Слави Трифонов няма да бъде българският Зеленски
„ Няма такава партия! ” Такива възклицания заляха форумите и обществените мрежи във връзка на новоучредената групировка на шоумена Слави Трифонов „ Няма такава страна ”. Подигравателната нотка в тази ситуация е изцяло заслужена. Трудно можем да си представим, че човек с искания и упоритости за огромен политически пробив може да подходи към нещо толкоз съществено по подобен неуместен метод.
Едва ли до момента е имало новак политик в България, който по този начин старателно да се пробва да скрие своето включване в политиката. След като разгласява учредителната декларация на партията през август, в продължение на 2 месеца Трифонов и дума не обели за проектите си. За толкоз време хората съвсем не помниха, че през октомври ще се организира първото заседание на „ Няма такава страна ”, а самият шоумен не направи нищо, с цел да подсети за събитието. Самата колекция беше завардена от охранители, медиите бяха държани встрани, а на натрупалите се симпатизанти даже бяха отнети телефоните - току-виж предали със фотография или видео на външния свят „ светото свещенодействие ” на партийното основаване!
Новоизпеченият партиен водач влезе и си отиде през непряк вход, тъмен и безмълвен. Формацията беше учредена за фантастично късите 20 минути (даже добре режисираните конференции на ГЕРБ не престават много по-дълго!). След което " партийната маса " се изниза, безсловесна като предводителя си.
Неизбежно по-късно пристигнаха и ироничните мнения:
Трифонов партия ли основа, или масонска ложа?
Поведението, което шоуменът показва, наподобява, меко казано, необичайно, в случай че се вземат поради характерът на събитието и хората, които го проведоха. Остана усещането, че Трифонов желае всичко да мине колкото е допустимо по-незабелязано. Сякаш не му се занимава кой знае какъв брой, само че тъй като е поел корав ангажимент, насилствено се е захванал небрежно и тихичко да свърши работата. И по-късно ще се върне към нормалната си интензивност - да подгрява своите почитатели с изявления в обществените мрежи по подбрани тематики, както преди време правеше някогашният шоумен и сегашен украински президент Володимир Зеленски.
Такова чувство поражда освен методът, по който беше учредена „ Няма такава страна ”, само че и определеният за това миг. До локалните избори остават по-малко от 3 седмици. На вота партията не може да взе участие - дори няма правосъдна регистрация, а е допустимо и изобщо да не получи такава, в случай че съдът реши, че наименованието й уронва престижа на българската страна, както настояват адвокати. В същото време Трифонов към този момент резервира безмълвие по въпроса дали ще застане зад друга политическа мощ или претендент на изборите. Накратко казано,
към сегашния миг шоуменът е напълно отвън политическата игра
И не дава признаци, че гори от възторг да се включи в нея (нито пък някой от другите играчи го подканя да го направи).
Програмното му обръщение също основава усещането, че Трифонов се стреми да се дистанцира от каквато и да е настояща политика. В късото видео с неговото слово, което екипът му популяризира след края на учредителното заседание, Трифонов приказва пред своите симпатизанти единствено и само за националния референдум от 2016 година, който той инициира. Допитването засягаше въвеждането на чиста мажоритарна изборна система, намаляването на държавната дотация за партиите на 1 лев за автентичен глас и въвеждането на наложително гласоподаване. Подавляващото болшинство от гласувалите тогава поддържаха неговите оферти, само че интензивността не беше задоволителна, с цел да станат резултатите наложителни за приемане от Народното събрание. Сега Трифонов декларира, че референдумът бил „ пренебрегнат в ъгъла ” от политиците, и се заканва, че щял да работи да бъдат зачетени желанията на гласоподавателите. Това щяла да бъде персоналната му политическа задача (подразбира се, и на партията): „ Аз мисля, че има съответна, точна и ясна цел, която е обвързвана с моя темперамент. Когато нещо се прави, би трябвало да се направи до дъно. Този референдум и решенията от него би трябвало да бъдат приложени в деяние ”, разгласи той пред учредителите.
Каквото и да мислим за референдума, факт е, че той отсъства от настоящия дневен ред на българското общество. Политиците се занимаваха в продължение на години с въпросите, сложени в допитването, и
даже одобриха някои половинчати или изкористени решения
Гласуването от дълго време е наложително, само че през 2017 година Конституционният съд реши, че гласоподавателите не могат да бъдат глобени, в случай че не пуснат бюлетина. Тази година партийната дотация беше съкратена до левче на глас, въпреки че понижението беше обезщетено, като се позволи приемането на дарения от компании и НПО-та. Правени бяха опити да се вкара мажоритарна система, които се провалиха по политически аргументи. Така лека-полека генерираната към всичко това политическа сила се изчерпа.
Има две вероятни пояснения за какво Трифонов се концентрира върху допитването в миг, в който никой различен даже не се присеща за него. Първото е, че
просто не разполага с нищо друго, към което да завърти свое обръщение
към обществеността. И по тази причина се връща към идеята, която закупи такава известност измежду жителите преди няколко години и за известно време, фактически го трансформира в сериозен политически фактор.
Второто пояснение е, че желае да избяга от парливите настоящи тематики на българската политика. Не сме чули нищо от него по един от най-сериозните политически въпроси сега - противоречивата кандидатура на Иван Гешев за основен прокурор, която провокира съществени публични разтърсвания и улични митинги. Зад Гешев прозират ползите на статуквото в правосъдната система и политиката, които явно наподобяват на шоумена задоволително съществени, с цел да го накарат да стои боязливо встрани и да мълчи. Или да вземем случая с освободения предварително Джок Полфрийман, който породи невиждано разединение в българското общество. Иначе словоохотливият Трифонов по този начин и не е посмял още да се изкаже.
Нещо повече, в словото си Трифонов изцяло не помни това, което беше написано в пуснатата единствено преди два месеца учредителна декларация. С документа той пое съществени задължения - намаляване на депутатите от 240 на 120, директен избор на основния прокурор, унищожаване на партийното въздействие върху правосъдната власт, реформиране на опазването на здравето и образованието, повишение на приходите. А в този момент чухме от него: „ Аз не мога да оправя несправедливостите, това е безумно ”. А какво има намерение да оправи тогава?
С партия, учредена надве-натри, с липса на политическа интензивност и даже на настоящо обръщение към жителите, стартира да наподобява противоречиво до каква степен шоуменът действително е влезнал в политиката. А сравненията с Володимир Зеленски и неговата чудовищна известност, с която разпердушини украинската политическа система, към този момент наподобяват по-скоро нелепи, в сравнение с основателни.
Едва ли до момента е имало новак политик в България, който по този начин старателно да се пробва да скрие своето включване в политиката. След като разгласява учредителната декларация на партията през август, в продължение на 2 месеца Трифонов и дума не обели за проектите си. За толкоз време хората съвсем не помниха, че през октомври ще се организира първото заседание на „ Няма такава страна ”, а самият шоумен не направи нищо, с цел да подсети за събитието. Самата колекция беше завардена от охранители, медиите бяха държани встрани, а на натрупалите се симпатизанти даже бяха отнети телефоните - току-виж предали със фотография или видео на външния свят „ светото свещенодействие ” на партийното основаване!
Новоизпеченият партиен водач влезе и си отиде през непряк вход, тъмен и безмълвен. Формацията беше учредена за фантастично късите 20 минути (даже добре режисираните конференции на ГЕРБ не престават много по-дълго!). След което " партийната маса " се изниза, безсловесна като предводителя си.
Неизбежно по-късно пристигнаха и ироничните мнения:
Трифонов партия ли основа, или масонска ложа?
Поведението, което шоуменът показва, наподобява, меко казано, необичайно, в случай че се вземат поради характерът на събитието и хората, които го проведоха. Остана усещането, че Трифонов желае всичко да мине колкото е допустимо по-незабелязано. Сякаш не му се занимава кой знае какъв брой, само че тъй като е поел корав ангажимент, насилствено се е захванал небрежно и тихичко да свърши работата. И по-късно ще се върне към нормалната си интензивност - да подгрява своите почитатели с изявления в обществените мрежи по подбрани тематики, както преди време правеше някогашният шоумен и сегашен украински президент Володимир Зеленски.
Такова чувство поражда освен методът, по който беше учредена „ Няма такава страна ”, само че и определеният за това миг. До локалните избори остават по-малко от 3 седмици. На вота партията не може да взе участие - дори няма правосъдна регистрация, а е допустимо и изобщо да не получи такава, в случай че съдът реши, че наименованието й уронва престижа на българската страна, както настояват адвокати. В същото време Трифонов към този момент резервира безмълвие по въпроса дали ще застане зад друга политическа мощ или претендент на изборите. Накратко казано,
към сегашния миг шоуменът е напълно отвън политическата игра
И не дава признаци, че гори от възторг да се включи в нея (нито пък някой от другите играчи го подканя да го направи).
Програмното му обръщение също основава усещането, че Трифонов се стреми да се дистанцира от каквато и да е настояща политика. В късото видео с неговото слово, което екипът му популяризира след края на учредителното заседание, Трифонов приказва пред своите симпатизанти единствено и само за националния референдум от 2016 година, който той инициира. Допитването засягаше въвеждането на чиста мажоритарна изборна система, намаляването на държавната дотация за партиите на 1 лев за автентичен глас и въвеждането на наложително гласоподаване. Подавляващото болшинство от гласувалите тогава поддържаха неговите оферти, само че интензивността не беше задоволителна, с цел да станат резултатите наложителни за приемане от Народното събрание. Сега Трифонов декларира, че референдумът бил „ пренебрегнат в ъгъла ” от политиците, и се заканва, че щял да работи да бъдат зачетени желанията на гласоподавателите. Това щяла да бъде персоналната му политическа задача (подразбира се, и на партията): „ Аз мисля, че има съответна, точна и ясна цел, която е обвързвана с моя темперамент. Когато нещо се прави, би трябвало да се направи до дъно. Този референдум и решенията от него би трябвало да бъдат приложени в деяние ”, разгласи той пред учредителите.
Каквото и да мислим за референдума, факт е, че той отсъства от настоящия дневен ред на българското общество. Политиците се занимаваха в продължение на години с въпросите, сложени в допитването, и
даже одобриха някои половинчати или изкористени решения
Гласуването от дълго време е наложително, само че през 2017 година Конституционният съд реши, че гласоподавателите не могат да бъдат глобени, в случай че не пуснат бюлетина. Тази година партийната дотация беше съкратена до левче на глас, въпреки че понижението беше обезщетено, като се позволи приемането на дарения от компании и НПО-та. Правени бяха опити да се вкара мажоритарна система, които се провалиха по политически аргументи. Така лека-полека генерираната към всичко това политическа сила се изчерпа.
Има две вероятни пояснения за какво Трифонов се концентрира върху допитването в миг, в който никой различен даже не се присеща за него. Първото е, че
просто не разполага с нищо друго, към което да завърти свое обръщение
към обществеността. И по тази причина се връща към идеята, която закупи такава известност измежду жителите преди няколко години и за известно време, фактически го трансформира в сериозен политически фактор.
Второто пояснение е, че желае да избяга от парливите настоящи тематики на българската политика. Не сме чули нищо от него по един от най-сериозните политически въпроси сега - противоречивата кандидатура на Иван Гешев за основен прокурор, която провокира съществени публични разтърсвания и улични митинги. Зад Гешев прозират ползите на статуквото в правосъдната система и политиката, които явно наподобяват на шоумена задоволително съществени, с цел да го накарат да стои боязливо встрани и да мълчи. Или да вземем случая с освободения предварително Джок Полфрийман, който породи невиждано разединение в българското общество. Иначе словоохотливият Трифонов по този начин и не е посмял още да се изкаже.
Нещо повече, в словото си Трифонов изцяло не помни това, което беше написано в пуснатата единствено преди два месеца учредителна декларация. С документа той пое съществени задължения - намаляване на депутатите от 240 на 120, директен избор на основния прокурор, унищожаване на партийното въздействие върху правосъдната власт, реформиране на опазването на здравето и образованието, повишение на приходите. А в този момент чухме от него: „ Аз не мога да оправя несправедливостите, това е безумно ”. А какво има намерение да оправи тогава?
С партия, учредена надве-натри, с липса на политическа интензивност и даже на настоящо обръщение към жителите, стартира да наподобява противоречиво до каква степен шоуменът действително е влезнал в политиката. А сравненията с Володимир Зеленски и неговата чудовищна известност, с която разпердушини украинската политическа система, към този момент наподобяват по-скоро нелепи, в сравнение с основателни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ