За душата няма нищо по-страшно от студа - ЕРВЕ БАЗЕН
Няма нито напразни познания, нито напразни старания. Месеците живот на гъсениците поражда ден живот на пеперудите.
Бракът е като обсадена цитадела: тези които са вътре, желаят да се измъкнат, тези които са извън, мечтаят да обхванат вътре.
Да приказваш за дамите в множествено число и настоящо време е изцяло обикновено за младия човек; само че когато дамата приказва за мъжете в множествено число и минало време – това я обезценява повече и от климакса.
Това, което няма край, няма и полезност.
Последните километри, по този начин както и първите, постоянно са най-дългите. Когато докосваш пътя – задачата е още прекомерно далечна. Когато пътят е съвсем преминат, те сковава боязън. Приближавайки към задачата, започваш да разбираш, че тя дори не е стадий, а просто крайпътен камък, около който, без да забавя своето придвижване, минава животът. Законът на инерцията най-жестоко работи не толкоз в областта на пространството, колкото в областта на времето.
Всеки вижда в другия това, което желае да види. Всеки вижда своите очи и своите цветове.
Тези, които обичаме, надалеч не постоянно се обичат един различен.
Да отклониш хората от тъжни мисли, да ги оставиш да мислят, че самите те са желали да се отклонят от тъжните мисли, е най-висшето изкуство.
Когато законът стане закон на джунглата, да бъдеш отвън закона е огромна чест.
Да си трагичен е толкоз елементарно, толкоз неуместно, толкоз налично!
Няма подозрение, че положителните усеща наподобяват безвкусни за някой, който е привикнал да култивира другите.
Този, който нищо не желае, от време на време получава доста.
Уважението, което изпитваме към ближните си, всекидневно се основава на съпоставяне с нас самите.
Жените крещят: „ Ти си моят господ! “. А мислят: „ Ах, ти мое кученце! “.
Мълчанието още не е всичко: устата може да не приказва нищо, само че лицето – не постоянно.
Силата на някои дами не е по-добра от силата на някои мъже. Когато бащата заема прекалено много власт в фамилията, децата се бунтуват; когато силата на майката е прекомерно мощна, децата стават капризни.
Някой е споделил, че за душата няма нищо по-страшно от студа.
Няма по-добро средство за насила от вежливостта.
Клеветата е последното леговище на безсилието.
Мъжът, който осквернява дамата, постоянно осквернява в лицето ѝ своята майка.
Всички деца са ехтене на своите родители.
Ако човек усеща своята незначителност, той я преодолява и в прочут смисъл я отстрани. Истинската незначителност постоянно е цялостна със блаженство.
Обществото би било идеално, в случай че всички дами са омъжени, а всички мъже ергени.
Аз мисля, затова си опонирам.
Непоносимият човек необикновено бързо ви прави и вас непоносими.
Да приемеш себе си значи да заслужиш правото да бъдеш себе си.
Като предписание, при приказливите хора мълчанието е знак за яд.
Любим способ на лицемерите е да назоваваме искреността цинизъм, както простаците назовават истината абсурд.
Ерве Базен е френски публицист, участник в Съпротивата, герой за мир.
Писателят се ражда на днешния ден, 17 април, през 1911 година в Анже, Франция. Завършва литература в Сорбоната. През 1947 година става притежател на премията „ Аполинер “ за дебютната си стихосбирка.
В по-късните книги логиката на психиката отстъпва на свободното творчество и хумористичната му книга „ Да оскубем птицата “ получава премията за черен комизъм „ Ксавие Форнере “.
Член е на Академията Гонкур от 1958 година и неин ръководител от 1973 година до края на живота си.
Умира на 17 февруари 1996 година
