Димитър Ганев, Тренд: Кабинет, начело с Мария Габриел - сложно, но не невъзможно
Няма ли държавно управление, предварителните избори ще са през септември - в случай че са през октомври, идва съвършена стихия
Още акценти от изявлението:
Единствената формула при втори мандат е кабинет от специалисти, половината посочени от ГЕРБ, половината - от ПП-ДБ Основният сюжет при нов избор ще е “Кой е отговорен, че отново отиваме на избори ”. ПП-ДБ са с най-слаба защитна теза Двете огромни партии не желаят да влязат на сакат крайник в битката за кметските избори До нов избор има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да започне нов разговор за втория и пак на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ Нямаме съображение да чакаме публичен възторг при нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов индивид, нито пък има някакъв нов сюжет
- Програмно държавно управление с мандат на ГЕРБ, в което министър председател е Мария Габриел, а останалите партии пълнят министерските постове. Какъв е шансът му?
- Шансовете за подобен кабинет зависят от занапред идните диалози на ГЕРБ с останалите политически сили в Народното събрание. Такава структура е на първо място комплицирана, само че не е невъзможна. Очевидно е, че съгласие с Политическа партия в първия мандат не може да има, и по всичко проличава, че ГЕРБ ще търсят поддръжката на другите в Народното събрание.
Аритметиката демонстрира, че изключвайки ПП-ДБ и “Възраждане ”, то болшинство може да се събере единствено с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Проблемите са по две линии. Първо, Българска социалистическа партия има ясна позиция по участието на България в еврозоната и военната помощ за Украйна. ГЕРБ от своя страна слагат това в центъра на своята стратегия. Вторият проблем е, че сходен кабинет няма да срещне публичен възторг, а това не е добра изходна позиция за локалните избори.
- И в случай че този вид не се състои, какво следва? Отиваме на избори?
- Не. До изборите има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да стартира нов диалог за втория и отново на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ. Там вратата ми се коства, че не е изцяло затворена.
Но в случай че ПП-ДБ желаят да има държавно управление с техния мандат, тогава ще би трябвало да създадат сериозна проверка в настояванията си. Очевидно, че няма по какъв начин да се осъществя тяхното предложение за напълно техен кабинет с поддръжката на ГЕРБ.
Не знам и за подобен случай, в който изгубилата групировка желае от партията победител да поддържа напълно неин независим, еднопартиен кабинет.
За да се направи кабинет във втория мандат, виждам единствено една опция – ПП-ДБ да реализират единодушие с ГЕРБ върху кабинет, доминиран от експертни лица, като половината са посочени от едните, другата половина - от другите, а министър-председателят е равно далечен от двете.
- Вие лансирахте тезата за кабинет вид “Димитър Попов ” още преди няколко седмици. Това ли е форматът, който описвате?
- Да, доста сходен. Всички ясно си даваме сметка, че тежката борба в последната година и половина сред Политическа партия и ГЕРБ прави труднопостижима общоприетата, позната коалиция, в която водачът на най-голямата партия става министър-председател, а ярки партийни лица от двете партии стават министри. Очевидно е, че би трябвало да се търси друга формула. Още в края на 1990 година тя бе открита сред двете огромни партии тогава – Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, в кабинета “Попов ”.
И тъй като приказваме за борба, ами да си представим дали тогава борбата е била по-малка. Била е доста по-силна. Но въпреки всичко партиите са намерили опция да седнат на една маса и да се схванат за някакъв постоянен кабинет.
- А при неуспех на втория мандат в третия виждате ли късмет?
- Преди третия мандат ще са се изчерпали опциите в това Народно заседание. В първия мандат ще е пробвана конфигурацията ГЕРБ - Българска социалистическа партия - Движение за права и свободи, във втория - ГЕРБ - Политическа партия - Демократична България. Други разновидности няма. Третият мандат може да бъде осъществен само в случай че има някаква радикална смяна в политическата обстановка директно преди връчването му. Не виждам условия за сходно нещо, тъй че по-скоро при несполучлив втори мандат отиваме на избори през септември.
- С какви позиции влизат партиите при едни възможни избори?
- Основният сюжет при едни нови избори ще бъде “Кой е отговорен, че отново отиваме на избори ”. Всяка една от партиите ще би трябвало да дава отговор на този въпрос. Към момента ПП-ДБ имат най-слаба защитна теза по този въпрос, тъй като те ще са посочили, че не са склонни на компромис, до момента в който техният главен конкурент в лицето на ГЕРБ ще е декларирал ясно предпочитание за държавно управление, и то в разнообразни формати. Това ще докара най-вероятно до увеличение на дистанцията сред първите две обединения при нови избори. Друг печеливш евентуално ще е “Възраждане ”, която е в наклонност към растеж към този момент година и половина и няма съображение да считаме, че той ще спре или че резултатът ще бъде по-нисък. И като си представим тази картина в идващото Народно заседание, в действителност партиите ще се изправят пред същото политическо уравнение, което сега е пред тях. Няколко депутати повече или по-малко няма да трансформират структурно нищо значително.
- Преди малко казахте избори през септември. Няма ли опция за избори през юли? Или пък избори 2 в 1, дружно с локалните в края на октомври?
- Простата сметка сочи, че избори през юли към този момент са невъзможни. На 15 май президентът връчва мандат на ГЕРБ-СДС, той ще бъде върнат евентуално изпълнен и ще би трябвало да се гласоподава. Това си отива към 25 май. При крах с първия би трябвало да се извъртят още 2 мандата. Това няма по какъв начин да отнеме по-малко седмица, две или три – според от ходовете на мандатоносителите. Между необуздано Народно заседание и дата за избори би трябвало да има 2 месеца с нов длъжностен кабинет. Изключвам избори през август, тъй като това е рецепта за извънредно ниска изборна интензивност, надлежно и слаба легитимност на новоизбраното Народно заседание и държавно управление.
Самият президент също сякаш отхвърли този вид. Радев има лостове да забави насрочването на избори, тъй като няма парламентарен период, откакто се върне третият мандат, по кое време да издаде декрет за нов избор. Да се бави обаче до октомври, е прекалено много. А и рисковете за сходен вид са големи. Представете си единствено – машинно гласоподаване плюс хартиено за два избора, като в този за локален избор има избор за кмет, за общински съвет, за областен кмет в огромните регионални градове и за кмет на кметство. Към това добавяте преференциално гласоподаване за парламентарни избори и преференциално гласоподаване за общински съвет. А и референдум за еврото евентуално. Струва ми се като съвършената стихия за неуспех на изборите.
- Каква изборна интензивност очаквате при едни предварителни парламентарни избори през септември?
- Сходна или по-ниска от тази на предходните. Нямаме никакво съображение да чакаме някакъв публичен възторг при нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов индивид, който да стимулира част от негласуващите да отидат до секцията, нито пък има някакъв нов сюжет. Битката още веднъж ще е за това коя партия ще успее да изкара твърдото си ядро. При такива обстановки тези с по-мобилизиран електорат, по-добри структури покачват относителната си тежест.
- В последна сметка гаранция ли са локалните избори за по-голяма непоклатимост в страната, тъй като дават запас и надлежно за съставяне на постоянен кабинет?
- Местните избори могат да решат политическата рецесия не за друго, а тъй като преди тях партиите не са подготвени да заплащат висока политическа цена. А всяка една настройка, която може да излъчи постоянен кабинет, ще нанесе вреда. При съдействие на ГЕРБ с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи партията на Борисов ще бъде в тежка изходна позиция за избори, а при коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ последните ще са пострадали. Двете огромни партии не желаят да влизат на сакат крайник в конфликта за локалния избор, тъй като той им е доста значим. Това е достъп до запас – финансов и кадрови и партийна опора за 4 години напред. След локалните избори на всяка една от двете огромни обединения ще е по-лесно да заплати цената.
- Социолози, а и мои сътрудници публицисти настояват, че неналичието на сговор ще съпътства и 50-ия, и 51-ия парламент. Споделяте ли техния негативизъм?
- В България не може да се прави прогноза за идващите 2 дни, а камо ли за идващите 2 Народното събрание.
Мила Гешакова
CV
Роден е през 1986 година във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”
Доктор по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там
Съосновател на изследователския център “Тренд ”
Научните му ползи са свързани с проблематиката на българския преход
Автор е на книгата “Пътят към конституцията ", която излезе през 2018 г.
Още акценти от изявлението:
Единствената формула при втори мандат е кабинет от специалисти, половината посочени от ГЕРБ, половината - от ПП-ДБ Основният сюжет при нов избор ще е “Кой е отговорен, че отново отиваме на избори ”. ПП-ДБ са с най-слаба защитна теза Двете огромни партии не желаят да влязат на сакат крайник в битката за кметските избори До нов избор има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да започне нов разговор за втория и пак на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ Нямаме съображение да чакаме публичен възторг при нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов индивид, нито пък има някакъв нов сюжет
- Програмно държавно управление с мандат на ГЕРБ, в което министър председател е Мария Габриел, а останалите партии пълнят министерските постове. Какъв е шансът му?
- Шансовете за подобен кабинет зависят от занапред идните диалози на ГЕРБ с останалите политически сили в Народното събрание. Такава структура е на първо място комплицирана, само че не е невъзможна. Очевидно е, че съгласие с Политическа партия в първия мандат не може да има, и по всичко проличава, че ГЕРБ ще търсят поддръжката на другите в Народното събрание.
Аритметиката демонстрира, че изключвайки ПП-ДБ и “Възраждане ”, то болшинство може да се събере единствено с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Проблемите са по две линии. Първо, Българска социалистическа партия има ясна позиция по участието на България в еврозоната и военната помощ за Украйна. ГЕРБ от своя страна слагат това в центъра на своята стратегия. Вторият проблем е, че сходен кабинет няма да срещне публичен възторг, а това не е добра изходна позиция за локалните избори.
- И в случай че този вид не се състои, какво следва? Отиваме на избори?
- Не. До изборите има да се извърви още път. Ако първият мандат се провали, може да стартира нов диалог за втория и отново на масата да седнат ГЕРБ и ПП-ДБ. Там вратата ми се коства, че не е изцяло затворена.
Но в случай че ПП-ДБ желаят да има държавно управление с техния мандат, тогава ще би трябвало да създадат сериозна проверка в настояванията си. Очевидно, че няма по какъв начин да се осъществя тяхното предложение за напълно техен кабинет с поддръжката на ГЕРБ.
Не знам и за подобен случай, в който изгубилата групировка желае от партията победител да поддържа напълно неин независим, еднопартиен кабинет.
За да се направи кабинет във втория мандат, виждам единствено една опция – ПП-ДБ да реализират единодушие с ГЕРБ върху кабинет, доминиран от експертни лица, като половината са посочени от едните, другата половина - от другите, а министър-председателят е равно далечен от двете.
- Вие лансирахте тезата за кабинет вид “Димитър Попов ” още преди няколко седмици. Това ли е форматът, който описвате?
- Да, доста сходен. Всички ясно си даваме сметка, че тежката борба в последната година и половина сред Политическа партия и ГЕРБ прави труднопостижима общоприетата, позната коалиция, в която водачът на най-голямата партия става министър-председател, а ярки партийни лица от двете партии стават министри. Очевидно е, че би трябвало да се търси друга формула. Още в края на 1990 година тя бе открита сред двете огромни партии тогава – Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, в кабинета “Попов ”.
И тъй като приказваме за борба, ами да си представим дали тогава борбата е била по-малка. Била е доста по-силна. Но въпреки всичко партиите са намерили опция да седнат на една маса и да се схванат за някакъв постоянен кабинет.
- А при неуспех на втория мандат в третия виждате ли късмет?
- Преди третия мандат ще са се изчерпали опциите в това Народно заседание. В първия мандат ще е пробвана конфигурацията ГЕРБ - Българска социалистическа партия - Движение за права и свободи, във втория - ГЕРБ - Политическа партия - Демократична България. Други разновидности няма. Третият мандат може да бъде осъществен само в случай че има някаква радикална смяна в политическата обстановка директно преди връчването му. Не виждам условия за сходно нещо, тъй че по-скоро при несполучлив втори мандат отиваме на избори през септември.
- С какви позиции влизат партиите при едни възможни избори?
- Основният сюжет при едни нови избори ще бъде “Кой е отговорен, че отново отиваме на избори ”. Всяка една от партиите ще би трябвало да дава отговор на този въпрос. Към момента ПП-ДБ имат най-слаба защитна теза по този въпрос, тъй като те ще са посочили, че не са склонни на компромис, до момента в който техният главен конкурент в лицето на ГЕРБ ще е декларирал ясно предпочитание за държавно управление, и то в разнообразни формати. Това ще докара най-вероятно до увеличение на дистанцията сред първите две обединения при нови избори. Друг печеливш евентуално ще е “Възраждане ”, която е в наклонност към растеж към този момент година и половина и няма съображение да считаме, че той ще спре или че резултатът ще бъде по-нисък. И като си представим тази картина в идващото Народно заседание, в действителност партиите ще се изправят пред същото политическо уравнение, което сега е пред тях. Няколко депутати повече или по-малко няма да трансформират структурно нищо значително.
- Преди малко казахте избори през септември. Няма ли опция за избори през юли? Или пък избори 2 в 1, дружно с локалните в края на октомври?
- Простата сметка сочи, че избори през юли към този момент са невъзможни. На 15 май президентът връчва мандат на ГЕРБ-СДС, той ще бъде върнат евентуално изпълнен и ще би трябвало да се гласоподава. Това си отива към 25 май. При крах с първия би трябвало да се извъртят още 2 мандата. Това няма по какъв начин да отнеме по-малко седмица, две или три – според от ходовете на мандатоносителите. Между необуздано Народно заседание и дата за избори би трябвало да има 2 месеца с нов длъжностен кабинет. Изключвам избори през август, тъй като това е рецепта за извънредно ниска изборна интензивност, надлежно и слаба легитимност на новоизбраното Народно заседание и държавно управление.
Самият президент също сякаш отхвърли този вид. Радев има лостове да забави насрочването на избори, тъй като няма парламентарен период, откакто се върне третият мандат, по кое време да издаде декрет за нов избор. Да се бави обаче до октомври, е прекалено много. А и рисковете за сходен вид са големи. Представете си единствено – машинно гласоподаване плюс хартиено за два избора, като в този за локален избор има избор за кмет, за общински съвет, за областен кмет в огромните регионални градове и за кмет на кметство. Към това добавяте преференциално гласоподаване за парламентарни избори и преференциално гласоподаване за общински съвет. А и референдум за еврото евентуално. Струва ми се като съвършената стихия за неуспех на изборите.
- Каква изборна интензивност очаквате при едни предварителни парламентарни избори през септември?
- Сходна или по-ниска от тази на предходните. Нямаме никакво съображение да чакаме някакъв публичен възторг при нови избори. Нито се вижда на хоризонта нов индивид, който да стимулира част от негласуващите да отидат до секцията, нито пък има някакъв нов сюжет. Битката още веднъж ще е за това коя партия ще успее да изкара твърдото си ядро. При такива обстановки тези с по-мобилизиран електорат, по-добри структури покачват относителната си тежест.
- В последна сметка гаранция ли са локалните избори за по-голяма непоклатимост в страната, тъй като дават запас и надлежно за съставяне на постоянен кабинет?
- Местните избори могат да решат политическата рецесия не за друго, а тъй като преди тях партиите не са подготвени да заплащат висока политическа цена. А всяка една настройка, която може да излъчи постоянен кабинет, ще нанесе вреда. При съдействие на ГЕРБ с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи партията на Борисов ще бъде в тежка изходна позиция за избори, а при коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ последните ще са пострадали. Двете огромни партии не желаят да влизат на сакат крайник в конфликта за локалния избор, тъй като той им е доста значим. Това е достъп до запас – финансов и кадрови и партийна опора за 4 години напред. След локалните избори на всяка една от двете огромни обединения ще е по-лесно да заплати цената.
- Социолози, а и мои сътрудници публицисти настояват, че неналичието на сговор ще съпътства и 50-ия, и 51-ия парламент. Споделяте ли техния негативизъм?
- В България не може да се прави прогноза за идващите 2 дни, а камо ли за идващите 2 Народното събрание.
Мила Гешакова
CV
Роден е през 1986 година във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”
Доктор по политология. Главен помощник в катедра “Политология ” на СУ и учител там
Съосновател на изследователския център “Тренд ”
Научните му ползи са свързани с проблематиката на българския преход
Автор е на книгата “Пътят към конституцията ", която излезе през 2018 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ