ГЕРБ смята гражданите за късопаметни глупаци
Няма по-тежък политически грях от това да правиш жителите на простаци. Не може непрестанно да подценяваш интелигентността на хората и в това време да ги приканваш да гласоподават за тебе. А тъкмо това прави ГЕРБ – още веднъж и още веднъж.
Доказателство за това е откровената насмешка, на която ни подлагат с идния ремонт на Изборния кодекс. Години наред, когато стане въпрос за промени в закона, който урежда провеждането на изборите, съвсем непроменяемо чуваме една и съща рецензия към властимащите: за какво се захващат да го пренаписват толкоз покрай датата на вота? Скъсахме се да цитираме рекомендацията на Европейската комисия за народна власт посредством право (по-известна като Венецианската комисия), че законът би трябвало да бъде оставен на мира в годината преди изборите. Подобни укори постоянно минаваха около ушите на ръководещите. А в този момент – като гръм от ясно небе – внезапно самите гербери безсрамно подхванаха същата ария, когато от всички страни ги натиснаха да променят незабавно кодекса - поради изключителната обстановка, в която изпаднахме около пандемията.
"Всякакви релативно екзотични хрумвания за смяна на Изборния кодекс директно преди датата на изборите ние като най-голяма парламентарна група считаме за неприемливи, тъй като е неприятна процедура кодексът да се трансформира директно преди изборите ", разгласи неотдавна шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Същия рефрен започнаха хорово да поддържат и останалите видни фигури от обкръжението на премиера Бойко Борисов. Каква трогателна угриженост за положителната законодателна уредба! Само да не идваше от хора, които толкоз пъти са потвърдили, че
стабилността на законите и тяхното използване са им последна грижа,
когато би трябвало да задоволят личните си ползи.
А басните, които сега ни пробутват хората от кръга към Борисов, засягат точно техния тясно партиен интерес.
В момента царува ужасно комплициране и неустановеност какво би трябвало да се направи, с цел да се проведат от малко малко естествени избори. Не се знае при какви условия ще гласоподават българските жители в чужбина (и дали изобщо ще могат да го направят); организацията на машинния избор е една огромна въпросителна; не е ясно дали ще се събере задоволителна по бройка и подготовка изборна администрация по места; за здравните ограничения изобщо да не приказваме. При тези условия първата и съществена грижа на ръководещите е да удържат изборната организация в познатото русло. Защото са наясно, че
каквото неприятно се случи към вота, неизбежно ще се написа на тяхна сметка.
От тази позиция всевъзможни съществени новъведения в Изборния кодекс са напълно неприемливи за ГЕРБ. Затова Дариткова повтаря от заран до вечер на всеки, който си прави труда да слуша, че е неприятно да се поправя законът толкоз покрай вота.
Няма спор, че кодексът би трябвало да се пипа с кадифени ръкавици в подобен комплициран миг. Но за какво би трябвало в това време ръководещите да ни будалкат с тази неочаквана угриженост за „ неприятната практика”? Може ли толкоз бързо да не помнят какви безобразия вършеха през последните години? Че единствено преди няколко месеца ненадейно трансформираха закона, с цел да тръснат на Централната изборна комисия (ЦИК) цялата отговорност за машинното гласоподаване? Този жесток политически маньовър, с който държавното управление на Борисов искаше да се разтовари от тежестта да провежда машинния избор, беше подобен потрес за тогавашния началник на изборните комисари Стефка Стоева, че тя побърза да хвърли оставка и ЦИК остана повече от месец без ръководител. По същото време вкараха и гласоподаване по едно и също време с хартиени бюлетини и с машини – извънредно противоречиво решение, за което мнозина тъмно предсказват, че
ще докара до ново експлоадиране на обичайния безпорядък
към протоколите с изборните резултати.
И като заговорихме за машини – не помниха ли депутатите от ГЕРБ, че през юли 2019 година промениха кодекса, тъй че да не се гласоподава с такива устройства, когато се избират кметове и общинари? Тази сериозна смяна беше направена едвам 3 месеца преди локалните избори, които се организираха през октомври същата година. Не ги ли заболя тогава, че ползват „ неприятната практика”?
В началото на 2019 година ГЕРБ предизвикаха страховит скандал, откакто взаимно с Движение за права и свободи внезапно завишиха праговете на годност на преференциите и по този начин на процедура ги обезсмислиха. Наглата смяна в ущърб на дейните жители провокира съществено възмущение, което стресна премиера Борисов и той разпореди на депутатите си да възстановят преференциите в предходния им тип. Така грубо разбута парламентарната процедура – в това време президентът Радев беше наложил несъгласие над измененията, което хората на Борисов нямаха желание да поддържат, и по тази причина гласоподаваха още един път в поддръжка на високите прагове, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно върнаха ниските прагове с различен законопроект. Безумната неразбория беше уредена едвам в края на март 2019 година А европейските избори, на които използвахме преференции, бяха извършени през май същата година. И какво излезе – бърникаме в кодекса единствено 2 месеца преди вота? Е, на кого му пука. Не и на ръководещите, това най-малко беше несъмнено.
За всички е ясно какъв брой рисковано може да бъде безотговорното пренаписване на Изборния кодекс. Особено в невиждана обстановка като актуалната. Но хайде да оставим най-малко за малко политическото двуличие настрани. Герберите можеха да признаят: „ Често сме преправяли закона, когато не би трябвало, но този път не смеем.” Такава политическа храброст обаче явно им липсва. И по тази причина в този момент разиграват сценки, с цел да се изкарат чисти и виновни законотворци, с което единствено наскърбяват жителите – или най-малко по-паметливите измежду тях.
Людмил Илиев, "Сега "
Доказателство за това е откровената насмешка, на която ни подлагат с идния ремонт на Изборния кодекс. Години наред, когато стане въпрос за промени в закона, който урежда провеждането на изборите, съвсем непроменяемо чуваме една и съща рецензия към властимащите: за какво се захващат да го пренаписват толкоз покрай датата на вота? Скъсахме се да цитираме рекомендацията на Европейската комисия за народна власт посредством право (по-известна като Венецианската комисия), че законът би трябвало да бъде оставен на мира в годината преди изборите. Подобни укори постоянно минаваха около ушите на ръководещите. А в този момент – като гръм от ясно небе – внезапно самите гербери безсрамно подхванаха същата ария, когато от всички страни ги натиснаха да променят незабавно кодекса - поради изключителната обстановка, в която изпаднахме около пандемията.
"Всякакви релативно екзотични хрумвания за смяна на Изборния кодекс директно преди датата на изборите ние като най-голяма парламентарна група считаме за неприемливи, тъй като е неприятна процедура кодексът да се трансформира директно преди изборите ", разгласи неотдавна шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. Същия рефрен започнаха хорово да поддържат и останалите видни фигури от обкръжението на премиера Бойко Борисов. Каква трогателна угриженост за положителната законодателна уредба! Само да не идваше от хора, които толкоз пъти са потвърдили, че
стабилността на законите и тяхното използване са им последна грижа,
когато би трябвало да задоволят личните си ползи.
А басните, които сега ни пробутват хората от кръга към Борисов, засягат точно техния тясно партиен интерес.
В момента царува ужасно комплициране и неустановеност какво би трябвало да се направи, с цел да се проведат от малко малко естествени избори. Не се знае при какви условия ще гласоподават българските жители в чужбина (и дали изобщо ще могат да го направят); организацията на машинния избор е една огромна въпросителна; не е ясно дали ще се събере задоволителна по бройка и подготовка изборна администрация по места; за здравните ограничения изобщо да не приказваме. При тези условия първата и съществена грижа на ръководещите е да удържат изборната организация в познатото русло. Защото са наясно, че
каквото неприятно се случи към вота, неизбежно ще се написа на тяхна сметка.
От тази позиция всевъзможни съществени новъведения в Изборния кодекс са напълно неприемливи за ГЕРБ. Затова Дариткова повтаря от заран до вечер на всеки, който си прави труда да слуша, че е неприятно да се поправя законът толкоз покрай вота.
Няма спор, че кодексът би трябвало да се пипа с кадифени ръкавици в подобен комплициран миг. Но за какво би трябвало в това време ръководещите да ни будалкат с тази неочаквана угриженост за „ неприятната практика”? Може ли толкоз бързо да не помнят какви безобразия вършеха през последните години? Че единствено преди няколко месеца ненадейно трансформираха закона, с цел да тръснат на Централната изборна комисия (ЦИК) цялата отговорност за машинното гласоподаване? Този жесток политически маньовър, с който държавното управление на Борисов искаше да се разтовари от тежестта да провежда машинния избор, беше подобен потрес за тогавашния началник на изборните комисари Стефка Стоева, че тя побърза да хвърли оставка и ЦИК остана повече от месец без ръководител. По същото време вкараха и гласоподаване по едно и също време с хартиени бюлетини и с машини – извънредно противоречиво решение, за което мнозина тъмно предсказват, че
ще докара до ново експлоадиране на обичайния безпорядък
към протоколите с изборните резултати.
И като заговорихме за машини – не помниха ли депутатите от ГЕРБ, че през юли 2019 година промениха кодекса, тъй че да не се гласоподава с такива устройства, когато се избират кметове и общинари? Тази сериозна смяна беше направена едвам 3 месеца преди локалните избори, които се организираха през октомври същата година. Не ги ли заболя тогава, че ползват „ неприятната практика”?
В началото на 2019 година ГЕРБ предизвикаха страховит скандал, откакто взаимно с Движение за права и свободи внезапно завишиха праговете на годност на преференциите и по този начин на процедура ги обезсмислиха. Наглата смяна в ущърб на дейните жители провокира съществено възмущение, което стресна премиера Борисов и той разпореди на депутатите си да възстановят преференциите в предходния им тип. Така грубо разбута парламентарната процедура – в това време президентът Радев беше наложил несъгласие над измененията, което хората на Борисов нямаха желание да поддържат, и по тази причина гласоподаваха още един път в поддръжка на високите прагове, с цел да отхвърлят ветото, а по-късно върнаха ниските прагове с различен законопроект. Безумната неразбория беше уредена едвам в края на март 2019 година А европейските избори, на които използвахме преференции, бяха извършени през май същата година. И какво излезе – бърникаме в кодекса единствено 2 месеца преди вота? Е, на кого му пука. Не и на ръководещите, това най-малко беше несъмнено.
За всички е ясно какъв брой рисковано може да бъде безотговорното пренаписване на Изборния кодекс. Особено в невиждана обстановка като актуалната. Но хайде да оставим най-малко за малко политическото двуличие настрани. Герберите можеха да признаят: „ Често сме преправяли закона, когато не би трябвало, но този път не смеем.” Такава политическа храброст обаче явно им липсва. И по тази причина в този момент разиграват сценки, с цел да се изкарат чисти и виновни законотворци, с което единствено наскърбяват жителите – или най-малко по-паметливите измежду тях.
Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ