Акад. Лъчезар Трайков: Срещу COVID-19 могат да се ваксинират и хората с Алцхаймер
Няма противопоказания за имунизация при пациентите с Алцхаймер. Това съобщи акад. Лъчезар Трайков, прочут невролог и ректор на МУ-София, в изявление за здравното министерство.
Днес се отбелязва Световният ден за битка с заболяването на Алцхаймер. Датата се празнува годишно от 1994 година по самодейност на Международната организация за битка с това заболяване.
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Затова задачата на този ден е както да се разпространяват спецификите ѝ, по този начин и да се подчертава върху смисъла на предварителната защита и ранното ѝ разкриване.
Като професор по неврология и ръководител на Българското сдружение по деменции акад. Трайков посвещава всеки собствен ден на търсене и решение на „ загадките “ към тези болести и подобряването на медицинските грижи за засегнатите пациенти.
Той е безапелационен, че един от най-големите рискови фактори е възрастта. В общи линии това е едно заболяване, което до 60-годишна възраст се среща относително рядко. Обикновено под 45-годишна възраст е казуистика, доста рядка болест. Между 45 и 60 години боледуват не повече от 1.5 %- 2 до 3% от популацията на Земята. Между 60 и 80 година обаче заболеваемостта внезапно нараства и след 80 година при цели 30% от хората по света се развива някаква форма на деменция, като половината от този % са наранени от заболяването на Алцхаймер. И познатите рискови фактори за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за мозъчно-съдова болест се явяват рискови и тук, а точно: недобър надзор на артериално налягане, холестерол, диабет, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване, изяснява експертът.
Той добавя, че също така, има и един генетичен рисков фактор. Свързан е с това, че в кръвта има белтък, виновен за по-бързо възобновяване при разнообразни типове повреди - инфекциозни, травматични и други Този белтък се синтезира от разнообразни генетични комбинации. При една от тях, рискът да се развие болест на Алцхаймер е 10-12 пъти по-голям, в сравнение с при тези, които я нямат. Рискови за болест на Алцхаймер са и честите черепно-мозъчни контузии при някои спортове.
Специалистът припомня, че въпреки всичко има способи за предварителна защита. „ До момента се потвърди, че предварителна защита може да има, в случай че оптимално рано се стартира една мултимодална стратегия. Мултимодална, тъй като обгръща 5 направления и заради аналогията с петте пръста на ръката беше наречена стратегия „ Finger “ (Пръст). Тя включва, преди всичко, прецизен надзор над рисковите съдови фактори. Втората посока е обвързвана със средиземноморската диета, третата – с физически извършения, включително постоянни разходки от 40 минути до час, всеки ден обаче или 5 пъти седмично. Четвъртият пръст или четвъртата посока са обществените контакти под най-различни форми. Известно е, че на хората в трета възраст в другите страни им оферират най-различни клубове, например по изобразяване, по театрално майсторство, грънчарство или проучване на музикален инструмент. Това са действия, които подсигуряват първо - обществен контакт, второ – креативност. А творчеството, творчеството е профилактика на заболяването на Алцхаймер. И най-после – когнитивните стимулации, като за тази цел са създадени най-различни софтуери за компютър и телефон. Но, доста добра работа правят и судокуто, и кръстословиците, които действително са също когнитивни стимулации “, разяснява ученият.
Това е така наречен предварителна защита - тази палитра от действия подсигурява едно закъснение или по-късна поява на болестта. Тази мултимодална стратегия беше препоръчана за пръв път преди 4-5 години и досега на хората, които се изследват, работи извънредно добре. При тях процентът на заболелите внезапно понижава.
Характерните признаци на болестта са преди всичко забравянето на скорошните събития. Това са събитията от последния ден, седмица, при все това пациентите в същия миг доста добре си спомнят случките отпреди 10-15 години и повече, което основава първоначално едно лъжливо чувство, че паметта им е съхранена. Хората си споделят, че откакто си спомнят неща от по-отдавна, значи нищо им няма. Нищо сходно – скорошните събития са тези, които се не помнят при започване на заболяването на Алцхаймер. Когато се срещне един подобен признак, би трябвало да се потърси консултация.
Такава може да се извърши във всички академични лечебни заведения в страната, в градските лечебни заведения в София и в множеството регионални лечебни заведения, в така наречен паметови съвещания или центрове по деменция. Там има доктор, който схваща от тези неща, има психолог, който може да направи проби. Прави се малко скринингово проучване първоначално. В „ Александровска болница “ да вземем за пример, този център разполага с трима психолози и четирима лекари. След късото скринингово проучване, в случай че има обезпокоителен резултат, се предлага задълбочаване на проучванията, в това число има и обезпечена клинична пътека, която би могла да обезпечи спомагателните проучвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс, кръвни проучвания, лумбална пункция.
След като се натрупат резултатите от 3-4 проучвания, с огромна сигурност (от 95%) може да се каже фактически болестта на индивида обвързвано ли е с болест на Алцхаймер, в начален етап ли е, в по-напреднал ли е или изобщо няма риск за него.
По отношение на лекуването на заболяването, експертът припомня, че „ напълно от скоро има така наречен коренно лекуване “.
„ Всички чухме за това, че Американската организация за надзор на храните и медикаментите неотдавна утвърди такова лекуване. Това са антитела – моноклонални антитела, които са ориентирани към парченцата от неприятния белтък, които повреждат клетката. Болестта на Алцхаймер съставлява тъкмо това – един неприятен белтък, споделям неприятен, тъй като обикновено го няма в мозъка и когато се появи там, умират нервни кафези. В този ред на мисли – да, има към този момент такова лекуване, което обаче би трябвало да се приложи оптимално рано. Ако се приложи в точния момент, има всички шансове да се спре развиването на болестта на стадия, на който е диагностицирано, и поради това, отново споделям, то е признато да се ползва при оптимално ранни стадии. Всъщност това лекуване стана допустимо тъкмо с огромното придвижване на ранната диагностика. То обаче към момента не е позволено в Европа. В България чакаме първо Европейският съюз да вземе решение и тогава можем да пристъпим към използването му “, регистрира акад. Трайков.
По думите му, у нас има данни за 100 000 души с развита класическа болест и още 100 000 с началната степен, която минава в категорията леко когнитивно нарушаване. Това е така наречен етап преди деменция. Това значи 200 000 души в двата стадия – доста начален и малко по-напреднал.
Академикът бе безапелационен, че няма противопоказания за имунизация при пациентите с Алцхаймер. Разбира се, че е по-добре да се ваксинират против COVID-19, защото имунизацията ще ги защищити от спомагателна увреда на мозъка заради общия дефицит на О2 и ще им даде по-голяма независимост на другарство, по-големи благоприятни условия за излизане на открито – все неща, които са профилактични. Затова предлагаме имунизирането при пациенти, заболели от Алцхаймер.
Днес се отбелязва Световният ден за битка с заболяването на Алцхаймер. Датата се празнува годишно от 1994 година по самодейност на Международната организация за битка с това заболяване.
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Затова задачата на този ден е както да се разпространяват спецификите ѝ, по този начин и да се подчертава върху смисъла на предварителната защита и ранното ѝ разкриване.
Като професор по неврология и ръководител на Българското сдружение по деменции акад. Трайков посвещава всеки собствен ден на търсене и решение на „ загадките “ към тези болести и подобряването на медицинските грижи за засегнатите пациенти.
Той е безапелационен, че един от най-големите рискови фактори е възрастта. В общи линии това е едно заболяване, което до 60-годишна възраст се среща относително рядко. Обикновено под 45-годишна възраст е казуистика, доста рядка болест. Между 45 и 60 години боледуват не повече от 1.5 %- 2 до 3% от популацията на Земята. Между 60 и 80 година обаче заболеваемостта внезапно нараства и след 80 година при цели 30% от хората по света се развива някаква форма на деменция, като половината от този % са наранени от заболяването на Алцхаймер. И познатите рискови фактори за мозъчни инсулти, сърдечни инфаркти, за мозъчно-съдова болест се явяват рискови и тук, а точно: недобър надзор на артериално налягане, холестерол, диабет, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване, изяснява експертът.
Той добавя, че също така, има и един генетичен рисков фактор. Свързан е с това, че в кръвта има белтък, виновен за по-бързо възобновяване при разнообразни типове повреди - инфекциозни, травматични и други Този белтък се синтезира от разнообразни генетични комбинации. При една от тях, рискът да се развие болест на Алцхаймер е 10-12 пъти по-голям, в сравнение с при тези, които я нямат. Рискови за болест на Алцхаймер са и честите черепно-мозъчни контузии при някои спортове.
Специалистът припомня, че въпреки всичко има способи за предварителна защита. „ До момента се потвърди, че предварителна защита може да има, в случай че оптимално рано се стартира една мултимодална стратегия. Мултимодална, тъй като обгръща 5 направления и заради аналогията с петте пръста на ръката беше наречена стратегия „ Finger “ (Пръст). Тя включва, преди всичко, прецизен надзор над рисковите съдови фактори. Втората посока е обвързвана със средиземноморската диета, третата – с физически извършения, включително постоянни разходки от 40 минути до час, всеки ден обаче или 5 пъти седмично. Четвъртият пръст или четвъртата посока са обществените контакти под най-различни форми. Известно е, че на хората в трета възраст в другите страни им оферират най-различни клубове, например по изобразяване, по театрално майсторство, грънчарство или проучване на музикален инструмент. Това са действия, които подсигуряват първо - обществен контакт, второ – креативност. А творчеството, творчеството е профилактика на заболяването на Алцхаймер. И най-после – когнитивните стимулации, като за тази цел са създадени най-различни софтуери за компютър и телефон. Но, доста добра работа правят и судокуто, и кръстословиците, които действително са също когнитивни стимулации “, разяснява ученият.
Това е така наречен предварителна защита - тази палитра от действия подсигурява едно закъснение или по-късна поява на болестта. Тази мултимодална стратегия беше препоръчана за пръв път преди 4-5 години и досега на хората, които се изследват, работи извънредно добре. При тях процентът на заболелите внезапно понижава.
Характерните признаци на болестта са преди всичко забравянето на скорошните събития. Това са събитията от последния ден, седмица, при все това пациентите в същия миг доста добре си спомнят случките отпреди 10-15 години и повече, което основава първоначално едно лъжливо чувство, че паметта им е съхранена. Хората си споделят, че откакто си спомнят неща от по-отдавна, значи нищо им няма. Нищо сходно – скорошните събития са тези, които се не помнят при започване на заболяването на Алцхаймер. Когато се срещне един подобен признак, би трябвало да се потърси консултация.
Такава може да се извърши във всички академични лечебни заведения в страната, в градските лечебни заведения в София и в множеството регионални лечебни заведения, в така наречен паметови съвещания или центрове по деменция. Там има доктор, който схваща от тези неща, има психолог, който може да направи проби. Прави се малко скринингово проучване първоначално. В „ Александровска болница “ да вземем за пример, този център разполага с трима психолози и четирима лекари. След късото скринингово проучване, в случай че има обезпокоителен резултат, се предлага задълбочаване на проучванията, в това число има и обезпечена клинична пътека, която би могла да обезпечи спомагателните проучвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс, кръвни проучвания, лумбална пункция.
След като се натрупат резултатите от 3-4 проучвания, с огромна сигурност (от 95%) може да се каже фактически болестта на индивида обвързвано ли е с болест на Алцхаймер, в начален етап ли е, в по-напреднал ли е или изобщо няма риск за него.
По отношение на лекуването на заболяването, експертът припомня, че „ напълно от скоро има така наречен коренно лекуване “.
„ Всички чухме за това, че Американската организация за надзор на храните и медикаментите неотдавна утвърди такова лекуване. Това са антитела – моноклонални антитела, които са ориентирани към парченцата от неприятния белтък, които повреждат клетката. Болестта на Алцхаймер съставлява тъкмо това – един неприятен белтък, споделям неприятен, тъй като обикновено го няма в мозъка и когато се появи там, умират нервни кафези. В този ред на мисли – да, има към този момент такова лекуване, което обаче би трябвало да се приложи оптимално рано. Ако се приложи в точния момент, има всички шансове да се спре развиването на болестта на стадия, на който е диагностицирано, и поради това, отново споделям, то е признато да се ползва при оптимално ранни стадии. Всъщност това лекуване стана допустимо тъкмо с огромното придвижване на ранната диагностика. То обаче към момента не е позволено в Европа. В България чакаме първо Европейският съюз да вземе решение и тогава можем да пристъпим към използването му “, регистрира акад. Трайков.
По думите му, у нас има данни за 100 000 души с развита класическа болест и още 100 000 с началната степен, която минава в категорията леко когнитивно нарушаване. Това е така наречен етап преди деменция. Това значи 200 000 души в двата стадия – доста начален и малко по-напреднал.
Академикът бе безапелационен, че няма противопоказания за имунизация при пациентите с Алцхаймер. Разбира се, че е по-добре да се ваксинират против COVID-19, защото имунизацията ще ги защищити от спомагателна увреда на мозъка заради общия дефицит на О2 и ще им даде по-голяма независимост на другарство, по-големи благоприятни условия за излизане на открито – все неща, които са профилактични. Затова предлагаме имунизирането при пациенти, заболели от Алцхаймер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ