Важна новина за всички българи, които имат кредити!
" Няма видимост лихвите по заемите нито да се усилват, нито да се понижават значително в идващите няколко месеца. Изглежда те да бъдат относително непрекъснати. " Това изясни пред Нова в Брюксел банкерът и ръководител на Асоциацията на банките Петър Андронов.
Според него, има доста интернационалните фактори, поради които Европейската централна банка избира да изчака преди да дефинира придвижването на лихвите към понижение или нарастване. Например: какво ще се случи с излизането на Англия от Европейския съюз, по какъв начин ще минат евроизборите и по какъв начин ще се развият комерсиалните войни в района. " Ако стопанската система на Европа пострада от всички тези събития, явно на нея би трябвало да и се помогне и лихвите не могат да се покачват. Ако събитията обаче не са чак толкоз травматични за европейската стопанска система и тя остане жилава, устойчива и пораства, има здравословна инфлация до към 2% - тогава Европейската централна банка евентуално ще реши, че би трябвало да качва лихвите. Но всичко това е въпрос на изчакване ", разяснява още Андронов.
Хората не би трябвало да се въздействат от процедурата по участие в Еврозоната, с цел да вземат решение дали да теглят дълготраен заем в лв. или в евро, изясни ръководителят на банковата асоциация. " Най-здравото предписание е да теглите заем във валутата, в която е приходът ви, да не излизате на валутен риск. Ако в миналото станем членове на Еврозоната, левовите заеми ще станат еврови. Заплатите в лв. също ще станат в евро. Да се избират заеми във валута, която е друга от валутата на приходите, в никакъв случай не е добра тактика дълготрайно. "
Нямало да има внезапно повишаване на цените незабавно след влизането ни в Еврозоната, посочи Петър Андронов. " Инфлацията, която непосредствено е регистрирана от приемането на която и да е страна в Еврозоната, е била незначителна, демонстрира го и статистиката, изключително при последните членки. Например, доста по-голяма инфлация е регистрирана в България неотдавна поради повишаването на горивата. Там сме стигали до % и повече влияние върху инфлацията. " Влиянието на еврото върху цените нямало да е еднообразно върху стоките и услугите, нито в другите сектори.
Другата инфлация обаче, която идва поради разликата в приходите и цените у нас и в страните от Еврозоната, е неизбежна. " Това е инфлация от по този начин наречената конвергенция, която всяка страна претърпява в доближаването си до Еврозоната. Тя е обвързвана с това, че приходите на хората, респективно цените на стоките и услугите, се доближават дълготрайно към междинните за Европейския съюз. У нас това е много дълготрайно, този развой надалеч не е завършил. Ние и без Еврозоната ще си имаме инфлацията на догонване на междинните равнища в Еврозоната и на заплатите, и на цените ", изясни Петър Андронов.
В момента не престават стрес тестванията и прегледът на качеството на активите на банките. Те би трябвало да приключат до края на юни и, съгласно шефа на банковата асоциация, няма да се усетят от потребителите, тъй като директно не засягат банковите артикули и услуги, които те употребяват.
Стрес тестванията на шест български банки бяха оповестени в края на предходната година. Идеята им е да ревизират какъв брой са качествени активите на финансовите институции и да потвърдят пред Европейската централна банка, че България " заслужава " да влезе в " чакалнята " преди Еврозоната.
Няколко пъти министър председателят и финансовият министър сътвориха очакване България да влезе в " чакалнята " през юли. А в Еврозоната – най-рано през 2022-ра.
Освен ръководител на Асоциацията на банките, Петър Андронов ръководи и третата по пазарен дял банка у нас. Според нейните данни, цифровото банкиране става все по-предпочитано в Западна Европа. Например, в Белгия всеки втори човек, който употребява услугите на банка, не е влизал в клон за последните два месеца, тъй като е употребил онлайн услуги. А всеки трети е пропуснал да се реди на гише за цяла година.
У нас, съгласно Андронов, в последните няколко години навлизането на заплащането с мобилни и цифрови канали се усилва с десетки проценти средногодишно. До края на 2019-та в България се чака да навлязат и нови софтуерни артикули в банкирането – да вземем за пример, пръстен за безконтактно разплащане, сходен на безконтактните банкови карти – до избрана сума заплащането с него няма да изисква ПИН код.
Според него, има доста интернационалните фактори, поради които Европейската централна банка избира да изчака преди да дефинира придвижването на лихвите към понижение или нарастване. Например: какво ще се случи с излизането на Англия от Европейския съюз, по какъв начин ще минат евроизборите и по какъв начин ще се развият комерсиалните войни в района. " Ако стопанската система на Европа пострада от всички тези събития, явно на нея би трябвало да и се помогне и лихвите не могат да се покачват. Ако събитията обаче не са чак толкоз травматични за европейската стопанска система и тя остане жилава, устойчива и пораства, има здравословна инфлация до към 2% - тогава Европейската централна банка евентуално ще реши, че би трябвало да качва лихвите. Но всичко това е въпрос на изчакване ", разяснява още Андронов.
Хората не би трябвало да се въздействат от процедурата по участие в Еврозоната, с цел да вземат решение дали да теглят дълготраен заем в лв. или в евро, изясни ръководителят на банковата асоциация. " Най-здравото предписание е да теглите заем във валутата, в която е приходът ви, да не излизате на валутен риск. Ако в миналото станем членове на Еврозоната, левовите заеми ще станат еврови. Заплатите в лв. също ще станат в евро. Да се избират заеми във валута, която е друга от валутата на приходите, в никакъв случай не е добра тактика дълготрайно. "
Нямало да има внезапно повишаване на цените незабавно след влизането ни в Еврозоната, посочи Петър Андронов. " Инфлацията, която непосредствено е регистрирана от приемането на която и да е страна в Еврозоната, е била незначителна, демонстрира го и статистиката, изключително при последните членки. Например, доста по-голяма инфлация е регистрирана в България неотдавна поради повишаването на горивата. Там сме стигали до % и повече влияние върху инфлацията. " Влиянието на еврото върху цените нямало да е еднообразно върху стоките и услугите, нито в другите сектори.
Другата инфлация обаче, която идва поради разликата в приходите и цените у нас и в страните от Еврозоната, е неизбежна. " Това е инфлация от по този начин наречената конвергенция, която всяка страна претърпява в доближаването си до Еврозоната. Тя е обвързвана с това, че приходите на хората, респективно цените на стоките и услугите, се доближават дълготрайно към междинните за Европейския съюз. У нас това е много дълготрайно, този развой надалеч не е завършил. Ние и без Еврозоната ще си имаме инфлацията на догонване на междинните равнища в Еврозоната и на заплатите, и на цените ", изясни Петър Андронов.
В момента не престават стрес тестванията и прегледът на качеството на активите на банките. Те би трябвало да приключат до края на юни и, съгласно шефа на банковата асоциация, няма да се усетят от потребителите, тъй като директно не засягат банковите артикули и услуги, които те употребяват.
Стрес тестванията на шест български банки бяха оповестени в края на предходната година. Идеята им е да ревизират какъв брой са качествени активите на финансовите институции и да потвърдят пред Европейската централна банка, че България " заслужава " да влезе в " чакалнята " преди Еврозоната.
Няколко пъти министър председателят и финансовият министър сътвориха очакване България да влезе в " чакалнята " през юли. А в Еврозоната – най-рано през 2022-ра.
Освен ръководител на Асоциацията на банките, Петър Андронов ръководи и третата по пазарен дял банка у нас. Според нейните данни, цифровото банкиране става все по-предпочитано в Западна Европа. Например, в Белгия всеки втори човек, който употребява услугите на банка, не е влизал в клон за последните два месеца, тъй като е употребил онлайн услуги. А всеки трети е пропуснал да се реди на гише за цяла година.
У нас, съгласно Андронов, в последните няколко години навлизането на заплащането с мобилни и цифрови канали се усилва с десетки проценти средногодишно. До края на 2019-та в България се чака да навлязат и нови софтуерни артикули в банкирането – да вземем за пример, пръстен за безконтактно разплащане, сходен на безконтактните банкови карти – до избрана сума заплащането с него няма да изисква ПИН код.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ