Нямах никакви намерения да се изказвам по повод на събитията

...
Нямах никакви намерения да се изказвам по повод на събитията
Коментари Харесай

Ще си докараме ли гражданска война?

Нямах никакви планове да се изричам във връзка на събитията във Войводиново, тъй като надали някой би ме схванал в изискванията на последна възбуденост. Още преди близо 20 години написах, че в случай че продължаваме да се отнасяме с ромите единствено като източник на купени гласове и отхвърляме всяка опция да станат постоянни жители, доста скоро можем да се окажем към български вид на „ Черните пантери ” в Съединени американски щати през 60-те и 70-те години на предишния век. Младите роми към този момент говореха за своите права, за подтисничество от страна на българите, започваха да се провеждат.

Днес те към този момент приказват за „ война с българите “. От наша страна евродепутатът Ангел Джамбазки намерено зовеше да се готвим за война. И дочака. Населението е обхванато от обективен яд и упорства за сурови ограничения. Генерал Шивиков поведе командосите на „ кротичък митинг ” във Войводиново. Министърът на защитата стъпи тежко по улиците на циганското гето. И пое огромни отговорности. Най-видните учени застанаха с писмо до премиера зад безапелационните решения на министъра. Зад същия министър, който наскоро упрекваха в отстъпчивост по македонския въпрос. Медиите разпалиха огъня на антициганските настроения. Поне при започване на тази рецесия гласът на благоразумието не можеше да се чуе. Къде ти в тази конюнктура някой би се вслушал в напомнянето да сме резервирани към изхвърлянията на политиците, изключително на тези, които бяха изгубили публичната си поддръжка за идните евроизбори. Представям си пък на какъв огън ще бъда подложен от анонимниците в обществените мрежи! И доста от самите роми няма да ми повярват, иска ми се присмеят. Ставал съм и аз жертва на цигански обири и очевидец на безразличието им към правата и живота на другите. Знам им характера.

Затова одобрих наивно поканата на една телевизия за обширен диалог за интернационалното състояние през настъпилата година. Но бях нападнат още първоначално с въпроса, който е заглавие в един известен седмичник „ Ще стане ли Войводиново втора Катуница? “ И се започна…

Подкрепям всевъзможни строги ограничения и санкции за нарушителите. Подкрепям всевъзможни дейности против противозаконното заселване, като не забравяме, че тук не е Газа. Подкрепям всевъзможен опит да се реши циганския проблем в България даже с цената на необикновени и радикални решения. Бих подкрепил евентуално и програмата на министър Каракачанов, в случай че се срещна с нея. Не поддържам медийното равнодушие. Хуманността не е отживялост. Нито е непозната на българския темперамент.

Не съм никакъв либерал. Не членувам в неправителствени организации. Ръководя се от личните си разбирания за това кое е положително и заслужено. За мен, за фамилиите ни, за народа ни, за България. Ето за какво изрично съм срещу да разпалваме война в нашите редици, поддавайки се на фалцетния национализъм на хора, жадни за власт. Не им имам вяра, като ги виждам по малкия екран. Ще се бият в гърдите единствено до изборите. Не, те няма да избият или изгонят ромите. Циганите им трябват с цел да купуват на безценица гласовете им за изборите. И тъкмо за това не са заинтересувани от тяхното просвещение. Дано събитията във Войводиново дадат подтик на рационално и всеобхватно решение на циганския проблем. А това значи да приемем, че измежду ромите има мнозина, които желаят и да учат, и да се трудят и да бъдат честни жители.

Разказвал съм и преди за историята на Николета. В село Равадиново, Бургаско, една ученичка от десети клас по време на ваканцията си напълно сама, гратис и непринудено провежда цялостен клас с млади циганчета, които учи да четат, пишат и считат. Директорката на локалното учебно заведение им отстъпва стая за лятото. Децата идват на уроците напълно непринудено, с готовност. На някои и майките пожелават да идват на уроците. И децата, и майките споделят на младата си учителка „ госпожата ”. Разпусна ги през септември. Ето какъв брой незаслужено е да се твърди, че циганчетата нямали никакво предпочитание да се учат.

Не съм добряк, знам какъв брой е мъчно. Но ще става все по-трудно, в случай че сложим непреодолими граници сред българските жители и циганското малцинство. Започне ли войната, връщане обратно няма.

А за какво не запитаме политиците, изключително тези, които „ гъделичкат “ патриотичните настроения, какво плануват в своите стратегии за решаването на циганския проблем? И за какво като дойдат на власт, си трансферират като „ парещ картоф “ тази неприятна тематика? Не е ли това същинският национализъм – да защитиш своите жители с цената на строги ограничения, въвеждане на ред и правда, без да губиш човешкото си лице?

Ако мислите, че политиците са подготвени да минат през всичко и да възпламенят даже домовете ни, с цел да се домогнат до властта, помислете дали и в този момент не сме изправени тъкмо пред такива дейности?

Българи юнаци


Ако вярно съм схванал, стачкуващите в Брюксел български превозвачи са спечелили триумф в Брюксел и ще си спестят валутата. Сега ще си спят в кабините, ще ядат сандвичи и ще си вървят вкъщи понякога.

Питам се какво би станало, в случай че брюкселските служители се сетят и изискат и командированите в чужбина български публицисти, чиновници, дипломати, дребни предприемачи да не спят в най-евтините хотели, да се хранят по три път дневно в прилични заведения за хранене, да не си носят сандвичи и ракия от вкъщи, да си сипват бензин в бензиностанциите и така нататък Каква стачка ще им спретнем тогава! Начело с целия парламент и държавно управление! Българи-юнаци!
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР