Битийно ми е някак…
Няма тоталитарен строй в историята на света, който да не залага най-ценните си „ фамилни бижута “ на panem et circenses. Хлябът и зрелищата са ас пика и правят много работа, най-малко за известно време. Няма какво толкоз да се изяснява, нали простите решения са най-ефективни. Даваш му там да не почине от апетит, осигуряваш му циркаджийски занимания, които изкарват на показ пикантни истории но „ аз го виждам по какъв начин се бие за живота си на гладиаторската сцена и люпя семки на комфортната скамейка; и тая се прави на огромната работа, но излезе бахти коврата “ и така нататък
Целта е елементарна. Плебсът е релативно спокоен, работи рабски, натрупа благосъстояния за малцината определени, които лекичко му отклоняват вниманието от същинските проблеми и го оставят да пръска отрицателната си сила в ефимерни направления. Моделът panem et circenses е като жив организъм, пулсиращ съгласно опциите на малцината определени да не се самозабравят и да поддържат системите в относителна редовност. Плебсът е кадърен да понесе доста, само че в случай че прекомерно дълго го държиш в неравновесно състояние, той рано или късно ще откачи абокатите и ще избуши кочината.
Сега, ясно ми е, че на пръв взор няма връзка сред това, което пиша, и това, което ще напиша. Ама кой схванал, схванал, кака се омъжи…
Преди тъкмо 10 дни нещо зачезна парното у нас. Да, „ Топлофикация “ Велико Търново е доста прецизна, когато би трябвало да си вземе левовете и изпраща едни императивни писма, в които заплашва със съд и така нататък Нали е държавна, та може да си го разреши. Отворих уеб страницата им. Имало повреда и честити осем дни без парно в „ разгара “ на отоплителния сезон!
Хубаво, не ми е единствено това на главата. Айде там две-три духалки, че тримата невръстни и дамата нямат моята суперсила да устоявам на минус двайсет по тениска няколко часа и това да ми предизвиква единствено еднодневна хрема. Когато живееш в изискванията на тоталитарен режим, някак сетивата ти закърняват и гражданският инстикт закърнява. Прекалено доста зрелища, люпене на семки и рязане на лентички. Прекалено малко смисъл, съидейници, мисловни процеси в каквото и да било.
Както и да е. Препсувах няколко пъти, но след това си помислих „ Добре, че имаме бойлер “ и продължих напред, раздадох се на 110%, България на три шкембета и по този начин. Няколко ракии по-късно се кротнах и си крещя, че това си е една седмица, ядва се, въпреки всичко температурата не е като в Оймякон. Пък и то толкоз биткойни изчезнаха от съкровищницата на Територията, та в този момент за едно парно ли да рИвем? Не бива по този начин! Нали безчет пъти цензурираната Библия твърди, че възмездието иде, но преди този момент би трябвало да сме хрисими и да свеждаме главички пред господарите.
А „ Топлофикация “ Велико Търново тъкмо като господари се държат. Осемте дни минаха. Как да е. В която и грънчарница да идеш и да си поръчаш огромен гювеч, ще можеш да си го вземеш съгласно ангажимента, изключително, в случай че сте подписали контракт. Към „ Топлофикация “ Велико Търново обаче си задължен да изпълняваш финансовите си задължения, само че против това е изцяло обикновено да получаваш едното нищо.
Търпеливо изчаках до уречения петък. Оня ден, т.е.. Не. Нито сутринта, нито следобеда, нито вечерта. По тръбите не се чува и тон, камо ли да се затоплят.
Тоя път и няколко ракии не помогнаха да вляза в графата „ panem et circenses “. На уеб страницата на „ Топлофикация “ Велико Търново си стоеше остарялото известие. Кажи-речи една трета от частта на остарялата столица, отоплявана централно, щеше да е лишена от услугата, за която си заплаща щедро, поради „ спешен ремонт “. Днес обаче срокът на ремонта изтичаше и потърсих контакти с тях, с цел да получа информация като съзнателен консуматор. Да, но кОр! Имам поради „ Грешка 404 “. Но пък имаше дежурен телефон, на който, за сметка на това, не ми подвигна никой.
Прегледах вероятните разновидности за „ …и на вас да ви евама*ката “ няколко пъти, само че не открих. „ Топлофикация “ Велико Търново не са чиновници на страната, респективно на жителите, те са самодръжци. И на хляба, и на зрелищата. Сатрапи, които не дължат пояснение никому.
На сутринта звъннах отново. И какво мислите? На дежурния телефон подвигна не изключително заинтригуван, само че за сметка на това богопоставен чиновник. Той бил в командната зала и задължението му било да следи температурите, въобще нямал информация за развиването на спешния ремонт. Троснато изясни, че в този момент било събота, почивен ден. Само той и още един били на работа (разбирай, играят сантасе).
На причините, че сме съзнателни платци и просто желаеме да получаваме услугата, за която сме получили взаимен ангажимент, получих търпеливо безмълвие. Също и на заканите за съд. Най-много обаче ми хареса „ Ами, не е ясно тъкмо кога… “. На девети декември не искаш да получаваш подобен отговор за обикновено нещо в Европейски Съюз през XXIвек.
Особено, когато на идващия ден пътуваш за половин месец отвън града, с цел да се срещаш с читатели на Панаира на книгата и по няколко представяния. Няма значение. И за Луната да пътуваш, отново ще ти е битийно, тъй като (поне) половината ти разум ще е при жена ти и децата ти. И освен, тъй като изпитваш предпочитание да си при тях час по-скоро. А и заради причина, че си безпомощен, защото обикновените ви хлябове са превърнати в зрелища от простичкото „ Ами, не е ясно тъкмо кога… “. В тоталитарните страни е по този начин. И по този начин си остава, до момента в който стискаш палци парното да пристигна час по-скоро, вместо да вземеш сопата, на инат на всички панаири…
Автор: Стоян Николов - Торлака
Целта е елементарна. Плебсът е релативно спокоен, работи рабски, натрупа благосъстояния за малцината определени, които лекичко му отклоняват вниманието от същинските проблеми и го оставят да пръска отрицателната си сила в ефимерни направления. Моделът panem et circenses е като жив организъм, пулсиращ съгласно опциите на малцината определени да не се самозабравят и да поддържат системите в относителна редовност. Плебсът е кадърен да понесе доста, само че в случай че прекомерно дълго го държиш в неравновесно състояние, той рано или късно ще откачи абокатите и ще избуши кочината.
Сега, ясно ми е, че на пръв взор няма връзка сред това, което пиша, и това, което ще напиша. Ама кой схванал, схванал, кака се омъжи…
Преди тъкмо 10 дни нещо зачезна парното у нас. Да, „ Топлофикация “ Велико Търново е доста прецизна, когато би трябвало да си вземе левовете и изпраща едни императивни писма, в които заплашва със съд и така нататък Нали е държавна, та може да си го разреши. Отворих уеб страницата им. Имало повреда и честити осем дни без парно в „ разгара “ на отоплителния сезон!
Хубаво, не ми е единствено това на главата. Айде там две-три духалки, че тримата невръстни и дамата нямат моята суперсила да устоявам на минус двайсет по тениска няколко часа и това да ми предизвиква единствено еднодневна хрема. Когато живееш в изискванията на тоталитарен режим, някак сетивата ти закърняват и гражданският инстикт закърнява. Прекалено доста зрелища, люпене на семки и рязане на лентички. Прекалено малко смисъл, съидейници, мисловни процеси в каквото и да било.
Както и да е. Препсувах няколко пъти, но след това си помислих „ Добре, че имаме бойлер “ и продължих напред, раздадох се на 110%, България на три шкембета и по този начин. Няколко ракии по-късно се кротнах и си крещя, че това си е една седмица, ядва се, въпреки всичко температурата не е като в Оймякон. Пък и то толкоз биткойни изчезнаха от съкровищницата на Територията, та в този момент за едно парно ли да рИвем? Не бива по този начин! Нали безчет пъти цензурираната Библия твърди, че възмездието иде, но преди този момент би трябвало да сме хрисими и да свеждаме главички пред господарите.
А „ Топлофикация “ Велико Търново тъкмо като господари се държат. Осемте дни минаха. Как да е. В която и грънчарница да идеш и да си поръчаш огромен гювеч, ще можеш да си го вземеш съгласно ангажимента, изключително, в случай че сте подписали контракт. Към „ Топлофикация “ Велико Търново обаче си задължен да изпълняваш финансовите си задължения, само че против това е изцяло обикновено да получаваш едното нищо.
Търпеливо изчаках до уречения петък. Оня ден, т.е.. Не. Нито сутринта, нито следобеда, нито вечерта. По тръбите не се чува и тон, камо ли да се затоплят.
Тоя път и няколко ракии не помогнаха да вляза в графата „ panem et circenses “. На уеб страницата на „ Топлофикация “ Велико Търново си стоеше остарялото известие. Кажи-речи една трета от частта на остарялата столица, отоплявана централно, щеше да е лишена от услугата, за която си заплаща щедро, поради „ спешен ремонт “. Днес обаче срокът на ремонта изтичаше и потърсих контакти с тях, с цел да получа информация като съзнателен консуматор. Да, но кОр! Имам поради „ Грешка 404 “. Но пък имаше дежурен телефон, на който, за сметка на това, не ми подвигна никой.
Прегледах вероятните разновидности за „ …и на вас да ви евама*ката “ няколко пъти, само че не открих. „ Топлофикация “ Велико Търново не са чиновници на страната, респективно на жителите, те са самодръжци. И на хляба, и на зрелищата. Сатрапи, които не дължат пояснение никому.
На сутринта звъннах отново. И какво мислите? На дежурния телефон подвигна не изключително заинтригуван, само че за сметка на това богопоставен чиновник. Той бил в командната зала и задължението му било да следи температурите, въобще нямал информация за развиването на спешния ремонт. Троснато изясни, че в този момент било събота, почивен ден. Само той и още един били на работа (разбирай, играят сантасе).
На причините, че сме съзнателни платци и просто желаеме да получаваме услугата, за която сме получили взаимен ангажимент, получих търпеливо безмълвие. Също и на заканите за съд. Най-много обаче ми хареса „ Ами, не е ясно тъкмо кога… “. На девети декември не искаш да получаваш подобен отговор за обикновено нещо в Европейски Съюз през XXIвек.
Особено, когато на идващия ден пътуваш за половин месец отвън града, с цел да се срещаш с читатели на Панаира на книгата и по няколко представяния. Няма значение. И за Луната да пътуваш, отново ще ти е битийно, тъй като (поне) половината ти разум ще е при жена ти и децата ти. И освен, тъй като изпитваш предпочитание да си при тях час по-скоро. А и заради причина, че си безпомощен, защото обикновените ви хлябове са превърнати в зрелища от простичкото „ Ами, не е ясно тъкмо кога… “. В тоталитарните страни е по този начин. И по този начин си остава, до момента в който стискаш палци парното да пристигна час по-скоро, вместо да вземеш сопата, на инат на всички панаири…
Автор: Стоян Николов - Торлака
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ