Монтана и Благоевград - двата полюса на България
Няма подозрение, че София е стопански най-развитата част на България, като по доста индикатори столицата се доближава или даже надвишава средноевропейските стойности. Областите на юг и на север от нея обаче постоянно остават на дъното на класациите за икономическо развитие по приходи, произвеждане или вложения. Това обаче не значи, че западните области страдат от едни и същи проблеми или биха се повлияли от едни и същи решения. Икономическото развиване на някои области на север и на юг от София е прекомерно друго – Кюстендил и Благоевград, от едната страна, и Видин и Монтана, от другата, имат своите особености и проблеми.
Анализът на икономическото развиване и капацитет на областите на север и на юг от София постоянно, и с право, се концентрира върху демографското им развиване и капацитет. По конструкция на населението
Благоевград се разграничава сензитивно
от останалите най-много по огромния дял на трудоспособното население (15-64-годишните) и малко по-висок дял на младежите под 15-годишна възраст. Същевременно останалите три области имат повече хора в пенсионна възраст. Структурата на популацията има директно отношение към капацитета за развиване на съответната област, което непроменяемо се отразява както на интереса на вложителите, по този начин и на работата на здравните и обществените системи.
Бъдещата динамичност на популацията на четирите области също наподобява друго. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на натурален приръст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-хубавите връзки сред раждаемостта и смъртността. Същото важи и за механичния приръст – макар че и четирите области са с негативен баланс сред заселващи се и напускащи хора, това е доста по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от популацията си поради миграционни процеси.
От значение е и разпределението на градското и селското население. Благоевград е с сензитивно по-нисък дял на градското - 60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области. Запазването на популацията и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще са доста предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.
В знаците на пазара на труда разликите по линията север-юг към този момент са ясно забележими. Докато
безработицата в Благоевград и Кюстендил доближава рекордно ниски нива
през 2018 година, в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с наклонност към утежняване през последната година. Южните области значително съумяват да се възползват от възобновяване след рецесията и усъвършенстват изискванията на трудовите си пазари, само че това не важи за северните.
Аналогично е положението на заетостта – коефициентът на претовареност на работоспособните в Благоевград към този момент доближава 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, като в Монтана наклонността е даже към утежняване.
Трудно е обяснението за тези разлики да се търси в просветителната структурата на областите.
Монтана единствена е с много невисок дял на висшистите
(12,6% от работоспособните, с наклонност към спад). Благоевград пък е със относително висок дял на хората с главно и по-ниско обучение – съвсем 1/5, само че това явно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което евентуално се дължи на производствения профил на областта, където, изключително до неотдавна, доминираше шивашката индустрия.
Инвестиционната интензивност сензитивно разделя четирите области,
само че в това отношение Кюстендил наподобява по-скоро на северните области, в сравнение с Благоевград. За отбелязване е, че Монтана и Видин се оправят сносно с усвояването на европейски средства
– и двете са със стойност над междинната. Въпреки това слабото развиване на тези области за следващ път поддържа тезата, че еврофондовете не могат да заместят частните инвестиции и не съумяват да основат стабилно усъвършенстване в икономическото и общественото положение на популацията.
Видно е, че по-високите вложения и по-активният пазар на труда в Благоевград към момента
не водят до сензитивно усъвършенстване нито при заплащането, нито при приходите
на семействата. А Видин е изключително зле - годишният приход е приблизително 3500 лева на човек през 2017 година на фона на 4500-5000 лв. за останалите три. Това се дължи най-много на огромния дял на приходите от пенсии и на ниския дял на приходите от работна заплата във Видин.
От позиция на материалните ограничения и бедността Кюстендил е единствената от четирите области с положително показване – 15% от популацията ѝ през 2017 година живее в материални ограничения (спрямо 30% във Видин) и 16% са под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от междинните за страната индикатори за стандарт на живот.
Прегледът на някои ключови икономически индикатори за областите на север и на юг от София сочи, че няма особена изгода от опитите за групиране и търсене на общи решения съгласно географското разположение. Пред северните области и Кюстендил предизвикването сега е противопоставяне на застаряването и свиването на популацията, както и привличането на вложения, до момента в който Благоевград има проблем не толкоз с съществуването, колкото с качеството на вложенията, както и с повишението на заплатите и на стандарта на живот.
Анализът на икономическото развиване и капацитет на областите на север и на юг от София постоянно, и с право, се концентрира върху демографското им развиване и капацитет. По конструкция на населението
Благоевград се разграничава сензитивно
от останалите най-много по огромния дял на трудоспособното население (15-64-годишните) и малко по-висок дял на младежите под 15-годишна възраст. Същевременно останалите три области имат повече хора в пенсионна възраст. Структурата на популацията има директно отношение към капацитета за развиване на съответната област, което непроменяемо се отразява както на интереса на вложителите, по този начин и на работата на здравните и обществените системи.
Бъдещата динамичност на популацията на четирите области също наподобява друго. Докато Кюстендил, Монтана и Видин са с най-ниските коефициенти на натурален приръст в страната (-13‰, -14‰ и -16‰ съответно), Благоевград (-4,5‰) е с едно от най-хубавите връзки сред раждаемостта и смъртността. Същото важи и за механичния приръст – макар че и четирите области са с негативен баланс сред заселващи се и напускащи хора, това е доста по-голям проблем в двете северни области, които годишно губят по 6-8‰ от популацията си поради миграционни процеси.
От значение е и разпределението на градското и селското население. Благоевград е с сензитивно по-нисък дял на градското - 60% на фона на 70% в Кюстендил и по 65% в двете северни области. Запазването на популацията и забавянето на застаряването в близко бъдеще ще са доста предизвикателство за три от областите на юг и на север от София, и в по-малка степен за Благоевград.
В знаците на пазара на труда разликите по линията север-юг към този момент са ясно забележими. Докато
безработицата в Благоевград и Кюстендил доближава рекордно ниски нива
през 2018 година, в Монтана и Видин тя остава двуцифрена с наклонност към утежняване през последната година. Южните области значително съумяват да се възползват от възобновяване след рецесията и усъвършенстват изискванията на трудовите си пазари, само че това не важи за северните.
Аналогично е положението на заетостта – коефициентът на претовареност на работоспособните в Благоевград към този момент доближава 71%, в Кюстендил – 68%, а в двете северни области той е под 60%, като в Монтана наклонността е даже към утежняване.
Трудно е обяснението за тези разлики да се търси в просветителната структурата на областите.
Монтана единствена е с много невисок дял на висшистите
(12,6% от работоспособните, с наклонност към спад). Благоевград пък е със относително висок дял на хората с главно и по-ниско обучение – съвсем 1/5, само че това явно не пречи на експанзията на трудовия пазар, което евентуално се дължи на производствения профил на областта, където, изключително до неотдавна, доминираше шивашката индустрия.
Инвестиционната интензивност сензитивно разделя четирите области,
само че в това отношение Кюстендил наподобява по-скоро на северните области, в сравнение с Благоевград. За отбелязване е, че Монтана и Видин се оправят сносно с усвояването на европейски средства
– и двете са със стойност над междинната. Въпреки това слабото развиване на тези области за следващ път поддържа тезата, че еврофондовете не могат да заместят частните инвестиции и не съумяват да основат стабилно усъвършенстване в икономическото и общественото положение на популацията.
Видно е, че по-високите вложения и по-активният пазар на труда в Благоевград към момента
не водят до сензитивно усъвършенстване нито при заплащането, нито при приходите
на семействата. А Видин е изключително зле - годишният приход е приблизително 3500 лева на човек през 2017 година на фона на 4500-5000 лв. за останалите три. Това се дължи най-много на огромния дял на приходите от пенсии и на ниския дял на приходите от работна заплата във Видин.
От позиция на материалните ограничения и бедността Кюстендил е единствената от четирите области с положително показване – 15% от популацията ѝ през 2017 година живее в материални ограничения (спрямо 30% във Видин) и 16% са под линията на бедността (спрямо 46% в Монтана). И четирите обаче остават с по-слаби от междинните за страната индикатори за стандарт на живот.
Прегледът на някои ключови икономически индикатори за областите на север и на юг от София сочи, че няма особена изгода от опитите за групиране и търсене на общи решения съгласно географското разположение. Пред северните области и Кюстендил предизвикването сега е противопоставяне на застаряването и свиването на популацията, както и привличането на вложения, до момента в който Благоевград има проблем не толкоз с съществуването, колкото с качеството на вложенията, както и с повишението на заплатите и на стандарта на живот.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ