Храните у нас и в другите страни от ЕС - еднакво безопасни
Няма значително разминаване във връзка с сигурността на храните у нас и в останалите страни от Европейски Съюз.
Това е един от изводите, показани през днешния ден на конференция, от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), по отношение на осъществяването на плана „ Комплекс от ограничения за определяне на нелоялни търговски практики България “.
Огласен бе и относителен разбор от извършените по единна методология проби и проучвания на храни и питиета, закупени от страните Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от комерсиалната мрежа в България.
„ Първият най-съществен извод е, че по линия сигурност на храните и напитките няма никакво подозрение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на Европейския съюз, е безвредно според въведените стандарти. На второ място, също толкоз значимо по значение, виждаме, че понятието „ двоен стандарт “ внезапно придобива малко по-различна украска, в случай че въобще можем да приказваме за подобен. Най-малкото излиза наяве, че подобен няма по оста Изток-Запад “, разяснява ръководителят на КЗП Димитър Маргаритов.
В рамките на изследването са изпитани 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се следи доста разграничение в индикаторите. Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания. При 5 продукта (зехтин, спагети и три типа алкохол) не се откриват статистически доказуеми разлики.
Ръководителят на плана Константин Райков, който е и член на КЗП, акцентира, че при реализацията на плана и осъществяването на тестванията на мострите е прибавен теоретичен и професионален метод. Той уточни, че е била основана работна група от представители на КЗП и БАБХ, Министерство на стопанската система и научни институции. „ Успяхме да реализираме справедливи и действителни резултати от този разбор “, сподели на собствен ред Константин Арабаджиев – член на КЗП.
Председателят на КЗП Димитър Маргаритов изрази мнение, че би трябвало да се вкара формулировка в законодателството на понятието „ основна разлика “, да се изясни какво съставлява и да се сложат граници, в случай че би трябвало по продуктови групи. „ И когато такава е налице, това изрично да бъде прието за нелоялна комерсиална процедура и този, който го прави, да бъде глобен. Ако той желае – откакто му е известно, че има такива основни разлики в продуктите, които продава на другите пазари, да ги резервира, тъй като има някакви други причини – да вземем за пример, вкусови желания, което също е много субективна категория, той би трябвало да означи това върху опаковката, да записва друга комерсиална марка на продукта или да го показа като вариация, само че да е ясно за потребителите какъв тъкмо е продуктът “, сподели още Маргаритов.
Това е един от изводите, показани през днешния ден на конференция, от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП), по отношение на осъществяването на плана „ Комплекс от ограничения за определяне на нелоялни търговски практики България “.
Огласен бе и относителен разбор от извършените по единна методология проби и проучвания на храни и питиета, закупени от страните Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от комерсиалната мрежа в България.
„ Първият най-съществен извод е, че по линия сигурност на храните и напитките няма никакво подозрение, че това което се продава на българския пазар, както и в останалата част на Европейския съюз, е безвредно според въведените стандарти. На второ място, също толкоз значимо по значение, виждаме, че понятието „ двоен стандарт “ внезапно придобива малко по-различна украска, в случай че въобще можем да приказваме за подобен. Най-малкото излиза наяве, че подобен няма по оста Изток-Запад “, разяснява ръководителят на КЗП Димитър Маргаритов.
В рамките на изследването са изпитани 11 продукта. При два от тях (консерви с грах и царевица) се следи доста разграничение в индикаторите. Други 4 продукта (масло, шоколад, шоколадови бонбони, риба тон) имат минимални и несъществени за качеството разминавания. При 5 продукта (зехтин, спагети и три типа алкохол) не се откриват статистически доказуеми разлики.
Ръководителят на плана Константин Райков, който е и член на КЗП, акцентира, че при реализацията на плана и осъществяването на тестванията на мострите е прибавен теоретичен и професионален метод. Той уточни, че е била основана работна група от представители на КЗП и БАБХ, Министерство на стопанската система и научни институции. „ Успяхме да реализираме справедливи и действителни резултати от този разбор “, сподели на собствен ред Константин Арабаджиев – член на КЗП.
Председателят на КЗП Димитър Маргаритов изрази мнение, че би трябвало да се вкара формулировка в законодателството на понятието „ основна разлика “, да се изясни какво съставлява и да се сложат граници, в случай че би трябвало по продуктови групи. „ И когато такава е налице, това изрично да бъде прието за нелоялна комерсиална процедура и този, който го прави, да бъде глобен. Ако той желае – откакто му е известно, че има такива основни разлики в продуктите, които продава на другите пазари, да ги резервира, тъй като има някакви други причини – да вземем за пример, вкусови желания, което също е много субективна категория, той би трябвало да означи това върху опаковката, да записва друга комерсиална марка на продукта или да го показа като вариация, само че да е ясно за потребителите какъв тъкмо е продуктът “, сподели още Маргаритов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ