е да предложи и обособена стратегия за Българския Северозапад, най-западналия и бедстващ регион в рамките на Европейски Съюз. И прочие, и прочие
В подобен проект Българска социалистическа партия се нуждае от още по-категорично осмисляне на битието си като национална партия, като партия с народен образ. Една от поуките след краха на развития социализъм е, че за Българска социалистическа партия полезността "интернационализъм " би трябвало да е равностойна на полезността обязаност с ползите на родината, и още, на рода и семейството; че апелът "Пролетарии от всички страни, съединявайте се " не е противодействуващ на отговорностите на пролетариата пред своя народ, пред предишното и сегашното на своята страна. Ако се съблюдаваха "клаузите " на подобен тип симбиоза сред интернационализма и патриотизма/национализма, Българска комунистическа партия нямаше да допусне грубите неточности по отношение на Македония и образуването на македонска нация, изпълнявайки чинно порочното решение на Комунистическия Интернационал. Нямаше да скъса по този начин фрапантно връзките сред България и Югославия през 50-те години, още веднъж под диктата на същия Интернационал. България може би нямаше да взе участие и в "интернационалната " окупация на комунистическа Чехословакия от армиите на Варшавския контракт.
Впрочем в рамката на Европейски Съюз, където опциите за суверенно държание на страна като България не са огромни, ще е належащо да получим поддръжка от страни, които понастоящем поставят старания да се възползват до дъно от своя "остатъчен суверенитет " - Австрия, Унгария, Чехословакия, Словакия, Италия и други В края на краищата и националният пролетариат, националните леви сили могат да имат свои специфики и желания. Един образец. Докато левите сили в Полша заради исторически аргументи се отнасят отрицателно, по-скоро резервирано към Русия, особеност за българския пролетариат, за левите ни обединения, за членовете и електората на Българска социалистическа партия е уважението и привързаността към Русия и съветския народ.
Ако сме откровени, ще ни се наложи
да признаем: левите хора в България се отнасят благожелателно не към всяка дясна партия в Европа, а към тези, които намират начини, с цел да усъвършенстват връзките сред личната страна и Руската федерация! Как българските социалисти да са солидарни със социалистите на Унгария, щом последните излизат на протестни демонстрации след всяка поредна среща на своя министър председател Орбан с съветския президент Путин? Ами няма по какъв начин да стане! Пък и унгарците, които през значителен интервал на техния преход гласоподаваха да ги ръководи социалистическата им партия, се усещат излъгани от днешната политика на тяхната "левица ". Политика, която обслужва силите на глобализма, ратува за мултикултурализъм, за налагане на джендър философията, афишира се за такова настъпление на мигранти в Европа, което унищожава историята и културата, уникалността на нашия континент, базисните му религиозни схващания.
Така че на Българска социалистическа партия занапред ще й е потребно да обяснява, да прецизира действителните индикатори и форми на своята политика като национално виновна партия! Да преценява всеки собствен акт с надвисналата заплаха България да загуби етническите си характерности и образ на унитарна страна. Поне съгласно мен това допуска по-друг вид държание и политическа просвета на Българска социалистическа партия. Поведение, чиито очертания се обрисуваха по-ясно през актуалната 1918 година, и то в изявления на водача на партията. С оглед на тази констатация е неотложно нашата партия да осъществя решителни промени в съдружната си политика, както и да признае, че за сбъркания преход са отговорни всички настоящи партии и сдружения след 1989 година Че в политиката може да се живее освен на ръба на борбата, само че и върху полето на договарянията и договарянията, когато става дума за оцеляването на нашия народ, на България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ