Здравният министър отсече: Няма как болницата в Радунци да лекува пациенти след КОВИД
Няма опция да се възобнови и там да се лекуват пациенти след прекаран ковид. Накратко по този начин може да се заключи мнението на здравния министър доктор Стойчо Кацаров в отговор на въпрос, заложен му от депутата Стела Николова (Демократична България).
Близо до село Радунци, община Мъглиж се намира постройката на болница за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни болести, която в най-хубавите ѝ времена е била със 700 кревати. Цар Борис III е дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади за нейната прехрана.
Справка, направена от в Имотния указател, не откри някогашният санаториум да е имал гори. За сметка на това обаче се оказа, че е бил огромен притежател на застроени парцели, включително голям брой жилища в селата Дъбово и Радунци.
Нека се върнем обаче към питането на народния представител.
„ Изоставената постройка с здравна документи и медицински консумативи са оставени без защита. В момента за запазване на постройката се грижи гражданин на селото. Дружеството, което е стопанисвало парцела, е в разпродажба, само че явно ликвидаторът не си извършва отговорностите “, сочи Николова.
Затова тя пита не е ли разумно тази постройка да бъде непокътната като рехабилитационен център, защото е била преди време най-големият санаториум на Балканския полуостров. И още – не е ли належащо да бъде непокътнат и възобновен този санаториум откакто толкоз хора, преболедували Ковид-19, имат потребност от в допълнение лекуване.
В отговор министър Кацаров сочи, че в лечебните заведения за дълготрайно лекуване и рехабилитация, каквато е била тази в Радунци, се хоспитализират пациенти постоянно с тежки хронични болести и увреждания за продължение на лекуването след острата фаза на болестта, осъществено в лечебните заведения за интензивно лекуване. Също по този начин и на пациенти, нуждаещи се от лекуване с методите на физикалната и рехабилитационната медицина отвън интервалите на интензивно и дълготрайно лекуване.
Според него възобновяване на активност на болница за дълготрайно лекуване и рехабилитация не следва да се обвързва с наблюдаване и лекуване на заболявания/състояния след възпаление с коронавирусна зараза. Причината е, че те биха претендирали диагностично-лечебни действия в лечебни заведения за интензивно лекуване според от стадия, развиването, тежестта и остротата па болестта, в това число при нужда използване па ресусцитация (обдишване – б.р.) и незабавни животоспасяващи ограничения с наличните човешки и инструментални запаси в тези лечебни заведения.
Д-р Кацаров изяснява още, че с цел да се възвърне активността ѝ, тази болница би трябвало да дава отговор на условията на Закона за лечебните заведения и актовете по неговото приложение. Тя би трябвало да реализира активността си в сходство с одобрените медицински стандарти, да разполага с медицински експерти на главен трудов контракт, изправна здравна инсталация и техника на територията си, да обезпечава непрестанно 24-часово осъществяване на лечебната активност по медицински специалности според издаденото позволение за реализиране на лечебна активност.
Дългата ѝ абревиатура СБДПЛПФЗР значи „ Специализирана болница за долекуване и дълготрайно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести и рехабилитация- Радунци ". Тя е еднолична благосъстоятелност на страната в лицето на здравното министерство. Обявена е в разпродажба през 2016 година.
„ Сред аргументите, довели до взимане на решение за разпродажба, са откритата отрицателна наклонност за отчитане на негативен финансов резултат през няколко предишни години, съществуване на негативен личен капитал, огромен размер на насъбраната загуба и просрочените отговорности, влошени медико-статистически индикатори “, сочи още министърът.
Той добавя, че по сигнал на Министерство на здравеопазването е формирано досъдебно произвеждане в Главна дирекция „ Национална полиция “ точно поради производството по разпродажба на това сдружение.
Какво обаче е имал санаториумът?
Краткият отговор е изобилно недвижимо имущество, което е пропиляно. Имотната му партида – в скъсен вид, представлява към 245 страници.
Сградата на болничното заведение, предопределена за здравно заведение, е с повърхност 4167 дка. Централният ѝ корпус е 4-етажна сграда с разгъната застроена повърхност 15 220 кв. м. Общата повърхност на парцела е 58,048 дка. Според данните в Имотния указател тя не е в землището на Радунци, а на Дъбово.
Това обаче е нищо, спрямо останалата недвижима благосъстоятелност, притежавана от болничното заведение.
За жал Имотният указател поддържа информация за собствеността на лечебното заведение едвам от 2006 година
В интервала до 2011 година, нотариус Павлов е издал констативни актове по документи за 173 парцела – като се стартира от жилища, изби, ателиета, магазини и се стигне до административни здания, бивше учебно заведение, детски ясли и детска градина, някогашен хотел.
На процедура с една поръчка не може да се получи достъп до имотната партида на болничното заведение, защото е голяма по размер. Трябва да бъде разграничена на къси интервали от време.
Въпросните парцели във времето от 2006-та година насам са били обект на какво ли не – от възбрани, през изтриване на възбрани, през отчасти изтриване на възбрани, до сделки. Продажбите са осъществени от правосъдни реализатори и от самото сдружение. Част от недвижимата благосъстоятелност си е към момента в капитала на едноличната държавна компания.
Възбрани са налагани както от физически лица – евентуално някогашни служащи, на които сдружението е дължало неплатени хонорари, от структури като Национална агенция за приходите и община Мъглиж, от юридически, към които е държавното сдружение е имало просрочени отговорности като ЕВН, „ Хигия “, „ Мевида “, „ Брадърс Комерс “.
Най-странно е, че възбрани върху негови парцели са налагани даже от Инспекцията по труда. Последно, през юни месец тази година, самата постройка на ликвидиращото се лечебно заведение е възбранена от Районния съд в Казанлък. Съдът е поставил ръка и върху парцел „ Детски ясли и градина “ в Дъбово, които са благосъстоятелност на санаториума и са с повърхност над 761 кв. метра. Възбранил е и постройката на бивше учебно заведение на партерен етаж в Радунци с повърхност близо 241 кв. м. - също благосъстоятелност на сдружението.
Какво споделяше предходният здравен министър проф. Костадин Ангелов -!
Повече детайлности за историята и сегашното на най-големия санаториум на Балканите, който сега е в окаяно положение, може да видите в – Габриела Андреева и Александър Македонски.
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
Близо до село Радунци, община Мъглиж се намира постройката на болница за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни болести, която в най-хубавите ѝ времена е била със 700 кревати. Цар Борис III е дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади за нейната прехрана.
Справка, направена от в Имотния указател, не откри някогашният санаториум да е имал гори. За сметка на това обаче се оказа, че е бил огромен притежател на застроени парцели, включително голям брой жилища в селата Дъбово и Радунци.
Нека се върнем обаче към питането на народния представител.
„ Изоставената постройка с здравна документи и медицински консумативи са оставени без защита. В момента за запазване на постройката се грижи гражданин на селото. Дружеството, което е стопанисвало парцела, е в разпродажба, само че явно ликвидаторът не си извършва отговорностите “, сочи Николова.
Затова тя пита не е ли разумно тази постройка да бъде непокътната като рехабилитационен център, защото е била преди време най-големият санаториум на Балканския полуостров. И още – не е ли належащо да бъде непокътнат и възобновен този санаториум откакто толкоз хора, преболедували Ковид-19, имат потребност от в допълнение лекуване.
В отговор министър Кацаров сочи, че в лечебните заведения за дълготрайно лекуване и рехабилитация, каквато е била тази в Радунци, се хоспитализират пациенти постоянно с тежки хронични болести и увреждания за продължение на лекуването след острата фаза на болестта, осъществено в лечебните заведения за интензивно лекуване. Също по този начин и на пациенти, нуждаещи се от лекуване с методите на физикалната и рехабилитационната медицина отвън интервалите на интензивно и дълготрайно лекуване.
Според него възобновяване на активност на болница за дълготрайно лекуване и рехабилитация не следва да се обвързва с наблюдаване и лекуване на заболявания/състояния след възпаление с коронавирусна зараза. Причината е, че те биха претендирали диагностично-лечебни действия в лечебни заведения за интензивно лекуване според от стадия, развиването, тежестта и остротата па болестта, в това число при нужда използване па ресусцитация (обдишване – б.р.) и незабавни животоспасяващи ограничения с наличните човешки и инструментални запаси в тези лечебни заведения.
Д-р Кацаров изяснява още, че с цел да се възвърне активността ѝ, тази болница би трябвало да дава отговор на условията на Закона за лечебните заведения и актовете по неговото приложение. Тя би трябвало да реализира активността си в сходство с одобрените медицински стандарти, да разполага с медицински експерти на главен трудов контракт, изправна здравна инсталация и техника на територията си, да обезпечава непрестанно 24-часово осъществяване на лечебната активност по медицински специалности според издаденото позволение за реализиране на лечебна активност.
Дългата ѝ абревиатура СБДПЛПФЗР значи „ Специализирана болница за долекуване и дълготрайно лекуване на пневмо-фтизиатрични болести и рехабилитация- Радунци ". Тя е еднолична благосъстоятелност на страната в лицето на здравното министерство. Обявена е в разпродажба през 2016 година.
„ Сред аргументите, довели до взимане на решение за разпродажба, са откритата отрицателна наклонност за отчитане на негативен финансов резултат през няколко предишни години, съществуване на негативен личен капитал, огромен размер на насъбраната загуба и просрочените отговорности, влошени медико-статистически индикатори “, сочи още министърът.
Той добавя, че по сигнал на Министерство на здравеопазването е формирано досъдебно произвеждане в Главна дирекция „ Национална полиция “ точно поради производството по разпродажба на това сдружение.
Какво обаче е имал санаториумът?
Краткият отговор е изобилно недвижимо имущество, което е пропиляно. Имотната му партида – в скъсен вид, представлява към 245 страници.
Сградата на болничното заведение, предопределена за здравно заведение, е с повърхност 4167 дка. Централният ѝ корпус е 4-етажна сграда с разгъната застроена повърхност 15 220 кв. м. Общата повърхност на парцела е 58,048 дка. Според данните в Имотния указател тя не е в землището на Радунци, а на Дъбово.
Това обаче е нищо, спрямо останалата недвижима благосъстоятелност, притежавана от болничното заведение.
За жал Имотният указател поддържа информация за собствеността на лечебното заведение едвам от 2006 година
В интервала до 2011 година, нотариус Павлов е издал констативни актове по документи за 173 парцела – като се стартира от жилища, изби, ателиета, магазини и се стигне до административни здания, бивше учебно заведение, детски ясли и детска градина, някогашен хотел.
На процедура с една поръчка не може да се получи достъп до имотната партида на болничното заведение, защото е голяма по размер. Трябва да бъде разграничена на къси интервали от време.
Въпросните парцели във времето от 2006-та година насам са били обект на какво ли не – от възбрани, през изтриване на възбрани, през отчасти изтриване на възбрани, до сделки. Продажбите са осъществени от правосъдни реализатори и от самото сдружение. Част от недвижимата благосъстоятелност си е към момента в капитала на едноличната държавна компания.
Възбрани са налагани както от физически лица – евентуално някогашни служащи, на които сдружението е дължало неплатени хонорари, от структури като Национална агенция за приходите и община Мъглиж, от юридически, към които е държавното сдружение е имало просрочени отговорности като ЕВН, „ Хигия “, „ Мевида “, „ Брадърс Комерс “.
Най-странно е, че възбрани върху негови парцели са налагани даже от Инспекцията по труда. Последно, през юни месец тази година, самата постройка на ликвидиращото се лечебно заведение е възбранена от Районния съд в Казанлък. Съдът е поставил ръка и върху парцел „ Детски ясли и градина “ в Дъбово, които са благосъстоятелност на санаториума и са с повърхност над 761 кв. метра. Възбранил е и постройката на бивше учебно заведение на партерен етаж в Радунци с повърхност близо 241 кв. м. - също благосъстоятелност на сдружението.
Какво споделяше предходният здравен министър проф. Костадин Ангелов -!
Повече детайлности за историята и сегашното на най-големия санаториум на Балканите, който сега е в окаяно положение, може да видите в – Габриела Андреева и Александър Македонски.
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ