„Няма значение дали се биеш в малка зала или пред

„ Няма значение дали се биеш в дребна зала или пред препълнените трибуни на голям стадион. От Англия до Саудитска Арабия – всички пеят с цялостно гърло „ Sweet Caroline “. Сред най-разпознаваемите песни в бокса “, твърди международният първенец в тежка категория Антъни Джошуа.

Миналата година Ей Джей накара притежателите на ресторант в Ню Йорк да усилят на макс парчето във връзка рождения ден на собствен непосредствен другар.

Но за какво „ Сладката Карълайн “, ария от 1969, се е трансформирала в подобен цялостен шлагер в бокса?
Първо би трябвало да уточним нещо – това е химнът на огромните борби. Мелодията на зрелищните и чакани мачове, на популярните победи, които ще помним дълго. Не инцидентно кавърите се извършват от артисти вид Франк Синатра, Роби Уилямс и други представители на тежката артилерия. Мелодията се е трансформирала в синоним на нещо хубаво. На тези незаменими мигове сред татко и наследник, които оставят отпечатък във времето и нищо на света не може да ги изтрие. „ Преди години я чух за първи път и нещо в мен трепна. Когато тръгнат първите секунди… няма по какъв начин да не подвигна публиката на крайници с нея. Това е нещо велико! Реакциите постоянно са положителни – дребни и огромни пеят с цялостни гърла “, споделя именитият диктор Майкъл Бъфър (б.р. на заглавната снимка).
Кара те да настръхнеш по време на кулминационната точка.

„ Сладката Карълайн “ минути преди началото на основно събитие за вечерта – класика. Малко неща могат да ентусиазират в допълнение фена в подобен миг.

Песента стартира да се пуска на професионални галавечери всеобщо от началото на века. Феновете я обикват незабавно, промоутърите Един Хърн и Франк Уорън я издигат в фетиш. Дори стартира да се възприема, че щом водещият на бойната вечер е пуснал „ Sweet Caroline “ – състезателите напълно скоро ще излязат на кръга.

Така подсъзнателно основава вълна от позитивизъм по трибуните.

Те стартират да пляскат, тъй като най-накрая ще видят героите си в деяние. Наелектризираните зали стават от ден на ден и повече, а новият химн на бокса се популяризира по цялото земно кълбо.
„ Моментът, в който я пуснат, е емблематичен. Тогава политат пеперудите в стомасите на хората “, смее се промоутърът Еди Хърн. „ По това време постоянно съм зад кулисите и слушам тълпата – чувствам вибрациите в залата. Стените треперят, толкоз е шумно! Понякога се депозирам леко, с цел да видя щастливите физиономии на хората. След това отивам към двете съблекални, където стените също треперят… като че ли двамата гладиатори са подготвени за борба. Всички знаят, че времето е пристигнало. Превключват на различен режим и излизат пред екзалтираната аудитория. “
След тези разкази от първо лице изниква въпросът – Струва ли си да се провеждат боксови гали без аудитория?

А страстта от дълго време е отвън рамките на този спорт. Един от състезателите на UFC Дарън Тил излиза на песента. Роденият в Ливърпул ММА войник се радва на мелодията, а бейзболният Бостън Ред Сокс я пуска на стадиона си от 1997 година насам. В Съединени американски щати е химн и на няколко колежански отбори в американския футбол.

Популярността във Англия е голяма – стадионите на футболните Арсенал и Оксфорд Юнайтед кънтят със „ Sweet Caroline “ след последния съдийски сигнал на извоюван мач.

Песента на победата…