България: Трайна победа на властта над медиите
Няма смяна: България остава на 111-то място в международната ранглиста за медийна независимост на " Репортери без граници ". Това обаче напълно не е утешително, тъй като България е последна както в Европейски Съюз, по този начин и на Балканите. Дори Унгария на Орбан, станала нарицателно с рестриктивното си медийно законодателство, е доста по-напред - на 87 място.
Вината е на " Репортери без граници "?
Във времената, когато България се движеше в допустимия диапазон сред 30-то и 40-то място, " Репортери без граници " бе представяна като организация с неоспорим престиж. После, когато страната ни стартира да пада стремително (по десетина пункта годишно) и наклонността стана устойчива, незабавно се откри причина: виновността за мястото на България в класацията бе приписана на самата ранглиста. Атаките, както можеше да се планува, идваха от атакуваните в отчетите на " Репортери без граници " - политически кръгове, които си купуват медиен комфорт, и бизнес кръгове, които концентрират медийна благосъстоятелност.
Репертоарът на офанзивите също можеше да се планува - представителите на " Репортери без граници " бяха оповестени за " либерасти ", " соросоиди ", " грантаджии ", " джендъри ". Те бяха упрекнати, че посредством своята ранглиста постановат цензура на говоренето против приемането на бежанци, против политиката на Европейски Съюз и Меркел, против разширението на правата на хората с хомосексуална оринентация, против агресивността на исляма и още, и още.
Всичко това от една страна е самозащитна, неведнъж претопляна агитация на среди, които се пробват да слагат медиите под надзор. Не, класацията на " Репортери без граници " не постанова цензура. Но като всяка ранглиста и тя стъпва върху избрани полезности. В случая става дума за полезностите на демократичната народна власт - присъщата за нея отбрана на човешките права, културните разлики и политическата уместност. Но и по какъв начин другояче, откакто самата независимост на словото е рожба на демократичната народна власт.
Медийната независимост значи, че медиите осведомят членовете на обществото за всичко по-важно в него, само че не с цел да им наложат мнение, а с цел да дават опция на читателите и феновете да си сформират лично мнение. И когато мненията им се сближат, те се трансформират в публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. Там главен съперник на властимащите се явяват не политическите им съперници, а публицистите. Доколко една власт (политическа, икономическа или друга) е демократична - това зависи от резултата във безконечното ѝ дерби с медиите, който е прекомерно друг даже в страните от Европейски Съюз.
Вината е на " Репортери без граници "?
Във времената, когато България се движеше в допустимия диапазон сред 30-то и 40-то място, " Репортери без граници " бе представяна като организация с неоспорим престиж. После, когато страната ни стартира да пада стремително (по десетина пункта годишно) и наклонността стана устойчива, незабавно се откри причина: виновността за мястото на България в класацията бе приписана на самата ранглиста. Атаките, както можеше да се планува, идваха от атакуваните в отчетите на " Репортери без граници " - политически кръгове, които си купуват медиен комфорт, и бизнес кръгове, които концентрират медийна благосъстоятелност.
Репертоарът на офанзивите също можеше да се планува - представителите на " Репортери без граници " бяха оповестени за " либерасти ", " соросоиди ", " грантаджии ", " джендъри ". Те бяха упрекнати, че посредством своята ранглиста постановат цензура на говоренето против приемането на бежанци, против политиката на Европейски Съюз и Меркел, против разширението на правата на хората с хомосексуална оринентация, против агресивността на исляма и още, и още.
Всичко това от една страна е самозащитна, неведнъж претопляна агитация на среди, които се пробват да слагат медиите под надзор. Не, класацията на " Репортери без граници " не постанова цензура. Но като всяка ранглиста и тя стъпва върху избрани полезности. В случая става дума за полезностите на демократичната народна власт - присъщата за нея отбрана на човешките права, културните разлики и политическата уместност. Но и по какъв начин другояче, откакто самата независимост на словото е рожба на демократичната народна власт.
Медийната независимост значи, че медиите осведомят членовете на обществото за всичко по-важно в него, само че не с цел да им наложат мнение, а с цел да дават опция на читателите и феновете да си сформират лично мнение. И когато мненията им се сближат, те се трансформират в публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. Там главен съперник на властимащите се явяват не политическите им съперници, а публицистите. Доколко една власт (политическа, икономическа или друга) е демократична - това зависи от резултата във безконечното ѝ дерби с медиите, който е прекомерно друг даже в страните от Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ