Няма общество, което живее в идеален ред, но, за да

Няма общество, което живее в съвършен ред, само че, с цел да е най-малко допустима средата и да си коства цената (платените от нас данъци), следва сериозно рисковите проблеми да намират решение. За задачата би трябвало да бъдат извадени на повърхността, в нашата блатна реалност – да изплуват, за което са нужни глашатаи. Преди всичко институционални – опозицията в националното заседание, магистратите в правосъдната власт, овластени да приказват и работят, работоспособната и деполитизирана администрация в изпълнителната власт. Защо по този начин изброените фактори ги няма в българската реалност ли? Защото не умеем да вършим решителни и обосновани избори? А до няколко месеца следва следващият, повече от важен избор – кой ще бъде основен прокурор в идващите седем години. След неговия мандат аз ще съм на 40 и към половината ми живот ще е минал.

Разбира се, в помощ на всеки избор стои добре проведена процедура, в която да се ревизират и проявят качествата на претендентите, да бъдат декларирани и разисквани възгледите им, в това число по проблемите на системата, която следва да оглавят. Процедурата, с изключение на най-хубавата инспекция и избор, следва да даде и легитимност на получилия поста пред всички наранени групи жители, тъй че да са подготвени най-малкото да одобряват определените и да не оспорват законността на властта им (тоест да не заловен гората с пушка в ръка).

Ще имаме ли законен основен прокурор?

За начало, оправомощените, т.е. членовете на Висшия правосъден съвет, би трябвало да имат измежду кого да избират. Засега надпреварата е, и ще бъде, с един кон. Видимо, той е мощно начетен с поддръжката на всички членове на прокурорската гилдия, а от през вчерашния ден - и от всички прокурори и чиновници на профилираната прокуратура и районната прокуратура в София. Състезателят, въпреки и самичък на старта, пък е очевидно раздразнителен – нервират го разните там недоволни членове на обществото с възгледи за правосъдна промяна. А го нервират, тъй като преглежда една част от обществото като олигархична и корумпирана, а доближените до властта корпулентни депутати остават периферни и честни фигури. От самото начало се вижда, че няма по какъв начин подобен претендент да е законен. И в случай че и да бъде определен, рискуваме, като общество, да имаме прокуратура, в която освен от дълго време никой не има вяра, само че скоро може и огромни маси жители да откажат да се подчиняват на дейностите и актовете ѝ. Конят очевидно би трябвало да бъде дисквалифициран още на старта.

Защо няма втори претендент ли?