Варна се утвърди като най-добра строителна площадка за живеене
Няма по-скучно занятие от четене на обещания в предизборна акция. И няма по-забавно от припомнянето им след години. Един от многочислените образци са думи и (не)последвали каузи във Варна. В момента тече предизборна акция, която съответствува със 75-ия месец от кметуването на Иван Портних (ГЕРБ). Време е да се направи обзор за свършеното съгласно афишираните първоначално цели. Както и да се оцени дали градът се придвижи напред.
Най-напред би трябвало да се направи уточнението, че връзката сред обещания и осъществяването им рядко е обвързвано с развиването на съответната общественост (село, град, държава). Обещанията не са нищо повече от лов на гласове –
техническо средство за произвеждане на приятни думи,
за които никой след това не държи сметка. В действителния живот развиването или изоставането зависи от хиляди непредсказуеми и независещи от съответното ръководство фактори, а самостоятелният принос мъчно може да се мери. Пак образец от Варна – Кирил Йорданов, предходник на Портних, обещаваше да няма хора, които бъркат в кофите за боклук; обещанието се сбъдна някак, само че съответства с общо икономическо раздвижване докъм 2007 година За него той няма принос – ето такава е условната природа на обещанията.
И въпреки всичко е забавно какво тъкмо сбъдна или не Портних по отношение на набелязаните цели. Той пое ръководството на частични избори през 2013 година, до които се стигна след бурни митинги против Йорданов и трагични събития (Пламен Горанов). Градът бе столица на безредици, които в народен мащаб доведоха до оставка на първото държавно управление на Бойко Борисов. Портних, който тогава и в този момент бе лицето на ГЕРБ – Варна, а партията му поддържаше Йорданов, се яви на балотаж с Христо Бозов, заместител на изгонения кмет.
Стари лица предлагаха нови очаквания
Специално Портних заложи на три щекотливи тематики. Първите две бяха революционни - да реши “за шест месеца ” дефицита тук-там в детските градини и да забрани колите в Морската градина (плюс изцяло да я съхрани). Третата бе благоустрояване на улици и площади, включително посредством прекъсване на “ремонт на ремонта ” и кърпежите, които задръстваха града.
За детските градини бе реализиран триумф, въпреки не цялостен. Дали за шест месеца или по-дълго бяха разкрити много места – посредством ново строителство, поправки и така нататък Практически през днешния ден градини има за всички деца. Но къде?
Свободните места са в крайни квартали,
напредването до които е съвсем непостижимо. Жена се оплака неотдавна пред “Сега ”, че детето й е признато в “Аспарухово ”, откакто фамилията живее в “Левски ” – това са 15 километра в едната посока всекидневно при неправдоподобен трафик. За тази майка казусът явно не е решен. Отделно от това системата за банкет е толкоз комплицирана (класиране по лотария и точки), че не е прочут човек, изцяло осведомен с нея – което хвърля подозрения в прозрачността. И още един факт – през последните години частните градини се развиха доста, към тях се ориентираха заможните семейства; “товарът ” към общинските се олекоти, за което кметската администрация няма принос.
По втората огромна тематика – Морската градина и колите в нея – се разигра пиесата “(Не)много звук за нищо ”. Портних няколко пъти спираше придвижването в противоречивата зона Салтанат, само че заповедите бяха събаряни в съда или спирани от регионалния шеф. Баталиите бяха изпъстрени със странни правосъдни сформира (примерно имаше магистрат, чиято житейска половинка е юрист на разположение, заинтригувано от колите в парка), както и със странни решения (не съгласно духа, а запетайките в материята). Така ветото върху трафика оцеляваше напълно за малко. Сега предизборно съдии направиха услуга на кмета и стопираха колите, още веднъж взирайки се в запетайки. В цялата драма Портних явно прави нещо, само че без резултат, и си навлича рецензии, че това “нещо ” е симулация. Спорно е дали симулира, само че е несъмнено, че друго не прави –
не е въведен Подробен организационен проект за Салтанат
Няма го, тъй като, който властник тръгне да взема решение проблема в едната или другата посока, ще си постави главата в торбата.
През лятото на 2013 година Портних дава обещание градеж на публични паркинги до Морската градина. Липсват през днешния ден. В момента обстановката е “овладяна ” посредством забранителен знак и патрулки по входовете на парка. Така ще е най-малко до изборите, а след тях - нови правосъдни драми.
Трябва да се регистрира, че през мандатите на Портних няма гола поляна в Морската градина, която да се е бетонирала. Обаче се употребяват други хватки за градежи – “довършителни действия ”, преустрояване на здания и така нататък Все отново по едно време посред поляна се появи ограда – още веднъж в Салтанат, ехтене от реституцията в действителни граници. В същинската част на градината, където не се сблъскват частен и публичен интерес, тя не стана по-зле, в противен случай – обнови се, в това число посредством преди малко завършен избирателен ремонт.
По третото заричане – нова качествена инфраструктура, всичко се разви по присъщия за ГЕРБ общодържавен почин – доста ремонтирани улици, площади, градинки, катерушки, съпроводени от пренареждане на плочки, колчета, шахти… и потънали милиони в тях. “Работата на парче ” не бе отстранена, а стана жанр. Но пък кръшна снага изви многолентовият бул. “Васил Левски ”, който е
най-мащабният инфраструктурен план
на Варна през последните 30 години. Той проработи с ред кавги, само че облекчава доста трафика. Любопитно е, че Портних в никакъв случай не бе обещавал булеварда, просто Борисов отпусна пари на старта на третото си държавно управление.
За шест години градът се снабди с доста нови придобивки. Грозният и зарязан Юнашки салон се трансформира в приятна спортна зала, Младежкият дом закупи съвременна фасада. В квартал “Възраждане ” се появиха състезателен комплекс и парк, в “Аспарухово ”, обгрижен след огромното наводняване - бул., стадиони, парк, канал. Десетки учебни заведения и детски градини бяха ремонтирани, появиха се зони за спорт. Тези придобивки са прелестни, стига да не си угрижен за парите си поданик. А и ползвател без шанс да не си. Защото някои от градежите протекоха по този начин: таман бе отворен за придвижване “Васил Левски ”, кръстовище пропадна,
таман бе оправено кръстовището, пропадна насип,
таман бе открита реновирана детска градина, срути се мазилка, някои учебни поправки таман да свършат, нарушиха обаче строителни и образователни периоди, а парите бяха изсипвани с шепи – булевардът коства 100 и няколко милиона лв. (няма отчет), не се знае и какъв брой коства реконструкцията на Двореца на културата и спорта (вероятно към 10 млн. лева.). Специално ремонтът на Двореца се трансформира в именит – дълго чакан, просрочван и оскъпяван, в последна сметка… се разпростря върху вътрешните пространства. Фасадата и корпусът са все по този начин сиви, остарели, с олющен метал и падаща мазилка. И друга легенда си има Варна – фонтана на централния площад “Независимост ”. След ремонт той стана пеещ, оцветен в светлини и хвърлящ високо вода. Пускането му през 2015 година бе съпроводено с хвалби, че силата на струята го прави неповторим за България. Днес това няма изключително значение, тъй като
струята се пречупи, понякога стопира да пее и танцува
Периодично сухи са и по-малките нови фонтани в центъра.
Но и за идващите мандати остана да се строи. Започна трескаво мислене какво да се прави с така наречен Дупка, която общинският съвет си върна от пловдивския предприемач Георги Гергов за 43 млн. лева Вероятно все в миналото снага ще издигне постройката на новата библиотека, която в абстрактен план наподобява супер съвременна. Все в миналото би трябвало да завърши и строителството на стадион “Варна ”. Както и да се започва създаване на колектор, който да предотвратява честите наводнения. Би следвало планът за интегриран градски превоз също да бъде завършен – въпреки да бяха направени спирки, бързи трасета и се закупиха рейсове, той е на половина неуспех, тъй като билетната система е непрекъснато неработеща, осведомителни табла се повреждат и така нататък
Още малко усмивки от старите ленти. През 2013 година Портних дава обещание локалната власт да стане по-прозрачна за жителите. Самият той обаче прекъсна една хубава процедура от Йорданов - кметът да дава отговор обществено на въпроси на съветниците. Обещава и пристанищните уреди по градския бряг да се махнат, с цел да се освободи зона за атракции (стара идея); в отплата – създаване на терминал в местността Пясъка. Днес портовите кранове ги няма, вместо тях – кръчми, зоната в действителност е атракционна. Терминал на Пясъка обаче липсва, започва създаване на подобен до ТЕЦ-а в село Езерово –
частен, със притежател Ахмед Демир Доган
Разбира се, разгръщането на Доган в енергетиката и пристанищната промишленост не зависи от един недодялан кмет. Зависи от началника му - Бойко Методиев Борисов. И още нещо се случи при славното ръководство на началника - превръщането на варненската компания “Хидрострой ” в мощен състезател в строителния отрасъл.
При Портних Варна се снабди със синя зона. Тя пък изобщо не фигурираше в обещанията. Стартира преди към година, рано е да бъде оценена.
В последна сметка за някои поданици на града той сигурно е добър кмет, за други – не. Наред със злободневните проблеми обаче градът си има още един - базов, голям: гневното лишаване на пространство посредством
отвесно и хоризонтално бетониране
Обикновено тази тематика се интерпретира посредством похищенията върху зелени площи, само че другаде е същинската неволя – несъразмерното строителство върху другите типове площи. От 20 години всяка дребна къща в града се трансформира в кооперация. Всеки трети трафопост се ликвидира, с цел да се наредят етажи. Всеки свободен терен се запълва от жилища, магазини, офиси. Дори новата градска библиотека се проектира върху единствения огромен празен имот в центъра. Комбинацията от частно и държавно (общинско) строителство лишава града от въздух - освен на финала си, само че и до момента в който тече. От 20 години Варна е площадка, в която фадроми, бъркачки и кранове подвигат ново строителство, ремонтират остарялото или ремонтират ремонта. Някои от тези действия сякаш са за положително. Но има ли го?! За 20 години се роди и съзря цяло едно потомство – посред звук, прахуляк, строителна нечистотия, движещо се приведено под скелета. Някой пита ли се освен физически,
само че и душевен по какъв начин това се отразява на подрастващите?
Спорно е дали Портних или различен властник могат да спрат процеса. В основата му са ползите на строителната промишленост, която е една от дребното у нас, осигуряваща поминък. Това са остарели комплицирани процеси, в това число пазарни, само че е реалност, че при Портних гневното лишаване на пространство се задълбочи.
Изход не се търси. А с това липсва и стратегическо мислене за екологичен превоз, поощряване на пешеходното придвижване, зони за тиха почивка, просвета. Много хора наблъскани, които като че ли всеки миг ще заживеят в по-добра среда, само че не се случва – това е Варна.
Най-напред би трябвало да се направи уточнението, че връзката сред обещания и осъществяването им рядко е обвързвано с развиването на съответната общественост (село, град, държава). Обещанията не са нищо повече от лов на гласове –
техническо средство за произвеждане на приятни думи,
за които никой след това не държи сметка. В действителния живот развиването или изоставането зависи от хиляди непредсказуеми и независещи от съответното ръководство фактори, а самостоятелният принос мъчно може да се мери. Пак образец от Варна – Кирил Йорданов, предходник на Портних, обещаваше да няма хора, които бъркат в кофите за боклук; обещанието се сбъдна някак, само че съответства с общо икономическо раздвижване докъм 2007 година За него той няма принос – ето такава е условната природа на обещанията.
И въпреки всичко е забавно какво тъкмо сбъдна или не Портних по отношение на набелязаните цели. Той пое ръководството на частични избори през 2013 година, до които се стигна след бурни митинги против Йорданов и трагични събития (Пламен Горанов). Градът бе столица на безредици, които в народен мащаб доведоха до оставка на първото държавно управление на Бойко Борисов. Портних, който тогава и в този момент бе лицето на ГЕРБ – Варна, а партията му поддържаше Йорданов, се яви на балотаж с Христо Бозов, заместител на изгонения кмет.
Стари лица предлагаха нови очаквания
Специално Портних заложи на три щекотливи тематики. Първите две бяха революционни - да реши “за шест месеца ” дефицита тук-там в детските градини и да забрани колите в Морската градина (плюс изцяло да я съхрани). Третата бе благоустрояване на улици и площади, включително посредством прекъсване на “ремонт на ремонта ” и кърпежите, които задръстваха града.
За детските градини бе реализиран триумф, въпреки не цялостен. Дали за шест месеца или по-дълго бяха разкрити много места – посредством ново строителство, поправки и така нататък Практически през днешния ден градини има за всички деца. Но къде?
Свободните места са в крайни квартали,
напредването до които е съвсем непостижимо. Жена се оплака неотдавна пред “Сега ”, че детето й е признато в “Аспарухово ”, откакто фамилията живее в “Левски ” – това са 15 километра в едната посока всекидневно при неправдоподобен трафик. За тази майка казусът явно не е решен. Отделно от това системата за банкет е толкоз комплицирана (класиране по лотария и точки), че не е прочут човек, изцяло осведомен с нея – което хвърля подозрения в прозрачността. И още един факт – през последните години частните градини се развиха доста, към тях се ориентираха заможните семейства; “товарът ” към общинските се олекоти, за което кметската администрация няма принос.
По втората огромна тематика – Морската градина и колите в нея – се разигра пиесата “(Не)много звук за нищо ”. Портних няколко пъти спираше придвижването в противоречивата зона Салтанат, само че заповедите бяха събаряни в съда или спирани от регионалния шеф. Баталиите бяха изпъстрени със странни правосъдни сформира (примерно имаше магистрат, чиято житейска половинка е юрист на разположение, заинтригувано от колите в парка), както и със странни решения (не съгласно духа, а запетайките в материята). Така ветото върху трафика оцеляваше напълно за малко. Сега предизборно съдии направиха услуга на кмета и стопираха колите, още веднъж взирайки се в запетайки. В цялата драма Портних явно прави нещо, само че без резултат, и си навлича рецензии, че това “нещо ” е симулация. Спорно е дали симулира, само че е несъмнено, че друго не прави –
не е въведен Подробен организационен проект за Салтанат
Няма го, тъй като, който властник тръгне да взема решение проблема в едната или другата посока, ще си постави главата в торбата.
През лятото на 2013 година Портних дава обещание градеж на публични паркинги до Морската градина. Липсват през днешния ден. В момента обстановката е “овладяна ” посредством забранителен знак и патрулки по входовете на парка. Така ще е най-малко до изборите, а след тях - нови правосъдни драми.
Трябва да се регистрира, че през мандатите на Портних няма гола поляна в Морската градина, която да се е бетонирала. Обаче се употребяват други хватки за градежи – “довършителни действия ”, преустрояване на здания и така нататък Все отново по едно време посред поляна се появи ограда – още веднъж в Салтанат, ехтене от реституцията в действителни граници. В същинската част на градината, където не се сблъскват частен и публичен интерес, тя не стана по-зле, в противен случай – обнови се, в това число посредством преди малко завършен избирателен ремонт.
По третото заричане – нова качествена инфраструктура, всичко се разви по присъщия за ГЕРБ общодържавен почин – доста ремонтирани улици, площади, градинки, катерушки, съпроводени от пренареждане на плочки, колчета, шахти… и потънали милиони в тях. “Работата на парче ” не бе отстранена, а стана жанр. Но пък кръшна снага изви многолентовият бул. “Васил Левски ”, който е
най-мащабният инфраструктурен план
на Варна през последните 30 години. Той проработи с ред кавги, само че облекчава доста трафика. Любопитно е, че Портних в никакъв случай не бе обещавал булеварда, просто Борисов отпусна пари на старта на третото си държавно управление.
За шест години градът се снабди с доста нови придобивки. Грозният и зарязан Юнашки салон се трансформира в приятна спортна зала, Младежкият дом закупи съвременна фасада. В квартал “Възраждане ” се появиха състезателен комплекс и парк, в “Аспарухово ”, обгрижен след огромното наводняване - бул., стадиони, парк, канал. Десетки учебни заведения и детски градини бяха ремонтирани, появиха се зони за спорт. Тези придобивки са прелестни, стига да не си угрижен за парите си поданик. А и ползвател без шанс да не си. Защото някои от градежите протекоха по този начин: таман бе отворен за придвижване “Васил Левски ”, кръстовище пропадна,
таман бе оправено кръстовището, пропадна насип,
таман бе открита реновирана детска градина, срути се мазилка, някои учебни поправки таман да свършат, нарушиха обаче строителни и образователни периоди, а парите бяха изсипвани с шепи – булевардът коства 100 и няколко милиона лв. (няма отчет), не се знае и какъв брой коства реконструкцията на Двореца на културата и спорта (вероятно към 10 млн. лева.). Специално ремонтът на Двореца се трансформира в именит – дълго чакан, просрочван и оскъпяван, в последна сметка… се разпростря върху вътрешните пространства. Фасадата и корпусът са все по този начин сиви, остарели, с олющен метал и падаща мазилка. И друга легенда си има Варна – фонтана на централния площад “Независимост ”. След ремонт той стана пеещ, оцветен в светлини и хвърлящ високо вода. Пускането му през 2015 година бе съпроводено с хвалби, че силата на струята го прави неповторим за България. Днес това няма изключително значение, тъй като
струята се пречупи, понякога стопира да пее и танцува
Периодично сухи са и по-малките нови фонтани в центъра.
Но и за идващите мандати остана да се строи. Започна трескаво мислене какво да се прави с така наречен Дупка, която общинският съвет си върна от пловдивския предприемач Георги Гергов за 43 млн. лева Вероятно все в миналото снага ще издигне постройката на новата библиотека, която в абстрактен план наподобява супер съвременна. Все в миналото би трябвало да завърши и строителството на стадион “Варна ”. Както и да се започва създаване на колектор, който да предотвратява честите наводнения. Би следвало планът за интегриран градски превоз също да бъде завършен – въпреки да бяха направени спирки, бързи трасета и се закупиха рейсове, той е на половина неуспех, тъй като билетната система е непрекъснато неработеща, осведомителни табла се повреждат и така нататък
Още малко усмивки от старите ленти. През 2013 година Портних дава обещание локалната власт да стане по-прозрачна за жителите. Самият той обаче прекъсна една хубава процедура от Йорданов - кметът да дава отговор обществено на въпроси на съветниците. Обещава и пристанищните уреди по градския бряг да се махнат, с цел да се освободи зона за атракции (стара идея); в отплата – създаване на терминал в местността Пясъка. Днес портовите кранове ги няма, вместо тях – кръчми, зоната в действителност е атракционна. Терминал на Пясъка обаче липсва, започва създаване на подобен до ТЕЦ-а в село Езерово –
частен, със притежател Ахмед Демир Доган
Разбира се, разгръщането на Доган в енергетиката и пристанищната промишленост не зависи от един недодялан кмет. Зависи от началника му - Бойко Методиев Борисов. И още нещо се случи при славното ръководство на началника - превръщането на варненската компания “Хидрострой ” в мощен състезател в строителния отрасъл.
При Портних Варна се снабди със синя зона. Тя пък изобщо не фигурираше в обещанията. Стартира преди към година, рано е да бъде оценена.
В последна сметка за някои поданици на града той сигурно е добър кмет, за други – не. Наред със злободневните проблеми обаче градът си има още един - базов, голям: гневното лишаване на пространство посредством
отвесно и хоризонтално бетониране
Обикновено тази тематика се интерпретира посредством похищенията върху зелени площи, само че другаде е същинската неволя – несъразмерното строителство върху другите типове площи. От 20 години всяка дребна къща в града се трансформира в кооперация. Всеки трети трафопост се ликвидира, с цел да се наредят етажи. Всеки свободен терен се запълва от жилища, магазини, офиси. Дори новата градска библиотека се проектира върху единствения огромен празен имот в центъра. Комбинацията от частно и държавно (общинско) строителство лишава града от въздух - освен на финала си, само че и до момента в който тече. От 20 години Варна е площадка, в която фадроми, бъркачки и кранове подвигат ново строителство, ремонтират остарялото или ремонтират ремонта. Някои от тези действия сякаш са за положително. Но има ли го?! За 20 години се роди и съзря цяло едно потомство – посред звук, прахуляк, строителна нечистотия, движещо се приведено под скелета. Някой пита ли се освен физически,
само че и душевен по какъв начин това се отразява на подрастващите?
Спорно е дали Портних или различен властник могат да спрат процеса. В основата му са ползите на строителната промишленост, която е една от дребното у нас, осигуряваща поминък. Това са остарели комплицирани процеси, в това число пазарни, само че е реалност, че при Портних гневното лишаване на пространство се задълбочи.
Изход не се търси. А с това липсва и стратегическо мислене за екологичен превоз, поощряване на пешеходното придвижване, зони за тиха почивка, просвета. Много хора наблъскани, които като че ли всеки миг ще заживеят в по-добра среда, само че не се случва – това е Варна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ